Scotopia – суров гръндж от тъмнината

Scotopia е банда, чието име, въпреки 10-годишната им история, тепърва предстои да се чува. Без особено клубно присъствие, последният им концерт е бил през 2019 г., но пък с много авторски материал скрит като асо в ръкава, Scotopia и нейният суров гръндж звук са готови да дадат още един нюанс на разрастващата се българска ъндърграунд сцена. И това ни подсказаха още с първия сингъл „Stockholm“ от предстоящия си дебютен дългосвирещ албум „Cimmerian Red“. Триото ще го представи на 19 март, в клуб Строежа в София. А преди това, ние ще ви представим тях.

ПЪРВО БАНДА ПОСЛЕ ИНСТРУМЕНТИ

Виждащите в тъмното, каквото е значението на scotopia, са Пламен Михайлов (вокали, китара), Михаел Найденов (барабани) и Йордан Паунов (бас), а историята започва доста преди бандата, в една репетиционна във Велико Търново. Михаел и Йордан са родом от старопрестолния град, приятели още от гимназията. „Още от училище слушахме музика постоянно. Наш съученик донесе електрическа китара и решихме да потърсим място, където да „свирим“, разказва метрономът на групата Михаел. Нито той, нито Йордан обаче преди това са свирили на някакъв инструмент.

Затова започват историята си малко наопаки, като намират „едно място под земята“, където има барабани, а Михаел ходи два месеца на уроци. Басът попада в ръцете на Йордан по необходимост. „Къде да намерим басист в Търново“, смее се с бира в ръка барабанистът, докато ни разказва историята си в широката репетиционна, в която се подвизават вече от 7 години в София. Така Йордан става басист „по принуда“, като човекът, който просто седял с останалите. Желанието да бъдат в банда, ги превръща в музиканти.

ВЕЧЕ ТРИО

Абитуриентският бал ги разделя като Михаел остава във Велико Търново, а Йордан заминава за София да учи Операторско майсторство в НАТФИЗ. Репетиционната обаче остава и през уикендите се събират, за да свирят кавъри. През 2011 г. в Академията Йордан среща третия член на Scotopia – Пламен, който ще се превърне в глас и китара на бандата две години по-късно.

„В продължение на година дори не знаех, че Пламен може да пее и свири“, спомня си басистът, а Пламен му отвръща с шега, че в началото е предпочитал да крие таланта си, заради актьорската си кариера, която така и не потръгва. „Пуснах му мои записи, на които свиря разни блус неща сам вкъщи и от тогава той не спря да ме навива да идем в Търново да свирим заедно“, допълва Пламен, който е и основният текстописец на Scotopia. Така започват едни безкрайно тежки пренасяния на техника в продължение на половин година, между София и Търново, в които се свири денонощно с по три часа сън, в заветното „мазе“.

РЕПЕТИЦИИ, РЕПЕТИЦИИ, РЕПЕТИЦИИ

В крайна сметка и Михаел се мести в столицата, но това не улеснява нещата, защото цяла година не могат да намерят къде да свирят. И тъкмо успяват, когато им се налага да се преместят. Преди седем години организират своя музикален дом на сегашното място и той наистина е голям и уютен, осветен изцяло в приглушена червена светлина.

Защо ви разказваме всичко това?! Защото Scotopia е една от най-репетиращите банди. Въпреки че не е голям броят на феновете на клубни концерти, които са имали възможност да ги видят на живо, през всички тези 10 години бандата свири неуморно. В началото – буквално всеки ден. Сега, с нарастването на личните и професионални ангажименти (Пламен се занимава с криптовалути, Михаел е програмист, а Йордан продължава да снима), правят дълги и изморителни уикенди.

ИМЕ ПО ПРИНУДА

Явно като всичко в Scotopia, и името идва бавно и с много упражнения. Триото избира как да се кръсти чак през 2016  г. и то „по принуда“, както се шегуват. „Щяхме да имаме участваме в един клуб и нямаше как без име. Подмятахме си един на друг различни думи, как звучат и какъв смисъл имат и Scotopia ни хареса“, разказва гласът на групата Пламен. „Определено ни хареса значението, както се вижда обичаме тъмното“, допълва той и обхожда с поглед притъмнената репетиционна. Бърза обаче да подчертае, че не са избрали името конкретно заради значението на думата, а защото „просто ни трябваше име“.

