Новият, петнадесети поред студиен албум на Sting – The Bridge, няма да ви изненада с нищо (понякога това е повече от голям плюс!). В тринадесетте песни няма нови технологии, няма безкрайна компютърна обработка, няма и капчица стремеж към следване на мода и хитовите тенденции в момента. Този албум е толкова Sting, колкото всеки, които иска да слуша добра музика, може да си пожелае. Той е съвсем проста, но гениална комбинация между неповторими мелодии и текстове.
Само осем месеца след като пусна компилацията си The Duets, Sting вади този изключително личен проект, записан изцяло от него в домашното му студио. Сам. Дистанционно работи с виртуозния китарист Доминик Милър, с когото са заедно вече 31 години, барабанистите Джош Фрийс и Ману Каче, саксофониста Бранфорд Марсалис, Мартин Киршенбаум (клавиши), Фред Ренаудин (синтезатор) и беквокалистите Мелиса Мюзик, Джийн Нобъл, Джо Лоури и Лейла Биали. Тази интимност на дома шепне от вокалите на звездата, в които автентично е запазено всяко придихание в песъчливия глас на Sting, най-често в акомпанимента на самотна акустична китара.
The Bridge е като сборник с разкази, защото британецът не пише просто текстове на песни, той създава сюжети, изгражда характери и подчинява действието помежду им на музиката в рамките на 3-4 минути.
Някои хора слушат музика и си представят, виждат цветове. Аз виждам характери, виждам ситуации. Някак си чувам реплики, които героите казват, или някой рефрен. Музиката на мен ми разказва история
Sting пред Рик Беато
Всеки албум трябва да се слуша в реда, в който артистът е поставил песните, защото там, в тази подредба, има принадена стойност, дълбок замисъл и логика. За Sting, и особено за The Bridge, това правило важи с още по-голяма сила.
Отварящата песен, Rushing Water, е есенцията на този сборник. Тя дава посоката и в нея са закодирани всички послания на останалите песни. Още от тук започва разговорът за “Числа” (Book of numbers) – четвъртата книга от Петокнижието (Тора), който ще прерасне в цяла песен със заглавие Book of Numbers и може би най-мистичния текст в албума, който определено изисква слушане с разбиране. Rushing Water задава и двете упорни точки, на които е стъпвал артистът, докато е писал своите песни-разкази. А именно – водата, която пречиства, подканя към размисъл, успокоява, но и разделя хората като стихия, и Бог – вярата, правилните и грешните решения в живота, справедливостите и несправедливостите в социалната система на човеците.
И ако Rushing Water е есенцията, то заглавната песен The Bridge е решението, което Sting дава. Мостът, който хвърля, за да преминем от една реалност в друга чрез музиката.
But the bridge is deep inside the mind, invisible to most
And now the city’s all but drowned, and here up on the ridge
Some will seek the higher ground
Some of us the bridge
(б.а. Но мостът е дълбоко в ума, невидим за повечето/ И сега градът е почти потънал, а тук горе на билото/ Някои ще търсят по-високото/ Някои от нас – мостът)
Мост за героите му, които са в състояние на промяна, които минават от един в друг свят, от едни в други взаимоотношения, съществуват между живота и смъртта. “Тогава написах „The Bridge“ защото осъзнах, че всичките ми герои търсят мост към бъдещето, там където е различно, по-сигурно и по-щастливо от тук и сега“, споделя самият той пред Billboard.
Голяма част от песните в The Bridge са с този типичен за фолк стила разказвателен подход (който не е никаква новост за Sting, все пак той е един от най-добрите разказвачи в музиката и това го държи на върха повече от 40 години).
В музикално отношение думата, която би описала може би най-добре албума е минимализъм. Да, Sting успява да използва целия си арсенал от личен талант и страхотни музиканти под ръка, благодарение на което The Bridge е стилово разнообразен. В него има от поп и рок, през джаз, R&B, кънтри, соул и дори келтски ритми. На места добавя щипка брас, на други – страхотно соло на саксофон, на трети денс ритъм. Но успява да запази минимализма във всяко едно парче и да развива сложно само историите в текстовете си.
Този албум изпраща Sting на пътешествие през музикалното му минало. От него той се връща с различно вдъхновение за всяко едно парче, което е написал за The Bridge. Затова почитателите на артиста бързо ще забележат кои точно от песни са вдъхновени от периода на Sting в The Police, а и от последвалите крайъгълни камъни в соловата му кариера. Подсказваме – Loving You. Тя сякаш пуска корени чак до Every Breath You Take, а лириката й разиграва вечната тема за изневярата и моралния компас на „Това, което Бог е събрал, никой човек не може да раздели“. For Her Love пък черпи вдъхновение от Shape of My Heart. Нито една песен обаче не копира, а по-скоро умишлено и с носталгия се завръща към миналото на музиката.
Част от песните достигат дори до още по-далеко като се докосват до историята и митовете. Такава е Captain Bateman, вдъхновена от книга, върху пианото на Sting и всъщност първата написана за албума песен. Такава е и мъдрата The Hills on The Border, която се обръща лице в лице към старостта и равносметката.
The Bells of St. Thomas пък може да бъде предложението за „Оскар“ на Sting. В тези 4:08 минути е успял да събере цял филмов сюжет за изневяра с омъжена жена и покаяние по пътя към църквата, преосмисляне под звуците на камбаните на Св. Томас.
Въпреки че във всяка от композициите Sting стои близо до социалната тема, проблемите в обществото и противопоставянето между крайностите му намира своя израз в прекрасната Harmony Road. Джаз фона, на който Sting разказва почти в речитатив текста, избухва в страхотно соло на саксофон от Бранфорд Марсалис.
Измежду всички тези нови песни на британския джентълмен, които могат да се слушат по всякакъв начин, но не и като фон на ежедневието, с позитивността си избуява If It’s Love. Весела, динамична, дори празнична песен, която Sting избра и за първи сингъл. Хващаща мелодия, която би прилягала на стар детски филм и забавна любовна история в текста – определено контрастира на всички останали песни в The Bridge.
Финалът е за кавър на Отис Рединг и неговата (Sittin’ On) The Dock Of The Bay. Тази песен перфектно затваря историята, която Sting иска да ни разкаже с The Bridge. История, която завършва от другата страна на моста, на брега, вгледан във вълните и неправещ нищо.
*The Bridge се разпространява у нас от Анимато Мюзик и може да бъде закупен от Musicmall.bg.
