Не ровете в Google, термин „контактна“ музика не съществува. Не и до сега поне. Той може да бъде залепен единствено към Hive Tressman. Ако още не знаете кой е – поровете в Google, или най-добре в Spotify и Youtube. А още по-добре – просто продължете да четете.
Три са основните неща, които първо трябва да кажем за Hive Tressman – това е един артист, той е българин и прави музика. Само за последното слушателят може да се досети сам. Иначе в песните му трудно ще заподозрете, че сам пише музиката, свири всички инструменти, измисля текста, пее и сглабя цялата работа. На всичко отгоре си режисира клиповете отново сам. А това, че е българин няма да го отриете в акцента му за нищо на света. Шлифова си го докато живее в Англия, където учи кинопродукция и кинематография в Bournemouth University (това вече обяснява видеата, нали?!).
В момента е на 21, но прави музика от толкова отдавна, вече 7 години, че спокойно може да кажем – има приличен опит. Толкова, че да си позволи за година да спре и да се завърне едва преди дни с чисто ново парче на име „Pillow“ (което веднага намери място в нашия плейлист в Spotify. Не забравяйте да се абонирате!!!).
Снимка: Licata.bg
СТОП! Пандемия
“Мисля, че пандемията ме накара да спра. Музиката ми винаги се е подхранвала от неща, които нямат общо с тази пандемия. Имах чувството, че ако пусна песен в този период тя нищо нямаше да донесе на света“. Така обяснява творческата си пауза Hive Tressman. Но какви са пък тези неща, които му подхранват музиката и нямат нищо общо с пандемията? „Музиката ми всъщност се подхранва само от социалните ми контакти. Много обичам да си взимам за персонажи хора от личния ми живот без те да знаят и без да им казвам“, обяснява търпеливо и подробно той.
И ето, ето я тази „контактна“ музика. Или музика на контакта, От контакта. Невъзможна в изолация, в самота, която не може да се роди, докато си в lockdown. Докато повечето музиканти – млади, стари, опитни, успешни или не толкова, използваха времето, което им се освободи в извънредното положение, за да създават и да ни радват с нови песни, това момче е направило точно обратното. За да не изневери на вдъхновителите и на себе си. За да не показва героите си в контекст, в който биха били разбрани грешно, в който не биха се разпознали сами. В крайна сметка, за да съхрани посланието си за други времена.
Но. Голямото „но“ е, че краят на пандемията не се вижда. Музиката в никакъв случай не може да седи мирно някъде в килера и 2021 г. за Hive Tressman започва с… нова песен. Парче за една възглавница и сънища – разпокъсани, логични само през нощта, но не и когато си буден.
PILLOW
И като последна година бъдещ кинопродуцент или кинематограф той не би оставил „Pillow“ без клип. Снима го с колегите си от университета, с които живее в кампуса в Солсбъри. Ограниченията на Острова са доста по-сериозни от тукашните, така че му се налага да действа според възможностите си и за три часа в една предколедна вечер в хола си сътворяват този сюрреалистичен сън „пробит“ от портал към други светове.
„Не е от най-великите песни на света, но е най-великата песен на Hive Tressman до сега. Не можех да чакам повече. Пък и „Pillow“ сякаш е свързана с тази пандемия. Оставайки си вкъщи започнах да обръщам особено внимание на сънищата си и колко са разпокъсани. Мога да сънувам как се бия с дракон в замък и в следващата сцена да съм у дома и да вали баница. В съня всичко това е свързано и докато съм в него никога не си казвам: „Чакай, в това няма никаква логика!“ След като се събудиш обаче, спираш да я откриваш. И тази песен е написана така – разпокъсано“, разказва той.
„Първо припева – в момент, в който много ми се спеше. Куплета го написах в друг ден, в друго настроение. А рап частта – по съвсем друго време и състояние. Въпреки че ги писах по различно време и съм си мислил за коренно различни неща, като ги събрах те разказват обща история, макар и абстрактна. Точно като сънищата“. Също толкова абстрактно като него се чувства и слушателят докато върви “Pillow”. Първоначално напряга слух и логика, за да подреди и разбере какво има да му каже Hive Tressman, докато накрая не се оставя просто на удоволствието да слуша, а посланието се чувства.
I need to sleep at night
It makes my head feel right
Pillow
Само сънят ли обаче слага ред в главата на Hive Tressman? Оказва се съвсем не. Единственото, което може да го подреди е музиката. „Ако се чувствам сякаш не знам какво правя, какъв ми е планът за утре или за седмицата, сядам да пиша песен или да търся нови идеи с китарата. Не знам как, но това винаги ми дава фокус. Като свърша, без да знам дали ще е час или цял ден, главата ми е напълно чиста, знам какво, кога, къде и защо имам да правя“, признава музикантът.