ЗАПИСИ В АЛПИТЕ

Така името Scotopia предопределя съзнателно или не напълно, всички следващи имена на продукцията на бандата. През 2020 г. издават EP с 4 песни, което кръщават “Atrate” – човек облечен в черно, поклонник. За да види „Atrate“ бял свят Scotopia стигат чак до Австрия. Записите им в студио Woodway Studio в Алпите обаче се случват съвсем случайно. Един от съсобствениците на студиото е българина Адриян, с когото Пламен се познава покрай колега от НАТФИЗ. Излизайки от репетиция една вечер, момчетата буквално се блъскат в Адриян. Така се уговарят и той миксира една от песните, а после ги кани не само да запишат останалите три при него в Алпите, но и да участват в организирания от Woodway Studio фестивал Гаражен рок във фермата Алпакатрас в близкото селище.

Още в “Atrate” обаче не намират място всички парчета, които Scotopia са написали. Повлияни от всичката музика на любими групи, която са слушали и свирили, от тях буквално бликат собствените им песни – интересна смесица от гръндж влиянията, блусарското минало на китариста и всичко, обединено от стремежа по суровия звук. Постоянните репетиции, водят не само да авторски парчета, но и до голямо количество авторски парчета. Дори в “Cimmerian Red”, не влизат всички готови песни на бандата, която признава, че има материал и за втора тава.

ИЗНЕНАДИТЕ В CIMMERIAN RED

В „Cimmerian Red“ намират място доста любопитни парчета. „Thumbsucker“ всъщност е най-познатата на по-широка публика песен, защото се реализира като награда, след като Scotopia печелят конкурса на радио Тангра Мега Рок и звукозаписно студио Audioslot през 2021 г. За албума обаче е променена. „За конкурса записвахме „Thumbsucker“ в отделни помещения, а албума го записахме на живо, затова презаписахме и нея, за да звучи като останалите“, обяснява Пламен. Точно това парче ги среща с Васко Райков (Odd Crew) и студиото му Audioslot, в което по-късно е записан целия „Cimmerian Red“. “Тази среща беше като външен фактор, който успя да мобилизира групата. Със сигурност щяхме да стигнем и сами до този момент, но може би след година”, признава китаристът. Къде на шега, къде сериозно барабанистът Михаел пък подчертава като не малък фактор и фактът, че студио Audioslot е на долния етаж под репетиционната им.

Пилотният сингъл „Stockholm“ пък е една от първите изобщо написани песни от Scotopia, още през 2014 г. Тримата особено обичат да я свирят и са усетили силата на това парче, взело името си от Стокхолмския синдром. Затова го изкарват и като видео. Черно-белият клип е живо вдъхновение от филма „Down by law“ на Джим Джармуш, но след като 2/3 от бандата са възпитаници на НАТФИЗ, това съвсем не е изненадващо.

ПОДСЪЗНАТЕЛЕН ФОЛКЛОР

Отварящото парче в „Cimmerian Red“ – „Rip“ е още една от изненадите в тавата. В песента ни въвеждат сурови гръндж рифове в… неравноделен размер, които няма как да не напомнят за български фолклор. Въпреки че не е умишлено търсен ефект, убеждават ни момчетата, корените на този нетрадиционен подход в китарното соло могат лесно да се открият в детството на автора му Пламен. Всъщност той започва с пеенето на фолклор от невръстно дете, покрай баща си, който е народен певец. Придобива увереност от потвърждението на околните, че се справя добре.

„Фолклорът е в подсъзнанието му, но не е умишлено търсен. И въпреки че от дете съм обграден от него, никой не ме е карал насила да пея. По-късно открих китарата и музиката на моето поколение като Linkin Park. С годините залитнах нездравословно по блуса. Прекарвах много време в слушане и свирене на сола, което и до днес не се е променило“, смее се Пламен, оставяйки на останалите задачата да слагат юзди на персоналните му изяви с инструмента.

ТЪМНИ ПЕСНИ – СВЕТЛИ ХОРА

Какво още се крие сред десетте парчета и един инструментал в „Cimmerian Red“ предстои да чуете след дни. Но защо Scotopia са избрали точно това име за дебюта си? Всъщност кръстник на албума е барабанистът Михаел. „Така и така бяхме хванали тази посока с тъмнината, решихме да я продължим. Cimmerian идва от кимерийците – хора, облечени винаги в черно, а самата дума има значение и на нещо мрачно, и пасва на името на групата. А червеното е заради любовта ни към червеното“, вдига пръст той и сочи лампите в репетиционната.

Всичко това обаче съвсем не означава, че Пламен, Михаел и Йордан са мрачни хора или пък такива, които не могат да озаптят вътрешните си демони. Просто не харесват весела музика и обобщават избора си на стил с „Пиши музиката, която ти се слуша!“