Само след няколко дни, на 26 ноември, в столичната зала „Пиротска 5“, за пореден път словенският авангард пристига с Laibach, за да донесе култовото им индъстриъл звучене, преплетено с визуалното шоу, което винаги съпътства изявите им на живо.
Датата у нас е част от турнето за представянето на последното им EP “Love Is Still Alive”, което излезе през януари 2023 г. Tо е поредната музикална изненада поднесена от групата, чиято концепция е да не влизат никога в калъпи и ограничения. Най-новата им продукция е с неизменните силно социални и политически текстове, но съпроводени от кънтри китарка и 8-битова визуализация. Турнето си Liabach разнообразяват с друг свои проект – Alamut, историческа симфония, базирана на едноименната новела от словенския писател Владимир Бартол от 1938 г. Мащабната и определено авангардна продукция, чиито сюжет се развива в Персия през 11 век, включва ирански композитори и изпълнители. На сцената, заедно с групата, излизат два хора и словенският симфоничен оркестър RTV, дирижиран от иранеца Навид Гохари.
С артист като Иван Новак, лидер и идеолог на Laibach, няма как обаче да говорим само за нови песни и симфонии. Там, зад тях, вътре в музикалните им произведения и изобщо причина групата да се занимава с изкуство, са темите за политика, икономика и социален ред. Предизвикващи крайни мнения, тези теми са основа за всичко, което прави Laibach, затова станаха основа и за нашия разговор, защото все пак в задния ни двор горят две войни.
Здравей, Иван. Как си? Къде те намираме в момента?
Здравей и на теб. Сега, като започвам това интервю с групата сме във Виена и след малко излизаме на сцената за поредния концерт. Преди още да съм довършил отговорите на въпросите ти, вече сигурно ще сме пристигнали в Братислава за следващия ни концерт…
Музиката ви винаги е била предизвикателство към светоусещането на публиката. Какво предизвикателство отправяте с „Love is still alive“?
Любовта винаги е била предизвикателство за хората, особено любов по време на края на света, на края на човечеството. Историята, която разказваме с новото ни EP е за точно този вид любов.
На фона на привидно фаст фууд мелодията с привкус на кънтри във водещия сингъл „Love is Still Alive I (Moon, Euphoria)“, текстът мрачно заявява „We lost the Earth forever and the moon is no more there“ („Изгубихме Земята завинаги и луната вече не е там“). Мислите ли наистина, че изгубихме битката за Земята?
Да, така мислим. Но това не означава, че не трябва да опитваме дори още по-упорито да поправим ситуацията. Може би в крайна сметка има Бог.
Малко преди да дойде в България за пореден път, направихте кратко турне с проекта си „Alamut“. Може ли да го наречем историческа симфония?
Да, и така може да се опише.
Провокиран ли е „Alamut“ от нещо конкретно, за да се случи точно в този момент, сега?
Историята в Alamut е валидна отново защото разказва за въздигането на фашизма, упадъка на истината, медийните манипулации, цинизма на религията, колапса на етиката и господството на подвеждащата информация. Накратко, става дума за всичко, което се случва днес.
Песните ви и вашите публични изяви винаги са били категорични и политически обвързани. Преди 6 години пуснахте песента „Yisra’el“. Каква е позицията ви за случващото се в момента в Израел и Газа. Днес, 6 години по-късно можете ли да вземете страна?
Ние не вземаме страна и съчувстваме на всички невинни и случайни жертви. Това, което се случва в Газа, е геноцид. Подкрепяме позициите на Израел и Палестина, които са полезни и за двете, а не само за едната страна.
Може ли да съществува светът ни без война? Навсякъде около България в момента се водят войни – Украйна и Русия, Израел и Хамас?
Да, точно в този момент има 32 конфликта в различни точки на света, вариращи от войни за наркотици, терористични бунтове до етнически конфликти и граждански войни. Да не говорим за икономическите войни и т.н. От създаването на първите организирани форми на управление преди около 5000 години, военни действия са се провеждали в повечето части на света. Оценките за общия брой на смъртните случаи, причинени от войната, варират значително. За периода от 3000 г. пр. н. е. до 1991 г. данните сочат от 145 милиона до 2 милиарда жертви. Твърди се, че приблизително 90-95% от всички съществували общества са участвали в единични войни, а много от тях са воювали постоянно. Следователно мирът изглежда е само кратък интервал между две войни.
