Diskobajagi е клубен проект, за който създателите му казват “никой не знае какво точно правим и от името дори не можеш да разбереш какво сме”. E, за запалените фенове на клубната сцена в София, това не е съвсем вярно, защото Diskobajagi бяха в София и преди 10 години, за едно незабравимо парти в клуб „Терминал 1“. За всички останали, които за пръв път се сблъскват с името, е нужно само да разберат, че Брано и Ведран от култовите Dubioza Kolektiv стоят зад него, и вече имат пълна гаранция за купон.
Diskobajagi обаче е тотално различно музикално изживяване от Dubioza Kolektiv. Свързва ги само лудото настроение, което създават Брано и Ведран, в което се убедихме и сами при последното им гостуване в клуб „Строежа“ на 10 май. Часове преди да застанат зад пултовете с двамата музиканти си поговорихме надълго и нашироко за тази тяхна музикална забежка, за Dubioza Kolektiv и за свободата. Изключително естествено те постоянно допълваха изреченията си, точно както вечерта се допълваха в пълен синхрон по време на сета си. Вижте и ФОТОГАЛЕРИЯТА от участието им след интервюто.
Как сте отново в София?
Брано: Обичаме да идваме при всяка възможност. Дали ще сме като туристи или за участие, аз съм голям фен на София.
Защо?
Брано: Когато отида в Барселона или Париж – такива големи и известни градове, те сякаш ме поглъщат. София за мен е като по-голямо Сараево и не се чувствам турист. Тук съм като местен.
Този път доведох и един приятел, защото никога не беше идвал, пък и исках да проверя теорията си. Вчера той се поразходи из града и днес го питах „Как се чувстваш?“, а той отговори: „Сякаш съм бил тук и преди“. За него усещането беше като моето.
Звучи добре, като комплимент за столицата ни.
Брано: Добре е, защото не харесвам да се чувствам като турист.
Ще ни представите ли Diskobajagi с няколко думи?
Брано: Направихме този проект около…
Ведран: 2008 г.
Брано: … като нещо странично. Осъзнахме, че като хардкор алкохолици сме забравили как да се забавляваме, затова си казахме „Хайде да направим нещо, което да върне забавлението, докато работим“. Ако изляза вечер просто ей така, нямам какво да правя. Затова решихме да направим Diskobajagi, което означава, че ще можем да излезем и да се срещнем много непринудено с хора, но и ще пускаме музика, така че хем ще се забавляваме, хем ще правим нещо. С Diskobajagi миксираме буквално всякакви стилове музика, но в същото време…
Ведран: … смесваме и видеоклиповете на песните.
Брано: Малко е сложно за обяснение, така че препоръчваме хората да дойдат и просто да го видят. За нас най-голямото забавление е да експериментираме. Едва няколко човека правят това, затова няма как да влезеш в YouTube и да се научиш от туториал. Трябва да откриеш всичко сам – от това какво оборудване да си набавиш, до това как да го използваш.
А как вие двамата започнахте Diskobajagi?
Брано: Ние сме приятели от много години преди Dubioza Kolektiv.
Ведран: Били сме и в друга банда заедно преди това.
Брано: И тази група беше ориентирана към електронната музика.
Ведран: Tам доста се изявявахме като диджеи. А аз правех и виджеинг. Беше някак естествено да направим Diskobajagi.
Брано: Не искахме да събираме друга банда. Искахме нещо, което да ни даде възможност да експериментираме с напълно различни неща.
Ведран: Идеята да комбинираме виджеинг и диджеинг ни звучеше напълно различно от Dubioza. Тогава буквално имахме само един плеър, който можеше да прави това, което искахме, и трябваше да сглобяваме всичко парче по парче. През годините нещата много се развиха и си мислехме, че много хора ще направят подобни проекти, защото и на публиката ѝ харесва. Но не.
Брано: От друга страна – миксирането е малко скучно и днес всеки може да го прави. Но я погледни колко оборудване имаме ние. За нас това е забавната част, да експериментираме с технологията.
Вие сте двама, но на новите ви постери има трима човека.
Ведран: Да, имаме ново попълнение в Diskobajagi.
