Дори днес рядко се появяват чисто женски рок банди. Рокът не е Холивуд. Там няма място за феминизъм. А момичетата в този стил са особена порода хора – хем красиви и талантливи, хем истински „мъже“, за да устоят на тестостерона на китарите. Второто най-често се спотайва под повърхността и можеш да го различиш само в устрема, с който групата се движи напред. People of Maha са едно супер ново попълнение във все по-шарената ни рок сцена. Българско-бразилската група се състои от наши китара и барабани и презокеански глас.

Снимка: Licata.bg
Биа идва от Бразилия, но не за да прави музика, а като учител-доброволец в дом за сираци във Варна. Казва, че на първата седмица още знаела, че иска да остане да живее в България. Преместила се в София и тръгнала на вокални уроци в Rock School, където срещнала Мила и Алекс. След седмица, на 12 юни, под името People of Maha, трите ще представят дебютния си албум Blue To Gold с концерт в клуб Swingin’ Hall в София. В него се е наместила и една от любите ни техни песни – Daling, заради която ги поканихме на разузнаване – кои са, как са се срещнали, какво ги събира и защо избраха музиката?
GENTLEMEN
Първоначално бандата се казвала Gentlemen (Хубаво име за момичешка банда, а?!). Измислили това име щом към дуото от китара (Мила) и глас (Биа) се присъединила и ударната секция (Алекс). Както вече ви разкрихме – събрали са се преди близо 3 години в Rock School където всяка ходела на уроци. С влизането на Алекс в бандата рокът се втвърдил, а момичетата открили колко много неща носят името Gentleman. Дори и още една група у нас се казва така. Трябвало да се прекръстят.
„Спряхме се на думата Maha без първоначално да знаем какво означава“, признава Биа, която е отговорникът за думичките в групата. Просто решили да пробват комбинации с имената си – Мила, Алекс и Ана-Беатрис (Биа). Maha прозвучало добре, а после открили, че дори има значение на „светлина“ на някои езици. „Започнахме да мислим комбинации като Queen Maha и какво ли не. Докато не стигнахме до People of Maha и всички приехме единодушно, че това е най-доброто име“, обясни ми Биа.
КОЙ ПИШЕ ПЕСНИТЕ?
Започват да пишат авторски парчета веднага щом се събират като трио. „Когато тръгнах на уроци по пеене, моят вокален педагог Цвети Чендова ме посъветва да пиша авторски песни“, разкрива Биа. Така бразилката се появява още на първата обща репетиция с версия на парчето Let’s Go To War, което с общи усилия се превръща в първия сингъл на бандата (по това време сменят и името).
Формулата бързо сработва и Биа става основният текстописец. Сред осемте песни в албума обаче има и една изцяло на Алекс – The Silence. Барабанистката, която свири и на китара, я предложила на момичетата от архива си и заедно я превърнали в едно от съкровищата в тавата. „The Silence е комбинация от мои чувства и мисли за хора, към които съм се отнесла зле в миналото, и за момента, в който съм осъзнала, че поведението ми ме прави човека, който не искам да бъда. Тога си казваш „Надявам се да не съм закъсняла и да мога да променя пътя, по който съм поела, за да не се загубя“, разказва ми самата Алекс.
Изведнъж момичетата започват да си прехвърлят топката и към мен заваляват историите на песните. Тази, която не само ме впечатли, но и искрено разсмя е на парчето Don’t. “Бях тръгнала към Бразилия и щом се качих на самолета ми хрумна готин текст. За да не го забравя си го пях през цялото пътуване. После още два месеца в Бразилия и обратно по време на целия полет отново до България. Щом се прибрах отидох при момичетата и им казах: „Чуйте, измислих ето тази малка част за два месеца, сега трябва да направим цялата песен!”, залива се от смях, докато разказва Биа.
BLUE TO GOLD
Щом виждам Биа, Мила и Алекс на живо веднага усещам, че тези сини коси и жълто-сини одежди съвсем не са случайни. Трите са като ходещ пример за маркетиране на продукт. Първият им албум носи името Blue To Gold и повярвайте, момичетата не пропускат нито една възможност да подкрепят дебюта си по всевъзможни начини – дори и като боядисат косите си.

