Ангел Дюлгеров: Музата има нужда от място

Ангел Дюлгеров

Най-често до сега Ангел Дюлгеров беше определян като „един от най-добрите китаристи в съвременния поп и рок“. Други пък слагат пред името му „китаристът на Лили Иванова“. Но след като излезе първият му самостоятелен проект вече съм сигурна: Ангел Дюлгеров е „сетива“. И въпреки че продължавам да не разбирам как може да пишеш едновременно толкова динамични и тежки рок рифове и в следващия момент да сътвориш нещо толкова джази, елегантно, пълно с нео соул и фънк като първия му солов албум „Муза“, то вече съвсем ми е ясно защо е избрал да не използва само собственото си име, а да озаглави личния си проект „Сетива на Ангел Дюлгеров“.

Още първия сингъл – едноименния „Муза“, освен че изостря слуха много съблазнително, поднесе и един красив клип за окото (дело на Иван Палейков). Почти помирисахме цигарения дим от приглушен клуб (димът е основен герои и в клипа), за да останем с вкус на тайна целувка след финалния акорд.

В работата си до момента с Лили Иванова, Любо Киров, Орлин Павлов, Белослава, в бандата си Tube Hedzzz и с групите, с които още свири – Free Style, Bobo & The Gang, Rubikub, Gabana… Ангел Дюлгеров е оставял по нещо от себе си. Това, което е направил в „Сетива“ е да събере тези свои следи в едно цяло. Да събере себе си.

Ангел Дюлгеров се занимава с музика в целия си съзнателен живот. Започва с уроците по пиано от 4-годишен, цигулката хваща на 6, а междувременно вече е обсебил китарата покрай баща си – любител китарист с банда. Сам започва да „дълбае“ по шестте струни, както ни разказва. Влиза в музикално училище и логично, в тинейджърска възраст, рокендролът взима превес. Но той не спира да слуша всякакви стилове. Слуша постоянно и много различна музика. Което видимо се отразява на хамелеонската му природа на сцена.

Здравей, Ангел. Разкажи ми малко повече за „Сетива“ – проектът, който за пръв път те показва като самостоятелен артист?

„Сетива“ се появи някъде в средата на 2019 г., когато за два месеца написах десетина парчета и много ми хареса как се получават. Има симбиоза от стилове, които аз обичам. Слушал съм страшно много музика през годините и никога не съм се ограничавал стилово. Когато започнах да пиша тези парчета, вътре намерих много от нещата, които ми харесват.

В началото се чудех дали да не извикам някой да ги изпее или да ги предложа на някой от артистите, с които работя. В последствие видях, че са станали много лични и не искам никой да ги променя. Когато работиш с други хора неусетно нещата се променят. Ти си длъжен да се съобразиш с тяхното мнение. Реших, че искам да ги запазя такива лични, защото това съм аз.

Защо „Сетива“? Защо не представи проекта само с името си като солов изпълнител?

Не знам. Не ми идва естествено да е само моето име като самостоятелен артист. Отвътре не го усещам.

Сетива на Ангел Дюлгеров
Снимка: Иван Палейков

Да не би да имаш навик винаги да си в екип?

Възможно е да е това. Възможно е да има някакво професионално изкривяване. Искаше ми се да е „нещо“ на Ангел Дюлгеров“. И тогава ми дойде тази дума „сетива“. Радвам се, че никой преди това не се е сетил за нея, защото е сравнително комерсиална. В търсенето, което сам си направих, не открих някой, свързан с музиката, да е използвал това име.

„Сетива“ ще е променящ се проект ли? Тук си написал всичко сам, но в бъдеще планираш ли да мени формата си?

Не искам по никакъв начин да го слагам в рамки. Може да реша някой да дойде да изпее нещо или пък някой друг да участва по някакъв начин. Зависи от музикалното съдържание. Зависи от идеите, които идват. За момента идеите бяха такива. Прецених, че имам нужда само от живи барабани – затова поканих Начо Господинов да ги запише, и от беквокали. Бях измислил изцяло доста неща, но ми звучеше стерилно само аз да пея, затова поканих Мария Костадинова.

Какво има в албума?

