fbpx

Христо Шиндов – ронинът с камера

hristo shindov copyright:Licata.bg

Едва 10:00 ч в събота сутрин е, а Христо Шиндов вече е между снимките в първата си фотографска изложба в родината, която се казва On Stage & In Person. Фотографиите му са подредени в галерия Aeterna в Пловдив и само за седмица, откакто бяха официално показани, са почти разпродадени. Той е име неизвестно у нас, но доста доказано зад Океана. Живее и работи в Америка повече от 14 години и дели времето си 60 на 40 с родината.

От стените на галерията гледат едни от най-популярните рок муцуни, а Христо се превръща във възможно най-добрия гид – този, който да разкрие историята зад снимките. Някои портрети са заснети в студио, други носят духа на големите рок концерти, а всички заедно чертаят пътя на фотографа в световния музикален бизнес (може да види порфолиото му ТУК!).

„Всички снимки в изложбата са донякъде лична работа от комерсиален проект. Нает съм да снимам за някоя звукозаписна компания или списание, но си спечелвам и лично време с артиста и правя снимки извън изискванията на задачата, които остават за мен“, споделя Христо Шиндов, който от 2007 г. снима рок музиканти.

ГОЛЕМИТЕ ХАРАКТЕРИ

Още с влизането в изложбената зала приковаващият поглед на Дейв Мъстен от Megadeth фиксира вниманието. Фотографията му е рок вариант на Мона Лиза с доста двусмислена усмивка. Използвана е и като рекламен кадър на изложбата. „Този портрет направих по време на фотосесия през 2011 г. за корица на списание Decibel. В същата година групата пусна албума Thirteen, който беше и тринайсети в дискографията им, а Дейв празнува 50-годишен юбилей. Затова на корицата излезе негова снимка с 13 пръста на ръцете“, спомня си ясно момента Шиндов.  „Колегите тогава обсъждаха, че доста от тях са имали проблеми с него, но в моя случай той просто се появи, хвърли някакви шеги, казах му какво искам да правя и той се съгласи. Дори направихме почивка по време на снимките, в която той поръча храна и направи такос за целия екип“, разказва фотографът.

Естествено, за списанието са се изисквали снимки в различни състояния и с различни, характерни за Мъстейн физиономии. Но за себе си Христо прави портрети така, както Дейв изглежда без да влиза в роля.

Точно до Мъстейн е окачено едно истинско метъл чудовище – Дейвид Винсент от Morbid Angel. „Даже е модерен. С маска!“, шегува се Христо с реквизита от фотографията, направена по време на сесия за корица отново на Decibel. Кадри от същата фотосесия стават корица и на българското издание на Metal Hammer през 2012 г.

Бързо става ясно, че изложбата е сбор не само от гениални музиканти, но и от най-цветни и необичайни характери. А такива характери, създават истории. Точно като Брент Хиндс, китариста на Mastodon, който се съвсем не бил лесен за снимане.

„Той е откровено луд в добрия смисъл на думата. Не познава правила, не го занимават по никакъв начин някакви норми и ограничения, а прави само това, което сам намери за добре“, кратко и деликатно ни описва характера му Шиндов. От този характер e опитал и самият той, след като още на старта на сесията китаристът му заявил, че няма да гледа в камерата, защото му пречи светлината. „Аз му отвърнах: „Добре, затвори си очите!“ Направих 4-5 кадъра, но не мислих, че могат да имат бъдеще. Когато ги прегледах след това обаче ми се сториха добра идея и ги изпратих, заедно с останалите на списанието. В момента, в който видяха снимките казаха: „Излиза на корица със затворени очи“, връща се Христо към тази метъл авантюра от 2014 г.

Стийв Лукътър от Toto пък му  се появил по пижама, забравил за уговорената сесия. „Трябваше да направим корица на списание Guitar Player. Комуникацията със Стив вървеше гладко и всичко беше уговорено. Аз се появявам в дома му, където трябваше да снимаме, чукам на вратата и… Човекът излиза сънен по пижама. Беше забравил. Но понеже всички са професионалисти в този бранш, каза само: „Дай ми 1 час да се оправя“. Аз му отвърнах, че така или иначе ми трябва толкова време да си подредя техниката. По никакъв начин не излязохме от графика и не стана проблем. Когато се работи с професионалист, дори да има възникнал проблем, всичко се оправя без никой да разбере и финалният резултат е какъвто трябва да бъде“, разказва с усмивка тази случка от края на 2018-а Христо Шиндов.

