Лошите момчета от Ню Йорк Fun Lovin’ Criminals идват за поредния си концерт у нас на 23 май в Зала 3 на НДК. И въпреки че името им се е превърнало в синоним за щуро парти, този път гледаме с по-голямо любопитство към гостуването им, защото бандата претърпя радикална промяна. Основателят, фронтмен и китарист Хюи Морган напусна Fun Lovin’ Criminals в края на 2021 г. В последните 13 години групата не беше издавала нов материал. А сега пристига с наскоро излязлото си EP “The Roosevelt Sessions”, Брайън Fast Лейзър, основател и мултиинструменталист в бандата, вече е на вокалите, и имат чисто нов китарист – Наим Кортази.
За купона на 23 май, организаторите от Fest Team поканиха и „Анимационерите“ – българската банда, доказала способността си да прави брутални партита през цялата си 25-годишна история.
Два месеца преди Fun Lovin’ Criminals да кацнат в София си организирахме Zoom соаре с барабаниста Франк Бенбини и Брайън Fast Лейзър, в което двамата едвам смогваха да се надговорят, и се разходихме из забавни и сериозни теми, в които музикантите бяха крайно откровени.
Франк и Fast, здравейте от София! Как сте? Всички вече очакват концерта ви у нас, защото добре помнят последното ви гостуване през 2017 г. в зала Универсиада. Интересно ми е обаче вие какво помните от България?
Fast: България, както и в целия регион около вас, е страхотно място за концерти. Хората наистина обичат музиката, всякакъв вид музика. В Америка, все още се делят на конкретни стилове – фенове на рок или хип-хоп, и т.н. Докато в България сте отворени към всякакви стилове.
Франк: Аз си спомням, че след това шоу проведох няколко наистина приятни и интересни разговора с хората. Вие влагате много страст във всичко, което ви вълнува. И не се притеснявате да го покажат, особено, ако пийнем по няколко питиета заедно. Беше ми много забавно. Спомням си и едни видеозаписи от друг концерт в България преди повече години. Камерата ме следеше как свиря, а после се обърна към първите редове фенове, които ме гледаха и се опитваха да имитират точно свиренето ми с жестове и огромни усмивки на лицата. Обожавам как хората се забавляват при вас.
Fast: Спомням си един от първите ни концерти в България. Мисля, че беше в Пловдив. Не оставаше много време до участието, не познавахме публиката, не знаехме какво да очакваме, а се бяха продали много малко билети. Но организаторите ни успокоиха: „В момента, в който хората разберат, че сте кацнали, концертът ще се напълни“. Кацнахме, ние американците, и веднага попитахме за Макдоналдс, за да се наядем. Спряхме в един между София и Пловдив, и видях тълпи от хора, които пътуват за концерта. Почувствахме се страхотно. Като се качихме на обратния полет си казахме „Това място е пълна лудост. Не трябва да се връщаме много скоро, защото махмурлукът тук е брутален!“
Много се радваме, че идваме отново и се надявам хората да дойдат и да се забавляват с нас. Направихме няколко важни промени в групата в последните няколко години и сме ви много благодарни, че ни давате шанс да ви докажем, че отново можем да направим адско парти.
Новата ви музика определено е различна, но различни ли са хората, които я написаха? Вие променихте ли се?
Франк: С годините хората се променят. Вече разбираме по-добре нашия стремеж да смесваме различни стилове и влияния. Писането на текстове винаги е вдъхновено от лични преживявания – теми като психично здраве, локдаун, новите филми и книги, които сме прочели. Така че, разбира се, че се развиваме и променяме. С годините все по-малко се впечатляваме и от ограничения като „не може да се прави това или онова“. Още по-отворени сме да правим различни неща – не дискриминираме никоя музикална форма във Fun Lovin’ Criminals.
Fast: Работехме по нов албум от 13 години. С Франк се надявахме да издадем албум с оригинален материал още около 2015 г., който за жалост започна да се превръща в нещо като кавър албума ни „Mimosa“. С Хюи имахме съвсем различно виждане какво искаме да правим с групата. Това по някакъв начин ни раздели и поехме по различни пътища. Първото нещо, което си казахме след напускането на Хюи беше „Трябва да издадем нова музика“. Преслушахме всички песни, които бяхме написали през последните 13 години и бяхме разпределили в папки – A Team, B Team и C Team.
