Смисълът да имате хубави обувки за танци, рокля на цветя или костюм на каре е да отидете и да ги поомачкате на подходящо място. Е, сега сме в 20-те, но не на XX век, а на XXI век, и не е чак толкова лесно да се намери причина да изтупате готините движения от гардероба. Но на 29 юни се задава петият концерт на ретро машините Postmodern Jukebox в България. Няма по-добър повод. Шоуто на формацията на музикалния гений Скот Брадли е в зала 1 на НДК и е част от турнето The Grand Reopening Tour, което ще обиколи 5 континента.
През последното десетилетие Postmodern Jukebox се превърна в световен феномен, натрупал почти 6 млн. абоната в канала си в YouTube, милиарди гледания, близо 100 артисти – музиканти, певци и танцьори, които са част от формацията, гастролирала на 6 континента, често с по 300 концерта в година.
НЕРЕАЛИЗИРАН ДЖАЗ ПИАНИСТ
И всичко това започва от малкия апартамент на Скот Брадли в Куинс, Ню Йорк, преди десетина години, когато той вече е на ръба да прехвърли 30-те, а все още е нереализиран джаз пианист, който трудно се справя със сметките, наема и живота в най-конкурентната музикална среда в света – Голямата ябълка. Но, ако имаш гениална идея, всичко може да се обърне. И, да, той я има. Дали е гениална, не знаем. Да вземеш съвременен поп хит и да го преоблечеш в звученето на 20-те, 30-те, та дори до 60-те години, не звучи като да подкараш атомен реактор, но докато Скот Брадли не записва първите аматьорски видеоклипове в мазето си през 2009-та, никой друг не го е правил успешно!
Скот признава, че Postmodern Jukebox започва като комбинация от отчаяние и необходимост. „Опитвах се да си изкарвам прехраната като джаз пианист в Ню Йорк и с тези видеа исках да създам един вид онлайн визитка“, разказва той в интервюта. Прави го, след като забелязва, че много негови колеги успешно рекламират работата си в YouTube. А при него успехът е мигновен. Още с първото видео „ме видяха повече хора в мрежата, отколкото са ме гледали на живо през целия ми живот!“
Пианист и композитор, Скот Брадли обаче блести с още един талант, освен находчивостта си в новите технологии, а именно – способността да намира и дава сцена на невероятни артисти. Сред тези почти 100 човека в трупата му има победители в American Idol, преподаватели по музика, водещи на ТВ програми и дори носители на „Грами“.
ПИАНОТО Е ГАДНО
Роденият в Лонг Айланд Брадли е израснал и възпитан с вкус към суинг и джаз стандартите. Но това не е станало по холивудски гладко и лесно. „Вземах уроци по пиано като дете, но Господи, колко ги мразех. Дори учителят ми по пиано каза на майка ми, че си хвърля парите на вятъра. Докато един ден не чух „Рапсодия и синьо“ на Джордж Гершуин и не осъзнах, че на пиано може да се свири и по този начин“, споделя двигателят на Postmodern Jukebox. “Започнах да свиря на пиано в този стар джаз стил. Ходех в библиотеката, за да слушам касети и дискове с джаз. Слушах фразите и се опитвах да ги изсвиря възможно най-близо до оригинала. В началото имитирах всички тези пианисти, които бях чувал. Процесът е като детството: когато за първи път се учиш да говориш, ти имитираш. По-късно започнах да импровизирам повече. Тогава разбрах, че мога да адаптирам други видове музика към джаза. Взимах поп песен и променях това, което свири лявата ръка, нови акорди и различно ритмично изместване на фигурата – превръщах я в джаз. Това беше крайъгълният камък за мен“, признава Скот Брадли.
Докато е навлизал все повече в дебрите на „старата“ музика – джаз и рагтайм, е ставал все по-странен за връстниците си. Признава обаче, че не веднъж е правил опит да слуша и да харесва това, което и те – поп и рап. Дори опитал да свири инди поп, но… изобщо не се получило. Със способностите си на импровизатор успял да намери допирната точка между своята музикална вселена и тази на приятелите си – просто взимал техните любими парчета и ги преаранжирал в своята предпочитана музика!
