Синиша Младенович (Aurium): Ъндърграунд сцената дава свобода на словото и мисълта

Sinisa Mladenovic Aurium

Aurium са сръбска симфоник метъл банда. Идват за пръв път в България за концерт на 20 октомври в столичния клуб Joy Station. Преди тях на сцената ще излязат българите от Metalwings. Двете групи не са свирили никога заедно и не се познават, но Metalwings „изглеждат като прекрасна и адски талантлива група“, както ни каза Синиша – клавирист и основен композитор на Aurium. Сърбите се събират през 2012 г и имат два албума зад гърба си – Still Life (2014) и The Second Sun (2020), а помежду им излиза EP-то The Silent Moon (2016), което съдържа 5 оркестрови вариации на парчета от предстоящия тогава The Second Sun. От 2020 г. Aurium са в състав: Драгица Малетич – вокали, Юлиус Вернер – китара, Милош Йованович – бас, Александър Мушички – барабани и Синиша Младенович – единствен оригинален член на групата. Дни преди да пристигнат за дебюта си у нас поговорихме на дълго и широко точно със Синиша.

Здравей, Синиша. Познаваш ли българската метъл и алтернативна сцена? С Aurium работили ли сте с ваши колеги от България?

Да, добре запознати сме с някои от групите ви. България има много добра ъндърграунд сцена с групи като Aegonia, Krossfire and The A.X.E. project. Срещали сме се и сме си говорили с членовете на тези банди, като сме обсъждали общи концерти в Белград и София. Надяваме се да ги осъществим скоро.

Имате ли достатъчно сцени, ефир, публика за музиката си в Сърбия?

Извън вездесъщия турбофолк и всичките му „модернизирани“ варианти, рокът намира изява, но предимно се подкрепя този с ретро звучене. След като много ъндърграунд места за изява бяха затворени или продадени, последните 2-3 години са като лъч надежда с едно ново, много по-младо поколения метъл фенове. Затова се надяваме метъл сцената постепенно да се завърне в клубове, зали, радио и телевизия.

Aurium
Aurium

Къде според теб е мястото на метъла като цяло – в ънърграунда или в мейнстрйма?

Честно казано, не мисля, че имам отговор. Но със сигурност мога да кажа, че нещата преди 10 години бяха много по различни. Всички мейнстрийм артисти тогава бяха като по калъп и в музиката си, и в начина, по-който излгеждат, и в сценичното си поведение. В същото време ъндърграундът беше нещо напълно ново и различно – групите силно се различаваха една от друга, дори и тези, които свиреха в един стил. Днес вятърът е сменил посоката си. Мейстрийм артистите настояват за уникалност, макар и само привидна, докато алтернативните банди изглеждат все по-еднакво.

С Aurium тази година би трябвало да отбелязвате десетата си годишнина. Какво научихте през това време?

За да сме биографично точни Aurium се събира през 2012 г., но започва да работи през 2013-а, а първия си албум издава през 2014 г. Така че, аз смятам да празнувам голямата годишнина през 2024 г.(смее се). А какво научихме през това време? – Да не се отказваме от мечтите и целите си, колкото и всичко да сочи, че лодката ни никога няма да напусне пристанището. И че не е страшно да хвърлиш котва дори в най-бурния океан и да изчакаш бурята да мине.

С два албума зад гърба си, какви са основните трудности според теб и за вас да правите метъл на Балканите?

Едно от най-трудните неща днес е, че публиката понякога оценява музиката на базата на лайкове и следвания, които често са фалшиви или направо купени. Колкото до правенето на метъл точно на Балканите… Честно казано не се чувствам възпрепятстван в творчеството си, тъй като то е и винаги ще бъде форма на самоизява и справяне на човека със света вътре и извън него. Никой и нищо не може да ни отнеме това. Изпитах огромно удоволствие от създаването на двата албума и се надявам, че ще е така и с третия.

Кой е най-запомнящият се концерт, който сте имали?

За мен лично е благотворителния концерт, който направихме с Aurium по време на големите наводнения в Сърбия. Продължи от 3:00 часа следобед до 2:00 през нощта със 17 групи, включително нас. Цял ден бяхме заобиколени от хора, дошли да помогнат с музиката си, и средствата, които събрахме, създадоха едно преживяване, което ще помня винаги. Самото ни изпълнение на сцена носеше изцяло нова енергия и емоция. Интересно допълнение към всичко това е, че този концерт беше и първият със сегашната ни вокалистка Драгица, която се качи на сцена като наш гост, за да засвидетелства подкрепата си за каузата.