Бруно: Осъзнахме, че може да правим нещата с много повече оборудване, така че ни беше нужен още един човек (смее се).
Ведран: Имахме нужда от още един чифт ръце.
Брано: Нешо е саунд инженер на Dubioza Kolektiv, но също така сме и приятели от повече от 20 години. Той започна да се занимава с диджеинг, когато и аз, като деца в гимназията. Така че се познаваме още от тогава. Беше естествено да вземем и него от Dubioza и да го присъединим към Diskobajagi.
А от кога е част от Diskobajagi?
Ведран: От миналата година.
Ще ни кажете ли тайната на най-якото парти?
Ведран: Нашата тайна за най-якото парти е да бъдем напълно НЕяки. Правим всичко възможно, за да не сме от готините. Защото, за да си готин трябва да правиш много неща, които не са готини.
Брано: Просто искаме да сме това, което сме. И ако искаш да си як, трябва да миксираш само яка музика и всичко да е яко. Но в този сет, а и в Dubioza, искаме да можем да правим всичко. Затова, да бъдеш от неготините ти дава сигурна свобода. В противен случай трябва да работим адски здраво, за да останем готини и да го доказваме постоянно и на всички. Но ако си себе си и не се вълнуваш от подобни неща е много по-лесно.
Ведран: Много хора, диджеи и музиканти страдат истински и живеят в постоянен страх, че може да не ги харесат. Това е голяма спирачка.
Брано: Пък и сме си избрали най-неякото име – Diskobajagi. Много е трудно да се преведе и много трудно да се произнесе, никой не знае какво точно правим и от името дори не можеш да разбереш какво сме.
Ведран: А и няма достатъчно диско в цялата работа.
Брано: Толкова е неготино, че нямаше как да измислим нещо по-неготино (смее се).
А има ли изобщо диско в сета ви?
Брано: Да. Има много неготино, фалшиво диско. Какво правим? Смесваме всеки вид електронен бийт, който съществува и ние харесваме, и върху всичко това слагаме каквото може да си представите, че може да бъде сложено отгоре. Има много неготини неща, което ни кара много да се забавляваме.
Ведран: Kobajagi на босненски означава, че ти симулираш, че правиш нещо. Това показва, че ние нямаме никакви амбиции извън това да си правим купона.
Брано: Всичко започна в бара на един добър приятел. Просто малък бар срещу Националния театър в Сараево. Това е вторият ни дом. Можеш да ме намериш или в апартамента ми или в този бар. Та собственикът, който ни е много добър приятел, един ден ни попита „Можете ли да направите нещо? Имам всички тези диджеи, които пускат, но всичко е едно и също. Вие можете ли да измислите нещо напълно различно? Искам да платя за проект, който е нещо ново“. Тогава седнахме да помислим върху думите му и открихме този отговор – да смесим диджеинг и виджеинг като Diskobajagi. Започнахме да пускаме в този бар. Не сме мислили нито за името, нито за някаква реклама или бранд, нищо. Просто пускахме там, когато имахме време, за забавление и за да се напием. А хората взеха, че го харесаха много бързо, защото беше точно това, което и той каза – нещо различно и ново.
Така че, ние не си правим планове. Дори нямаме време за това. Понякога ми се иска да имахме малко повече време, да развием този проект, защото е много интересен и мисля, че може да стигнем по-далеч с него. Но ние се занимаваме с Diskobajagi, само когато имаме някоя почивна седмица от Dubioza Kolektiv. Просто си казваме „Хайде да не прекараме тези дни със семействата си, нищо, че е единственото ни свободно време. Хайде да отидем някъде и да пускаме“. Нашите съпруги определено оценяват този проект високо (смее се).
Ведран: На всичкото отгоре, от години им обещаваме, че ще ги вземем с нас на тези пътувания и никога не го правим.
Брано: В замяна на това взимаме други приятели, за да им покажем София.
Какво правите, когато виждате, че публиката не реагира както вие очаквате?
Брано: Обикновено просто не ни пука. Не очакваме от хората да правят каквото и да било.
Ведран: Много от хората идват без дори да знаят какво ще се случва. И много често не си тръгват, не са отегчени, но виждаме как просто седят и се взират в екрана. Защото толкова много неща се случват там, че очаквам само да си вземат пуканки като на кино.
