fbpx

Васко Василев: 50 е само цифра!

Снимка: Христо Русев

Само до преди няколко дни не знаех дали с Васко Василев ще успеем да се видим на живо и да направим това интервю, защото е в България едва за няколко дни около единствения си концерт у нас за годината – довечера в клуб Joy Station. Програмата му, както обикновено, е ужасно сгъстена от срещи с журналисти, подготовка за шоуто, а този път – и от разписване на нов фотоалбум, посветен на него и дело на един изключително талантлив фотограф – Христо Русев.

Затова започнах да подготвям текст, с който licata.bg да отбележим 50-тия рожден ден този световно признат гениален цигулар, който с гордост се нарича българин във всяка точка на земното кълбо. Заглавието щеше да е “Едно момче на 50″. Тъкмо се беше родило в главата ми, когато случайно, или съдбовно, срещнах неговия мениджър Петя Иванова и тя ме зарадва с новината, че с Васко ще пием по кафе два дни преди концерта.

Васко се радва на всяко малко нещо от живота. Снимка: Христо Русев
Васко се радва на всяко малко нещо от живота
Снимка: Христо Русев

Едно момче на 50 – замислих се върху тази моя идея. Дали не се противопоставят твърде силно думите “момче” и възрастта 50?! Да, противопоставят се! Във всеки друг случай, но не и при Васко Василев. За него и за Питър Пан винаги може да се сложи определението момче, вечно дете – чист, радостен от живота, щастлив с това, което днешният ден му поднася, като малка мощна батерия, която е способна да зареди всеки, до когото се докосне. Васко ще е момче и днес, и на 60, и на 70, и когато кожата му се набръчка!

Дали цигулката е най-големият му талант? Може би. А може истинският му талант да е разбирането за това как се играе играта “живеене”.

Здравей Васко, точно преди години отново седяхме в есенна София и говорехме. Тогава – за голямото турне Passion Flamenca, което ти предстоеше в цялата страна, а сега си си дошъл за първия и единствен концерт у нас.

-Свикнал съм да идвам за повече концерти, но 2020 г. не беше това, което се очакваше. И това важи за почти всеки човек по земята. От друга страна, благодарение на интернет и другите начини на комуникация, ме видях много повече хора отколкото биха ме видели на концерт.

Васко и неговата публика в България Снимка: Христо Русев
Васко и неговата публика в България
Снимка: Христо Русев

Струва ми се че успяваш да извлечеш положителното от всяка ситуация. Какво си взе от тази?

-Чисто технически, това, което много ми хареса, е че са научих сам да се записвам. Научих се да правя много неща, които преди правеха продуценти, инженери и други хора. Научих да използвам софтуери и програми, и да правя това, което обичам да правя, без да имам нужда да пътувам до музикално студио. Без Abbey Road, без студио в Малага…

Научих се да правя музика вкъщи и това ме спаси

защото никога не съм бил човек, който обича да се упражнява вкъщи, защото трябва да го прави. Ако бях спортист нямаше да мога да бягам всеки ден ако няма Олимпиада. По същия начин и с цигулката. Аз не съм от типа хора, които всеки ден свирят по 8 часа без значение дали имат концерт.

Тази мотивация, че мога да записвам, да правя проекти по интернет – това ме спаси. Ако трябваше да свиря вкъщи само заради това, че трябва да се държа във форма и да чакам да ми падне отгоре някой концерт като свърши пандемията … това не е за мен. Трябва да има смисъл в нещата, които правя.

Ще използваш ли наученото, когато някой ден нещата се върнат в старите си граници?

-Всичко това много ми помага. В момента, всички хора, с които работя – продуценти и т.н., те не са си изгубили работата, просто минаваме на друго ниво. Вместо да им губя на тях времето, аз си записвам сам нещата. Но те продължават да правят неща, които аз не мога. Така сме вече по-бързи и по-ефективни.

Дали свири за един човек на улицата или за 5000 го прави с един и същ хъс. Малага. Снимка: Христо Русев
Дали свири за един човек на улицата или за 5000 го прави с един и същ хъс. Малага.
Снимка: Христо Русев

С концерта в Joy Station ще отбележиш и 50-тия си рожден ден. Kато специално събитие ли го усещаш?

-Баща ми ми каза, че дядо ми му звъннал като станал на 50 и му казал: “От сега нататък ще имаш само проблеми”. Баща ми попитал: “Какви проблеми?”, a дядо казал: “Абе, ще ти кажа друг път”. Но татко настоявал да разбере. “Ами непрекъснато нещо ще се случва на тялото ти, но ще свикнеш”, накрая казал дядо. (смее се силно) Това е трудно да го гледаш позитивно, но свикваш.

В края на краищата това са само цифри. Нали ние сме си създали цифрите, годините, дните от седмицата. Много малко мисля за рождения ден, много повече за това, че имам възможност да свиря, да направя концерт. В момента в света е толкова невъзможно да се направи концерт. Рожденият ден е едно парти. Даже ще работя на него (смее се).