Може да се каже, че песента „Муза“ е някаква основна линия като звук и стил. Има рок, но не е точно от моя (б.а. няма да намерим звученето на Tube Hedzzz). Китарите дават присъствието на рокендрола. По-скоро е соул, блус с леки фънкарски, джазови и хип-хоп моменти. Всичко това е подплатено с готини китарни линии и сола. Мисля че е хем музикантско, хем по някакъв начин – комерсиално издържано.

Казваш, че този проект ти се е „излял“ за месец два. Аз пък си спомням, че заедно с Любо Киров написахте албума му „Както преди“ за 4 дни. Така ли пишеш музика?

Така най-обичам. Има нещо, което трябва да излезе и ако си в подходящата среда то ще излезе по правилен начин – ако си  в студио, ако имаш около теб качествени инструменти, ако си спокоен. Всъщност това е една от целите на музиканта – да успее да хване правилния момент на правилното място.  Много пъти ми се случва да съм в хотелска стая или на саунд чек и да ми дойде идея, но не я записвам и след половин час вече съм я забравил. Важно е да хванеш идеята.

Мисля, че точно това се случи със „Сетива“. Тогава си бях в Пловдив, седях си вкъщи и всеки ден ходих в студиото.

По същия начин, сега в първата фаза на пандемията през март, когато затвориха всичко и доста ни наплашиха, седяхме си само вкъщи, за една седмица измислих нов материал за Tube Hedzzz. Има десетина изцяло нови парчета с текстове и почти готови аранжименти. Оттук нататък само трябва бандата да ги ошлайфа и да ги направи. Ето пак един такъв момент, в който успяваш да хванеш вълната.

Какво се случва с теб като хванеш вълната, като те обземе музата?

Малко съм зависим от нея, защото трябва да я излея. И може малко да се изнервя, ако трябва да се занимавам с нещо друго, което не ми се прави. Малко ме обладава и обсебва. В момента, в който трябваше да завърша песните от албума „Муза“, също изпаднах в такъв период. Горе-долу знаех какво трябва да стане и вече исках да спра да се занимавам, защото е готов. Но има довършителни неща, които си искат време, а аз искам възможно най-бързо да се случат, за да може да се махне този проект. Малко като с компютърната памет е – запълваш диска в главата и вече нямаш място. Трябва да освободиш. В момента, в който излезе някаква музика ти усещаш как ти се изпразва главата и дава място за нещо съвсем ново. Тогава всъщност идва музата. Музата има нужда от място.

Ангел Дюлгеров
Снимка: Иван Палейков

Един от най-големите проблеми тук в България е, че музикантът твори, но не издава. Все си мисли, че не е моментът или няма средства – не може да го запише както трябва, не може да му направи клип. Редовно се случва да не може да си реализираме нещата както трябва. Започва да минава време, тези неща започват да те дразнят, започваш да ги променяш. Минават 2-3 години, материалът вече губи давност, не е интересен нито за теб, нито за хората около теб.

Затова е много важно да можем да реализираме идеите си възможно най-бързо и правилно.

Българската действителност или характера на музиканта са причината да не се случва това?

Обвързани са нещата и са зависими. Музата идва, когато си спокоен и уравновесен. Тук често се случва човек да не е предразположен правилно – не ти върви работата, не печелиш достатъчно. Музика не може да се прави, когато основните ти неща липсват. Като пирамидата на Маслоу – ако не са ти задоволени основните нужди, много трудно може да се обърнеш към духовните.

Преди седмица говорих с двама млади писатели – Иван Тотев и Димитър С. Стефанов за тяхната книга „Някога ще бъде вече беше“, която завършва с разказ, в който героят казва „Пиша, за да ме има“. Ти защо пишеш?

Това е много добре казано. Пиша, за да ме има. То е вселенско – правиш го, защото имаш нужда да кажеш нещо. Не е задължително да е с музика. Всеки има нужда да каже нещо по свой начин- някой може да го намери чрез спорта, друг – чрез програмиране. Всеки има идеи, които трябва да изрази.

С кого сподели песните преди да излязат?

