Y so Cold е смел поход в защита на необходимостта физика и дух да се слеят в едно и да излязат извън тялото под формата на изкуство. Това е проект, който Христо Михaлков (басист на P.I.F. и Dead Man’s Hat) е обвил в мистерия, но не умишлено, а само защото не иска да поставя граници на собственото си изкуство.
Така да се каже Y so Cold е в аморфна форма – нито е група, нито е солов проект. С идеи и музика в него влизат и излизат хора, а гръбнакът е самият Христо. Изградил го е прешлен по прешлен – от идеята, до изчистването на стила, дори изсвирването (записва почти всички инструменти за песните, които излязоха под това име и вече са 4). Всичко се крие под неотменната му шапка, която никога не сваля. „Да правя авторска музика е нещото, което ме кара да съществувам“, тихо но категорично ми споделя той след дълга ретроспекция към миналото му и работата му като музикант за много популярни изпълнители.
ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ
Официалното начало на Y so Cold е през 2019 г., но в сърцето на басиста покълва 4 години по-рано. През това време е натрупал над 300 идеи за песни. „От тях обаче само 15 влязоха в моите критерии“, заявява музикантът и дава ясно да се разбере, че е не само взискателен, но и тотално безкомпромисен към това, което прави. „Подбрах 10 песни, които смятам, че са в един стил, с едно звучене, защото пишех супер разнообразна музика през годините“, обяснява внимателно Христо.
Музикалните му интереси са толкова разнолики, че в папката с личното му творчество може да се намери какво ли не. Има период, в който иска да се изтъкне като добър инструменталист и дори пише фюжън композиции, отказвайки се от пеенето. В крайна сметка не той избира стила на Y so Cold, а обратното. „Един ден просто си казах, че ако се опитвам да пиша някаква музика нищо не правя, трябва първо да чуя какво има в мен. Процесът да е отвътре навън. И излезе, че музиката в мен е доста проста за моите очаквания“, усмихва се на иронията на съдбата момчето, което на втората година от следването си „Поп и джаз“ с бас, напуска доброволно Консерваторията.
Като че ли работата му за толкова много родни музиканти като Рут Колева, Ирина Флорин, Ангел Ковачев, групите, в които е участвал и създал – Go Week, Революция Z, P.I.F., Dead Man’s Hat, трябва да бъдат компенсирани с лична себеизява. И то пълнокръвна – от А до Я. Тази необходимост почти болезнено го провокира да запише всички инструменти, с изключение на барабаните, за личния си проект Y so Cold. „Това е същността, оттам тръгна целия проект. Супер егоистично е“, признава Христо. Без колебание е изпълнил намеренията си, но сега го сблъсква с трудности в избистрянето на концертната концепция на Y so Cold.
Ударната секция е поверена на Мартин Профиров (другият постоянен член на проекта), с когото държат заедно ритъма и в P.I.F. Марто е поел в опитните си ръце и микса и мастера на парчетата, както и на целия предстоящ дебютен албум. С китарите му помага негов много близък приятел – Стефан Филипов, който също записва за проекта.
ТОПЛО-СТУДЕНО
Името Y so Cold определено привлича внимание с оригиналност, като същевременно затруднява тълкуването. „Това е съчетание от начина, по който ме наричаха останалите от Революцията Z – нещо между Айсо, Исо и Уайсо, и моето лично усещане за света като за доста студено за мен място“, отново разкрива меланхоличната си същност музикантът. И това толкова „студено“ име, идва с един ужасно „топъл“, чувствен и любовен албум.
ЛЮБОВТА Е ДОСТАТЪЧНА
„Още първия албум не съм завършил, но имам идеи за втори“, смее се Христо Михалков, свещенодействайки върху чаша ароматно кафе. И добавя, че концепцията за следващата тава е още по-минималистична и той ще върши почти всичко сам. Но да се върнем на по-близкото бъдеще. Дебютът ще носи името „Love is Enough” и вече половината е издаден като сингли. Първата песен Dream излезе на 22 декември 2019 г. и е супер мелодично парче с много синтове и чудесни вокали с характерен хрип в тях. Текстът е семпъл и загадъчен, така че всеки да открие нещо от себе си в него.
„Ако трябва да съм честен с текстовете ми е най-трудно, защото искам да говоря с малко думи, да е семпло. Не искам да разказвам. Музикалната картина зад текста трябва да води слушателя“, обяснява Михалков. Тази линия продължава и в следващите два сингъла – Seven Seas и Tears me Apart (с доста запомняща се бас линия).
Последният, за сега, четвърти сингъл Closer, който излезе преди месец, носи малко по-различни отличителни белези. В най-лиричното до момента парче на Y so Cold осезателно отсъства грапавината на гласа на Христо. „Точно тази песен ме отвори към нов вид пеене“, сподели ми той. Оказа се, че е въпрос на смелост да ампутира хрипа, който му служел до сега като гаранция срещу грешки. Изчистено и допълнено от „звънчетата“ в тембъра на Victoria Vivienne, парчето задава една по-уверена посока на Христо като фронтмен. Може би и дамското присъствие, което Виктория осигурява не само като глас, но и като негова съпруга и кинематограф, допълват цялата картина.