ДЪЛГОСРОЧНО

С някои артисти фотографът работи за единични проекти, но има и банди, с които са заедно от самото си начало. Като супер групата Sons of Apollo. Снимките им в изложбата са от Античния театър в Пловдив през 2018 г., когато направиха концерт със симфоничния оркестър на Държавна опера – Пловдив. Шоуто беше заснето и издадено и на единственото към момента DVD на бандата. „Задачата да ги снимам обаче дойде от Америка. Работих по пресфотографията за първия им албум и когато стана дума, че ще се снима в Пловдив, аз предложих на звукозаписната им компания да поема задачата, защото така или иначе планирах да съм в града. Така заснех кратък филм за тях и обложката на лайв албума“, отбелязва фотографът.

Понякога фотографът остава в сянката на добрата си работа (на стената са портретите на Дейв Мъстейн, Брент Хиндс,  и покойния Мич Лъкър) Снимка: Licata.bg
Понякога фотографът остава в сянката на добрата си работа (на стената са портретите на Дейв Мъстейн, Брент Хиндс, и покойния Мич Лъкър)
Снимка: Licata.bg

С момчетата от калифорнийската деткор банда Suicide Silence също е от самия им старт. Именно портретът на вокалиста Мич Лъкър, който загина в нелепа катастрофа през 2012 г., има специално място в изложбата в Пловдив. „Той беше един от най-харизматичните представители на това поколение. Беше един от хората, които категорично имаха път напред“, казва фотографа и допълва, че удовлетворението му идва както от възможността да запечата тези хора завинаги в снимка, така и от факта, че самият той е успял да се докосне до тях.

КОНЦЕРТИ В БЪЛГАРИЯ

По стените на галерията виси и цяла поредица, увековечила исторически концерти на големи звезди в България, защото Христо често снима и у нас. Уловил е невероятни моменти от концерта, пренаписал метъл историята – този на Голямата четворка на стадион „Васил Левски“ в София през 2010 г., когато за пръв и последен път бащите на траша – Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax се качиха рамо до рамо на една сцена. Единствената веществена следа, останала от това епохално събитие е DVD, заснето точно у нас.

„Не знам дали хората в България го осъзнават така, но представата на целия свят за тази изява в крайна сметка е от DVD-то. Това е един от най-историческите концерти, които някога са се случвали“, казва Шиндов. От този концерт е и един от последните направени кадри на легендата на Slayer, китаристът Джеф Ханеман. Само няколко месеца по-късно той получава диагноза некротизиращ фасцит, след ухапване от паяк и слиза от сцена. Две години по-късно губи битката с болестта. В изложбата има и невероятни кадри на Брус Дикинсън от Iron Мaiden от финала на фестивала Hills of Rock през 2018 г.

Сред познатите муцуни по стените са още Роб Халфорд, уловен по време на представление на Judas Priest в Лас Вегас от 2018 г. Басистът на Guns N’ Roses – Duff McKagan, сниман от Христо Шиндов през 2009 г. Най-скорошната снимка в изложбата е от края на 2019 г., точно преди светът да спре. Тя е на китариста Бьорн Гелоте от In Flames. „Кадърът направих в Лос Анджелис. Фотографите трябваше да снимаме от мястото на озвучителите, далеко от сцената. Затова влязох в публиката. Исках да заснема това, което нормалния фен, отишъл на концерта, вижда. Исках духа на концерта“, спомня си фотографът.

Снимката от последния концерт на Black Sabbath в Сан Бернардино, САЩ, е най-продаваният кадър от изложабата Снимка: Licata.bg
Снимката от последния концерт на Black Sabbath в Сан Бернардино, САЩ, е най-продаваният кадър от изложабата
Снимка: Licata.bg

А най-продаваната снимка до момента от изложбата е тази на Black Sabbath, които се прощават с публиката на концерта в Сан Бернардино на 24 септември 2016 г., част от последното им турне The End.

ВСИЧКО ЗАПОЧВА СЪС СТИВ СТИВЪНС

Един портрет носи обаче особено важна лична история за Христо Шиндов и това е снимката на Стив Стивънс, китариста на Billy Idol. Това е и най-старият кадър в On Stage & In Person. „Той е може би първият или вторият музикант, който снимах. Бях работил за едно списание със съпругата му, която е модел. След снимките тя ми каза: „Мъжът ми ще издава самостоятелен албум, много ти харесахме нещата, имаш ли против да направиш снимките?“ Естествено, че нямах против, но я попитах: „А кой е мъжът ти?“ – „Ами Стив Стивънс“, ми отговори“, спомня си той.

„От тогава поддържаме и приятелски отношения с него. Той е един от първите ми приятели в Америка. Когато стана въпрос, че съм чужденец и ми трябва виза, за да остана, той ми написа препоръка. Каза: „Повярвай ми, аз съм проверен в това отношение, защото съм писал до сега три писма и тримата останахте. Първият, за който писах препоръка е Billy Idol, вторият Billy Morrison (б.а китаристът на Camp Freddy) и ти си третия“, споделя Христо Шиндов.