А имаш ли рожден ден, който винаги ще помниш?

-Спомням си 30-та си годишнина в Англия. На рождения ми ден свирих една 7-часова опера на Вагнер, след което Памела (б.а. Никълсън, майката на Ванеса Мей и партньор както на пианото така и в живота на Васко Василев по онова време) беше поръчала автобус, на който качихме целия балет и целия оркестър на Операта, и отидохме в една къща да празнувахме цяла нощ. В автобуса се пиеше само водка и всички бяха почти мъртво пияни докато стигнем, но беше страхотно парти с много фойерверки.

Другият ми ярък спомен е от преди няколко години от тук. Един рожден ден, който Петя (б.а. неговият мениджър) организира. На рождения ми ден ме беше вкарала в магазин Лидл, които тогава бяха спонсори на турнето ми. Знам, че е важно да си добре със спонсорите, но в един момент си помислих: “Какво правя аз тук на рождения ми ден, шефката на Лидл да ми обяснява как камиона пристигал, пък как разтоварвал млякото… Мен логистика никога не ме е интересувала чак толкова!”. Всички обаче са участвали в заговора и докато аз съм в магазина, всички гости – роднини, приятели, колегите от Испания, са влезли в киносалона. Накрая ме помолиха да мина само през някаква зала, за да поздравя някакви хора. Като влязох всички се бяха скрили и ме изненадаха. Единствено за малко майка ми да развали изненадата, защото мисля че я мярнах в мола, в който бяхме.

Фотографът Христо Русев отваря вратата към бекстейджа на концертите на Васко Снимка: Христо Русев
Фотографът Христо Русев отваря вратата към бекстейджа на концертите на Васко
Снимка: Христо Русев

– Навръх рождения ти ден тази година излиза луксозния фотоалбум на Христо Русев “Васко Василев зад сцената”.

-Фотоалбумът е един от най-хубавите подаръци. Той не е мой проект, а на Христо, въпреки че заедно участвахме. Христо е много готино момче и се запознахме в България, на мой концерт в Свиленград, откъдето е той. По-късно той дойде в Англия, после заедно отидохме до Испания, след това до Япония и на цялото турне в България миналата година. Т.е. той беше част от моя живот в продължение на три месеца. Като характер си допаднахме с него. Харесва ми как снима.

(Разгръщаме фотоалбума и попадаме на снимка, на която Васко е с прахосмукачка)

Това е в кралската ложа на Ковънт гардън. Намерихме една прахосмукачка и си направихме майтап.

-Значи хората ще видят другите лица на Васко. Като на тази снимка – Васко майтапчията.

-Или Васко чистача (смее се). Книгата е запечатала точно това – мен зад сцената. Ако хората искат да видят как Васко Василев свири на цигулка ще идат на концерт. Но това, което е запечатал Христо не могат да видят.

Продължаваме да разлистваме албума. Той го затваря и сочи задната корица

Васко Василев в метрото в Лондон Снимка: Христо Русев
Васко Василев в метрото в Лондон
Снимка: Христо Русев

Това е истинският Васко! Снимката е от метрото и аз съм се натоварил с багажа ми. На моята станция в Лондон няма асансьор, не е като българските модерни станции.

-Вечно на път и навсякъде у дома, това си ти, а? Но тази година не е можело да бъдеш себе си, така да се каже.

-Не мога да се оплача. В пандемията бях в Испания, след което заминах за Лондон и беше малко сюрреалистично. Първите концерти на Ковънт гардън бяха само за стрийминг и се случиха през юни. А Англия беше назад с пандемията.

За да стигна до Лондон трябваше да пътувам с кола до Мадрид, защото имаше полети само от там. Във Валенсия три месеца нямаше нито един самолет, беше много странно, защото нямаше нищо в небето. Та взех кола под наем от Валенсия до Мадрид. Разстоянието е 300 км по магистралата. За цялото пътуване срещнах едва 3 или 4 коли. Беше като в някакъв филм.
Но шокът, който изпитах като пристигнах в Лондон и в Ковънт гардън, от където през площада отпред минават 1 милион души на ден… Можеше да си направиш селфи без нито един човек да влезе в кадър…

Това бяха много силни усещания. Но аз все пак пътувах в пандемията. Юли вече имах концерти в Полша. Дойдох си и в България за фотосесия за списание EVA, след това останах на море с родителите ми. Септември снимах видеоклип с Диляна Попова пак на морето. В Испания имах концерти. Не беше толкова напрегнато както обикновено, но продължих да работя. Интересно е обаче, че

тази година имам повече реализирани проекти от миналата

Защо? Защото имах повече време за творене. Стоиш си вкъщи, не си губиш времето по самолети и аерогари, и можеш да твориш.