Започнахме с B Team, където бяхме събрали по-джази парчета с по-меко звучене и по-дълбоко значение, защото вече не сме на 20 и не правим “Scooby Snack”. По-стари сме и искаме да правим малко по-сложни в музикално отношение неща. Продължаваме да се стремим към яки партита, но в същото време сме минали през доста тъмни места в себе си и сме ги изследвали, и искаме да вкараме това в музиката си.
Избрахме точно тези 4 песни за EP-то „The Roosevelt Sessions“, които сякаш имат обща концепция. Предполагам, че този албум е изненадал доста хора, но и се надявам те да са щастливи, защото най-накрая има нова музика от Fun Lovin’ Criminals, за която всички питаха с години. Сега слагаме последни щрихи на следващото EP, което ще се появи следващата година и е съвсем различно, защото комбинацията от обстоятелства около написването му е различна.
Споменахте на няколко пъти, че една от темите в „The Roosevelt Sessions“ е психичното здраве. С какво ви е толкова важна тя?
Франк: Пишеш за това, за което си мислиш. Мислиш, за това, което те плаши. АТова важи най-вече за хората на изкуството. Те понякога се чувстват напълно ограбени от това, с което се занимават, защото преживяват големи върхове, но и също толкова големи спадове. Когато преживяваш такъв спад, се чувстваш много самотен. Хората вярват, че музикантите живеят в постоянен купон, но през повечето време всъщност си сам. Трябва да се справиш с всичкия стрес. Сам.
За да се събереш и отново да си на ниво, понякога прибягваш до неща, които мислиш че ти помагат – пиене, кокаин, дрога, преяждане, каквото и да е. Всичко това прави съзнанието ти доста замъглено. Всички сме го изпитали. Аз включително толкова година съм правил най-лошите неща, дали заради зависимост, дали заради самота, без значение причината. Темата заслужава голямо внимание. Затова и направихме „Shake It Loose“ в “The Roosevelt Sessions”, която е посветена точно на психичното здраве. Доста дълбока песен. Но това, което е удивително е, че колкото и дълбока да е като послание, музикално е толкова спокойна.
С годините научих, че ако се фокусираш и постоянно се занимаваш с нещо, което харесваш, това е най-добрият начин да поддържаш психичното си здраве. Това и правим пушейки музика с Fun Lovin‘ Criminals, помагаме си да излезем от тези тъмни ситуации.
Fast: Както каза Франк, самотата е голям проблем, защото ни дава прекалено много време, за да задълбаваме в мислите си. Не като дъщеря ми или жена ми, които си имат ежедневна рутина – ходят на училище, на работа. Те не разполагат с това време за задълбаване, което нас може да ни отведе до много тъмни места в подсъзнанието ни. Когато сме на турне дори, прекарваме по 6 часа в път всеки ден – време, в което си с колегите си, но и сам. По време на концерта си изживял такъв връх, получавайки цялата подкрепа и любов на публиката, и веднага след това се затваряш в превозното средство, тази малка клетка за плъхове, за 6 часа.
Септември, октомври и ноември миналата година обиколихме Европа и Америка. Прибрахме се за Коледа толкова изстискани, а този период от годината винаги е ужасно стресираща, че ми отне няколко седмици, за да се върна към нормален живот. Към това да държа себе си зает с правене на нещо, каквото и да е, за да не задълбавам в мислите си. Казвах си „Вдигни си задни. Изведи кучето на разходка или направи нещо друго, но излез. Не стои в една и съща стая!“. За да се справиш в такива ситуации, трябва да си наложиш самодисциплина. Не че не ми иде да спя по цял ден, но ако не си наложа да стана няколко дни, няма да ми остане друго освен да започна да мисля колко съм жалък. Това е една постоянна борба.
И като заговорихме за „Shake It Loose“ искам да обърна текста ѝ като въпрос към вас самите. Кои са онези неща, които бихте променили, ако можехте да върнете времето (“Back in the day I did a lot of things I wish I coulda changed”)?