Sinisa Mladenovic Aurium
Sinisa Mladenovic / Aurium

Коя е последната песен, която написа и каква е нейната история?

Песен, която ще бъде издадена по-късно тази година. Това е парче за всичко, което се случва зад завесата в нашето общество, същевременно е и боен вик за младото поколение да стъпят на ъндърграунд сцената. Определено е театрална и драматична, и в същото време много различна от всичко, което сме правили до сега. Нямам търпение да видя реакцията на почитателите ни.

Къде намираш баланса между опазването на духа на метъла и бизнес страната, необходима, за да живеете?

Едното не може да съществува без другото. Метълът е това, от което съм направен. А бизнес страната на музиката е най-предизвикателното нещо, защото изисква да си много дисциплиниран и да се откажеш от определени твои страни. Винаги са необходими компромиси, за да оцелееш в света на музиката.

Занимаваш ли се с нещо друго освен с бандата и къде професията ти се пресича с музиката ти?

Създавам музика, създавам много неща, голяма част от които – проблеми (смее се). Но ето сериозно – извън музиката съм продуцент в музикален канал, много далечен от музиката, която правя с Aurium, но все някак успявам перфектно да балансирам между двете.

Коя ваша песен, според теб, трябваше да получи радио ефир, но това не се случи?

„Reminiscence“ е песен, която СЕ НАДЯВАМ да се завърти по всички метъл радиостанции. Достатъчно силна и комплексна е, за да предложи по нещо на всеки фен на по-тежкия звук. В същото време текстът разказва история, в която всеки може да се намери.

Кое беше основното ти вдъхновение, за да започнеш да правиш авторска музика?

Видео игрите. Като дете бях направо обсебен от тях. Играех най-много хорър. Те ме научиха и на английски език от много малък. Показаха ми един цял нов свят, който аз, като дете, не бях способен да изразя в заобикалящата ме реалност. За да се върна в тази реалност и да спра да играя игри, започнах да уча музикален софтуер и да свиря на китара и пиано. И до ден днешен се стремя да постигна същата атмосфера и усещане в музиката си, които изпитвах като дете, докато живеех в света на игрите.

Какво успява да даде ънърграунд сцената на обществото в Сърбия?

Свобода на словото и мисълта за себе си. Да не си част от заблудените маси, а да се изгради едно общество от  силни индивидуалности, които говорят за важните въпроси днес от перспектива, различна от пробутваната от медиите.

Вие самите позволявате ли си да имате категорична политическа и социална позиция?

Лично аз – да. Често намирам вдъхновение за музиката и текстовете ми в политическата страна на обществото. Това просто е част от ежедневието ни и вярвам, че повечето от музикантите имат поне една песен посветена на политика и обществото, в което живеем.

А какво е отношението на сръбската държавата към културата, по-специално – към музиката, и още по-специално – към алтернативната музика?

Сърбия наистина има страхотни алтернативни групи, които процъфтяват от години, но в ъндърграунда. За съжаление това, което се пробутва от медиите, далеч не отразява нашата алтернативна сцена. Сръбските артисти винаги са били готови да финансират творчеството си и да инвестират всички възможни средства, за да вдъхнат живот на изкуството. Що се отнася до държавната подкрепа… нека просто кажем, че всички сме наясно, че в нашата родина никой не може да направи пари  от изкуство. Пробиването често също е непостижима цел. Тъжната истина е, че държавата ни не само не подкрепя алтернативната музика, а и често трябва да се борим срещу нея, за да запазим изкуството си живо.

Има ли противопоставяне между рок/метъл/алтернативната сцена и турбофолка, и на каква основа е?

Със сигурност. Турбофолкът, жанрът, който се надявах да бъде изкоренен от младите поколения, все още е жив и е добре. Причината, поради която винаги ще съм срещу този вид музика е, че тя дава гласност и място в праймтайма на най-ниските от ниските прослойки, членове на най-мрачните части от обществото ни, които биха били по-подходящи за затвор, отколкото за звукозаписно студио. Текстовете, изпяти (с тежък аутотуюн) върху музика, направена от някой друг, възхваляват това, което може да бъде обозначено като дълбоко неморално и тревожно поведение – според тях момичетата трябва да бъдат лесни златотърсачки, а мъжете престъпници. Горчиво съжалявам за тийнейджърите и родителите им, които все още слушат тази гадост.

Четете още по темата