Най-необикновеният екранен лекар д-р Шон Мърфи се завръща с третия сезон на сериала, станал прецедент по света и у нас – „Добрият доктор“. Премиерата на първите два нови епизода ще изгледаме един след друг на 23 април от 21:00 часа, разбира се по AXN.
Историята на телевизионните поредици пази невероятни образи в бели престилки както от култовия сериал „Спешно отделение“, последван от „Анатомията на Грей“, че дори и българската медицинска сага „Откраднат живот“. Нито един от тях обаче не е стигал толкова далеко да постави в главния образ лекар, болен от аутизъм. Прави го „Добрият доктор“. Фреди Хаймур пък така влиза в образа, че сме сигурни, че редовно го питат дали той самият не страда от заболяването. Безупречно достоверен е, за което зрителите, сблъскали се отблизо с диагнозата, не спират да му подават обратна връзка с благодарности.
За ролята си на д-р Шон Мърфи, Фреди Хаймур дори получи номинация за Златен глобус за „Най-добър актьор“. Въпреки, че е само на 29 години, наградите и признанието от собствената му гилдия съвсем не са чужди за актьора. Той има три номинации за „Най-добър актьор в драматичен сериал“ от Critics’ Choice Television Award и една спечелена статуетка от People’s Choice Awards за главната си роля в Bates Motel – телевизионната предистория на култовия „Психо“ на Алфред Хичкок.
Явно тежките роли му лягат от съвсем малък. Сам признава обаче, че най-голямото предизвикателство в работата му е да влезе в обувките на човек с аутизъм. Какво още разказва за това предизвикателство и за сериала „Добрият доктор“ може да прочетете в интервюто ни с него, предоставено ни ексклузивно от AXN.
Какъв е ключа за успешната Ви кариера според вас? Усилената работа, чарът Ви или просто късмет?
Да кажем, че Ванкувър (сериалът е заснет там) беше моят ключ към успеха. А относно късмета, винаги съм се чувствал късметлия за това, че съм имал шанса да работя с прекрасни хора още от малък, особено в телевизията. Самият факт, че „Добрият доктор“ започна почти веднага след Bates Motel беше невероятен! Мисля, че около три дни след края на снимките на Bates Motel вече седях на една маса с Дейвид Шор и обсъждахме идеята да работя в „Добрият доктор“ с него. Естествено, че беше лека лудница, защото времето беше наистина кратко, почти никакво. Но аз бях невероятно щастлив, защото ако снимките на Bates Motel бяха продължили само месец повече, аз нямаше да мога да се класирам за „Добрият доктор“ въобще!
Така че да, късметът въобще не е за подценяване, а аз от своя страна се опитвам да се възползвам максимално от всяка предоставена ми възможност. Това се отнася както за мен, така и за целия екип – всички са загрижени дълбоко и искат шоуто да бъде възможно най-специално, а не да почиват на лаврите си. Напротив – осъзнавайки какъв късмет имаме да сме на това място и да правим това, което обичаме най-много, всички ние се чувствахме длъжни да дадем най-доброто от себе си и да направим така, че всяка сцена да бъде възможно най-добра.
Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас в тази роля?
За мен, Шон е най-предизвикателната роля като цяло в кариерата ми до сега. Най-голямата ми тревога беше това, до колко автентичен бих могъл да бъда на екрана, пресъздавайки Шон, който страда от аутизъм. Затова предварителните проучвания, които направих бяха толкова задълбочени. Другото предизвикателство беше, че както всеки типаж във всеки сериал, особено главна роля, следва да търпи развитие, да еволюира по някакъв начин. Тук различното е, че всичко това трябваше да се случва успоредно с факта, че Шон е аутист и това никога няма да се промени.
От друга страна пък, това беше изключително вълнуващо за мен, защото имах възможността да покажа от екрана, че това, че някой страда от аутизъм не означава, че не може да расте в дадена област или да търпи личностно развитие. Ролята на Шон е едно непрекъснато предизвикателство и вдъхновение. Той се развива и расте в новата среда, в която попадна в болницата, учи се от другите, които от своя страна се учат от него. Ние започнахме едно пътешествие с Шон от самото му начало и с всеки следващ сезон с радост наблюдаваме как все повече врати се отварят пред него, как му се предоставят все повече възможности, за да се променя към по-добро и да се представя в различна светлина.
Шон ще трябва да се справя с романтични отношения за първи път. Притеснявате ли се от това?
Не мисля, че притеснение е точната дума, която бих избрал, ако трябва да опиша как се чувствам. По-скоро за мен това е една вълнуваща нова възможност да разкрия, да се фокусирам върху една друга страна от личността на Шон. Докато правех проучванията си за аутизма, изгледах един научнопопулярен филм, който се казваше „Влюбеният аутизъм“ (Autism in Love). Фокусът беше върху това, че една от най-универсалните, оптимистични и жизнеутвърждаващи емоции, каквато е любовта, не се асоциира с хората страдащи от аутизъм. Стереотипът за хората с аутизъм е, че те по някакъв начин се смятат за роботизирани или лишени от емоции. А това очевидно не е вярно. Заради това съм толкова въодушевен от този сезон, защото ще пристъпим в дълбините на чувствата на Шон и ще видим как той преживява любовта.
