The Black Swells – псайкъделик мръсотийка

Музиката на The Black Swells е като цигара след секс – кара главата ти да се върти, фантазията ти да работи и съдържа прилична доза „мръсотийка“, както те сами определят вълшебната съставка. Смели и свободни са в изборите си, с носталгична нотка на хипария и определено псайкъделик звучене. Нюансите в парчетата им се сменят през годините и преобладава я сърф, я гаражен рок, пънк… всякакви вкусни добавки. Накратко те са трима талантливи чешита – Мирослав Мирчев-Ломбарди (китара и вокали), Станимир Генов (бас) и Крум Петров (барабани).

Активни под прикритие

Последното им EP Daily Grind дойде след поне три години пълна тишина. Почти всички фенове на клубната музика и родния ъндърграунд бяха убедени, че The Black Swells са поредната супер перспективна банда, която просто остана в историята (като Bears and Hunters, например). За щастие, нямаше нищо вярно в това. Причината за заблудата е прозаична – социалните мрежи и отсъствието на бандата от виртуалния вселена. Поредното доказателство, че истинският живот не е във Facebook или Instagram, че липсата на активност не означава отсъствие от реалния свят. Напротив, явно зад завесата от тишина, която The Black Swells бяха пуснали, се е вдигал много шум в репетиционната.

Та, стоим си през една сравнително късна вечер в репетиционната на момчетата и докато чакаме Крум, а Стани запоява някаква джаджа от оборудването с малък поялник, започваме лек разговор за абума Daily Grind. “Като чувам суперлативи и очаквам после да ме наплюят”, усмихва се Ломбарди, когато му споделям колко ми харесва тази тава, и междувременно се клати леко смутено върху една табуретка, която е дръпнал, за да направим полукръг около диктофона. Няма как да ги наплюя, албумът наистина си заслужава превъртанията и добре че в Spotify не може да се надраска дискът. Но тези колекция от 6 стилово и тематично свързани парчета, всъщност се оказа не толкова нова.

Daily Grind по сръбски

Стани и Ломбарди ми разказват как са били готови с нея още преди пандемията. „Точно преди да започне трябваше да отидем да запишем в Сърбия“, спомня си Стани, който още ръкомаха с поялника. Триото държи да направи Daily Grind в западната ни съседка и затова решават да изчакат. Заинатили са се, че точно там трябва да се случи. Но защо? „Всеки от нас има своето виждане, как трябва да се случи записът на един албум, с което започва едно безкрайно говорене и обмисляне, и сменяне, и каране. Затова решихме да намерим авторитет, който да води процеса. Този пич ни изкефи и се съгласихме каквото каже той – това правим“, кратко и ясно ми разяснява басистът.

Всъщност Daily Grind е записан в Down There Studio в Белград от въпросния авторитет Урош Милкич (китарист на група Threesome). “Той беше записал албум на Chongi & The Smokers, наши приятели от Пловдив. След като чухме какво е направил, решихме, че е нашият човек“, обяснява по-подробно Ломбарди, като подчертава, че са „малко капризни“ към хората, с които работят по музиката на The Black Swells. “В общи линии, не че тук няма къде да се запише, но искахме да запазим точно мръсотийката, която е характерна понякога за нашия стил, и която, според мен, при повечето банди в България липсва, защото като влезеш в родно студио, в повечето случаи, ти казват как трябва да звучи“, допълва гласът на групата, който в същото време е и активен барабанист на друга родна банда Van Cock, но за това по-късно.

Състояли се в пандемията, тези записи съвсем не са били нито толкова лесни, нито бързи. Бандата се възползва от едно от разхлабванията на мерките и тръгва към Сърбия, без да знае дали ще може да се върне. Всичко минава безоблачно, но процесът трябва да продължи с микс и мастър, а Урош чака в онзи момент второ дете и мести студио. „Комуникацията беше малко тегава и нещата доста се проточиха“, спомнят си момчетата. Затова и Daily Grind се появява чак през май 2022 г. и прави премиерата си на живо на 15 юни в столичния клуб KUPE.

