Lennart Östlund е звукорежисьор, продуцент и микс инженер в култовото Polar Studio, създадено от ABBA, в продължение на 44 години – от откриването му до окончателното му затваряне. През ръцете му са минали знакови албуми на Led Zeppelin, Genesis, Rammstein, Alice Cooper, Tina Turner и разбира се ABBA. За някои от тях поговорихме лично при посещението му в България, където беше специален гост лектор на третото издание на Spike Music Showcase Festival в Пловдив (23-25 май 2024 г.).
Освен доказан професионалист, Lennart Östlund е и невероятен разказвач, който в продължение на повече от час, разкриваше пред водещата Иваничка Кючукова и оператора Марин Карастоянов, истински интригуващи истории от света на музиката и неговите най-големи герои. Подобни истории не бива да бъдат съкращавани, затова видео интервюто с Lennart Östlund ще излезе в две части. Ето какво говорихме в първата (*ВИДЕОТО С LENNART ÖSTLUND ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА ФИНАЛА НА ТЕКСТА):
Ленарт, животът и работата ти е тясно свързана с това иконично студио Polar Studios, където си прекарал 44 години.
Да, 44 години правих това.
Това е много време.
И това е в Polar Studios. Но започнах с първите си студиини сесии през 1971 г. В една шведска радио станция, после бях в EMI студио в Стокхолм.
До 1975 г. не знаех дали съм инженер или музикант, или просто никой. Когато ме наеха в Polar Studios, не знаех дали ще остана, защото е толкова трудно да влезеш в тази индустрия, в музикалния бизнес. Ще дам един пример. Дойде фотограф да направи снимка на откриването на студиото. Бяха ABBA – собствениците на студиото, Стиг Андерсън – мениджър Polar International, Майкъл Третов – инженерът на АВВА, Лейф Моусес – моят шеф и инженер. И аз бях там също. Тогава фотографът ми каза „Може ли да излезеш от снимката“. Обясниха ми, че не знаят дали ще продължа да работя в този бизнес, затова нямам място на снимката. Но останах 44 години, повече от всеки друг, работил в Polar Studios.
Може би това не е най-добрият ти спомен от тогава. А как започна работа там?
В гимназията четири години учих електронно инженерство. След това дойде задължителната военна служба. Това разби бандата ми. Но пък започнах да сглабям разни неща и исках да ги продавам. Бях изработил техника за студио. Но за да ги продадеш имаш нужда от фирма, така че започнах да уча икономика. Тогава приятел от класа ми ми каза „Знаеш ли, че търсят инженер за Polar Studios?“ „Какво е Polar Studios? Никога не съм чувал за него“, му отвърнах. Но си казах: „Това е шанс на милиони да имам тази работа“. Така че отидох там.
Студиото беше все още в процес на ремонт, защото беше в сграда на старо кино. Лейф Моусес, мениджърът по това време, ме разходи из студиото и ми разказа къде какво ще има. Попита ме няколко въпроса. Месец по-късно ме попита „Може ли да дойдеш до офиса?“ Там срещнах мениджъра Майкъл Третов за първи път и Стиг Андерсън, който дойде с цяла армия хора след себе си. Приближи ме и Лейф, моят шеф, каза: „Това е Ленарт. Той ще работи с нас“. По този начин научих новината, че са ме наели. Първоначално бях само за 3 месеца, за да видят дали мога да се справя. Всъщност друго момче, беше получило тази работа, но работеше и в друго студио и мениджърът там му казал „Ще ти дадем по-голяма заплата тук“.
Разкажи ми как записа последния албум на Led Zeppelin “In Through the Out Door”.
Не бях фен на Led Zeppelin по това време. Беше просто банда, която идваше в Швеция, за да запише. А и когато записваш не е като да отидеш на концерт. Бях в студиото от рано сутрин. Бандата се отбиваше около 12:00 – 1:00 часа. Идваха от понеделник до петък. Записваха по онзи старомоден начин. Мотаеха са наоколо, докато уловят енергията и правеха по 3 тейка. После само казваха: „Този тейк“. И след това записваха отново с Джон Пол Джоунс, дали на баса или на кийборда, според това, на какво не е свирил в оригиналния тейк.
На една песен попитах Робърт Плант: „Кога ще записваме вокалите?“, а той ми отговори „Има ли някакъв проблем с тези?“. Така че те вокалите в оригиналния тейк. Нещо се случва, когато ги имаш в оригиналния тейк. Нещо като певецът да кара автобуса. В противен случай, когато записваме отделно, той не е шофьорът, а просто пее със записа на банда, и тогава не е същото.
А те са били и големи фенове на ABBA също.
Това беше много изненадващо, защото в Швеция, музикант, които свири рокендрол не би трябвало да харесва АВВА. Медиите също изобщо не харесваха АВВА.
Наистина?!
Да. На шведите не им беше позволено да харесат АВВА. Говореше се, че този „лош“ мениджър Стиг Андерсън заблуждава хората да купуват тази евтина музика.
Звучи толкова странно.
Това беше ситуацията по онова време. Робърт Плант беше в контролната зала, пеейки песните на АВВА и каза: „Това са фантастични песни!“. – „Но ти си рокендрол певец, харесваш ли това? Шегуваш ли се?“. – „Не, тези песни са фантастични! Слушайте ги“. Тогава не го разбрах, но той наистина харесваше АВВА.
Може би има подобна връзка и с Genesis или поне между Фил Колинс и Фрида. Той е музикален продуцент на самостоятелния ѝ албум и в Polar Studios е записан албумът „Duke“ на Genesis.
Първо Тони Банкс дойде да запише соловия си албум “A Curious Feeling”. Продуцентът му беше болен и попитаха за инженерът на студиото, който бях аз. После дойде Майк Ръдърфорд да запише неговия солов албум и чак след това Genesis дойдоха да запишат „Duke“. За мен беше чест да запиша A Curious Feeling” и да започна и другите записи. Но забелязах, че те не работеха как си го бях представял. Mислих си, че сядат в студиото и се опитват да сътворят музикални пейзажи, да преведат музиката в картини, а се оказа, че един просто казва: „Сега свирим това и това, и това“. Всеки албум на Genesis съм го слушал по много пъти преди това, но след това не съм слушал и нито един.
Но имам и забавната история с Тони Банкс. Честър Томпсън, който свири барабаните в „A Curious Feeling“ и Тони Банкс поискаха тенис на маса в студиото. Организирахме им всичко и екипът ми каза: „Трябва да ги видиш как играят. Толкова са бързи, дори не може да видиш топчето. Толкова са добри“. Аз играх с екипа и те казаха на Тони Банкс: „Инженерът може да играе. Изиграй една игра с него“. А шведите сме много добри на тенис на маса, още от училище. Започнахме да играем и не отне много време да го бия. С 21 на 2. Помислих: „Какво направих“. Победих го лошо. По-късно един репортер, който е говорил с него за този случай, ми каза, че той не го помни или се опитва да го забрави. Но сега играел голф.