По същото време фотографът тъкмо завършва Brooks Institute в Санта Барбара и е избран да представи училището си в реклама. За да стане по неговия начин обаче Христо променя идеята на ръководителите си и предлага да го заснемат, докато работи по фотосесията на Стивънс. Последният дори се включва с глас във финалното видео за имиджа на училището.

Както в живота, така и на тази снимка, зад гърба на Христо Шиндов застава Стив Стивънсън Снимка: Licata.bg
Както в живота, така и на тази снимка, зад гърба на Христо Шиндов застава Стив Стивънс
Снимка: Licata.bg

ХВАЩА КАМЕРА В ПЛОВДИВ

Именно от това училище започва професионалният път на Христо. Докато живее в Пловдив се движи сред приятелски кръг от музиканти. „Така навремето реших, че като не мога да свиря, мога да ги снимам поне. В момента, в който тези мои приятели започнаха да си правят плакат, целият процес много ми хареса. Но нямах достатъчните качества. Посетих Америка като студент и реших, че искам да живея и работя там. Исках да се се занимавам с фотография, но знаех, че трябва да я усвоя добре и се записах да уча“, спомня си Христо Шиндов.

Още докато учи започва да изпраща свое портфолио по всевъзможни списание. Когато снима съпругата на Стив Стивънсън обаче отваря вратата на голямата индустрия пред себе си. „Във фотографията не се кандидатства за работа, а се кандидатства за стил на живот. Няма работно време, няма трудови характеристики. Аз не мога да съм включвам и изключвам. Просто това съм аз – с или без камера“, допълва той.

Всъщност музиката е, както сам е изчислил, 30% от това, с което се занимава. Повечето му клиенти са автомобилни производители или компании от стоманодобивната индустрия. Не работи като наемник към агенция, а сам. Казва че е като ронин „като взема пари за една работа, трябва да я свърша“.

„Още по време на образованието ми един учител каза: „Вие сте в бизнес, в който това, че много си работи, ако няма правилния резултат, не означава абсолютно нищо“. На тази база си длъжен да правиш каквото е необходимо и да вземаш трудни избори, за да се случат нещата“, казва Христо. Такива трудни решения понякога се налага да взима, когато получава ограничения, възпрепятстващи снимането му.

ДОСТЪП ОГРАНИЧЕН

Въпреки че, когато работи на концерт, най-често е нает от бандата, а не е редови фотограф, се случва да му бъдат наложени забрани за снимки. „Фотографите са нешо нужно в този бизнес, но в същото време разполагат с образно-запечатващи средства, които по някакъв начин са потенциално „опасни“ за музикантите и затова ни слагат често под обща рестрикция. В същото време обаче, аз съм нает за да предоставя конкретни снимки. И ако съм заснел четирима от петимата членове на групата, няма как да обясня на петия, защо нямам негова снимка. Тогава, да, нарушавам правилата. Когато обаче видят резултата, дори да са имали намерения за някакви наказания, бързо им минава“, смее се Шиндов.

Така си е изградил в средите име на човек, на който може да се разчита. „Аз няма да се похваля с фотографията си, защото фотографи има колкото искаш на този свят, но имам репутация на човек, който ще свърши работа“, казва още той. Но и бърза да допълни, че каквото и да правиш, никога не трябва да е във вреда на групата, никога не трябва да пречиш.

Христо Шиндов е ронин с камера - винаги завършва задачата, за която е нает Снимка: Licata.bg
Христо Шиндов е ронин с камера – винаги завършва задачата, за която е нает
Снимка: Licata.bg

„Музикалната индустрия е доста първобитна. Тя не е корпоративна, няма отдел „Човешки ресурси“, който да вкарват нещата в коловоз. Там просто трябва да се появиш и да не се издъниш. Не се изисква никаква квалификация, няма нито едно училище, което може да те научи как се прави. Да функционираш правилно под влиянието на алкохол е задължително, за разлика от другите професии“, нахвърля набързо средата, в която работи. Е, това с алкохола съвсем не е необходимо условие, защото признава, че така или иначе повечето рок величия, които снима, вече са имали сериозни проблеми с него и днес в съблекалните им може да се намери само вода.

И въпреки че вирее в суровата конкуренция на Америка, снима големи имена и за огромни корпорации, Христо Шиндов не робува на техника. Снима с каквото има. Единственото изискване е техниката му да е достатъчно широкоразпространена в цял свят, за да може да наеме допълнителни компоненти, в която и точка на земното кълбо попадне.

Ако имате път към Пловдив, не пропускайте да влезете в чудната малка галерия Aeterna на главната улица и да видите изложбата на това момче, за което трябва много да се говори в България!

Четете още по темата