Докато правехте проучванията си имахте ли възможност да разговаряте с хора страдащи от аутизъм?
Преди шоуто съм имал досег с аутизма в лицето на членове на близкото ми обкръжение и на това на приятели, които имат такива случаи в семействата си. Това състояние не беше ново за мен. Но не бих казал, че Шон е базиран на някой конкретен мой познат с аутизъм. Най-освобождаващото чувство за мен, докато правех проучванията, беше, когато разбрах колко необятен е аутистичният спектър всъщност и че просто няма как да има само една правилна негова версия. Така че Шон не е представител на аутистите като цяло в този сериал. Също както и един невротичен персонаж не представлява всички невротици по света. Ние просто разказваме една индивидуална история на този индивидуален герой и ви каним да се присъедините към неговото пътешествие.
Имахте ли обратна връзка от хора от аутистичния спектър, а защо не и от семейства, които имат аутисти сред членовете си?
Да и това беше наистина чудесно, защото тези хора са част от общност, която е изключително подкрепяща и разбираща. Имах чудесни разговори с тях, дискутирахме много теми. Някак в такива моменти усещаш, че този сериал е нещо повече от телевизионно шоу за хората засегнати от аутизма.
Аз лично се чувствам горд и щастлив, че имах възможността да контактувам с хора, които са се свързали, почувствали са се близки било то с героя ми или със самата история. Това, което според мен докосва най-силно общността на хората, засегнати от аутизма, е надеждата и оптимизма, които Шон притежава. И самият сериал дава надежда и вдъхва оптимизъм, вместо да се фокусира върху негативните страни на състоянието, които всъщност са неизменна част от реалността на хората, които живеят в нея. А и не се отнася само за аутизма. „Добрият доктор“ е шоу с лек характер. Сигурен съм, че във всяка една държава, както е и в моята, от малкия екран ежеминутно се изливат тонове негативизъм щом превключиш на новините. Така че да прекараш един час с Шон си е истинско облекчение…
Кое според Вас доведе създателите на шоуто до решението, точно аутист да е главният герой в сериала?
Според мен най-вече желанието да се даде шанс на различните, на тези които не са като теб и мен, като нас „нормалните“, както сме свикнали да се наричаме. Аз лично, се чувствам страшно горд от факта, че точно на мен се падна честта да разкажа историята на Шон. И тъй като тя не е ничия друга история, силно се надявам да послужи като отправна точка и да се обърне по-голямо внимание, да се даде повече информация, така че хората да получат разбиране на по-дълбоко ниво за това състояние, като го видят през очите на моя герой.
Изглежда правите плавен преход от дете актьор към възрастен актьор. Това се случва доста рядко.
Предполагам, че имам късмет, а и телевизията се оказа доста подходяща за целта. Когато снимаш пет години един сериал ти неизменно порастваш в него. Този преход от дете към младеж, който аз направих в Bates Motel е съвсем същия, който се случи с мен и в истинския ми живот – аз пораснах. А „Добрият доктор“ идва също, като естествено продължение на това – сега от младеж, постепенно се превърнах в млад мъж. И така ще дойде моментът, в който една сутрин ще се събудя и ще кажа: „Това беше! Напред към ролите за възрастни“ (смее се).
Как Ви промени тази роля?
Шон определено ме направи по-малко циничен и по-оптимистичен. Британците сме доста циничен народ с много саркастично и грубо чувство за хумор, което Шон успя да смекчи в мен и аз съм му много благодарен!
Имахте ли проблем с американския акцент?
Да, но това не е само акцент, а и нещо като собствен глас на Шон, с който той говори в шоуто. Малко по-различен е от начина, по който аз говоря. Това е един малко по-смешен начин, който помага за превключване от единия акцент към другия. Създадох за Шон глас, който е само за него, с който той да се чувства добре, но не съм сигурен как това се отразява при дублаж…
Четете ли отзиви за „Добрият доктор“ в пресата?
Не, не ги чета. А трябва ли? (смее се)
Бих разбрал ако не четете докато снимате, но след като мине сезона не Ви ли е любопитно да разберете какво мислят хората?
Разбира се, че всеки има нужда от обратна връзка! Но на мен ми стига Дейвид Шор да е доволен от сцена, която съм изиграл. Моята нужда от отзиви се задоволява напълно от мнението на хората които са близо до мен и тези, на които имам доверие и чието мнение ценя. Например, двамата с Дейвид Шор имаме чудесна връзка и дискутираме нещата през цялото време. Това е един непрестанен диалог за това как най-добре да представим Шон във всеки един момент. На мен тези дискусии са ми напълно достатъчни.
А гледахте ли сериала?
И още как! Аз съм доста заинтересован сериалът да се движи добре, защото съм и продуцент. За да имам мнение по въпроса, да знам какво искам да променя, какво да подлагам на дискусии с Дейвид, трябва задължително да съм видял, в най-малки подробност, какво сме произвели в крайна сметка!