Пуснах ги в сравнително готов вид на жена ми и на семейството ми. Беше ми интересно да видя реакцията им, която като цяло беше странна, малко неразбираща. Защо го правя?! Обаче аз пък някак си го усещам като нещо, което би могло да си намери пътя.

А всъщност, защо го правиш?

Не мога да излъжа, че не е от някакъв вид его. Не се е появило чак сега, имало си го е, но се появява по различни начини. Просто в този момент се е появило така – аз да бъда лице на нещо. Не мога да излъжа и че не ме е блазнила идеята да застана отпред. Въпреки че с Tube Hedzzz е така. Но Tube Hedzzz е група. Там сме четирима човека с абсолютно равностойно мнение и продуктът, който излиза е от четирима ни. Тук ме поблазни, че мога да изразя себе си в абсолютно чист вид и това как аз виждам някакви музикални идеи.

В „Сетива“ всички песни са на български, а до скоро ти пишеше само на английски.

Винаги съм искал да пиша повече на български. Просто или не се е получавало добре според някои хора или това, което съм искал да направя не е срещало одобрение от тези, с които работя. Може би „Сетива“-та наклониха много нещата, защото там всичко излезе на български. Не беше умишлено и не съм се напъвал. Като седнех да мисля вокални линии фразите ми идваха на български. На Tube Hedzzz новите неща също са на български. Нищо на английски не можах да измисля. Предполагам, че се дължи вече на тренинга, който придобих. Писането на текстове е малко като писането на книга – не можеш просто да седнеш и да я напишеш. Трябва да напишеш нещо, да видиш дали става или не, следващото ще по-добро и така, малко по малко, чрез тренинг, развиваш умението.

Но на български по-трудно би излязъл извън България.

Мисля, че е изцяло илюзорно и обречено това излизане извън България. За мен в момента е много по-важно нещата да се случват локално и да тръгнат да се разширяват малко по малко от мястото, на което си. Това прескачане на Запад, за което всички сме говорили дълги години, е почти невъзможно според мен. Пък и не виждам защо човек трябва да се стреми към това. По-скоро трябва да се стреми към успех тук, където се намира. Ще дам пример –  единствените банди и артисти, които могат да излязат от клуба за 400 човека и да правят концерти в зали в България, са тези, които правят музика на български – Стефан Вълдобрев, Любо Киров, Графа, Лили Иванова, „Остава“, P.I.F. Няма нито един артист в България, който работи на английски и да може да влезе на такова по-голямо място. Или поне не го е правил, ако може.

Имаш доста добър поглед върху музикалния бизнес, но в личния си проект се насочи към музика, която не се пуска масово по радиостанциите. Къде е мястото на тази музика у нас?

Със сигурност има място. Ценителските неща винаги са били по-малко като процент. В световен мащаб – също, просто там пазарът е много голям. Но в  България мащабите са такива и процентът, който се интересуват от по-ценителески неща е такъв, че съответно ние не можем да „изгребем“. Това не означава, че трябва да променяме изкуството за сметка на пазара. Пък и като гледам какво е в комерсиалния бизнес, аз нямам никакво желание да съм там.

Преди ден изгледах отново едно интервю на Лари Кинг с Morrissey. На въпроса „Харесваш ли индустрията си?“ Morrissey отговори: „Никой не я харесва“. Ти харесваш ли си я?

Има съществена разлика между изкуство и бизнес. Хората, които движат музикалния бизнес са изцяло бизнес ориентирани и не ги интересува друго освен моментния успех. И става все по-зле в последно време. Ако се заслушаме как звучи новата хеви метъл музика, например – всичко е еднотипно. Все едно слушам поп парче по структурата и начина, по който е музикално продуцирано. Поп песен само със сменени изразните средства – тежки китари. Налага се една структура и ако артистът иска да е комерсиален се съобразява с продуцента.

У нас най-високото звено е върхът на простотията и години наред хората правят компромис с тази простотия, включително артисти и музиканти. Затова не трябва да се съобразяваме, въпреки че единици са тези, които са успели така. Това са само хората с голям талант. Той не може да се скрие, колкото и комерсиално да го облечеш – той ще пее хубаво, ще стои добре на сцена. Ще е артист.

Четете още по темата