На 19 ноември Стинг пусна 15-тия си студиен албум “The Bridge”. Само осем месеца след предишната си тава The Duets. Новият проект е реализиран изцяло в домашното студио на британската звезда по време на пандемията. Работи дистанционно със страхотни музиканти (Джош Фрийс и Ману Каче – барабани, Бранфорд Марсалис – саксофон, Мартин Киршенбаум – клавиши, Фред Ренаудин – синтезатор и беквокалистите Мелиса Мюзик, Джийн Нобъл, Джо Лоури и Лейла Биали).
“The Bridge” е един от най-концептуалните проекти на Стинг и за нас трябва да се слуша от първата до последната, в реда, в който артистът е избрал да разкаже историята си.
(Прочети още: The Bridge – сборникът с приказки на Sting)
Българските разпространители на Стинг – Анимато Мюзик, ни предоставиха ексклузивно интервю с артиста, в което той разказва подробности за „The Bridge“.
Как стигна до концепцията за новия ви албум “The Bridge” (от английски „Мостът“)?
Идеята за „мост“ дойде от една стара песен от моя град (бел. ред. Град Уолсенд на река Тайн), която научих като много малко дете и се казва „The Waters of Tyne“. Тайн е реката, от която произлизам. Буквално живеех на 50 м от нея. Затова песента и тази река бяха много важни за мен. Но това, което е интересно в тази песен е, че става дума за двама влюбени, които са на двата бряга на реката и няма мост.
Типично за фолк песните е, че и те нямат бридж (мост – онази част от песента, която свързва отделните части и често служи като умишлен контраст, развръзка в музикалната форма), а той е много важна част от песента. Води до промяна – на гледна точка или на събития. Затова написах бридж. И така се замислих върху идеята за мост. После написах още една песен за това. Общото между всички песни в албума е, че свързват хора, които са в различни светове, различни места, между живот, смърт, в различни взаимоотношения. Всеки е на кръстопът. И мисля, че всички ние в момента също сме – между пандемии, ери, политики, социален ред и психология. Всички сме заседнала в средата на нещо. Имаме нужда от мост. Аз имам нужда от мост.
Какъв е вашият процес по създаване?
Пиша, за да се забавлявам. Пиша, за да се разсея или да запълня часовете. Пиша, за да не се отегча. Едва след това пиша с идеята, че тези песни отиват при други хора, които да ги слушат. Тоест, на първо място те са, за да забавляват мен. Ако една идея за песен не ме хване веднага, спирам и не се мъча да я завършвам. Всяка сутрин ставам и започвам да работя по музиката си до вечерта. За да дойдат идеите при мен, аз трябва да създам обстановка, ситуация да се случат.
Може ли да кажем, че в този албум споделяте някои от най-личните си спомени?
Мисля, че всеки албум е личен. Трябва да разкриеш нещо от душата си, от твоята история, твоята страст. Мразиш, обичаш… Всеки албум трябва да разкрива нещо. В началото на креативния процес винаги се започва от спомените, а аз имам много интересно детство. Живеех сюрреалистичен живот с река, големи кораби…, но тогава не го оценявах. Сега, като артист и възрастен, осъзнавам какъв дар е това.
В някои песни комбинирате мрачни текстове с жизнерадостни мелодии.
Винаги правя така. За мен основното в писането на музика винаги е било изненадата. Искам да изненадвам хората с мелодичните и хармонични теми, които избирам, но и с начина, по който подхождам към нещата. Искам да изненадвам хората и те да са будни докато слушат музика. За мен музиката не е фон.
Войната и битките също са често срещана тема в този албум. Защо?
Никога не ми се е налагало да обличам униформа, нито да насочвам пушка. На моя дядо обаче му се е налагало. Нашето поколение сме късметлии. Не сме ходили на война, но войните продължават от хиляди години.
Аз съм от такава част на света, която е на граница – между Англия и Шотландия, където много битки са се водили, много хора са дали живота си, много къщи са изгорени. Затова чувате ехото на мястото, от което идвам. Усещате това чувство за история. Уважение.
Водата също е важна част от творчеството ви.
Всяка сутрин ставам и първото нещо, което правя е да скоча в басейна. Това е като религиозен ритуал за мен. Чувствам се пречистен. Моето тяло го оценява. Моето съзнание го оценява. Това се нарича хидротерапия. Твърди се, че водата помага на състоянието на ума. А моята връзка с нея е много тясна, защото както казах съм роден до реката, до морето. За мен водата има и религиозен аспект, защото съм възпитан в каноните на църквата – вода и вино. Водата се използва за пречистване, казва е “lavabo” (бел.ред. ритуалната кана, с която се полива за да се извърши ритуално измиване). Всички тези символични аспекти на водата, реката, дъжда, са много важни за мен, очевидно. Те са символи, които можеш да използващ отново и отново и хората ги разбират. Разбират ги, защото ние сме вода.
Мислите ли, че една песен може да промени живота на човек?
Разбира се. Защо хората слушат музика? Защо слушат песни? Защо някои песни са уютни, други – стимулират, а трети – плашат? На какво реагират хората? Трябва да реагират на нещо. Затова се надявам да намерят нещо и в този албум, което да им помогне. Но пак казвам, това не е първата ми цел. Първата ми е да помогна на себе си.
Но да говорим за музика е странно. Малко като да помиришеш скулптура е. Музиката сама говори за себе си.
Как се чувствате след като завършихте този албум?
Когато завърша който и да е албум, никога не си мисля, че мога да запиша следващ. Никога не предполагам, че ще има още един. Напротив. Този може да е последният. Тази песен може да е последната. Това дори може да е последната рима, която измислям. Ето така живея живота си. Кой знае какво ще се случи?
*Може да намерите The Bridge на Sting в музикалния онлайн MusicMall ТУК!
