Бет Харт: Писането на песни е пътна карта през живота ми

Credit-Greg-Watermann.

„Бет Харт е 47-годишна певица и музикант(свири на пиано, китара, перкусии, виолончело и бас), която гилдията до днес не може да определи стилово между блус, рок, соул, джаз, въпреки десетте самостоятелни албума зад гърба й. „Тя е Тина Търнър! Тя е Джанис Джоплин! Тя е голяма работа!“, казва за нея легендарният китарист Джо Бонамаса, с когото имат три общи албума. Свирила е с най-големите имена, сред които Джеф Бек и Слаш. Шест пъти е оглавявала най-престижната класация за албуми „Билборд“. Има номинация за „Грами“ и пет поредни години номинации за Американските блус награди, от които е наредила 4 статуетки на рафта си. От дете страда от биполярно разстройство, преборила се е с алкохолизма и днес открито говори за всичките си демони“.

Това написах преди две години точно преди втория концерт на Бет Харт у нас, който така и не се състоя заради нейно заболяване, а скоро след това и заради заболяването на цялата ни планета. Днес бих променила само едно нещо в този текст. И то е цифрата 47.

Дни преди Бет отново да стъпи у нас след първото си и единствено идване през 2018-та, когато стъпалата на Зала 1 на НДК преливаха от хора, като буйни реки, ще ви разкажа за нея чрез всичко, което ми сподели в едно изключително емоционално интервю преди две години. И заради което нямам търпение да отида на стадион „Юнак“ на 25 август и да чуя песни и от ето този албум:

С ПИАНО И БЕЗ ПРИЯТЕЛИ

Бет Харт е родена музикант. Сяда на пианото, когато е едва на 4. „Знам дори причината, поради която за пръв път седнах. Това беше моментът, в който осъзнах за пръв път, че родителите ми се развеждат“, извади издълбоко демоните си пред мен тя. Още тогава неосъзнато, а след това съвсем умишлено използва музиката като терапия: „Никога не сядам да пиша, ако не търся някакъв вид самолечение“.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Най-често обаче развиването на таланти и самоанализа са самотни преживявания. Бет не прави изключение в това. От дете не се радва на изобилие от приятели, които признава, че сама е отблъсквала с желанието си да ги води в дома си и да им показва как свири на пиано. „Тогава брат ми, помня го сякаш беше вчера, ме хвана за ръка и ме водеше от къща на къща в квартала. Чукаше на вратите и казваше: „Здравейте, случайно да имате син или дъщеря на годините на сестра ми, които да искат да си играят с нея?“ Защото аз нямах нито един приятел. Веднага щом създадях приятелство, водех детето вкъщи и започвах да му свиря и го гонех“, сподели анализираното си минало спокойно и без особени емоции.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума
Credit-Greg-Watermann.
Снимка: Greg Watermann

СКЕЛЕТИТЕ В ГАРДЕРОБА

Това минало обаче наистина е пълно със скелети. Един от първите е баща й, който напуска семейството, а само година след това се оказва в затвора. След това се случва обир в дома им, когато е в 1 клас и който я белязва за цял живот и се оказва най-голямата й травма. Ето как ми го разказа самата Бет Харт:

„Имах птичка и я бях научила да спи с мен. Една нощ обаче явно съм легнала върху нея и съм я убила. На следващата сутрин бях толкова съсипана, че мама ми позволи да не ходя на училище. Стоях вкъщи и чистех, обожавам да чистя от малко дете. Бях в банята на сестра ми, която в този момент се къпеше, и един мъж дойде зад гърба ми. Беше много рано сутринта, той имаше маска на лицето и нож. Само каза: „Отивай в спалнята!“ Завлече ме там заедно със сестра ми. Чувахме как майка ни крещи от другия край на къщата. Доведоха и нея. Държаха ни там цял ден. Моят психиатър твърди, че биполярното ми разстройство се е отключило точно заради този грабеж. Да, аз имам фамилна обремененост – майката на баща ми, бащата на майка ми и неговата майка също са се самоубили. Било е въпрос на време да се прояви и при мен, но грабежът е бил поводът да се отключи толкова рано.“

