fbpx

Мариан Бачев: Защитавам всеки свой образ, но в Чаплин влязох най-дълбоко

chaplin - photo - Rossen Donev

Снимка: Росен Донев

Станал е в 6:50, завел е двете си дъщери – на 13 и 6 години, на училище и предучилищна (на различни места), свършил е няколко задачи, минал е през софийския трафик и в 10:00 вече пием кафе, потънали в разговор за живота на Чаплин. Най-новият образ в автобиографията на актьора Мариан Бачев.

Предстои премиера в София на мюзикъла “Чаплин” на Варненската опера по режисура на Борис Панкин. Спектакълът ще се качи за пръв, и за сега единствен, път на сцената на зала 1 на НДК на 14 октомври. Той обаче е преминал теста на публиката и то няколко пъти в морската столица.

Голяма част от българите познават Мариан Бачев от телевизията, но истинските любители на Мелпомена добре знаят, че той е дълбок и много добър и драматичен актьор. За другата страна на таланта, децата и големия Чарли Чаплин, вижте какво сподели пред licata.bg самият Мариан.

-Здравейте, Мариан. След няколко дни ще ви видим в образа на Чарли Чаплин за пръв път на софийска сцена. Как дойде поканата да изиграете главната роля в едноимения мюзикъл?

-С Борис Панкин работя вече 24 години. Той ме взе от студентската скамейка и оттогава има може би едно или две представления, в които не участвам. Казвал ми е, че когато започва нов проект първо гледа дали аз мога да изиграя роля в него. Но това е нормално – докато режисьор чете пиеса няма начин да не си представя някое лице. Да кажеш, че правиш кастинг за главната роля е много странно. Същевременно е опасно да търсиш непознат актьор, защото не знаеш дали няма да се провали или да се откаже. Това крие и финансов риск.

Това ми е третият спектакъл с Варненска опера. Първият беше “Да пееш под дъжда”, в който играхме с Орлин Горанов. После “Чикаго”, където играя Били Флин, ролята на Ричард Гиър. Борис Панкин откри този мюзикъл “Чаплин” след като получи покана от Даниела Димова да направи трети мюзикъл с Варненската опера. Мюзикълът проследява живота на Чарли Чаплин от детските му години до почетния “Оскар” през 1972 г. за постижението му да превърне киното в изкуство – обхващаме 50 години.

В “Чаплин” имаме няколко уникални неща като диригента, който свири на пиано и дирижира едновременно – Страцимир Павлов. Той е събрал около себе си много добри музиканти, с които извън операта свири джаз по клубовете във Варна. Другото уникално е танцуващият ни хореограф Анастасия Неделчева, която има роля в спектакъла. С този екип вече три години сме заедно и почти не правим промени.

-Как се отрази пандемията на работата ви?

-Още в самото начало Борис Панкин ми се обади и каза: “Имам идея да направим “Чаплин”, но трябва да се съберем в 2 часа без антракт, заради противоепидемичните мерки”. Започнахме репетиции първо онлайн, но онлайн няма как да се пее. Колегите във Варна се събираха да репетират там, на място, и няколко пъти сутрин ходех със самолета и вечерта се връщах, за да репетираме заедно. Като започнахме репетиции с дрехи обаче осъзнах, че нямам кога да се преоблека от Скитника в Чаплин. И започнахме да правим едни комбинации … махаш мустак, слагаш мустак.

Боксовият мач Снимка: Росен Донев
Боксовият мач
Снимка: Росен Донев

Има една сцена – боксовият мач, която е емблематична за него. При нас е решена като трите му спаринг партньорр са трите му жени, които го нокаутират и му взимат парите. Е да де, но с тези три жени е бил в период от 30 години, в които се е променил, остарял. Как го показваме? Аз играя с една частична перука, къдриците му отзад като млад. След втория нокаут, докато го изтеглят от ринга, свалям перуката. Така показваме, че е остарял. В реалния живот след “Великият диктатор” той също вече не е с къдриците.

