Джоел Майеровиц – пионерът, защитил мястото на цветната фотография в света на изкуството, един от най-изтъкнатите улични фотографи и единственият професионалист, допуснат да заснеме разрушенията след атентата на 11 септември 2001 г., ще направи първата си изложба в България.
“След 11 септември: образи от Кота Нула“ документира опустошенията и реконструкцията на Световния търговски център. Изключителният архив от е единственият съществуващ фотографски запис след атаките и ценителите у нас могат да го видят от 11 септември до 25 октомври в Софийска градска галерия като част от 12-тото издание на платформата „Майстори на фотографията“.
“Забранения град”, както наричат опасаната с ленти като местопрестъпление Кота Нула (Ground Zero) на падналите кули близнаци на Световния търговски център е основното работно поле на Майеровиц в продължение на девет месеца.
В самият момент на атентата той е извън града, но се връща веднага, завладян от идеята да документира последиците от атаката.
Когато отидох на Кота Нула бях взел моята Leica и усещам, че един полицай ме почуква по гърба. „Не може да снимаш тук, приятел, това е местопрестъпление“, ми казаха полицаите, но аз започнах да споря с тях, че това е публично място, това е моят град и мога да правя каквото си поискам. И го направих!
разказва пред The Guardian самият Майеровиц, който днес е на 82 и от няколко години е избрал спокойствието на Тоскана пред родния си град Ню Йорк.
Неговото непокорство му позволява да запечата неуморните усилия на полицаи, пожарникари, строителни работници, инженери и доброволци, помогнали в процеса на почистване. Образите на физическа разруха и емоционална сила запечатват в снимките моментите на смелост, състрадание и солидарност. Кадрите, които Джоел Майеровиц заснема, са основата на голям национален архив The World Trade Center Archive, който е част от постоянната колекция на Музея на Ню Йорк.
Артистът е признат за един от пионерит на цветната фотография, с която се захваща в началото на 60-те – време, в което единствено черно-белите кадри са възприемани за изкуства. Усилията му основно в уличната фотография обаче помагат това мнение да се промени драстично. Влюбването на Майеровиц във фотографията идва като щракване на пръсти.
Преди 57 години той е млад арт директор, когато вижда с очите си как великият фотограф Робърт Франк снима каталог за рекламна агенция, който самият той е изготвил. Същият следобед напуска работа, а работодателят му му купува първата камера.
Добрият уличен фотограф трябва да притежава две основни качества: търпението да чака непредвидените моменти и умението да ги хваща с натискането на спусъка. Майеровиц има и двете, независимо дали снима черно-бяло или в цвят, и бързо става виртуоз в занаята.
Майеровиц е двукратен носител на наградата Guggenheim Fellow, получава също отличията National Endowment for the Arts и National Endowment for the Humanities awards, медал на Кралското фотографско общество, Deutscher Fotobuchpreis, както и наградата на Leica – Hall of Fame Award.
Джоел Майеровиц има над тридесет издадени книги и над 350 самостоятелни и групови изложби в музеи и галерии по целия свят.