Брано: Най-често правим участия в клубове като този. Голямата част от хората идват да танцуват и да се забавляват, но има едни 30%, които не ходят по принцип на такъв тип партита и не слушат този вид музика. За тях точно е интересно да видят и чуят какво правим. Малко като поп куиз им е – „Какво ще е следващото, което ще сложат в микса?“ и гледат какво ще се появи на екрана.
През ноември имахме голямо парти в Сараево. Беше дошъл един пич, който знаем, защото е от града, но се виждаше, че не си е на мястото там. Седеше в средата на дансинга, взираше се в екрана и не помръдваше дори едно пръстче. След 30 минути изчезна и аз си помислих че, съвсем логично, си е тръгнал. Оказа се, че просто е отишъл да си вземе бира и се върна на същото място. През цялото време изчезваше на всеки половин час за бира и остана до края на 4-часовото шоу.
Може би това е неговият начин да се забавлява?
Брано: Затова нямам очаквания как хората трябва да се забавляват. Аз например, ако отида на концерт на любима група, искам просто да си намеря добро място, от което да виждам и чувам добре. Не обичам да танцувам. Просто искам да изживея концерта в пълен мир. Ако искаш да танцуваш и да скачаш от сцената е супер, но някой друг може просто да иска да седи там и да слуша музиката.
Ведран: Нашето е може би най-разнообразното парти, на което може да идеш. Не е като ретро парти, на което да слушаш парчета от 80-те и 90-те. Включваме буквално всичко – от песен, която си открил в Spotify New Releases вчера до нещо, което е от 60-те. И после слагаме нещо от хардкор ъндърграунда, например.
Брано: Използваме всеки жанр, който може да се сетиш и го миксираме с нещо, с което никога не би го смесил.
Каква част от сета ви е балканска музика?
Брано: Когато усетим, че има подходящ момент, пускаме и балканска музика.
Значи има място за импровизация в този сложен аудиовизуален сет? Мислих, че предварително сте подредили и приготвили всичко.
Брано: Сетът е напълно отворен и има много място за импровизация. Иначе ще е скучно само да натискаш Play.
А как работи всичко това?
Брано: Това винаги е най-големият въпрос. Аз съм DJ от повече от 20 години. Моето първо излизане пред публика всъщност е като DJ. Толкова съм свикнал с това. Едно време всичко беше много по-забавно и интересно. Днес е… На първо място, аз харесвам електронната музика в такава среда (показва клуб „Строежа“). За мен е много странно да видя DJ на стадион. Виждаш едно много малко човече далеко напред и това, което правят обикновено е да пъхнат една флашка в апаратурата и просто да натиснат Play. Ок, но за мен това не е интересно. Затова, когато става въпрос за електронна музика, предпочитам да е в клуб, за да я има интимната атмосфера. Така DJ-ят може да види реакциите на хората и да разбере какво е добре да пусне като следващо парче. Има взаимодействие между артиста и публиката.
Това ваше гостуване може ли да го броим за подгряване за големия концерт на Dubioza Kolektiv това лято в Созопол?
Брано: И да, и не. Но е добра възможност да напомним на хората, че ще идваме в Созопол на 2 август. Използваме възможността и да направим малко интервюта и срещи. Но за нас главно е възможност да дойдем в София отново. Пък и за първи идваме в новия клуб „Строежа“. Вече обичам това място. Направо искам да питам Мартин Михайлов да дойде в Сараево и да направи един такъв клуб там.
Има ли разлика в усещането ви, когато сте на сцена с Dubioza и когато сте с Diskobajagi?
Ведран: С Diskobajagi е много по-спокойно. Това е нещото, което правим просто, за да се забавляваме. А Dubioza е различен звяр, различен екип от хора – 7 човека сме на сцена и трябва да правим всичко в синхрон. Тук може да импровизираме много повече.