САМ
Затова и музиката му е много повече изваждане на вътрешния му свят на показ, отколкото огледало на нещо реално съществуващо за всички ни. Тя не е музика, която композираш, за да откриеш нова мелодия, нито да покажеш на какво си способен с инструмента. Не е и музика в определен жанр, защото авторът й има влияния от него. Тя е нещо съвсем просто – моментна емоция, облечена в ноти. Затова и прави сам песните си. Пише, свири и пее сам, когато става дума за студийна работа.
На живо обаче има отбор. И той е в състав: Асен Кузманов и Бранко Вълчев (ударни), Христо Костов (китара), Дамян Михайлов (бас, клавири, беквокали). Заедно озвучават клубовете в София, макар че не толкова често, колкто му се иска. Но докато се налага да лети между Великобритания и България за участия ще е така. Дори са подгрявали Hayes & Y. Пробвал се е и на сцената в Англия. Сам. Но трудно открива плюсовете там. „Не е яко. Малките им клубчета са много по-лошо оборудвани от българските, въпреки че като бройка са адски много. Просто не ги поддържат“, разказва Hive Tressman.
Това съвсем не ни изненадва. Трудно се пробива в един пазар като британския. Трудно се стига до клуб, който има истинска сцена, с истинско озвучаване, истинска публика. Трудно се бори конкуренцията, ако си независим артист. Но това съвсем не го отказва. Просто той избира да не се фокусира до болка в преследване на успеха на Острова. Защото признава, че за него няма никакво значение къде прави музиката си – в Англия, в България или някъде другаде. Има ли инструменти, компютър и стол, на който да седне, му е достатъчно. „Мястото ми влияе, но никога негативно. Пиша там където се чувствам добре в определен момент без значение къде съм“, категоричен е той.
Кой всъщност е Hive Tressman?
В този момент вече е редно да ви разкрием и кой стои зад псевдонима. Казва се Петър Гигов и по-младата аудитория го познава добре заради друг негов талант – актьорското майсторство. Изнася една от главните роли в уеб сериала „Следвай ме“ и се разписва с една по-малка в „Не така, брат“ (двете може би най-успешни уеб поредици, правени у нас). В разговора ни се оказва, че и актьорлъкът е посока, в която иска да се развива. И как да е друго яче след като е син на актьора Явор Гигов и куклената актриса Таня Гигова.
Точно майка му слага първата китара в ръцете му, когато е на 9 години. Докато сменяли дома си Таня намерила стария си инструмент в мазето и му предложила да го запише на уроци. Класическата китара обаче съвсем не харесала на Петър. Добре, че не се отказал все пак. На 14 открил Arctic Monkeys и тайно искал да заприлича на Алекс Търнър. Музиката го погълнала. Дотолкова, че и до днес, когато хареса група не слуша сингли. Слуша цели албуми, изучава ги, задълбочава се, започва да рови за интервюта, за да разбере повече за процеса на писането им на музика. Тогава за пръв път си купува сам китара и в този момент решава, че иска да се занимава с музика завинаги.
КАТО КОШЕР ЗА ПЧЕЛИЧКА
Пак тогава се появява и доста шантавият му прякор. „Измислих го след като написах първата си сериозна песен. Казваше се „Queen Bee“ и беше за тогавашната ми, първа любов. Пееше се за кошер и за една пчела, която все се връща при кошера – метафора на любовта. По същото време открих и Childish Gambino. Реших, че трябва да си измисля такъв як прякор като неговия, защото за нещастие не съм се родил с маркетинг име като Дуа Липа. Покрай “Queen Bee” дойде първата част Hive (б.а. от анг. „кошер“). Няколко дни по-късно четох готина история за американски футболен треньор, който се казваше Трестман. Хареса ми това име, но исках малко да го променя и така стана Tressman“, разказва Петър.
След толкова години вече не изпада в търсения дали изборът му е бил добър или лош. Какъвто и да е прякорът му, ако се ползва достатъчно години, то той ще се наложи и запомни.
Харесва Childish Gambino не само заради музиката му. По-скоро ужасно много харесва, че този артист е живото доказателство как може един човек да е музикант, актьор, режисьор, продуцент и диджей по едно и също време. Сменяш си името и хоп вече си Дани Глоувър и правиш кино, или пък хоп – вече си mcDJ и пускаш музика. Точно този пример подхранва амбицията на Петър да не спира нито с музиката, нито с киното, нито с актьорската работа, а да ги гони едновременно. Сега подготвя снимките на късометражен филм, с който планира да се дипломира.
ПЪРВИ ФИЛМ
Нахвърля ни набързо сюжета и определено ни стана интересно. Обикновена гей двойка – Гилиън и Мат, които по нищо не се различават от хетеросексуалните мъже и на пръв поглед живеят хармонично. Под повърхността обаче Гилиън е насилник и властва над Мат, който не може просто така да си тръгне от него. Двамата блъскат жена с колата си и Гилиън нарежда да я заровят и да избягат, за да започнат нов живот далеко. Дали Мат ще намери пак свободата си и на каква цена?! Режисьорът още не разкрива, но ни доверява, че е въвлякъл дори главния си преподавател във филма.
