fbpx

Явор Петков за неговия „Дани.Легенда.Бог“ и независимото кино

Явор Петков на Warsaw Film Fest, снимка Warsaw Film Fest

Доскоро беше толкова огромна въпросителната след „Има ли изобщо ново българско кино“, а сега смело си говорим дори за независимо такова. Последният повод да свалим шапка на всички смели хора зад камера с нерви като корабни въжета и глави като калкулатори, е филмът „Дани.Легенда.Бог“.

Киноисторията е дебютна за режисьора, сценарист и продуцент Явор Петков, но в главната роля оглавника е надянал тежкия влекач Димо Алексиев (признаваме си, че безсрамно много симпатизираме на Димо). Все още не се е качила на голям екран у нас, но с тази особена пандемична обстановка няма и да го направи. Ще дебютира направо онлайн. Ние обаче я гледахме на София Филм Фест 2020 миналата есен и само чакахме добрата възможност да поговорим с Явор за филма му.

Явор Петков с Димо на Warsaw Film Fest, снимка Румен Василев
Явор Петков с Димо на Warsaw Film Fest
Снимка: Румен Василев

Самият той, точно като жанра на филма си, не е особено познат у нас. Има няколко късометражни филма в биографията („Кехлибар“ (2014) и „Зеленият човек“ (2014)), но това е първата му дълга продукция. Роден е в Казанлък преди 33 години, но живее в Лондон в момента. Преди това е учил икономика и социология в Бремен, а сега работи като консултант в сферата на anti money laundering (предотвратяване на изпирането на пари през финансовата система). Киното не му е професия, но след „Дани.Легенда.Бог“ сме убедени, че му е призвание. Е, има явно и нещо закодирано в ДНК-то след като е син на двама художници – Румен Петков и Емилия Григорова. В британската столица създава продуцентската компания „Шипка” (можем само да предполагаме за подбудите при избора на име, но все пак Явор е от Казанлък).

“ Дани. Легенда.Бог“ е ужасно органична смес от смях и реализъм. На моменти те сковава с точния поглед над недъзите на българското общество и управляващ „елит“. Мислиш си, че припознаваш не едно и две лица. В други моменти не си способен да сдържиш напиращия откровено просташки смях, но щом целият киносалон избухва си казваш: „Какво пък толкова?!“ и даваш израз на емоцията. Факт обаче е, че тази лента не влиза нито в рамките на комедията, нито на криминалния жанр. Тя е нещо ново, радикално и задължително за гледане.

Още по-интересно ни става щом разбираме, че всъщност Явор няма толкова задълбочен поглед над актуалните политически и икономически „герои“ в България, и персонажите му наистина са фикция. Заедно с Димо Алексиев, успяват да направят невероятно прецизен профил на един особен тип „бизнесмени“ от дълбоката провинция, чиито морални принципи и цялостно светоусещане са по близо до лична утопия, построена от комплекса на малкия човек, отколкото до реалността. И за да ви разкрием малко повече ще кажем, че историята се завърта около Дани, който се съгласява да бъде заснет в документален разказ на чужда телевизия. Щом екипът пристига обаче, той ги „отвлича“ и ги принуждава да снимат навсякъде с него, а той се превръща в главен герой на филма. Камерата улавя наистина невероятни моменти.

Кадър от "Дани.Легенда.Бог" с Димо Алексиев и Илияна Лазарова
Кадър от „Дани.Легенда.Бог“ с Димо Алексиев и Илияна Лазарова

Не само ние обаче намерихме достатъчно неща, които да харесаме в „Дани.Легенда.Бог“ Журито на фестивала „Златна роза“, намери операторската работа за брилянтна, и затова присъди награда на Румен Василев. Международният филмов фестивал в Кардиф пък присъди на лентата приза „Най-добър игрален филм“. Във Варшава беше номиниран за наградата Free Spirit Award, а на Byron Bay International Film Festival – за най-добър международен сценарий. Филмът предизвиква интерес на филмовия пазар в Берлин (EFM) и е представляван от американските агенти Hewes Pictures, които преди седмица обявиха сделка за разпространение на лентата във Великобритания, Ирландия и Северна Америка.

Явор по време на снимките с оператора Румен Василев, който беше награден със "Златна роза" за работата си  Снимка: Владислав Чанев
Явор по време на снимките с оператора Румен Василев, който беше награден със „Златна роза“ за работата си
Снимка: Владислав Чанев

Здравей, Явор. Ти не се занимаваш с кино професионално – работиш в банка. Какво те провокира да посегнеш към киното, при това към игралното?

„Дани.Легенда.Бог“ вече е продаден във Великобритания, Ирландия и Северна Америка, тоест киното отскоро не ми е само хоби. Преди този филм направих няколко късометражни опита, които бяха един вид филмово образование. Иначе до около 21-годишен не се интересувах от кино особено много, но тогава гледах няколко шедьовъра един след друг и това беше началото на идеята да правя филми. Семейството ми са художници и скулптори, така че киното все пак е по-близо до тази традиция, отколкото работата в банка.

Как събра екипа – актьорите? Как убеди Димо Алексиев за тази брутална главна роля в „Дани.Легенда.Бог“?

Отне доста време, защото преди 3 години от този екип не познавах почти никой. А преди първия ми късометражен филм нямах абсолютно никакви контакти в бранша и най-близката връзка беше приятел на приятел. Организацията от разстояние също усложни нещата.

