Снимка: Добрин Кашавелов
20 години след като излезе дебютният албум на “Остава” – “Пинг-понг”, бандата ще вкара в машината на времето най-верните си фенове с концерт, посветен точно на тези първи песни на групата. Купонът ще е в Sofia Live Club на 17 октомври, а заради ограничения от пандемията капацитет не е лошо да се запасите от сега си билети от ТУК!
Никога няма да забравя деня, в който в ръцете ми попадна черна касетка с обложка, преснимана на ксерокс, която представляваше фотолента с надпис “Празен кадър”/ Остава. Тогава – в края на 90-те, съм държала съкровище. Всеки меломан си има албум, които е променил виждането му за музиката, а този демо презапис беше точно това за мен. Минаха няколко години, в които търпеливо изчаквах момчетата от групата да издадат първия си албум вече под името “Пинг-понг”.
20 години по-късно с китариста и основател Георги Георгиев и с фронтмена Свилен Ноев пием кафе в намусеното софийско време и се връщаме назад в годините, за да ми разкажат за онези пънкарски времена, когато са направили всичко с една цел – да има група “Остава” (снимки от концерта за 28-я им рожден ден може да видите ТУК!). И двамата са хора с изключително чувство за хумор, но и ирония, а когато е необходимо – и с много остър език. Ужасно ценни качества на откровението, което днес е дефицитна стока.
– Какво най-ярко помните от работата по първия ви албум „Пинг-понг“?
Свилен: Мазето в Зона Б5. Свирехме като луди. Беше много яко. С Жоро се преместихме да живеем в София през 1999 г. и почти веднага подписахме договор с “Рива саунд”. Жоро работеше в една фирма, а ние с Десо Велчев(бел. ред. звуковия инженер), бяхме все в студиото. Жоро идваше след работа, изтриваше всичко и започвахме отначало по цяла нощ.
Жоро: Най-интересното е, че този албум е направен в Зона Б5 в студиото на Жълта музика – музикалното сдружение, което даде старт на “Остава”, “Анимационерите”, Bluba Lu и „Уикеда“. Митко Паскалев (бел.ред. основател на Bluba Lu) го организира и най-много даде на това сдружение. Така ние имахме къде да репетираме и записваме.
С Десо, който записа и смеси албума, работихме от няколко години преди това, още в Казанлък, когато репетирахме в Младежкия дом. Там, в репетиционната, направихме много демо записи. През уикенда Свилен идваше от Габрово, Боян от Карлово и заедно със стария ни барабанист Драго свирехме, като голяма част от песните от “Пинг-понг” са написани точно в тази репетиционна Т.е. 2-3 години преди да излезе албума, а някои са дори по-стари. В Казанлък имахме всичко – репетиционна, инструменти, дори софтуер, но нямаше пари за тонколони и с Десо смесвахме на касетофона на тогавашната ми приятелка, едно двукасетъчно JVC. Целият албум е смесван там.
-Знам, че има и песни, които не са успели да влязат в албума.
Жоро: Останаха песни за почти цял албум. И преди “Пинг-понг” бяхме опитвали да запишем албум на „Остава“ – в студио „Сити“ на група “Клас”, в хотел “Орбита”. Така си остана незаписан. Бяхме готови с основното – китара, бас и барабани. Ти помниш ли?
Свилен: Аз тогава не бях. Събрах ги и казах: „Дайте да правим албум!“, и отидох в казармата. После направихме няколко от тези песни, например „Смешен грим“, в „Пинг-понг“. Но някои изгоряха, да. По онова време повечето текстовете бяха на една наша приятелка Катя. Бяха по-поетични.
– И следващите ви се получават добре.
Свилен: Е, като се пишат текстове от мъже вече е по-друго. Тогава имаше много готини като „Мляко и мед“, но и тази песен я няма.
– А имате ли песен от този първи албум, която да ви е особено скъпа?