Снимка: Licata.bg
Цялата тава е записана в Audioslot, студиото на Васко Райков, който е направим и микса, и мастера на Blue To Gold. А вътре песните разказва една обща история. По тънката й нишка ме поведоха самите музикантки. Албумът започва със сингъла Space Girl, който излезе с видео съвсем скоро. „Умишлено започва с тази песен, защото тя разказва за това как младият човек няма търпение да излезе навън и да покори света. Мисли, че всичко е възможно“, уточнява Биа. С течение на песните обаче този млад човек се сблъсква челно със света и всичките му проблеми – разклатено психично здраве, разбито сърце, токсични взаимоотношения.
Докато не стигне до песен №7 – My Home и не затвори кръга. „Тази песен е за намерения здравословен подход към живота – добрата връзка, нещата, които те карат да си щастлив“, търпеливо ни превежда през цялата тава Биа. Всъщност точно тази песен е посветена на намерения дом и съпруг на бразилката тук в България.
Но нали казахме, че песните са осем?! Точно така. Има една последна – Alone, която събира в себе си посланията и пътя на всичките предходни парчета от №1 до №7.
КОИ СА ТЕ?
Биа
Освен че е фронтдама на рок банда, Биа работи в момента като преводач от португалски на испански или английски. Пристига за пръв път в България като доброволец и шест седмици преподава английски на деца от дом за сираци във Варна. После се мести в София и продължава да работи към същата организация, но вече като помощник в логистиката на кадри. На третата година открива съпруга си в София. А реално България е първата държава, която посещава извън Бразилия.

Къде обаче във всичко това се намества музиката? „Пораснах, пеейки в църквата с моето семейство. Музиката винаги ме свързва с дома. И до днес като се прибера в Бразилия, в неделя сутрин, с родителите ми отиваме да пеем в църквата. Реално обаче започнах да взимам уроци едва тук“, разказва Биа. Тези уроци са били спасителна сламка за нея в период, в който се е чувствала изгубена. „Трябваше да се съхраня и търсих да правя нещо, което обичам. А това е музиката. Щом започнах и да пиша това ми даде цел и ми помогна да премина през всичко, в което се намирах. Пишех изживяванията си, което ми помагаше да ги разбера като ги събера в думи. За мен писането на текстове е форма на терапия“, признава ужасно лъчезарната бразилка.
Алекс

Алекс пък започва да се занимава с музика сравнително късно – чак след като завършва гимназия. По грешка попада на уъркшоп по барабани на един фестивал. „Винаги съм искала да се занимавала с музика, но не вярвах, че имам талант и умения, защото никой от семейството ми не е бил музикант. Имах погрешна представа за това, какво е да правиш музика“, откровена е Алекс. Учителите в уъркшопа обаче я насърчили и я окуражили, че е доста ритмична и може да се справи. След това се задълбочила и в китарата и започнала сама да пише музика. „Днес това е моето „място“, където мога да се изразя, да се почувствам спокойно и жива“, казва барабанистката.
Мила

Снимка: Licata.bg
Мила е двигателят на групата. Неуморна и с огромна усмивка, освен китарата тя държи и голяма част от организацията около бандата. Свири, но до People of Maha, или по-скоро до Gentlemen, не е виждала музиката като свой път. Сега обаче казва, че сцената и изживяването там горе е най-силният й магнит. „Ние не искаме да демонстрираме, че сме момичета, а искаме да покажем каква музика правим. Единствената ни трудност в това отношение е да излезем по рокли. Просто твърде много подскачаме“, смее се китаристката, която дели страстта си с графичния дизайн.
НА ЖИВО
И трите мечтаят за едно – да излязат на сцена на големи фестивали. Докато ми го казват, прикриват смущението си с обилна доза хумор. Само седмица след като се срещнахме, и срещу тази мечта момичетата могат да сложат първата отметка, защото вече са част от афиша на UPtown Fest, на 26 юни, в Арена София (Колодрума в Борисовата градина).
Най-вероятно е въпрос на време да яхнат някой тур бус към фестивали и извън страната, защото музиката им има все повече публика в чужбина. Песните им се въртят от инди радиостанции в Бразилия, САЩ, Австралия, Великобритания.