Какво става обаче на последното представление пред публика? – Лятото едно момиче Калина играеше съпругата на Чаплин – Уна О’Нийл, но замина да учи мюзикъл в Лондон и я смениха. На едно от последните представления мен ме нокаутират на сцената, аз перуката и я подавам (както правехме с Калина). Не знам кой е на нейно място, но ми я връща. В същото време не мога да кажа “Вземи”, защото съм с микрофон. Бутаме, връщаме, и така няколко пъти. Накрая я взе. През цялото време на сцената отпред има една голяма кръгла маса, на която си слагам бомбето, бастуна и мустаците. В следващата сцена излизам аз по шортите от мача, защото нямам време да се преоблека, и отивам към тази маса. Поглеждам – перуката сложена отгоре като умрял плъх! Обърнах се с гръб и я прибрах в джоба. Много смешно беше.

-Предполагам, че не за пръв път преодолявате трудности, за да качите едно представление на сцена?

-Излизал съм на сцена с температура. Излизал съм и с абокат. Бягал съм от Пирогов. Беше преди около 20 години, когато бях в театър “София”. Бях се разболял от бронхопневмония и бях влязъл в болница два дни по-рано. А представлението напълно разпродадено. Помолих сестрата да ме пусне, а тя вика: “Аз нищо не знам, ама да се върнеш до довечера”. А как се разболях? – Пак с театъра. С трупата бяхме на турне във Варна и аз реших, че мога да вляза в морето май месец. Играл съм и три дни след операция от апендицит. Изиграх цял спектакъл приведен и се държах отдясно. Стана характерна стойка на героя. Постановката беше “Рейс” на Стратиев със Смолянския театър. На финала героят ми го подгонват през автобуса. Викам на колегите: “Пичове, на автобуса няма да мога да се кача, ще измислим нов финал”.

Професионализмът се състои в това, освен всички норми като кодекс на труда и трудов договор, си длъжен да напуснеш само, когато не засягаш останалите хора, които работят в театъра.

-С каква емоция влязохте в образа на великия Чарли Чаплин?

-Отговорен е този образ, но гледам да не го приемам така. Направил съм го човечен. Изчетох много неща за него. Всъщност никой не знае как се е движел, ходил и работил извън филмите си. Ние го познаваме като Скитника, не го знаем като режисьора, композитора. Докато го проучвах разбрах, че е бил и сприхав, и много приятен, и много труден за общуване, бил е работохолик, имал е много връзки. Но пък от последната си връзка с Уна О’Нийл имат 8 деца. Бракът им просъществува над 30 години може би защото тя е първата, която не му иска роли като се омъжва за него. Тя е първата, която остава толкова дълго с него. Тя се отказва от американското си гражданство дори заради лова на вещици през макартизма, който прогонва съпруга й.

Обвиняват го, че е комунист, а той е хуманист. Не е можел да понесе, че той снима в Америка, докато в Европа хиляди са избивани и нищо не се предприема. Затова първият му говорещ филм всъщност е “Великият диктатор”. Знаеш ли, че Хитлер и Чаплин са родени в една и съща година, в един и същ месец, през няколко дни?! И всъщност Хитлер тайно е гледал “Великият диктатор” сам, а на следващата вечер също е поискал сам да го гледа. Казват, че не харесвал Чаплин, но му е взел мустаците, за да има неговата популярност и влияние.

Мариан Бачев като Чарли Чаплин Снимка: Росен Донев
Мариан Бачев като Чарли Чаплин
Снимка: Росен Донев

Най-трудното в правенето на образа е, че трябва за краткото време, между всички песни и в диалозите, да се разбере какъв е бил Чаплин наистина. Ролята ми в крайна сметка е много драматична. Правим, разбира се, и няколко емблематични момента, с които хората го познават – как измисля например походката си, която показваме в танц; как докато снима “Хлапето” е накарал хлапето да се разплаче и да изглежда толкова естествено.