ЛОМ… – Ломбарди, Lomballad и Lombada

Не е нужно много, за да забележа „рамката“ на Daily Grind, която първата и последната песен образуват – „Lombada“ и “Lomballad”. Затова тръгвам в северозападна посока. Всъщност може би трябва да тръгна от прякора на фронтмена Миро – Ломбарди, който е родом от Лом. „Той ми е още от гимназията. Учех във Враца и всички ме знаеха като Ломския. После се видоизмени в Ломбарди и така си остана“, набързо разказва Миро.

„Lomballad“ също е вдъхновена от Лом и „е свързана с преживявани от миналото, с живота в Северозапад през 90-те“. „Седях на брега на Дунав и се взирах в гората на Румъния, когато някакви спомени от детството ми изплуваха. Дунавът много вдъхновява и всеки път като се прибирам в Лом отивам да го видя“, разказва историята на парчето Ломбарди, който е текстописецът на The Black Swells. Е, “Lomballad” за сега е единственото парче, вдъхновено от Дунав, защото всъщност „Lombada“ няма нищо общо. „Парчето беше с работно заглавие „Ламбада“ и просто го вързахме с Лом и него“, смее се Миро и подчертава, че точно това заглавие е дело на Стани и Крум.

Плътска, неангажираща любов

 “Lomballad” е само една от песните на бандата, за която Ломбарди рови из реални спомени от миналото си. „Други пък нямат никаква връзка с реалния живот“, бърза да предотврати мисли за автобиографичност фронтменът. Именно нелекият процес на допълването на музиката с думи е и основна причина нещата около The Black Swells да се случват малко по-бавно. „Не искат да ми помагат“, избухва в смях Ломбарди, докато навлизаме все по-дълбоко в разговора. „Всеки си има своите причини“, влиза в тона му басистът и то с най-сериозното си изражение.

А лириката в парчетата на The Black Swells е преобладаващо посветена на жените и любовта… така да се каже. „Плътска, неангажираща любов“, както уточнява Ломбарди. Е, да де, но момчетата са пораснали, поне на години, някои имат деца, и се станали „вече сериозни хора“, та плътското полека-лека е дало път на платоничното и „точно за това сме го позакъсали с текстовете“, вече съвсем не може да сдържи смеха си фронтменът. Момчетата имат доста полуготови парчета и демо записи, които би трябвало да са достатъчни за следващ албум, но не искат да се обвързват със срокове, именно защото трябва да се родят текстовете.

Нова, електронна посока

И докато си говорим за демота и нова музика, в разговора се промъква жокер за влиянията в следващите музикални изживявания, които подготвят The Black Swells – малко повече електронна музика.

„В началото слушахме доста псйкъделик“, спомня си Стани, и това лесно може да бъде разпознато в парчетата им. „Като започнеш от Black Angels и продължиш с всичко, което е с Black го слушахме. В последствие малко започна да ни омръзва тази вълна и започнахме да слушаме по гаражни неща, минахме и през сърф рока и доста поплувахме там. Дори бандата на Урош, който ни записа албума, също свирят пауър сърф рок с много яки разляти китари. Сега сме на някаква електронна вълна, пробваме разни неща с дръм машина, със синтезаторчета. Промените ни мотивират, защото всичко старо бързо ни омръзва“, обяснява Ломбарди, когото точно видяхме да експериментира с разни джаджи на последното свирене на бандата в София, преди два месеца, когато излязоха като предгрупа на лудите италианци The Gluts.

Малко история

The Black Swells е първата и до ден днешен основа банда за Миро, Стани и Крум. Всичко започва от един широк кръг приятели, занимаващи се с музика. В него са още членовете на Comasummer и Doesn’t Frogs. Всички много искат да имат репетиционна, за да свирят, но никой не скача в това предизвикателство. „Тогава разбрахме, че Дмитрий Ягодин и The Bedlam Club са взели помещение. Срещнах се с него в градинката на Кристал и му предложих да влезем на партия. Така започна всичко“, спомня си Ломбарди.

