Ексцентричният французин Wax Tailor се завръща у нас, за да ни раздвижи с чисто новото си лайв шоу, с което в момента пътува по света. Той пристига за третата, финална вечер на Sofia Live Festival (25 юни, Арена София – Колодрума в Борисовата градина). В тур бусовете си носи за нас 20-годишна кариера с музика варираща и съчетаваща стилове от хип-хоп до инди рок, а най-отгоре е подредил чисто новия си албум „Fishing For Accidents“, който излезе на 10 февруари тази година.
(Прочети още: Bulgarian Cartrader: Псевдонимът ми дава допълнителна културна мисия)
За албума Wax дава повече от любопитно описание: „Отправната точка на този запис е цитат от филмовия режисьор Orson Welles, който предизвиква представата за случайност в творческия процес. Винаги съм смятал, че инцидентите са неразделна част от творчеството и работата на филмовия или музикалния режисьор, както и умението да знам как да ги уловя, за да превърна инцидента в артистично намерение. Реших да не следвам добре установена концепция, а тази по-инстинктивна насока и да отида на „риболов за инциденти“.”
Е, благодарение на организаторите на Sofia Live Festival, с Wax имахме възможност да си поговорим освен за „риболова за инциденти“ също и за тъмната и светлата музика, която създава, за това какво шоу ни очаква в София, за разликата между успешния и талантливия артисти и още интересни теми.
–Здравей, Wax. Щастливи сме, че ще те видим съвсем скоро на живо на Sofia Live Festival. С кого ще се качиш на сцената в София?
– Нямам търпение да се върна в София. С мен ще дойдат Marine Thibault – флейта и кийборд и David Ledeunff – китара. Компания ще ми правят две страхотни MC-та – Napoleon Da legend и Mr Mattic.
– А каква музика си ни подготвил? Ще чуем ли парчета от новия албум“‘Fishing for Accidents“?
– Новото ми лайв шоу разказва пътя ми в музиката в последните 20 години. Ще има и специален фокус върху новия албум. Преработих цялата визуална част с ново видео съдържание, а музикалната е изцяло с нови аранжименти.
– По какво се различава фестивалният ти сетлист от концертния?
– Зависи от фестивалите и дължината на сета, която ми е отредена. Но в София имам цял час на сцената, така че реших да се фокусирам отчасти върху хип-хоп парчетата си, защото усещам, че това ще работи добре с емоцията, което ще предаде на публиката.
– И в момента си на дълго и интензивно турне. Как се подготвяш за живота на път и, може би още по-важно, как след края на обиколките превключваш на домашен режим?
– Правя го от толкова години, че наистина съм свикнал с това. И може би съм като професионалните спортисти, които изпитват нужда да тренират и да се подготвят. Разбира се, за моята професия не става въпрос за физическа подготовка, а по-скоро за предварителна работа, която е доста тежка и отнема 6-7 месеца, за да създам всяко ново шоу на живо.
– За последния си албум „Fishing for Accidents“ казваш, че отправна точка ти е мисъл на режисьора Orson Welles за инцидентното вдъхновение. Какви други могат да бъдат източниците ти на вдъхновение освен музиката?
Самият живот във всичките си компоненти е най-голямото вдъхновение. Наистина, може би най-голямото, да.
–Ако кажем че предишният ти албум „The Shadow Of Their Suns“ (2021) беше малко мрачен, то новия „Fishing for Accidents“ е значително по-светъл. Какво се промени в теб, за да настъпи промяна и в музиката ти?
– Нищо не се е променило между тези два албума. Те са различни, но и много свързани в същото време, тъй като имаше приемственост при направата им. “The Shadow Of Their Suns” беше като гмуркане в тъмните ми мисли за света, в който живеем. Две години след него не съм по-оптимистично настроен, но това не означава, че съм депресиран. Трябва да продължаваме да се борим и да сътворяваме неща, затова и „Fishing For Accidents“ е като призив да действаме.
– А начинът ти на писане на музика промени ли се между тези два албума?
– Отново ще кажа не. Усещам, че опитвам нови неща с всеки албум, но в никакъв случай не може да се каже, че правя големи революции. Просто отварям малки нови врати, през които харесвам да минавам, за да уголемявам космоса на собствената си музика. Единственото, което наистина се промени е, че отделям все повече и повече време на всяка идея, защото поставям в перспектива какво означава да издаваш музика.
– Кое е най-необикновеното нещо, което те е вдъхновявало да напишеш парче?
– Първото, което се сещам е “The Tune”, която се появи само с една фраза “I can’t get that tune out of my head”. Имаше някакъв вид мелодия и аз изградих всичко около тези два компонента.
– Как избираш артистите, с които да работиш? Какво търсиш в тях?
– Най-добрият начин да обясня накратко този процес е да опиша музиката си като кино сценарии, а певците са моите герои във филма. Никога не избирам герой преди да съм готов със сценария. Така че – музиката идва първа, после правим песента и тогава при мен се появява мисълта „О, ще е страхотно да работим по това парче с ….”. Свързвам се с артиста, точно както един режисьор ще се обади на актьора, който смята за подходящ за ролята.
Снимка: waxtailor.com
– В днешния супер забързан, доминиран от технологии свят, как реши да комбинираш модерното със света на винилите, кинематографията и 33-те оборота в минута? Каква нужда изпита да събереш минало и бъдеще?
Израснах с винила. Той беше моята връзка с музиката. И като търсач, и като продуцент, винаги съм пазил тази силна връзка. Мисля, че в един свят, изграден от ефимерност и ултра-привлекателност, които ни заобикалят и мамят отвсякъде, връзката с винила е специална. Тя е начин да си вземеш почивка и доброволно да се гмурнеш надълбоко в някой запис.
– Какво според теб отличава много талантливия артист от успешния артист?
– Нищо. Може да си ултра талантлив успешен артист, може и да си тотално непознат артист без никакъв талант. Но да, има много талантливи артисти, които не постигат успехи и това е сбор от много причини – средата, работата (не е достатъчно да имаш талант и да седнеш да чакаш някой да ти почука на вратата) и винаги е необходимо известно количество късмет. Но ти сам трябва да повикаш и изработиш късмета си. Аз сам създадох късмета си и затова обичам да говоря за щастливи инциденти.
– Как избра артистичния си псевдоним и какво значение влагаш в него?
– Първата част на името идва от vinyl wax (б.а. първата матрица върху, която се прави записа, изработена от мек материал, най-често восък). Винаги използвам семпли от винил, за да създам звуците, когато композирам. През 90-те рапирах, пишех си текстовете, винаги започвах с писането на текстовете, и когато бях готов с тях, винаги казвах „това, което остава да направя е ушит по поръчка костюм (Tailor-Made suit)“, говорейки за музиката. Така установих, че името Wax Tailor е перфектната дефиниция на моя процес на създаване.
