Lennart Östlund е звукорежисьор, продуцент и микс инженер в култовото Polar Studio, създадено от ABBA, в продължение на 44 години – от откриването му до окончателното му затваряне. През ръцете му са минали знакови албуми на Led Zeppelin, Genesis, Rammstein, Alice Cooper, Tina Turner и разбира се ABBA. За някои от тях поговорихме лично при посещението му в България, където беше специален гост лектор на третото издание на Spike Music Showcase Festival в Пловдив (23-25 май 2024 г.).
Освен доказан професионалист, Lennart Östlund е и невероятен разказвач, който в продължение на повече от час, разкриваше пред водещата Иваничка Кючукова и оператора Марин Карастоянов, истински интригуващи истории от света на музиката и неговите най-големи герои. В първата част на интервюто (ГЛЕДАЙ ТУК!) ни разказа за работата си с Led Zeppelin, Genesis и още звезди. Във втората част сподели моменти от записите си с АВВА и прогнозите си за бъдещето на музиката с намесата на AI. Публикуваме разговора със съкръщения.
(*ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С LENNART ÖSTLUND ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА ФИНАЛА НА ТЕКСТА)
Как последният албум на ABBA – „Visitors“, стана първият мейнстрийм албум, записан дигитално?
Това не е напълно вярно. Само 4 песни от него са записани така. Първият комерсиален дигитален албум е на Ry Cooder и ние чухме за него, затова поискахме да имаме тези машини в студиото. Отидохме в Ню Йорк да ги видим, но не 3М не ни позволиха да си купим, защото „Вие, шведите, сте толкова назад технологично, за да притежавате това, а и ще ни създаде лоша репутация“. Те не знаеха, че Лейф Моусес беше изключителен инженер. Шведското представителство на 3M обаче изпратиха човек в Минесота, който да се обучи. След това в Швеция пристигна Роненс Мингер, инженер от 3М, заедно с шведа, който бяха пратили на обучение. И чак тогава ни позволиха да купим.
Но днес мисля, че не е останала нито една такава машина, затова е истинско съкровище. Но покрай това съкровище мога да ти разкажа една история за “Dancing Queen”. “Dancing Queen” е една от любимите ми песни на АВВА като микс. В средата на 80-те имаше диско мода – да изпращаш песни на DJ за ремикс и ние трябваше да дадем мултитрака на “Dancing Queen” за ремикс. Песента е записана преди да ме наемат и преди в студиото да има 24-канална машина. На мен ми беше любопитно да видя как беше толкова добре миксирана. Затова сложих лентата на 24-каналната машина. Дори не успях да се доближа до звученето на микса!
Затова попитах Майкъл Третов: „Какво си направил с тази песен?“ По онова време нямахме никакви компютри, докато миксираме. Имаш трима човека и казваш например: „Ти се грижи за това, ти- за това, ти -за това“ и сядаш, пълен с адреналин и миксираш. Правиш го отново и отново. Пускаш отново, пробваш това, после друго, изключваш баса. Майк ми каза: „Отне дни и изведнъж просто го имахме и никога повече не се върнахме към това парче“. Било е в един тейк – магическия тейк.
Както и да е, направихме копие и го пратихме за онова диско нещо. Ето препратка към дигиталните машини. Когато затворихме голямото студио в Стокхолм, попитах Бени: „Искаш ли да купиш 3М машините, защото има толкова малко в света?“ – „За мен те може да горят“, беше отговорът. Аз свързах този отговор с това, че той не хареса версиите на „Dancing Queen“. Запази изкуството, така както е създадено! Не разкрасявай нещо, само защото някаква мода се е появила.
Какво още промени технологията в музиката?
Музиката се промени заради всичко обкръжаващо я – кино, вестници, медии, iPhone. Всичко това променя начина, по който слушаме. В онези времена можеше да правиш нови неща, да изненадваш в музиката. Днес слушаш или гледаш YouTube за 30 секунди. Сега се разчита повече на хитове. Без изненади. Мейнстрийм. С ритъм твърде скучен и приличащ на песента, която си чул преди малко. Като музика за фон. Но това ще се промени отново. И следващото нещо, което мисля, че ще се случи, и ще промени много неща е изкуствения интелект.
Какво мислиш ти за изкуствения интелект в музиката?
И добър и лош.
Много музиканти се страхуват от него.
Лошите музиканти трябва да се страхуват, лошите композитори трябва да се страхуват. Способните, с добрите идеи, няма от какво да се страхуват. Мисля, че ще се научим как звучи AI музиката, защото, в началото, това ще са копия на нещо, вече направено. Така че, правете неща, които не са копия! Ще спечелят тези, които имат добро ухо. Ще казват на AI: „Искам рокендрол песен, която да е за любов или нещо подобно“ и AI казва: „Чуй това“. – „Не, предложи ми друго“ . –„Чуй това“. И стават стотици варианти. Този, който може да избере номер 87, хитът, ще спечели.
Какво работиш в момента. Освен да свириш в твоята банда West of Mars?
Пенсионирах се преди 9 години и сега правя каквото си поискам.
Ти си щастлив мъж.
Хората ме питат да им записвам. Но те не могат да разберат, че не искам да записвам.
Защо? Защо вече не искаш да записваш?
Да работя за някой друг е като да му помогна да осъществи мечтата си, защото той решава какво да правя аз. Може да се каже, че през всичките години съм бил един вид роб в студиото. И това отнема много енергия.
Хората понякога ме питат какво мисля за записите и миксовете, които съм направил. Никога не слушам нещата, които съм правил. Дори от 2000-та година не съм си пускал да слушам албум доброволно. Не слушам музика. Само моята, когато трябва да я продуцирам. Когато отивам на ресторант се надявам да няма музика.
Защо?
Представи си живот, в който от 20 до 50-годишен всеки ден от сутрин до вечер ти слушаш музика. Всякакви видове музика. Аз не съм имал истинска почивка в целия си живот. Работех през цялото време, ден и нощ – музика, музика, музика. Накрая – тишината е това, за което мечтаеш.
А какво е тишината за теб сега?
Тишината не е тишина, защото има шум навсякъде. Тишината е когато не трябва да слушам и да уча музика, чужда музика. Мога да чуя, когато се появи добра песен, но се случи за последно много отдавна.