Свилен: На мен от “Пинг-понг” първите 4 песни са ми най-любими – “Празен кадър”, “Пинг-понг”, “Ще дойдеш ли с мен” и “Поля от слънчогледи”. Това са най-мощните песни и точно тези, с който станахме известни.
Жоро: На мен “Празен кадър” по-принцип ми е едно от най-любимите парчета на „Остава“. Може би защото го свързвам с момента, в който Свилен дойде в групата. То е едно от първите негови парчета, които предложи. Спомням си как точно в тази репетиционна в Младежкия дом в Казанлък започнахме да я правим, как се случи. Това беше един от първите моменти, в които съм усетил, че има банда, защото като бях само ми беше доста по-трудно и леко по-разпиляно. Нямаше още един човек адекватно с мен, да се допълваме. Чувствах се малко по-самотен и не знаех какво да направя. Тогава се появи Свилен.
– Предстои концерт на 17-ти. По-различен ли ще е?
Свилен: Световна тенденция е на годишнини групите да си свирят старите албуми. Ще свирим целия албум и още някои от хитовете, които хората много обичат на 17-ти. Усещаме, че има някакъв сантимент в хората, дори най-старите ни фенове много страдат от това, че времето е минало, имат вече семейства, и не могат да пънкареят като едно време, когато бяхме на 20 и крещяхме по концертите като луди. Сега, ако чуя запис на някоя стара песен ще умра от срам. (смее се) Бяхме такива пънкари! На един концерт даже пяхме по рокли. Аз ги накарах. Не знам Жоро как се беше навил.
Малко след като издадохме “Пинг-Понг” Румен Бончев, собственикът на “Рива саунд”, ни каза: “Правим един фестивал в Южния парк, елате да свирите няколко песни”. Имаше някаква мода по онова време много пънкарска с тези рокли. Аз се гримирах и викам: “Момчета, дайте да намерим някакви рокли и поли”.
Жоро: От Stone Temple Pilots според мен е дошло…
Свилен: Да, от целия гръндж и брит поп със всичките им глупости. Спомням си, че дори поздравих Росица Кирилова, която също беше на фестивала. Тя се беше уплашила от нас, а ние сме такива миролюбиви хора. Но я разбирам!
– Пораснахте ли от тогава?
Жоро: Не мисля, че много. Човек има ограничен толеранс, в който може да лавира и това, което си е заложено в него като характер, много трудно се променя. Но може да става по-добър в някои неща, защото иначе е много обезкуражаващо.
– Има ли нещо, което да ви спре да излезете по рокли сега?
Жоро: Не.
Свилен: Не. Но може би вече внимаваме повече какво говорим. Едно време бяхме истински пънкари, въобще не ни пукаше – псувахме всички ретро музиканти наред, даже и съвременниците ни, които пееха за ракия и салата. Аз го казвах на всяко интервю, че не харесвам музика, в която се пее за ракия и салата и искам да има неща, които са по-сериозни. И те ни мразеха много, но какво от това.
Жоро: То и сега е така, просто вече няма нужда да го казваме. Хората знаят кои са „Остава“ и или ги харесват или не.
Снимка: licata.bg
– Как ви се промениха концертите от тогава?
Жоро: В О!Шипка беше велико. Онова мазе…
Свилен: Беше ъндърграунд революция направо. Хората мечтаеха за него. Както и за “Петното” в Пловдив. Хората идваха да ни гледат от София там, в Пловдив.
Жоро: Свирехме в четвъртък в О!Шипка и в събота в “Петното”. То не можеше да се влезе, беше лудница. 150 човека, а тези клубове са с размера на стая!
– Днес обаче феновете май не са много склонни да влязат 150 човека в едно мазе, за да слушат любима банда.
Жоро: Не, защото вече няма такова усещане за рокендрола като общност в тези малки препълнени клубове. На мен ми се ходи на такъв концерт и ми се иска да се върне това усещане.
Свилен: Номерът е младите сега да си направят тяхното си движение. На нас никой не ни помогна. Направихме си го сами. Пет-шест групи заедно с Panican Whyaskers, PIF, „Стейн“ и още, които бяха много мощни.
– Жоро, ти специално, заради лейбъла ти Homeovox, имаш наблюдение, че и в момента има много нови добри банди.
– Жоро: Има да. Ето едни ALI с Алан, който най-после се отприщи. Той е адски талантлив, но като си сам, както ти разказах за “Пинг-понг”, колко може да си силен?! Не става, трябва с някои да си. Музиката е много колективно занимание. Но да се тъгува по онова време няма смисъл, трябва да се върви напред.
– Да се върнем пак към първия ви албум. Как се промениха песните в него за 20 години?
Свилен: Все по-трудно ми е да ги пея (усмихва се). Много са високи, аз бях на 20 години тогава, а сега съм на 45.
– Не криете, че е имало моменти, в които групата е можело да не оцелее. Какво ви преведе през трудностите?
Свилен: Тези години бяха много след “Пинг-понг”. Като дойдохме да живеем в София с Жоро деляхме една стая, бяхме като братя и всеки се бореше да се случат нещата и да оцелеем. Не мога да си представя сега някой да дойде да живее от провинцията в София, да гладува 1-2 години само и само да прави музика. Сега младите ги виждам, че са едни ходещи фръцли, прически, татуировки – хипстърски живот, който е абсолютно фалшив. В началото имахме една цел и гледахме само напред. Много по-късно се карахме, но само за музика. Не сме се карали за други неща.
– И как минахте през това?
Свилен: Мъдрост .
– На кого?
Жоро: Всеки прави някакви леки компромиси. След като разбереш, че групата не си само ти и дори не е само другият. В един момент нещата заживяват собствен живот и или си там или те няма. Лично решение е. Трябва да избереш кое ти е по-скъпо. И до сега се караме, но не чак така. Просто или единият отстъпва или другият.
Свилен: При музиката е много полезно да се карат хората, така се намира по-бързо истината. Например, ако единият бута много някаква идея, а другият си го таи в себе си, то в един момент изгърмява. А като се скарате на първо ниво, после много по-бързо нещата тръгва напред. Ние се караме и с другите, не само помежду си. Като цигани се караме (смее се). Няма нещо гадно, което да не сме си казали. Всеки с всеки.
– И двамата имате странични проекти. Дори като излезе соловият албум на Свилен “Different” феновете започнаха да спекулират, че се разпада „Остава”. Аз обаче тези странични неща винаги съм ги виждала по-скоро като отдушник, като допълнение към всичко, което правите с бандата.
Свилен: С останалите от групата бях говорил предварително за соловия албум. Събрах ги и им казах: “Пичове, не искам да се махам от “Остава”, но ми е кеф да правя и солово музика. Дошъл е моментът. Ще отмине, пак ще правим неща с “Остава””. Жоро също си прави албум. Така е много по-добре. Иначе ще ти гръмне главата като имаш 150 идеи. Аз, ако има 5 песни за групата и Жоро още 5, другите 50 какво да ги правя в тая глава, нали ще се побъркам?! По-добре или да ги подариш на някакви млади хора или да направиш солов албум.
Жоро: Аз съм много за това рефрешване, защото соловите проекти за мен са рефрешване. Никога не сме спорили дори на тази тема.
– А рефрешнахте ли хубаво?
Свилен: Мога да кажа за себе си, че ми даде много сили. Свикнал съм като свирим с “Остава” да имам един китарист от ляво и един от дясно – Георги и Сашо. И почти не свиря на китара. Като започнах да свиря повече сам трябваше да се науча да свиря цяло шоу само с акустична китара. Първите пъти ми трепереха ръцете нищо, че аз съм измислил песни, които представям. Защото едно е да си китарист през цялото време, друго е да се фръцкаш и само да пееш.
Жоро: Имам подобното усещане като съм с другата ми група Homeovox, защото много малко съм излизал да пея сам. До третата песен имам огромно притеснение, което после ми минава. Човек така е устроен – уж всичко ми е ясно, но като застана не отстрани, а по средата, на микрофона, всичко се променя. Ставаш център и трябва да държиш публиката. Но това са полезни, чисто музикално, неща. Отделно създават нови феновете. Това кара да има някакво движение на нещата.
– Как един творец със 150 идеи в главата успява да се съхрани, ходейки всеки ден на работа?
Свилен: Аз съм много благодарен, и го казвам отдавна, че не съм световна рок звезда, защото щях да съм мъртъв. Адски лаком човек съм и щях да пробвам неща, които сега не съм, защото ми се е налагало да работя още нещо, за да си изкарам прехраната. В нашата професия виждаш пълна зала с хора, които те обожават, но този адреналин трябва да си го изтриеш от главата на другия ден като тръгнеш на работа. Да си знаеш, че си готин, но като ходиш по улицата да не си мислиш, че си Боно.
Жоро: За мен лошото е, че не ми стига времето. В телефона ми има няколко папки с по 200 идеи. Познай кога ги слушам? – Един-два пъти в година. И ако имам време от тези 300 или 400 идеи ще изкарам поне 10, които ще станат на песни. Но трябва някой да седне, да ги помисли, да ги изсвири, да ги направи… То не е само вдъхновението. Трябва си време и много отдаденост. На мен лично напоследък времето ми липсва. Имаме и семейства, а това малко променя нещата. Не можем вече като музиканти да сме брутално независими и да се занимаваме само с това.
– А момичетата още ли пощуряват на концертите ви?
Жоро: Не е тайна, че много мъже идват на концерти на “Остава”, защото там има хубави жени (смее се).
Свилен: И красиви мъже има. Вече. Преди, в О!Шипка, бяха само момичета. А аз имам и нова теория, че заради Covid има нова тенденция да идват само 20-25-годишни. Според мен е заради големия страх в хората от нашето поколение и по-възрастните.
Снимка: licata.bg
– Това може да е плюс за вас.
Жоро: Абсолютно. Това най-много ме зарежда. Кара ме да си мисля, че сме направили нещо готино с годините, защото тези 24-25 годишни, че и по-млади, знаят текстовете на стари песни, искат ги. А когато тези песни са излизали те са били на по 5 години.
– В кой момент взехте групата на сериозно, видяхте потенциала и знаехте, че ще ви бъде?
Свилен: Може би като решихме да се преместим в София вече бяхме решили да станем професионалисти. После дойдоха хитовете и наградите, които те уверяват в решението ти.
Жоро: Според мен го решихме негласно със Свилен още там, в периода преди „Пинг-понг“, като репетирахме в Казанлък. Много говорехме и много спорехме помежду си, че трябва да го направим всички. Защото с една демо касета, която наш приятел беше занесъл в Истанбул, в клуб Рокси, ни поканиха и свирихме пред 700-800 души. Преди още да имаме албум, преди всичко. Беше през 1998 г. Лично аз винаги съм знаел, че ще се занимавам с това и като дойде Свилен, и направихме екип, бях 100% сигурен, че ще ни се получи. Още преди “Пинг-понг”. Дори не съм допускал друг вариант!
– Какво ви предстои след концерта?
Свилен: Записваме 2 парчета от няколко месеца, но като започнеш нещо през лятото винаги отнема повече време.
Жоро: Забавиха се и заради пандемията. Имаме записани бас, китара и барабани.
Свилен: И после трябва да избираме нови парчета за албум. Преди пандемията идеята беше да го издадем в края на 2020 г., но толкова много се забави всичко… А и няма смисъл като не можеш да правиш готини концерти.
-Свилене, за теб Жоро е…?
Свилен: Като брат!
-Жоро, а за теб Свилен е…?
Жоро: Много добро момче и супер як творец.
-А Остава е…?
Жоро: На първо място.
Свилен: На първо място музикално. И като приятели.
Жоро: Да, музикално.
