Нахалните герои в главата на Христина Апостолова

Христина Апостолова Снимка: Владиир Карамазов

Анестезиологът Врабчев, доцент Захариев, педиатърката Кръстева, гастроентерологът Чилингирова, шефът на болницата Борис Тасев, злодеят Иво Фотев, тайфунът в Спешното – Пенев, професор Цонев, съдовият хирург чешит Мазов, непрежалимият доц. Банков… Всички те за телевизионния зрител са реални – може да им даде образ, да ги чуе и усети, благодарение на актьорите от сериала „Откраднат живот“. За създателката на голям част от тях – Христина Апостолова, обаче, са едни „ужасно нахални герои в главата“ й.

За да ми разкаже за съвместния си живот с тях открих Христина в една много ранна утрин в офиса й. Нещо напълно рутинно за нея – да е на работа от зори, да събира екипа, да обсъждат теми, да развиват сюжети… И така всеки ден, защото

„екипът чака хартията“

както сама казва. Невероятно земна, с интелигентно чувство за хумор, тази жена успява да се задържи от правилната страна на границата с лудостта, въпреки че толкова много нереални хора й говорят ежедневно от близо 5 години (преди това са й говорили други, от други сериали, та явно е свикнала да балансира).

Енциклопедията на „Откраднат живот“

Снимка: Владимир Карамазов
Снимка: Владимир Карамазов

Завършила за драматична актриса, Христина е движещата сила на сценарния екип от първия епизод на „Откраднат живот“. Дори мъжът й – продуцентът на поредицата Евтим Милошев, я нарича „енциклопедията на сериала“. Тя е единствената, която знае и помни всичко за всеки персонаж през 10-те сезона. Всички те имат своето място в главата й според сюжета, който избутва някои напред в определен момент, а другите чакат ред. Гледа ги като деца. „Понякога много ги наказваме, после ми става жал. Точно като с децата. И като ми стане жал започваме да си го обгрижваме“, смее се Христина Апостолова.

И когато я попитах дали й е комфортно с всички тях, отговорът беше едно усмихнато „не“ и пояснението „защото понякога са много нахални“. „Когато се преумориш има момент, след които

имаш чувството, че нещо отгоре започва да ти диктува

Сякаш героят ти говори. Знам, че звучи много налудничаво, но когато се работи с такова темпо всеки ден стигаш до подобни състояния“, призна Христина. Изглежда леко притеснена докато говори за това, защото ясно осъзнава, че не е за вярване. Изключение правят останалите осем сценаристи от екипа й, с които спокойно може да си разказват подобни фантастични включвания „отгоре“, защото всички ги имат. Най-често тези включвания й се случват, когато пише войсоувърите в сериите, известни между феновете на „Откраднат живот“ повече като „монолозите“.

Монолозите

Снимка: Владимир Карамазов
Снимка: Владимир Карамазов

Да, онези монолози, които всички се питат: „Е, кой ги пише така сякаш ми чете мислите?!“ (за справка погледнете фен групите на сериала в социалните мрежи). Докато слуша тези гласове и пише се случва дори да се разплаче. Такъв момент е бил сътворяването на „сцената с ръцете“ от Сезон 8. Онази между Евгения (Мария Каварджикова) и екранните й синове д-р Василев (Алек Алексиев) и д-р Генадиев (Димо Алексиев). „Пак беше някакъв зверски стрес, а аз не мога да измисля пика на серията. В такива моменти винаги отивам – да си купя цигари, да се разходя. И то просто ме „блъсна“. Представих си как си чертаят ръцете и ги лепят по врата, и си дават обещания… и се разревах“, спомня си главната сценаристка.

Всъщност в началото Христина Апостолова съвсем няма толкова голям екип. В първи сезон общо трима души пишат действието – тя, Евтим Милошев и Иван Спасов. В момента почти всеки от сценаристите може и пише „монолозите“. В в самото начало обаче, това е било задължение и привилегия само на Христина. Може да не сте забелязали, но те съществуват още от Сезон 1. Само че там са наистина много къси и не се открояват така явно както сега както например прочувствения войсоувър на Юлиян Вергов (доцент Банков), при излизането му сериала. Та той заживя собствен живот. Всъщност той е дело на психотерапевта и сценарист Ангел Наков.