Брано: И взаимодействието с публиката е различно. Например за това гостуване на Diskobajagi звукоинженерът ни попита дали имаме нужда от микрофон и ние отговорихме „Не“. Просто защото не използваме. Не говорим на публиката, не им напомняме „Вдигнете си ръцете“ и такива неща. Дори не сме в центъра на сцената. Там са екранът и звукът. Просто има трима юнаци с диско топки на главите, сега за пръв път ще ги носим, които правят нещо в ъгъла. Ние не сме важни. Защото ние сме много старомодни диджеи и се опитваме да „разговаряме“ с хората, чрез музика и видео. При Dubioza е точно обратното – постоянно говорим с публиката. И всичко това го правим с цел, защото искаме двата музикални проекта да са напълно различни. Ако искахме да са еднакви щяхме да направим просто Dubioza DJ set.
Какво се случва с Dubioza?
Брано: Наскоро пуснахме нов сингъл “U3PM”. Много се забавлявахме, защото открихме нов начин на писане и продуциране на музика – с възможно най-малко усилия.
15 години живеех в провинцията. Сега отново живея в центъра на Сараево, на 200 м от един приятел – Дино Шаран, един от най-добрите рок поети, за мен, в бивша Югославия. Така че имам възможност да прекарвам повече време с него. Една вечер имаше купон в един приятел, който живее в апартамент в моята сграда и с Ведран и Дино отидохме. Разбира се, връчиха ни по една китара, за да посвирим. Дино ме попита дали имаме нова песен. Но аз имах само мелодия без текст. Накара ме да засвиря и буквално грабна една салфетка и започна да пише текст. Не задраска дори една дума. След половин час всички на партито вече пееха песента.
За мен това беше революционно, беше напълно ново и веднага си помислих „Ето така искам да пиша песни!“. Направихме я на много необикновено място, защото музикантите обикновено се събираме в репетиционна или студио, за да пишем. А в този случай дори веднага имахме възможност да видим реакцията на хората. На следващия ден просто отидохме и записахме абсолютно същата версия – акустична и много семпла. Сега планирам да направим EP с Дино, да напиша 5 песни с него по същия начин, без очаквания, без план, когато песните се появят.
Видеото го заснехме по същия начин – седнахме, свирихме на живо и момчето с камерата го засне oneshot. Колко време снимахме видеото? – 3:20 минути, колкото е песента. И това е най-добрият начин на продуциране на музика и видеоклипове, толкова е просто. И работи.
Мислиш ли, че можете да напишете, още нови песни до големия концерт в Созопол?
Брано: Вероятно. Този вид песни сами се пишат. Не е като другите, които ги пишеш 3 месеца в студио и после още 6 ги продуцираш. Осъзнахме и друго – хората обикновено реагират и харесват точно тези песни, които сами се пишат. Ако погледнем сетилиста за концерт на Dubioza, обикновено 80% са песни, които сами са се написали. Но ни отне 20 години, за да научим това. След сигурно 100 песни, които сме написали, ние се сетихме кой е начинът да пишем песни.
Няма как да намериш своя начин обаче, ако не си опитал всичко останало. Така сме устроени, научаваме нещата едва след като ги направим. Днес за мен продуцирането е много повече да избереш какво да махнеш от песента, а не какво да добавиш. Но като по-млад просто исках да набутам възможно най-много неща на постпродукция, за да е богато.
Хората също се променят и сега виждаме, че ако направим много скъп, много дълго и свръхпродуциран проект, хора ще го приемат като комерсиален, сякаш искаме нещо да им продадем. А точно това искаме да избегнем. Ние правим това, което правим, защото го харесваме. Не сме правили скъпи видеоклипове, за да продаваме песните си по-лесно. Пък и не сме много добри в продажбите, все пак нашата музика все още е безплатна (смее се).
Според мен хората искат един артист да им предлага нещо много спонтанно, просто и бързо. Защото младите хора ужасно се отегчават да чакат 6 месеца, за да им дадем следващото високобюджетно, свръхпродуцирано видео.
Те се отегчават да чакат не само за музика, а и за всичко?
Брано: Нормално е, защото технологиите им дават толкова възможности. Защо трябва да чакат? Просто могат да го имат. А ние трябва да се адаптираме. Ако артистите не се адаптирахме, все още щяхме да свирим на чембало в залата на някой замък пред 20 богаташи.
ФОТОГАЛЕРИЯ Diskobajagi DJ Set:
