В последните няколко години Мишер Руева стана разпознаваемо име на българската алтернативна сцена. С групата ѝ ONE DAY LESS издадоха два авторски албума (“Призми” през 2023 г. и “Хартиени цветя” през 2024 г.) и направиха доста клубни концерти, на които си спечелиха вече вярна публика. Освен певица, силно повлияна от сиатълската гръндж вълна, Мишер е и успешен художник, който има зад гърба си вече четири самостоятелни изложби и стотици продадени картини. Нейната голяма страст е акварелът. А картините ѝ могат лесно да се разделят на различни периоди или серии. Ту се впуска стремително в градски пейзажи и сцени, ту медитира в природни сюжети, после започва да рисува изключително цветя, а има и една страхотна серия с животни от селския двор. Страстта ѝ я води към следващите образи и тя винаги ѝ се отдава напълно.
На 2 октомври в 18:00 ч, Мишер ще открие поредната си авторска изложба в галерия “Палитра” в София. Тя е озаглавена “Моменти” и събира най-новото от творчетвото ѝ. Какво точно?! Попитахме самата Мишел, а вие заповядайте на вернисажа!
Снимка: Иваничка Кючукова
– Здравей. Къде те откривам в момента?
– Откриваш ме рано сутрин с голяма чаша кафе, готова да изпратя няколко имейла.
– Предстои ти нова изложба. Какво си събрала в нея?
– Акварелите, които съм подбрала за предстоящата ми изложба са рисувани през последните 2 години. Tози път леко нарушавам концепцията да са от една тематика. Ще преобладават градските сюжети, но ще включа и морски и природни. Ще може да бъде разгледана от 2 до 16 октомври в галерия “Палитра” на ул. “Узунджовска” 1 в София.
– Защо избра да я кръстиш “Моменти”?
– Избрах името „Моменти“ заради състоянието, в което се пренасям рисувайки. Това са моментите в които изпитвам пълно спокойствие, изключвам се, не се ядосвам, не съм тъжна. В едно забързано ежедневие, каквото е моето, такива моменти са ми много специални. Стремя се все повече към тях. А и повечето от картините съм рисувала директно на плажа или на къщичката ни в Гълъбовци. Това са любимите ми моменти, когато рисувам на открито, заобиколена от море, природа…
– Публиката те познава като фронтдама на групата ONE DAY LESS. Всъщност кое беше първо в живота ти – музиката или рисуването?
– Първа беше музиката. Реално първите ми спомени, свързани с увлечението ми по рок групи, най-различни артисти, датират от времето, когато бях на 8-9 години. Израснала съм в компания, в която имаше предимно по-големи момчета. Те си разменяха касетки, говореше се за банди, боядисвахме си кичури коса с перхидрол.
(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Новата алтернативна буря One Day Less)
Рисуването дойде едва, когато се записах в рисувателна паралелка. Но и тогава не се чувствах силно увлечена. Мога да кажа, че едва преди около 10 години изпитах истинското силно желание да рисувам. И оттогава не съм спирала.
– Как музиката и рисуването съжителстват в ежедневието ти и вътре в теб?
– Музиката и рисуването съчетавам добре. Намерила съм начина, по който да имам време и за двете. По никакъв начин не мога да си представя да зарежа едното, за да правя другото.Просто музиката ми носи едно усещане, рисуването – съвсем друго. Все хубави усещания, които не искам да пускам.
– Рисуваш ли на музика? Имаш ли точно определена?
– Рисувам на най-различна музика. Като започнеш от acid jazz, класическа музика – Дебюси, Ерик Сати,Брамс, Шуберт или на абсолютна тишина. Често слушам и Radiohead.
– От колко картини подбра тази изложба?
– Картините за изложбата ми сега наброяват около 70, като 30 от тях са рамкирани по мой вкус. Останалите съм оформила с паспарту, за да имат свобода хората да рамкират по своя идея. Тези 40 акварела ще бъдат поставени в кутия и ще могат да бъдат разглеждани така, както човек преглежда грамофонни плочи. Ужасно ми харесва тази непретенциозна идея и мисля да си я запазя и занапред.
– Кой е любимият ти художник, който те вдъхновява?
-Харесвам много артисти. Най-вече тези, в чието платно си личи свободния изказ, който казва „Да, различен съм, но рисувам това, което искам и ме прави щастлив. Не ми пука какво мислиш за изкуството ми“.Такъв тип артисти са Джаксън Полък, Уилем де Кунинг, Марк Ротко, Миро. Ужасно харесвам изкуството на съпругата на Полък – Лий Краснер, която също е била абстрактен експресионист, част от нюйоркската школа, но някак останала в сянка, за да се посвети да развива и опази неговото творчество.
– Кои са твоите моменти за рисуване и кои за музика? По какво се различават?
– Моите моменти за рисуване са рано сутрин, когато си направя чаша горчиво кафе и започна да си подготвям материалите. За музика моментите ми често са вечер, тогава репетираме. В това време на денонощието са и концертите. Общо взето вече няколко години се случват нещата по тази „схема“ и успявам да намеря баланса
