Дни преди да пристигне у нас за един вълшебен концерт в Античния театър в Пловдив, португалската вълшебница Сара Тавареш сподели част от себе си в разговор с нас.
На 5 юни номинираната за Грами певица и мултиинструменталист ще открие концертния сезон в Пловдив, а гостуването й е част от фестивала Music of the Ages, организиран от Blue Hills Events.
Вечно усмихнатото момиче с кашмир в гласа и цветове от Кабо Верде – Сара Тавареш е от артистите, които колкото и пъти да видиш на сцена, винаги ще изпиташ различно слънчева емоция. Тя носи страстта на Африка и чувствеността на Португалия, не само във вените, но и в песните си.
Гледали сме я няколко пъти на сцена и категорично твърдим, че Сара Тавареш е артист, който може да променя светове с музиката си, може да превърне най-лошия ви ден в най-красивия спомен, може да ви даде смисъл и красота. И дори да не говорите португалски – няма начин да не я разберете.
Билети за концерта на Сара Тавареш в магичния Античен театър може да намрите ТУК. Но първо прочетете какво ни сподели самата тя!
Здравей, Сара. Твоята музика за пореден път ще погали душата на българската публика. В този ред на мисли, какво може да погали твоята душа? Какво последно я накара да лети и да е свободна и щастлива?
Не знам. Това е чувството, когато дадено нещо е правилното – добра храна, компания, поезия, напитка, добри вибрации. За мен щастието не е нещо точно конкретно, а относително понятие.
В България голяма част от публиката не разбира твоя език – португалския, но вярно усеща посланията ти. Как си го обясняваш?
Не знам… но и аз го усещам. Предполагам, че музиката е вибрация, нещо повече от думи и звуци. Аз усещам тези вибрации от музиката и изкуството, но не ги разбирам също. Животните ги усещат. Децата ги усещат. Предполагам, че и планетата реагира на тях. Всичко се свежда до изграждане на собствената си креативност и отвореност, за да помогнеш на тези вибрации да преминат през теб свободно.
Съществуват ли видими или невидими граници или те са плод само на собственото ни въображение? Какво за теб са границите?
Границите зависят от личното дефиниране на света за всеки човек. За мен те са ограничения или усещането за контрола, който сам или някой друг ти налага. Това е дълбок въпрос. Но всичко се свежда до концепция, образование, лична свобода и уважение към всичко във Вселената.
Разказваш, че си търсела музиката в църквите – каква е връзката между музиката и Бога?
Музиката е едно от многото проявления на „Бог“.
Ако можеше да благодариш на Бог за едно нещо – какво би било то?
Дъхът на живота (от Библията – жизнено дихание)
Ако всеки човек е изпратен на този свят, за да научи или направи нещо определено. Ти защо си тук?
….просто следвам душата си. Предполагам, че съм тук, за да съм честна.
Защо пишеш музика – защото трябва да излезе от теб, или защото смяташ, че трябва да кажеш нещо на публиката си?
В началото започнах само с пеене. Започнах да композирам от необходимост. Имах нужда да представя на хората езика, който използвам, за да се изразявам всеки ден, моята „география“ – къде съм родена… и всеки момент, който ме заобикаля и може да ме вдъхнови.
Как човек да съхрани душата си, себе си, човешкото в свят, които все повече е воден от технологии, от еднаквости?
Не знам. Моят метод е да съм осъзната, простичка и честна.
А ако трябва да обърнем предишния въпрос, но към музиката – има ли сили музиката, създадена от хора, с изсвирени живи инструменти, минала през сърцето на автора, да се конкурира с мейнстрийма създаден от семпли и бийтове? Тоест, която е супер силата на живата музика?
За мен няма подобно нещо. Електронната музика е в живота ни от много време, също като акустичната. Единственото, което има значение е душата и креативното мислене, което стои зад създаването на звука. Ако е истинско – няма значение дали е изсвирено на пиано или на друм пад. Артистът е вътре в човешкото същество.
Идваш може би за 5-ти път в България. Какво те връща тук? Какво обичаш да правиш като дойдеш в България?
Много съм щастлива, че получих тези няколко покани и дойдох толкова пъти специално в България. Където и да ме поканят, ако има техническите условия, необходими за нашето шоу, съм щастливи да споделя музиката си. Всеки път щом дойда в България, идвам само за по няколко дни и не мога да се насладя на страната ви. Но имате чудесна, чудесна публика.
С кого ще излезеш на сцена и каква програма си подготвила за публиката на 5 юни в Античния театър в Пловдив?
Последният път, в който гостувах при вас беше и последният ми концерт преди пандемията. Подновихме изявите си на живо едва миналата седмица и пак се връщаме в България и то в същия състав като преди Covid 19. Всичките ми колеги са второ поколение португалски музиканти, които обичат както традиционната, така и модерната Африка. Всички заедно сме част от движението, което има за цел да пренесе звуците на Африка в днешната, актуална световна култура.
Колкото до сетлиста за Пловдив – винаги пътувам с голям репертоар и взимам решение какво ще свирим в последния момент, когато усетя вибрацията на публиката.