Има и биографични елементи, примесен с фикция. Например Джеки Куган – Хлапето го довежда майка му в нашия случай, а в реалния живот – баща му. Реалната история е, че Чаплин много го харесва, виждайки го в едно кабаре и казва: “Искам го този малкия. Как се казва?” – “Джеки Куган”, му отговарят и му казват, че вече е нает. Оказва се обаче, че е нает бащата Джак Куган, а малкият Джеки не е. При нас го води майка му, за да направим алюзия със истинския живот на Чаплин и неговата майка, която сама се е грижила за него и брат му. Тя полудява от глад и години по-късно Чаплин иска да я вземе в слънчева Калифорния, да я настани в хубав санаториум, но тя до смъртта си не може да го разпознае.

-Във всеки образ ли влизате толкова дълбоко?

-Гледам да защитя всеки мой образ на сцена дори да е лош, защото е станал такъв по някаква причина. Например в “Да, господин Премиер”, който играем в Сатирата, моят персонаж – шефът на кабинета му, е голям манипулатор. Аз обаче си измислих момент, в който този човек се пречупва и не е по пиеса, само за да оправдая поведението му. Правя го с актьорска игра.

Може би обаче в Чаплин съм се задълбочил най-много, защото за пръв път играя реален персонаж. В мюзикъла обаче нямаш много време да показваш актьорско майсторство, защото понякога имаш само 16 такта преди следващата песен.

-Какво мислите за ситуацията с 50% публика в театрите?

-В момента нищо не ми предстои в театъра. Имах две предложния, които стопирах, защото сега приходите от билети са на 50%, а разходите по един спектакъл е на 100% и по-добре да не правя нищо на този етап. От друга страна – 50%, които идват на театър са ядрото на публиката. Останалите 50%, които в момента не са в залите, те са доведените от някого хора. Играх цяло лято на 50%, но тази публика разбира и връща много силно емоцията и благодарността. Това между нас и публиката е като брак – заедно сме в бедност и богатство. Е, сега сме в бедност.

-Колко време може да се издържи в тази бедност?

-В този вид не може много. Не говоря само за финансовата бедност.

-С какво друго се занимавате в момента, щом не сте в театъра?

-Освен с телевизията, преподавам в Американския колеж “Българска драма”. С жена ми имаме школа за деца “Аркадия фюжън арт”. Приемаме децата след прослушване и въпреки това в момента имаме 63, което е много. В школата работят, разбира се, и колеги. Децата са разделени в три възрастови групи. Школата дойде като решение от жена ми. Тя е актриса и работеше в Държавния пътуващ театър, но той се разпадна. 1-2 години беше козметик и то много успешен. Даже ме е водила на море като бяхме гаджета, защото нямах работа. След това се появи първата ни дъщеря.

Докато се чудехме какво да предприемем се роди идеята за школата, защото междувременно тя беше започнала да работи в едно училище с ученици, и опитът й беше много успешен.

Постигаме успехи с децата. Онзи ден се върнахме от фестивала на любителските театри в Лом на името на Кръстьо Пишурка. Миналата година взехме от него наградата за най-добър спектакъл с “Ние врабчетата”. Тази година отидохме с “Ромео и Жулиета”, изигран от най-големите деца. Присъдиха ни Голямата награда, Наградата на общината и Наградата на публиката.

-Занимавате се с деца – какво трябва да се направи, за бъде възпитано в тях отношение към културата?

-Голямата инвестиция трябва да е в младите хора. Завършил съм магистратура по Мениджмънт на сценичните изкуства. Култура, социална дейност, здравеопазване и образование са четирите „губещи“ сектора, в които трябва да се инвестират пари по принцип, въпреки че не генерират финансов поток. Но те имат онази добавена стойност, която се отразява на обществото след години. Във всеки град трябва да има дори гостуващи театър, опера, балет, куклен театър.

Когато дойдат при мен нови деца в най-голямата група, обичам да ги питам: “Какво ви доведе тук?”. Едно момиче ми отговори: “Да имам нормална среда”. Театърът възпитава и създава общност и друго усещане в децата. Щом има часове по музика и рисуване в училище, защото да няма по драма?

Четете още по темата