СПИН И СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ

Животът и продължава категорично трудно, защото няколко години по-късно, когато е на 12 сестра й Шарън получава диагноза СПИН. По същото време Бет започва връзка с мъж на 32. „Бяхме заедно 6 месеца. Никога обаче не бях мислила, че е твърде стар, и това между нас всъщност е сексуално насилие над дете. Никога не съм гледала на връзката ни така, защото бях луда по него. Сега съм на 47 и това изживяване наистина ме притеснява. Това е нещо, върху което се опитвам да работя в момента“, с тези думи Харт ми обясни как е открила разковничето към песента си Woman Down от последния й супер успешен албум “War in My Mind”, посветена на сексуалното насилие над деца. Тази тема всъщност за пръв път се появи в този, десети поред албум на певицата.

И като говорим за музиката й, всеки неин проект не само звучи, а и Е много личен за нея. Без никакви притеснения тя втъкава в работата си целия си личен живот – семейство, отношенията със съпруга й, с бивши гаджета, болка и радост от детството, връзката с Бог, надежди, мечти, страхове, нещата, които мрази в себе си, и тези, които мисли, че са забавни. „Писането на песни за мен е като пътна карта през живота. Сякаш в пианото има нещо, което ми помага да си намеря пътя и ми дава отговори“, дава поредното доказателство за неопределената сила на изкуството Бет Харт. Тя е и поредният голям артист, които се лекува буквално с музика.

Снимка: Beth Hart Official FB Page

МЕЖДУ $120 000 И УЛИЧЕН МУЗИКАНТ

Птичето, за разлика от на повечето хора, не само й е кацало на рамото, а дори го е правило няколко пъти. Още като тийнейнджър тя печели шоу за таланти по телевизията и прибира 120 000 долара. „Изхарчих ги всичките за 6 месеца. Бях останала без една стотинка“, спомни си тя в нашия разговор. И какво е направила тогава? Излязла е на улицата, сложила е една шапка и е станала уличен музикант, защото е изгубила тотална вяра в който и да било от музикалния бизнес. „Така изкарах едно цяло лято. Беше страхотно, много освобождаващо. Не ми пукаше дали някой ще ме наеме на работа, дали ще имам мениджър. Просто правех музика. Точно така срещнах мениджъра си Дейв Уолф, който е с мен вече 25 години“, спомня си второто птиче на рамото тя.

ОГНЕН НРАВ

А иначе характерът й е точно толкова огнен, колкото е и имиджът и на сцена. Всеки, който успя да я види през 2018-а знае какво прави Бет Харт на сцена. Тя не просто пее, тя обладава първо сцената, после колегите си и мигом след това цялата публика, като я ката да се държи така сякаш й е направена вуду магия. Чудесно въплъщение на клишето „огнен нрав“. Няма особена разлика за нея между сцена и кухня, градина, дом.

„Докато съм в градината си, което правя всеки ден, никога не се задоволявам с това да работя в нея 1 – 2 часа. Оставам 6 – 8 часа. После съм покрита цялата с кал и пот. Такава съм – когато нещо ми е интересно, го правя на максимум. Обожавам и да готвя. Дори когато готвя само за мен и съпруга ми, приготвям толкова храна, че да нахраня 30 човека. Идиотско е. Обичаме да черпим съседите, прибираме във фризера и храним приятелите си, които събираме всеки ден в продължение на две седмици след мое влизане в кухнята“, разказва с прекъсвания за шумен смях самата Бет.

Снимка: Beth Hart Official FB Page

Дори на моменти изглежда хаотична, непредвидима. Такава е и за колегите си. Ето и един прост пример – тя никога не тръгва на турне с предварителен сетлист. За нея нито една спирка от пътя й не прилича на предходната, нито на следващата. Какво ще изпълни дадена вечер зависи от „вибрациите“, които е усетила докато е отзад, прави проба на звука и чака да излезе на сцената. В тези моменти тя променя сетлиста, а музикантите й трябва да са готови на всичко. Затова и знаят всички нейни песни „плюс всички възможности да изсвирим нещо встрани от тях.“

БОГ И ТИШИНАТА

И ако музиката и шумът я лекуват, то тишината може би е още по-съществена за човек като нея. В тази тишина тя открива Бог. В тези моменти „имам чувството, че съм седнала до Бог и мога да видя и да усетя колко перфектно е проектирал всичко“.

Четете още по темата