В началото са само двамата с Крум, който по принцип е басист, но иска да направи нещо ново и сяда зад барабаните. Не че Миро не е барабанист и той, но показва тази си страна в друга банда, както вече ви казахме, а в The Black Swells държи здраво китарата и носи тежкия кръст на фронтмена. За кратко баса хваща Марто от Doesn’t Frogs, но се оказва, че не са единодушни за стиловите посоки. Така се появява Станимир. От тогава съставът на групата не се променя, не се преподрежда, а стои стабилно и прави музика и страховити концерти на живо, пълни с адска енергия.

Не е трудно да им сложиш епитет бутикови пред името, не само защото не бързат с издаването на новата си музика, но и защото рядко се качват на сцена. Въпреки това си имат ядро от сериозни фенове, 90% от което са дами, със склонност към страстни танци пред сцената. „За това го правим. Винаги съм смятал, че ако има 5 мацки, които се кефят отпред, значи всичко е ок. Купонът се получава“, смее се Ломбарди с визията си на калифорнийски сърфист, заключил вълните в косите си.

Цигулка, барабани, китара и глас

Фронтменът на бандата Миро, всъщност освен глас е и мултиинструменталист. В The Black Swells свири на китара, във Van Cock свири на барабани, а от 1 до 12 клас свири на цигулка. „Сега не мога да отлепя на нея“, смее се Ломбарди, който отворил калъфа и издухал прахта от цигулката си след 20 години пауза, за записите на “I Did It All For You” от Daily Grind. Дори занесъл инструмента на лютиер да го поправи, но… химията помежду им не се получила и на помощ дошла Илияна Георгиева от Dead Man’s Hat с нейното виолончело. „Но от малък обръщах цигулката като китара и свирих Nothing Else Matters. Тогава слушах Metallica, Korn, Limp Bizkit и Б.Т.Р.“, залива се от смях Миро и разказва как наскоро открил в семейния архив в Лом писмо, което му върнали като отговор от фенклуба на Наско Пенев и компания, написано на ръка и на хартия.

Палки вместо бас

„Ударникът“ на The Black Swells Крум, късно се захваща с барабани. Всъщност дебютира с палките едва със старта на бандата. „Първо започнах да свиря на бас. Едни десетина години. Слушах Pantera, Metallica, Korn. Kазах на баща ми “Ще ми купиш ли китара?“, но той отказа. Тогава един приятел ми продаде за 20 лв бас с една струна. Цяла година свирих с тази една струна – най-хубавият период от живота ми. После от друг приятел купих бас, който брат му се опитваше сам да си сглоби. Досглобих го и свирих още някакви години. Но ми писна и като решихме да правим група казах, че ще свиря на барабани. Някой решения така ги взимам, не ги мисля“, надига глас Крум зад сета с барабаните, зад които се крие през цялото време на разговора.

Само в правата вяра на дебелите струни

Станимир влиза последен в The Balck Swells. „Като дойдох те се бяха нагласили. Пък и аз съм далеч от мултиинструментализма. Свиря само на бас. Като дете съм свирил малко на класическа китара, след като гледах филм за Ричи Валенс. Нашите ми купиха китара и ходих на уроци. На 13-14 със съседчета се събрахме в група и аз хванах баса“, лаконичен, но точен е басистът, който най-накрая довърши проекта с поялника, над който свещенодействаше през половината разговор.

Започнахме със социалните мрежи и така завършихме кратката си вечеринка в репетиционната на The Black Swells. Като хора, които не робуват на впечатлението, което създават във виртуалната среда, някак логично вярват, че е много по-важно не да спечелиш фенове, а да ги задържиш. „Всеки може да си купи компютър и звукова карта, и да запише 10 албума вкъщи. Това е достатъчно да стигнеш до хората“, обажда се Крум, а Ломбарди го допълва: „Проблемът е като достигнеш до тези хора да ги задържиш. И тук идва присъствието ти на живо“. Е, това че бавно и славно пускат новата си музика им е простено от феновете, защото The Black Swells определено знаят, а може би само интуитивно усещат, и могат да стоят на сцена и да създават музикални спомени за феновете си като истински демони на грехопадението.