Карминьо: Докато слуашаш фадо трябва да хванеш емоцията и да я споделиш

Карминьо Снимка: Mariana Maltoni

Мария Кармо Карвало де Андраде или просто Карминьо (Carminho) е един от най-популярните фадо гласове в света. Представете си само тази автентична португалска музика под открито небе, в акустиката на Античния театър в Пловдив. Е, ако не може да си го представите може просто да отидете и да го видите на 18 юни от 19:30 ч (Билети на цени от 40 до 65 лв ТУК!) Гостуването на карминьо у нас е част от форума Music of the Ages.

Още с първия си албум „Fado (2009) Карминьо става истинска сензация и достига платинен статус по продажби, а на британското списание „Songlines” го поставя под номер едно в годишната си класация. Следват още четири албума със същия успех, а у нас тя ще представи последния „Maria (2018), за да потопи публиката в „саудаде“ –  трудно преводимата на друг език или музикален стил носталгия по любов… или по друг начин казано – фадо.

Карминьо е родена сред звуците на китари и напевите на фадо. Дъщеря на известната певица Teresa Siqueira, тя започва да пее пред публика на 12. Бързо получава предложения за записи, които отхвърля и след като завършва „Маркетинг и реклама” обикаля света като хуманитарен работник. Едва след като се завръща в Лисабон започва да се занимава професионално с фадо.

Здравей, Мария. Предстои ти концерт в Пловдив, с кого пристигаш и дали си подготвила различна програма, предвид локацията – Античния театър?

Много се вълнувам, че идвам отново в България и че ще изляза на тази невероятна сцена. Ще представя последния си албум „Maria“ с традиционна формация – португалска китара, класическа китара и акустичен бас. Но ще има и педъл стийл и електрическа китара, които и в албума използвам за атмосфера и връзка между гласа и и пространството, като във фадо къща. Затова мисля, че Античният театър е перфектното място, където да споделя и представя този албум, както и този нов звук на традиционното фадо.

Как би описала новия си албум „Maria” и какво е той за теб?

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

„Maria“ е най-личният ми албум, защото, докато го писах, мислих много за емоционалните ми преживявания с фадо, когато бях много малка. Започнала съм да пея щом съм започнала да се уча да говоря. Затова и не помня точно къде и кога се е случило това. Започвайки албума се заровя в себе си. Дори ходих на терапия, за да извикам спомените си за онези вечери в къщата на родителите ми. Така че, това е албум за традиционното фадо, моето схващане за него и от какво се нуждае една фадо вечер, за да се изгради връзка между всички, да има онази магия, която има във фадо къщите. Инструмент като педъл стийла носи емоционалната и звукова текстура, която може да се открие на тези места, където се слушат акустични изпълнения и публиката си пийва и реагира на музиката и музикантите. Точно тази връзка – публика-музика ме вълнуваше.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума
Карминьо Снимка: Mariana Maltoni
Снимка: Mariana Maltoni

Как фадо промени живота ти и още по-важно – личността ти?

Вярвам, че не е променило нищо, защото съм родена с тази музика. Тя малко или много е езикът на майка ми. Не помня, както ви казах, как съм се запознала с фадо, затова и не чувствам някаква промяна. Това, в което вярвам и мисля е, че фадо ме спаси, защото ме постави в контекст, даде ми усещане, че съм част от нещо. Когато отидох в Лисабон бях напълно сама. Фадото, беше това, което ми даде някакъв смисъл, сигурност и приятели. Това беше началото на нещо много важно за мен. Освен всичко останало, то е начин да изразя себе си и чувствата си, жив език, който много ми помага.

Преди да започнеш да се занимаваш професионално с фадо и след като завършваш колеж си взимаш почивка и пътуваш по цял свят с хуманитарна мисия. Защо направи това?

Имаше няколко причини да пътувам. На първо място, бях много разочарована от кариерата си и университета. По онова време не харесвах специалността си – Маркетинг и реклама, и имах нужда да помисля дали това е пътят ми. В същият момент четири звукозаписни компании ми предложиха да запиша албум, а аз бях убедена, че нямам какво да кажа на хората. Имах нужда да израстна вътрешно и да възприема повече от света, да опозная себе си по-добре, за да мога да дам нещо на публиката. За мен беше ясно, че не съм достатъчно зряла, за да направя албум. Знаех още, че да опозная света и да поставя себе си в перспектива, да бъда доброволец и да видя човечеството през очите на другите, ще ми помогне да открия себе си. Това беше най-вече пътешествие вътре в мен, с което да открия повече за себе си и да се науча да уважавам света и различията между хората и културите. Беше много важно за моето израстване.

Значи работата ти на доброволец те направи по-зряла?

Със сигурност. Това пътуване ме направи по-зряла и по-чувствителна към останалите. Срещнах толкова различни хора, различни истории и се свързах с тях. Борех се със собствените си граници. Открих, че съм много по-смела, отключих способностите си да оцелявам в различни ситуации и сама се поставях в такива. Това ми помогна да съм по-уверена, да порасна и да стана по-отговорна.

През 2016 г. записа твои албум с гениалната музика на Антонио Карлос Жобим, заедно с неговия собствен бенд. Как те поканиха за този проект? Би ли ми разказала повече за него и за срещата си със семейството Жобим?