Вие пеете, че ЕС се разпада, но не ли разпада всичко в момента, което някога е било гаранция за мир? До къде ще доведе това?
Песента „Eurovision“ е метафора за разпадаща се Европа. Но от историческа гледна точка това не е нищо ново или тревожно. Европа всъщност постоянно се разпада, но изглежда, че разпадането е специфичният начин на Европа да се организира. Всеки път, когато се опитва да се възстанови, се проваля все по-добре. Но освен ЕС вероятно няма друга алтернатива за повечето европейски страни.
Това, от което Европа – и всъщност целият свят – се нуждае най-вече, е истинска социална и културна революция; истинската утопия е, че социална справедливост, финансова стабилност и екологична устойчивост могат да бъдат постигнати в рамките на глобалната капиталистическа система. Истинските причини за мизерията на хората в крайна сметка не са причинени от корупцията на няколкостотин политици или алчността на няколко хиляди банкери, а в структурната динамика, която толерира подобно поведение на първо място.
Днешната криза не може да бъде решена чрез регулиране или „козметична хирургия“ от какъвто и да е вид. Тя може да бъде решена само чрез трансформация в напълно различна система. Обединена Европа може да бъде спасена не като студената Европа на брюкселската политическа технокрация и банковите сектори, работещи според диктата на неолибералната догма, а като реполитизирана Европа, основана на общ проект за еманципация. Европейският съюз трябва да намери правилния баланс между дебат и консенсус относно цялостна визия. Тази визия трябва да проникне във всички аспекти на обществото. Без тази визия Европа не може да напредне. Ако успеем да осъществим тази революция, ще обърнем хода на историята и ще създадем нова гаранция за мир в Европа и света. Ако не – тогава „разпадането“ ще бъде радикално и окончателно.
До колко мястото, от което произхожда Laibach се отразява на музиката, която правите и на политическите и социалните ви виждания?
Град Търбовле и околностите му са много важни за Laibach, защото това е традиционно индустриален и вечно търсещ свобода град. Това е средата, която ни оформи в младостта, но оформи и нашия музикален стил.
А патриот мръсна дума ли е днес?
Само ако е превърната в агресивно оръжие или се използва като аргумент от шовинисти и националисти.
Какво е Бог и религията за вас?
Бог е концепция, създадена от хората. Има за цел да изрази осъзнаването на хората, че има нещо извън тяхното разбиране. Това също е начин да се изправим пред вечните въпроси за всичко, което е около нас: светът, вселената, съзнателните човешки същества. Тези осъзнаване и чувствителност сами по себе си не са проблематични, защото водят някои хора към задаване на въпроси и търсене на отговори. Това, което е проблем, е трансформирането и концептуализирането на това осъзнаване в съществително, което след това се персонифицира като същество, което трябва да бъде почитано. Затова се зараждат и институции като църквата и религията, които, за да опростят греховете, изисква безусловно поклонение и подчинение. Следователно религията се превръща в опиума за масите. Вярваме в Бог, но не му се доверяваме. Не се доверяваме и на религията и църковната институция.
Музиката ви на живо неизменно е свързана с визуално пиршество и някаква цялостна концепция между звук, визия и осветление. Може ли да съществува само музиката ви без останалото?
Разбира се, по принцип музиката на живо може да съществува и без допълнителни визуализации и стимуланти, например като запис в албум или възпроизвеждане на песен в ефира. Но изпълнението на живо има свои собствени правила, където не става дума само за слушане, но и за гледане – аудио-визуално изпълнение, където музиката е става достъпна за възприятие и през ретината. Разбира се, това възприятие е предназначено главно да радва окото, но в концертите на живо на Laibach ние се опитваме да комбинираме всички елементи на „звук и изображение“ заедно, за да поставим възприятието на шоуто не само във фокуса на окото или ухото, а главно в услуга на ума.
Тогава, къде се намира Laibach по правата „популярна култура – изкуство“?
В нейната среда сме. Обичаме и двете, но не смятаме себе си за артисти, по скоро за анартисти (anartists), изкуствено заразени от поп културата.
