Голямата любов на Никос Казандзакис – красивата Елeни

Точно преди 63 години, на 26 октомври, светът на литературата губи един от най-уникалните си творци – Никос Казандзакис. Той остави след себе си неповторими романи – “Алексис Зорба”, “Рапорт пред Ел Греко”, “Христос отново разпнат”, “Последното изкушение“, някои от които превърнати във филмови класики. Писателят обаче ни завещава и историята на истинския си живот, осенен от невероятната му любов с втората му съпруга Елени. 

Първият му брак е с писателката и активистка за правата на жените – Галатея Казандзакис. Двамата обаче така и не успяват „да свържат душите си“, както казва самият той. Още докато е женен за нея среща младата и красива Елени. Тя е на 21, а той на 41. За пръв път се запознават на сбирка на интелектуалци, на която Елени е провокирана да отиде от известната пианистка Марика Папайоану. 

Ела при мен в Москва!

И за двамата това е любов от пръв поглед. През 1928 г. Никос кани Елени да отиде при него в Москва, както пише в официалния сайт на писателя (той често пътувал и като млад бил с леви идеи, от които се разочаровал по-късно, виждайки реалността на болшевизма точно при тези си пътувания). Това била доста смела за тогавашните етични стандарти покана. Писателят обаче предупредил любимата си, че ако я приеме, няма да има връщане назад, т.е. от този момент нататък двамата ще бъдат едно и нейното съгласие би било гаранция за връзка до живот.

Той много ясно обяснил на младата и красива Елени трудностите, пред които ще се изправят – ако е с него тя няма да може да се радва нито на комфорт, нито на материалните облаги. Може да й предложи единствено компанията си, отдадеността и любовта си. В тази дръзка покана да отиде при него в Москва той я увери в едно: живота й с него никога няма да бъде скучен. 

Завидно ексцентричен в отношенията си с жените Казандзакис дори съветва Елени, преди да вземе решение как да отговори на поканата му,  да пътува до Дорнбург, Германия. Там живее неговата добра приятелка и бивша любовница Елза Ланге, която може да й даде съвет. Елени приема и се среща с Елза. „Можете да му се доверите ”, уверява я Елза. „Пламък го гори, но нито за миг не губи усещане за реалността. Той е уравновесен, напълно нормален. И каквото и да се случи, никога не съжалявайте, че сте отговорили на призива му. Ще бъда с вас в мислите си, по време на най-суровите ви времена“. Но Елза отправя и едно предупреждение към младото момиче, което ще я съпътства през целия й живот с Никос:

Той е гол като Св. Себастиян, ти трябва да го пазиш от всички стрели идващи към него! 

Малки истории преди лягане

Елени бързо взима решението си и заминава за Москва при Казандзакис. От тогава двамата живеят почти 20 години заедно преди официално да сключат брак на 11 ноември 1945 г. в Атина. Не остават обаче още дълго в Гърция и се местят в Антиб, Франция (заради репресиите срещу комуниста Казандзакис). Красивата Елени се отказва от собствената си писателска кариера, за да се посвети на мъжа, който обича безкрайно. Тя е негов ангел пазител, като не само се грижи за физическото му съществуване, но и става негов личен асистент, който с малката си пишеща машина преписва всичките му ръкописи и е първото критично ухо, което чува всяка нова творба на Никос Казандзакис.  

Двамата правят всичко заедно – работят, смеят се от сърце и споделят най-дълбоките си мисли. Всяка вечер преди да заспят Никос й разказва своите идеи, а тя го окуражава да ги превърне в разкази и романи. Красивата Елени дори 7 пъти преписва на пишещата си машина епичната му поема “Одисея”, състояща се от 33 333 строфи. 

Глад

Твърди се, че двамата никога не са се карали въпреки трудностите, през които са преминали. Елени е имала грижа за домакинството и за това семейството да има какво  да сложи на масата, дори в момент, когато не са имали нищо за ядене. По време на нацистката окупация в Гърция, двамата живеят в Егина и за да нахрани любимия си Елени събирала растения от двора или от полето, дори се е случвало да поиска храна от затвора на острова. С преместването си в Атина ситуацията става още по-трудна, защото й е отказана помощ под формата на дневна дажба храна под предлог, че „Казандзакис е комунист“.  

Когато години по-късно двойката живее във Франция, все още са неспособни да свържат двата края заради дългогодишните политически преследвания срещу Никос Казандзакис. В този период Елени ходи редовно в градския парк и събира финиковите семена паднали от палмите. Почиства ги, боядисва ги, нанизва ги с конец и ги превръщала в колиета, които след това продава на туристите за няколко франка. С това и с малкото пари, които печели от собствените си преводи на френски и английски, събира достатъчно, за да напълни чиниите с храна и да се увери, че Казандзакис има какво да яде.

„Аз дължа на Елини ежедневното блаженство на живота си. Без нея да съм умрял много отдавна“, казва самият писател. 

На крачка от Нобелова награда

Както и Елза била предупредила Елени, институциите не оставяли на мира любимия й и той системно бил преследван от властта, дори църквата искала да го отлъчи. Никос Казандзакис не получава Нобеловата награда за литература, защото не му достига само един глас. Призът отива при Албер Камю, който заявява, че гъркът я заслужава хиляди пъти повече от него. Гръцкото правителство обаче е направило всичко възможно наградата да не отиде в ръцете на сънародника им. 

Самата Елени описва Казандзакис в увода на “Рапорт пред Ел Греко”, лебедовата песен на писателя, така:   

През моите тридесет и три години до него не мога да си спомня някога да съм се срамувала и от едно лошо действие от негова страна. Той беше честен, без хитрост, невинен, безкрайно мил към другите и свиреп само към себе си.

Казандзакис умира на този ден – 26 октомври, 1957 г в университетската болница във Фрайбург, Германия, на 74-годишна възраст. Елени е неотлъчно до него и разказва по-късно, че последните му думи са били „Вода, вода!“ 

Сама

След като остава сама, Елени повече не може да живее в общото им жилище в Антиб, Франция. Не издържа емоционално да стои на място, пълно с толкова общи спомени. Премества се в Женева, в малко апартаментче, не далеко от Женевското езеро. Превръща новия си дом в музей, посветен на Казандзакис. Посвещава себе си на това да поддържа образа и делото на Никос живо – пътува по света, чете лекции за работата му, старае се творбите му да се превеждат на всевъзможни езици, пише и биографичната книга „Никос Казандзакис – биография, базирана на писмата му“, която се превръща в най-известната й творба. До края на живота си получава десетки писма всеки ден с благодарност от хора, четящи романите на Казандзакис.

Тя осиновява момче – Патроклос, и единственото, за което съжалява е, не че с Никос не са имали деца, а че не са го осиновили по-рано докато Казандзакис е бил жив. Патроклос има дъщеря – Ники, кръстена на големия писател по молба на баба й, която става й нейна кръстница.  

Елени умира на 18 февруари 2004 г., навръх рождения ден на Никос Казандзакис, на почти 101 години. Погребана е само на няколко метра от него в родния му Хераклион на остров Крит. Така двамата продължават живота си заедно и във вечността.