ЗВУЧИШ СТРАХОТНО, НО МОЖЕ ЛИ МАЛКО ПО-ТИХО
„Някъде по пътя се убедих, че е невъзможно да се изкарвам прехраната като рагтайм пианист от старата школа. Така че отидох в колеж, за да уча модерен джаз“, казва Брадли. Мести се в Ню Йорк и настойчиво продължава да се опитва да е просто джаз пианист между още много джаз пианисти. Свири по ресторанти, барове и частни партита, където талантът му е само фон на шумни разговори. Акомпанира и на сватбени коктейли, където единственото, което получава е репликата: „Звучиш страхотно, но можеш ли малко по-тихо?“ и торба с остатъците от храната, с които се храни няколко дни. „Никой не се интересуваше от това, което правя. Не ме наемаха. Бях почти на тридесет и беше трудно да си плащам дори наема. Стигнах до кръстопът, където осъзнах, че или трябва да намеря различен начин да живея от музика, или да се върна в колеж и да намеря друга кариера“, спомня си тези отчаяни времена мозъкът на Postmodern Jukebox.
YOUTUBE
И тогава открива YouTube. Това се времената преди меметата, преди вайръл клипчетата. Това е началото на силата на дигиталните платформи. „Виждаше ми се много непрофесионално. В известен смисъл имах самочувствието, че съм твърде добър, за да пускам просто клипчета в YouTube. Имах музикална степен, защо трябва да записвам в малкия си апартамент? Но се сетих, че всъщност не работя като джаз музикант и нямам кариера, която да губя“ – прословутата ирония, с която ще се сблъскате и в биографията на Скот, която излезе на български преди няколко години под заглавието „Postmodern Jukebox или музиката извън кутията“ (издателство Сиела).
„Когато за първи път започнах да пускам съдържание в YouTube, всъщност направих нещо, което бях правил много по-рано в живота ми: взех класически хитове от 80-те и ги превърнах в рагтайм! Първото видео беше супер нискобюджетно и заснето с най-евтината камера, но плъзна като вирус. Нямах представа каква ще бъде следващата стъпка, но тогава осъзнах, че в тази платформа има нещо, което може да работи за мен. Хората ми пишеха коментари с предложения за други песни, които да направя в рагтайм! Беше вълнуващо, защото за пръв път някой се интересуваше от това, което правя“, спомня си Скот Брадли.
Всъщност първото видео, което прави и го превръща в потенциална звезда е кавър на Nickelback. По онова време сп. „Rolling Stone“ ги нарича „втората най-лоша група на 90-те“, но пък са избрани да свирят в полувремето на футболен мач в Детройт. „Някой беше направил онлайн петиция с 60 000 подписа, че не искат Nickelback на този мач. Тогава си помислих „Ами ако се опитам да направя и двете страни щастливи?“, разказва Брадли за повода да направи A Motown Tribute to Nickelback през 2012 г.
КРАЛЕТЕ НА ВИНТИДЖ КУЛТУРАТА
Следват още по-успешни преработки на “Creep” на Radiohead, „All About That Bass“, „Sweet Child O’Mine“ на Guns N’ Roses, парчета на The Police, Metallica, Rihanna, Elton John, Lady Gaga… И Postmodern Jukebox си извоюват прякорите „крале на винтидж културата”, „ретро сензация”, „машина на времето”, благодарение на талантливия американец, който използва езика на музиката, за да докаже, че новото е добре забравено старо.
Въпреки че признава, че обича добро предизвикателство, Скот Брадли подчертава две неща. Първо, не всяка песен се поддава на радикалните му преработки. „Много по-лесно е да адаптирам песен с електронно звучене, отколкото нещо, което вече има усещане за минало“, казва той. И второ, Postmodern Jukebox не е за всеки, той е нишов проект, не е мейнстрийм и няма за цел да се хареса на всички. Въпреки че тук можем да поспорим с него, защото преработките му успяват да уловят фенове от всички жанрове именно заради симбиозата между стиловете, която така плавно успява да направи. В допълнение, успя да завладее сърцата и на гейминг феновете като през 2013 г. написа музиката за играта BioShock Infinite, за която преработи „Everybody Wants to Rule the World“ на Tears for Fears, “Tainted Love” на Gloria Jones, “Shiny Happy People” на R.E.M. и „After You’ve Gone“ на Marion Harris. Статистиката е проста – за 10 години Скот Брадли издава 19 албума, повечето с Postmodern Jukebox и е едно от малкото изключения, като успява да стане световно популярен след 30-тата си година.
Формацията му пристига в България за пети път на 29 юни в зала 1 на НДК по покана на BG Sound Stage. Скот Брадли естествено, никога не пътува с тях. Той е сивият кардинал. Но пък винаги залага изненади за меломаните, като до последно никой не знае кои музиканти влизат в състава и ще излязат на сцена в различните държави. Ще направите голяма грешка, ако не извадите обувките за танцуване на тази дата. А билети може да намерите ТУК!