(* Closer е част и от плейлиста ни #Licata Rocks в Spotify. Слушайте го ТУК! и не забравяйте да се абонирате!)
Съвсем скоро предстои на бял свят да се появи пета песен, а след това и целият албум, подкрепен от програма „Дебют“ на Национален фонд „Култура“. „В този албум изкарах хубавите си емоции наяве без да имам проблем с това. Позволявам си да бъда изцяло позитивен, да мечтая, защото през останалото време не съм точно такъв“, откровен е музикантът и признава, че стои удобно в обувките на интроверт, прегърнал меланхолията. А колкото до името Love is Enough: “Всичко може да е любов, не само това, което сме свикнали да възприемаме като такава!“.
ЖЕНАТА ВДЪХНОВИТЕЛ
Напълно съгласна съм с Христо, който казва „Един албум е моментното състояние на един артист!“. А в точно този момент явно той е обграден от любов и позитивни емоции, които му дават половинката му и дъщеря им. Съвсем откровено признава, че музиката е лично послание към жена му. Виктория, освен че се грижи за визиите на Y so Cold, е и първият му съветник във всяка стъпка в процеса на творене. „То е неизбежно. Моето студио е у дома. Дори дъщеря ми Микаела е „записвала“ за албума. Ако се вслушаш в Seven Seas се чува едно много тихо нейно викане, което реших умишлено да оставя и само аз си знам“, разкрива музикантът.
Съвсем не пести думи, когато преплита темите за вдъхновението и момичетата си. „Откакто се срещнахме с Виктория всъщност аз се надъхах да реализирам всичко, което дълго седеше само в главата ми. Преди това се бях отказал и смятах, че ще съм само студиен музикант. Тя ме вдъхнови и събуди мисълта, че съм артист. Повярва в мен“, разкри сърцето си басистът.
ТЪРСИ СЕ БАСИСТ
Като поредното доказателство за ползите от пандемията минималистичният Y so Cold обаче изпитва трудности в реализирането си на живо. Записан и изработен почти изцяло самостоятелно от Христо, проектът трябва да се трансформира, за да се представи на живо. „Най-големият ми проблем е да намеря басист“, казва съвсем сериозно той, осъзнавайки добре иронията на това да си басист, който търси басист. Още от началото Христо Михалков не е предвиждал да се разправя с дебелите струни по концерти. Отредил е за себе си вокалите и водещите китарни партии. За китарите ще му помага Стефан Филипов, а зад барабаните няма кой друг да е освен Мартин Профиров. Но басът към момента остава вакантен.
БАСЪТ ОТ СТЕНАТА
Всъщност първия инструмент, който хваща Христо е китарата. На около 12-13. „Учителят ми обаче беше басист и аз много се вдъхнових от всички басове по стените“, спомня си той. Така започнала любовта му към мощния инструмент, с който влязъл и в Консерваторията. Не е имал план Б за друго образование, въпреки че е първия в род си, който се занимава с музика. „Исках да свиря джаз“, обяснява за онзи период Христо, които на няколко пъти подчерта колко държи на техническата прецизност и на добрите инструментални умения. Затова и трудно се престрашава да стъпи напред и да започне да работи с гласа си, защото него не го е школувал. Може би и за добро!
Първата си група естествено създава с брат си и приятели от блока в софийския квартал „Младост“ още в гимназията. Бандата се казва Go Week и като за тийн формация има забележителни успехи. Самият Ицо гледа с усмивка на пубертетските си изживявания. Благодарение на тях обаче разбира, че освен умения с баса има и глас, когато се налага да смени вокалиста по време на първия им студиен запис. „Мечтаех да стана трубадур по това време“, допълва той. Явно често сменя мечтите, защото след Go Week влиза в Консерватория, ориентира се към джаз и сложни инструментали. После пък се хвърля в рока с „Революцията Z“.
Междувременно свири в какви ли не стилове с различни музиканти. Дори за няколко месеца работи и по кораби в Скандинавието. „Беше точно преди да стартирам Y so Cold. Оказа се чудесна школа за егото ми. А и още на първото ми едномесечно пътуване жена ми ми съобщи, че е бременна“, обяснява 29-годишния музикант.
ТОВА ЛЯТО
Това лято за Христо Михалков ще е особено наситено. Не само защото излиза дебютният албум Love is Enough на Y so Cold, а и защото предстои да излезе последният албум на P.I.F. с покойния им фронтмен Димо Стоянов. Тавата „P.I.F. 6“ ще бъде последван и от турне. Междувременно с Dead Man’s Hat работят по краткосвирещ албум. Имат готови 5 демо парчета, които предстои да запишат и издадат.
* Името на дебютния албум на Y so Cold – Love is Enough, в превод от английски език, означава „Любовта е достатъчна“