Задава се седмото издание на един фестивал, тръгнал от нещо подобно на джем сешън между приятели на един къмпинг и превърнал се в притегателна точка за морските авантюристи с меломански наклонности – Caravan Party Arapya. Тази година той ще се проведе на 23 и 24 юли. Съвсем наближи!
В откриващата вечер на фестивалната сцена се завръщат Trombobby x C-MO, но този път в разширен вариант – с Единствените им приятели (барабани – Радо Казасов, бас – Евден Димитров, китара – Петър Йотов). Заедно ще представят новия си албум, а след тях сцената ще завладее бурята Милица Гладнишка заедно с Мишо Йосифов секстет. На 24 юли е време морето да чуе самостоятелния проект на Ангел Дюлгеров – „Муза“, и новите парчета на Любо Киров.
(Програма, подробности и билети – Caravan Party)
Програмата е дело на Иво Казасов (от „Акага“), който е организатор на Caravan Party от самото начало. С набирането на популярност на фестивала в случването му хвърлят сили и почти цялото му семейство. Страхотната му съпруга Мария помага с програмата, отговаря за социалните медии, чрез които да достигне да всички и се грижи за настаняването и благосъстоянието на артистите. Племенникът на Иво и Мария – Георги Арбов, прави дизайна на плакатите и всички визии за фестивала. Той учи гейм дизайн в Англия, но намира сили и за семейното музикално начинание. Големият им син – Радо Казасов пък свири на фестивала редовно. В тази музикална авантюра се включват още приятели и колеги. Ей така, от сърце, за да се сбъдне нещо хубаво.
Какво ни очаква тази година, защо входът вече не е безплатен, как е започнало всичко и защо вместо обоя, хваща тромпет, ни разказва самият Иво Казасов и то на верандата на онази митична каравана, от която всъщност започва всичко.
Здравей, Иво. Седмото издание на Caravan Party Arapya съвсем наближи. Каква я мислихте в началото, а каква стана?!
Да. Започнахме на майтап на ето тази поляна (сочи огромната морава, която се шири пред погледите ни). Навесът на моята каравана беше бекстейджът, а на Иван (б.а. Филчев – оператор в bTV, чиято каравана е в съседство) караваната и навесът бяха сцена. Как стана всъщност? Пиехме си бирата и си правихме майтап. Казах на Иван: „Ти какъв навес направи – като сцена е!“, а той ми отвърна – „Ами, хайде да забием.“. Съвпадение беше, че тогава с „Акага“ имахме участие на близо. Успях да направя логистиката, да намеря и апаратура. Появи се и един алкохол, който допълни партито. От него направихме голям казан с коктейл и раздавахме на цялата поляна.
А кои бяхте в началото? Орлин Горанов?
Орлин идва да си почива лятото тук, но когато започнахме го нямаше. Първите участници бяхме ние с „Акага“ и Funky Miracle. В един ден. Събраха се 300-400 човека на поляната. На следващата година се удвоиха хората и започна да ни става тясно. Три години изкарахме между караваните и на четвъртата отидохме на друга поляна наблизо. Окосихме я, намерихме вече сериозна сцена и нещата се разраснаха. От миналата година се преместихме в X Challenge Park (между Арапя и Царево). Направихме го там заради пандемията, за да осигурим повече място и разстояние между хората. Пък и през 2019 г. на поляната имаше по 3000 човека на ден… Много хора за нещо, което започна на майтап!
Защо сложихте билети тази година?
Първо – бюджетът нарасна страшно много. Второ – хубаво е хората да разберат, че всичко това струва пари. Зад всеки концерт или фестивал стои много труд. Зад всеки артист, който издава албум или песен – също. Все пак ние сме музиканти, това е нашата професия и нашия приход. Единствен. Пандемията затвори нашия бранш цяла година. С „Акага“ имаме нула участия в рамките на 6 месеца. Не сме само ние така. Рекламните агенции нямаха рекламни бюджети. Концерти нямаше къде да се направят. Така ни остана само летният сезон, в който може да работим и да ходим по участия.
В крайна сметка обаче, входът на Caravan Party е символичен – 10 лв. Сложихме го по-скоро с възпитателна цел, а не за да печелим.
Колко важно е да се възпита това у българина?
Много. В последните 30 години изпуснахме малко края с толкова много безплатни концерти. И сега е много трудно.
Има вариант за приходи от продажба на музика?!
В България това е трудно. Всеки гледа да си дръпне безплатно, ако може. Макар че Музикаутор и ПРОФОН следят нещата, все още нищо не се случва така, както трябва да бъдат. И приходите не са такива, каквито трябва да са. Въпреки че сме група с 30 години стаж и над 80 песни в ефир, не можем да се издържаме от тези пари.
Caravan Party го има, защото всичко е тръгнало от тук, от къмпинга, караваните. А ти от кога си къмпингар?