Това е проект, който винаги ще пазя в сърцето си. Много съм горда и благодарна, че имах възможност да го направя. Поканиха ме семейството на Жобим, неговата вдовица и синът му Пауло. Дадоха ми пълна свобода да избера репертоара и започнахме да записваме албума в Рио де Жанейро с бенда, с който е свирил 10 години на живо. Те знаеха всичко за езика на Жобим, за начина, по който свири, нещата, които обича и начина, по който вижда света. За мен беше много важно да имам тази сигурна основа, за да бъда себе си в моите интерпретации. Можех да скитам из собствените си начини на пеене, на отдаване, но в същото време бях сигурна, че правя нещо, което е в почит на Жобим, неговата история и наследството му. Беше невероятно!

След това направихме турне в Европа и Бразилия. Имам много истории от това пътуване. Музикантите му ми разказваха толкова много за него, за приятелите му, за Чико Буарке и тяхното приятелство във времето, в което Жобим променя напълно бразилската и дори световната музика. Когато започва турне в САЩ се среща с джаза и се вдъхновява от него, но и джаза се повлиява от Жобим. Това е един много богат период за музиката по цял свят и сме истински щастливци, че се е случило.

С какво Бразилия е толкова специална за теб?

Специална е, защото там срещнах толкова много артисти, и направих толкова много колаборации, които бяха изключително важни за израстването ми като музикант, но и като човек. Пях с Чико Буарке! Това беше едно от най-големите постижения в живота ми. И то не само пях в студиото с него, но и научих много за музиката, развлекателната индустрия, за неговия живот, изборите и света му. Работих с Milton Nascimento и Caetano Veloso. Сега не спирам да ходя там и да създавам преживявания, да правя концерти и колаборации. В Бразилия са много щедри с новите артисти и просто обичат да си сътрудничат с тях, с новите поколения.

Карминьо Снимка: Mariana Maltoni
Снимка: Mariana Maltoni

Каква е ролята на майка ти да станеш и ти фадо изпълнител?

Майка ми е моето първо вдъхновение. Тя е певица и ме научи на първите фадо песни. Имахме записи у дома, така че имах свободата да отида и да си пусна, което поискам CD. След като отвори фадо къща с баща ми бях там през цялото време.

Какво обикновено правиш, когато посещаваш непозната държава като България?

Това не е първото ми идване в България, но често бързаме много и нямаме време за нищо. Така че, като имам малко свободно време, просто излизам, за да разгледам улиците, да хапна в някой добър ресторант местна кухня. Опитвам се да посещавам някои забележителност или просто да се мотая. Последното ми е любимо.

Отдала си живота си на вашата традиционна музика. България също има много силна традиция във фолклорната музика, която се корени много назад в миналото. Слушала ли си някога наш фолклор? Може би „Мистерията на българските гласове“?

Разбира се, че съм слушала ваша фолклорна музика – невероятна е. „Мистерията на българските гласове“ е най-фантастичната група, пренасяйки тези традиции с тази полифония на гласовете – напълно зашеметяващо. За мен е нещо много голямо дори да си помисля да направя общ проект с тази група.

У нас обаче младите хора се забавляват на модерна музика, а тези, които избират фолклора изглеждат често странни в очите на връстниците си. В Португалия така ли е?

Когато бях дете, на около 12, тъкмо започнах да пея по-често, това се оказа много странно за връстниците ми. Не им харесваше и всъщност започнаха да ме игнорират заради това. Това много ме измъчваше. Но днес нещата стоят различно, фадото вече е много популярно и младите обичат да го пеят и слушат. Всяко поколение според мен трябва да открие традиционната музика по свои собствен начин и да се гордее с нея с увереността, че традиции и идентичност са най-силното нещо, което имаме и трябва да се борим за тях.

Намери ли начин да направиш традиционната музика по-привлекателна за младите?

Не правя музика, за да е атрактивна за останалите. Правя музика, в която вярвам и ако може да стане популярна за мен ще е чест да съм допринесла. Ако ли не – просто ще продължа да правя музиката, която ме прави щастлива. Разбира се, аз съм част от моето поколение, не съм заседнала в миналото, така че най-вероятно някои от изборите ми могат да се обвържат и с младите. Но на първо място правя музика за себе си.

Кое е най-важното, което трябва да знаем за фадо? Как да слушаме „правилно“ тази музика?

Най-важното във фадо е да хванеш емоцията и чувството, и след това да ги споделиш. Импровизацията помага на думите да оживеят с цялата си енергия. Начинът, по който слушаме също е много важен. Аз лично имам нужда да ходя често във фадо къщи, за да се зареждам с тази енергия от традиционното изпълнение.

И накрая – какво е да работиш с Карлос Саура по един от най-впечатляващите му филми „Фадо“? Обожавам този филм.

Беше невероятно. Той е страхотен режисьор и за мен беше истинска чест да съм част от филма му. Според мен той създаде картина на това, което той мисли, че е фадо. Погледна го отвън. Получи се нещо много артистично в тази конфигурация от перспективи. Обожавам крайния резултат и мисля, че се получи много умно и уникално на финала.

Четете още по темата