Емо Каменов е бодигард на героя на Димо Алексиев
Емо Каменов е бодигард на героя на Димо Алексиев

За ролята на Дани видях над 50 човека, не само професионални актьори, което отне около 2 години. За някои от другите роли беше далеч по-лесно – например Илияна Лазарова (б.а. която играе ролята на съпругата на Дани) ми беше пръв избор и изобщо не търсихме други варианти. Емо Каменов също. За намирането и убеждаването на всички актьори заслугата е на Антония Владимирова – кастинг директор на филма.

Кой е Дани във твоя филм? И защо е и Легенда, и Бог?

Дани е събирателен образ. В него има много от българския политически и бизнес “елит”, но и много от мен. Първоначалното заглавие беше още по-дълго и абсурдно, но това водеше до обърквания, така че накрая останаха само „Легенда“ и „Бог“. Но това не изчерпва думите, с които Дани се самоопределя. 

Дани е твърде голям гадняр за Щатите
Дани е твърде голям гадняр за Щатите

Към кого е отправено чувството за хумор, което филмът ти ни предлага – нека да го наречем сарказъм?

Искам филмът да стигне до възможно най-много хора, но, разбира се, той не е за всеки. Например, от един фестивал в Щатите ми дадоха обратна връзка, че нямало как реално да съществува толкова голям гадняр. Не съм бил там, но сигурно наистина в САЩ нямат гадняри…

Трудно ли българските зрители ще разберем този филм?

Филмът не предполага или изисква дълбоко и цялостно разбиране, за да се хареса. Съдейки по реакциите на фестивалите във Варна (б.а. „Златна роза“) и София (б.а. „София Филм Фест“), определено имаме публика в България.

Българската мафия има важна роля в твоята история – какво те накара да я „запечаташ“ във филм?

В другата ми професия се борим срещу изпирането на пари през банковата система (отделът се казва anti money laundering), но за жалост не съм експерт в сферата българската мафия. А може би е за мое добро?! Според мен корупцията е в основата на почти всички проблеми в България, така че е важна тема, но не е главната в „Дани. Легенда.Бог.“.

В „Дани.Легенда.Бог.“ един бодигард си мисли, че може да стане следващия ни министър председател, а един псевдо-бизнесмен, че всичко му е позволено и може да се купи с пари. Такава ли е нашата действителност?

Не, това е просто сатиричен портрет на един самовлюбен, арогантен, циничен, манипулативен бизнесмен-политик и неговото обкръжение. Всички герои са измислени и всякаква прилика с реални лица и събития е случайна.

По някакъв начин успяваш да направиш момента снимка и доста дълбок разрез на обществото. Мислиш ли, че точно такъв е адекватния образ на България в момента?

Персонажи тип Дани съществуват навсякъде по света (явно без САЩ, както стана ясно по-горе). На места виреят, на други не намират чак толкова плодовита почва. Вярвам, че в България са малка, но особено видима част от населението, заради отговорните позиции, които заемат.

Останалите герои във филма не са чак толкова отрицателни, но и те не са представителна извадка.

Всъщност, трябва да отбележа, че действието във филма не се развива в България, а в неназована източноевропейска държава (в която говорят български, но за публиката извън България това може и да не стане ясно или да няма никакво значение).

 Успяваш да назовеш нещо като събирателен образ на българите в момента – „мързеливи, глупави, наивни и страхливи“? Не е ли малко краен този образ?

Изобщо не ми беше минало през ума, че много хора могат да възприемат думите на героя като думи на сценариста.

Нарцисите като Дани искрено вярват, че са по-умни, по-смели, по-силни и съответно им се полага много повече. Това премахва всякакви морални дилеми и угризения и остават само амбициите им за власт. Победа на всяка цена, без никакви компромиси.

В крайна сметка – Дани ли е лошият или системата? Или има нещо трето, на което са плод и Дани, и системата?

Ще използвам думите на колежка, документалист, която описа филма по-добре, отколкото аз бих могъл: Дани.Легенда.Бог.“ започва като комедия, сатира на български градски фолклор, но постепенно се превръща в универсална история за комплекси, страх и тоталния провал на един човек.”

Да се върна на въпроса – филмът не е критика към неработеща система. За мен човекът, с неговите страсти и уязвимости, е по-интересен от системата, която е просто един от многото несъвършени продукти на този човек.

Дани.Легенда.Бог

Радикален е твоят филм в много отношения – трудно ли си прави такова откровено, смело кино в България? Кой има нужда от него?

За този филм не търсих финансиране в България, така че не знам колегите как биха приели подобен сценарий.

От гледна точка на изпълнението на филма, всичко мина много добре, защото имах добър екип. Прекалено много са, за да им благодаря индивидуално и да опиша всичко, което свършиха. Благодарение на тези хора нямахме никакви сериозни проблеми по време на снимките, което е крайно необичайно.

Кое беше най-трудното в правенето на „Дани.Легенда.Бог“?

Комбинацията от неголям бюджет и перфекционизъм. Имаше непрекъсната борба между продуцент и режисьор.

Ще продължаваш ли да правиш филми?

Умишлено не съм сядал да пиша нищо ново, защото сега най-важното е „Дани.Легенда. Бог.“ да бъде видян. Скоро след българската премиера предстоят такива в останалите територии, където филмът е продаден, така че фокусът ми в следващите няколко месеца ще е върху маркетинга.

Къде да гледат зрителите „Дани.Легенда.Бог.“?

Филмът излиза на 29-ти януари ексклузивно в gledam.bg и ще може да се гледа от България. За останалите държави още нямам конкретни дати.

Четете още по темата