Първо направих проекта, в който да мога да свиря сам. Изискваше се много работа, защото записахме всички музиканти, те бяха в различни страни – пианиста в Лондон, другите в Малага, китариста не знам къде си. След това направихме нов проект с нови аранжименти на Пиацола, защото 2021 е година на Пиацола. С кралския балет също мислим да правим неща по този проект. С тях направихме и “Болеро” на Равел. Сега работим по различна оркестрация на Щраус за Новогодишна програма. Заради пандемията трябва да го преработим за по-малко изпълнители… Създавам си достатъчно работа. Но си я създавам аз!

Снимка: Христо Русев
Снимка: Христо Русев

-Точно преди ден-два прочетох новината, че Кралската опера започва отново да посреща публика.

-Преди 4 дни имахме концерт, да. Всъщност със солистите имахме концерт още преди една седмица в Кремона. Беше пак малко сюрреалистично, защото в Лондон не може да се събират на улицата повече от 6 човека, а с пристигането в Кремона, в Северна Италия – най-засегната от пандемията част, площадът беше пълен с млади хора без маски.

Преди дни имахме представление за пръв път с балета в Ковънт гардън. В зала за 2000 човека влязоха 400. Балетът се събра за пръв път. Махнаха всички седалки на целия партер и там разположиха оркестъра, за да сме на разстояние. Нямаш човек, с който да сте заедно на един пулта. Всичко е различно, не е това, с което сме свикнали.

-Вие в Кралската опера поне вече имате публика, а Метрополитън опера и Бродуей остават затворени поне до другото лято. Как ще се отрази на професионалните музиканти толкова дълга пауза?

-Има няколко важни неща. В Германия и България, например, има музиканти, които са на заплата да речем в Операта. Дали влизат 200 човека в залата или 2000, заплатите им са едни и същи. Държавата ги субсидира. При нас в Англия, ако няма 90% посещаемост, ние не можем да направим концерт, защото не можем да си позволим да има гардеробиери и всички неща, които публиката иска, и особено с пандемията, покрай която има допълнителни разходи. На Бродуей е същата работа, защото театрите там са комерсиални. За комерсиалните театри това е абсолютен ужас – гвоздей в ковчега и нямаш никакъв шанс.

Снимка: Христо Русев
Снимка: Христо Русев

-Може да загинат културни институции?

-Те може да фалират, но пак ще се върнат.

Не можеш да унищожиш музиката

не можеш да унищожиш индустрия, която прави най-хубавите театри в света, която праща най-добрите артисти да играят във филмите на Холивуд. Това е едно рестартиране. Една година всичко ще спре, много хора ще си загубят работата, но най-добрите ще останат. Не е възможно да се изгуби. В момента, в който намерят ваксина, тези театри ще отворят. Те не са субсидирани от държавата и това е много болно, защото в края на краищата тези хора, които работят там, имат огромни таланти и са без работа в момента.

Моето наблюдения е, че всички фрилансъри в Англия, които аз познават, които работят и при нас, нито един от тях не е бил в тази система за помощи от държавата. Вместо това хващат нещо друго за да изкарат пари, като да пренасят щайги в супермаркет или да карат Uber. И това са реални примери. Но какво да правят – няма пари. Аз помня в България точно след промените музикантите от Филхармонията и от радио оркестъра караха таксита. Всичките.

-Трудно е да си представиш как едни ръце, които свирят виртуозно, пренасят щайги в супермаркет, за да оцелеят.

-Но, ако си спомним историята на човечеството – всичко е имало. Имало е и концлагери за музиканти евреи дори. Така че, ако погледнем голямата картина,

след 3 години няма и да помним, че се е случило

За финал, въпрос от наш читател: Мислил ли си да направиш майсторски клас за талантливи деца в България?

-Да, разбира се. Но за мен старата форма на майсторски класове е малко изтъркана. Аз търся нови начини да комуникирам с младите хора. Да направя майсторски клас – разбира се, това е най-лесното. Правя майсторски класове навсякъде по света. Ако ме поканят и тук ще направя, но не са ме поканили. (усмихва се)

-За сметка на това най-малката ти сестра Виви вече направи майсторски клас тази година!

-Да, но нея я поканиха!(смее се). Мен още не. Тя има връзки, ще говоря с нея. И аз даже бих отишъл при нея на майсторски клас.

Васко Василев:

Снимка: Христо Русев
Снимка: Христо Русев

-Роден е в семейство на класическите музиканти от Софийска филхармония Петър и Красимира Василеви. Васко започва да свири от невръстно дете и на 5 вече има концерти пред публика

-На 10 вече е в Москва, за да учи музика със стипендия

-През 1994 г. става концерт майстор на Кралската опера в Лондон и с това – най-младия концертмайстор в историята на Ковънт гардън

-Свири с безброй много знаменитости и от поп сцената, сред който Майкъл Джейсън, Стинг, Мадона, Рони Ууд от Rolling Stones

-Спечелил е безпрекословно сърцата на една от най-трудните публики – тази в Япония. Азия го обожава и той постоянно прави концерти там. Свирил е в почти всяка точка на света, но винаги се връща в родината, за да се срещне с феновете си тук

Четете още по темата