Да си вградиш сянката

Малка тайна от кухнята е, че точно тези поучителни монолози са вдъхновени, от книга, филм, но и от личния живот на самите им автори. „Понеже се познаваме добре, когато прочета един монолог вече знам – тук е имало семейна драма, например.

Бързо нареждаш пъзела как битовите проблеми са се превърнали в духовно влияние

разкрива Апостолова.

Снимка: Владимир Карамазов
Снимка: Владимир Карамазов

Освен че сценаристите се вграждат в образите, които скулптурират, това правят и самите актьори. „Те не са Робърт де Ниро в „Разяреният бик“ – 6 месеца да си гледат текста, после 6 месеца да градят образ, да напълнеят, после да спрем снимките за да отслабнат. Този лукс, наречен „време“ го няма тук и нашите актьори нямат възможността да градят образ както по принцип се прави. Толкова дълго работим заедно, че вече пишем не само по героя, но и по човека. Ето например един Дани Рашев (д-р Врабчев) – той и в живота не е артикулиращ, внимателен и аналитичен. Той е първичен, искрен, веднага иска да реагира. Героят му също“, разказа Христина Апостолова.

До толкова живее с „нахалниците“ в главата си, че „знам много по-добре какво е яла Кръстева и кога ходи до тоалетна, отколкото какво се случва във външния свят, какви са новините“. Няма обаче от какво да се оплаква, защото преди години сама е мечтаела да работи по медицински сериал. „Аз съм болен фен или поне бях. Толкова много пъти съм гледала „Спешно отделени“, „Анатомията на Грей“, „Доктор Хаус“… Но вече се опитвам да ги избягам. Дори съм влиза в операции да гледам“, казва тя. Та, трябва да се внимава с това, което човек си пожелава!

Преди „Откраднат живот“

Преди да стане мозъка на „Откраднат живот“, Христина Апостолова е била сценарист още на „Столичани в повече“ и на „Дървото на живота“. В последния дори играе. А още преди това е била редактор, а после и ко-водещ, на „Сървайвър“. Там се среща с половинката си – продуцента Евтим Милошев. Писала е сценариите и на „Господари на ефира“, „Българските Топ 100“. Пише откакто се помни.

Винаги съм пишела. Писала съм дори текстове на песни

на „Антибиотика“, на дуета Стоян Михалев и Виктор. Но не се занимавах дълго с това. Сценарии започнах още в НАТФИЗ. С моя колега – режисьора Николай Мутафчиев, направихме няколко късометражни филма – „АБ-“, „Ти гониш“, връща се назад във времето Христина Апостолова. А аз мога да допълня, че това са едни от малкото късометражни филми, които добиха истинска популярност!

Завършила за актриса тя „жертва“ сцената, за да застане зад камера. Въпреки че сама заявява, че никак не й липсва. По-скоро й е полезна, защото може да се постави в обувките на актьора и да изпробва как нейният текст реално може да се изиграе.

Мечтите

Междувременно мечтае за почти невъзможното – да снима български сериал с голям бюджет, висока художествена стойност и простор, за да разгърне цялото си въображение. С една дума – изкуство.

Преди да разбереш какво ще правиш с въображението си, трябва да съобразиш много други обстоятелства. Да видиш колко ти е голяма кутийката. А тя се оказва едно квадратче, в което трябва да натъпчеш пари, локации, актьори

– дали можеш да си позволиш А клас актьорите като цена, дали са налични. Въображението ти трябва да работи спрямо бюджета, с който разполагаш. Иначе и аз искам да напиша супер висококонцептуален сериал като „Отгледани от вълци“ на HBO с други планети и роботи. Но кога ще се случи това тук?! Средата е прекалено бизнес ориентирана у нас. Логиката, която следва е: „Защо трябва да влагам много пари в сериал, който е 12 епизода? До къде ще ми напълни програмата? А е и шест пъти по-скъп. Другият е 145 серии и ми носи по-голяма печалба“

От другата страна, Христина Апостолова е майка на две прекрасни момчета – Димитър Рачков-младши (от връзката й с актьора Димитър Рачков) и Петър Милошев. И двамата са супер талантливи – черта, която видяха и телевизионните зрители. Момчетата имаха не малки, дори ключови роли, с които се справиха повече от добре. Но майка им хладнокръвно открива границата между сценичните им изяви и ученето. Затова и в момента Пепе и Митко не са на екран, а залягат над уроците.

Четете още по темата