Като малък съм ходил по къмпинги с родителите ми, но не сме били на каравана, а на палатки. Всъщност нашето местенце в Арапя го направихме заради децата (б.а. големият му син Радо Казасов е на 26 и свири във Funky Miracle, а малкият – Жоро, е на 21 и учи музикален мениджмънт в Лондон). Намерихме го от един прекрасен човек – Лъчо Гостев. Той поддържа и всичко тук в перфектен ред. Трябва да кажем, че първите три години на Caravan Party той беше наш официален домакин. Наоколо има доста музиканти. Освен мен и Орлин Горанов, тук каравани имат чичо Краси (Краси Тодоров) от Jeremy?, Георги Велев – другият тромпетист на „Акага“… Много сме.
Тук сме вече от 8-9 години. Прекарваме по цяло лято с Мария (б.а. съпругата му, която също е музикант). Идваме май и стоим до септември. Ако е топло и от април сме тук. Като втори дом ни е.
Спомняш ли си първото ходене на къмпинг като дете?
Първият ми спомен е от къмпинг Оазис (б.а. до Лозенец). Майка ми работеше в аптеката, а баща ми имаше тежката задача да пие цял сезон с едни унгарци. Бяха много корави, но и той също. Беше страхотно. А какво правех аз? Тук всички са на септични ями. Станах приятел с шофьора на камиона, който ги чисти. Този камион беше единственият с климатик тогава, много луксозен за онези години. Майка ми ме пускаше с него и заедно обикаляхме по цял ден. (смее се)
А като сме на тема минало – как се захвана с тромпета?
Дядо ми много искаше да свиря на обой. Той е от Разград и пееше в един хор „Железни струни“. Беше бас. Човек на изкуството – фотограф, художник и… счетоводител. Та, записахме ме нашите и дойде време да ида да си взема обоя. Бях 4 клас, тогава се започва да се свири на духов инструмент. Аз обаче паднах с едно колело и си счупих предния зъб. Отидохме за обоя, но се оказа, че не мога да свиря с половин зъб. Така и така бях там – трябваше да ми дадат някакъв инструмент. „Обой ясно, че не става. Да ти дадем кларинет?“ – каза преподавателят. А аз нищо не разбирам и се съгласявам. Дойде колегата му, който преподава кларинет и вика: „В склада няма кларинети. Да му дадем тромпет?“. И аз пак отговарям: „Добре“. Така кларинетът попадна в ръцете ми, пък и на него може да се свири със счупен зъб.
Започнал си по желание на дядо ти, а твоето лично желание и стремеж да продължиш и да се занимаваш с това цял живот, кога дойде?
Много е трудно в началото – първите 1-2 години. Всички деца играят, а ти трябва да свириш някакви неща, които не можеш, звучат зле, не виждаш резултат. Тогава на два пъти бях тръгнал да си връщам тромпета, но брат ми, който е по-голям, ме спираше. „Къде отиваш?“, ме питаше, а аз отговарях: „Ами да си върна тромпета, че всички играят само аз – не!“. „Я, се връщай да свириш“, бързо ме командваше той.
Желанието идва малко по-късно, като минеш тийнейджърските години, усетиш смисъла, видиш хубавата страна на инструменти и най-важното – като започне да излиза нещо от него. Спомням си, че първото нещо, което успях да изсвиря беше темата от един филм „Гамера“. Беше 1981 г. и беше голям хит, всички се прибираха да го гледат. А мелодийката му беше лесна. Та, научих я и излизах на балкона да я свиря. Така получих и първите си аплодисменти.
Тази година се навършват 30 години от основаването на „Акага“. Подготвили ли сте нещо?
Имахме идеи, обаче на този етап мисля, че няма да се случат. Един голям концерт изисква висок бюджет, а ние не можем да си го позволим. Пък и спонсорите също ги няма… Бяхме запазили Античния театър за 1 септември и искахме да направим голем концерт с Пловдивската опера.
Как те кара да се чувстваш тази ситуация?
Спомням си, че пак така искахме да отбележим 25 години на сцена, но не успяхме. Направихме го за 27-та годишнина. Сага сигурно ще намерим средства за 32-та и тогава ще го направим. Годините нямат никакво значение.
Как се промени музикалната сцена през последните 30 години?
Вече има много банди с акцент на брас секцията и аз много се радвам на младите. Радвам се и на колегите ни Мишо Йосифов и Вили Стоянов, които менажират толкова много проекти. Ние го караме по-леко, защото сме се съсредоточили само в „Акага“.
Младите артисти правят страхотна нова музика и това трябва да се показва. Затова винаги ги каним на Caravan Party. Трябва да има приемственост и за щастие, поне в нашия стил, е така. Чуйте Funky Miracle, след тях се появиха SoulBmoll, момичетата от трио „Трините“, Trombobby стои зад много проекти.