Fast: Нищо. Аз съм на това място сега, заради всички мои върхове и спадове, борбата ми с тях и музиката, която съм дал на света като последствие от нея. Затова мисля, че в момента съм на по-добро място отколкото съм бил в последните 13 години. Толкова съм въодушевен да си върна живота, да правя музика, да свиря с Франк, да пиша текстове. Миналото си е минало и не може да бъде променено.
Франк: Аз пък бих променил наркотиците. С годините осъзнах, че се опитваш да напълниш къщата си с любов и уважение, за да създадеш хубав дом. Но човек има още една къща – своето тяло и съзнание, и ми се ще да се бях отнасял с тях малко по-добре.
Fast: Да, това ти нанесе много щети и ти отне много време да се справиш. Но от друга страна, ти нямаше да имаш този опит и мъдрост, които имаш сега.
Франк: Да, но щях да имам и повече пари! (смее се)
Fast, на теб ти се наложи да станеш вокалист на групата. Това кара ли те да мислиш по различен начин за песните ви?
Fast: Налага ми се като цяло да мисля повече особено, докато ги изпълнявам на концерт. До сега бях свикнал да се отдавам на груува, да се забавлявам и понякога да помагам с беквокали. Но не бях носил тази отговорност, не само да изпълнявам песента, но и да попълвам времето между парчетата. А тези паузи са нещото, заради което хората харесват Fun Lovin’ Criminals. Певецът не просто казва „Следващата песен е….“ Ние си говорим, закачаме се, забавляваме се. Аз не бях сигурен, че мога да водя всичко това и имах нужда от помощ. За щастие Франк е до мен.
Ако трябва да съм честен, никога не съм бил голям фен на певците, защото най-често те са арогантни задници. Разбирам и че хората мислеха, че групата ни е вокалистът. Никога не съм бил съгласен с това, просто защото винаги съм обичам музиката заради мелодията, не толкова заради текстовете. Никога не съм можел да запомням текстове. Е, може би припеви, но не цели песни. Не съм като дъщеря ми, която чува песен в Tik-Tok или Spotify и на следващия ден вече знае всяка дума.
Франк: Аз бях като нея. Като ученик се качвах сутрин в автобуса, чувах някоя песен по радиото и следобед вече, отново в автобуса, вече пеех всяка дума. А сега не помня текстовете дори на нашите песни (смее се).
Fast: Ако трябва да се върна на темата, мисля, че ще се чувствам все по-удобно, колкото повече концерта правим пред публика. Предстоят ни много участия – от средата на април до началото на юни, за 60 дни имаме повече от 40 концерта. В момента мислим за всички онези наши стари песни, които не сме свирили много, дори някои изобщо не сме правили на живо, но работим по тях за да ги изпълним и пред вас в София.
Какво помогна на Fun Lovin’ Criminals да останете заедно след напускането на Хюи?
Франк: Последните 5-6 години, в които бяхме заедно никой от нас не се забавляваше. Това беше общо усещане. Не можехме да продължаваме така. Групата е нещо много по-голямо от един отделен човек.
Fast: А и мисля, че чак сега, хората осъзнават, че музиката ни през цялото време е идвала основно от мен и Fast. Няма човек, който да може да прави всичко сам, освен ако не е Принс. Само преди година и половина Хюи напусна, а ние издадохме нова музика, направихме турне.
Защо решихте да издавате EP-та начесто, вместо да пуснете дългосвирещ албум?
Fast: Винаги сме обичали албумите, но днес те се издават веднъж на 4-5 години, което според мен не е много продуктивно. EP-та можеш да направиш много по-бързо и позволяват да има някаква концепция в песните. Вече сами издаваме музиката си, затова и можем да си позволим да я пуснем буквално 3-4 дни след като сме я завършили. Светът се движи толкова бързо, че бъдещето вече е днес. EP-тата ни позволяват и ние да се движим в това темпо.
Франк: Кратките албуми, които пускаме сега, ще съберем в специален бокс сет. Така че това ще бъде албум в крайна смета.
Fast: Ето, казваме го първо пред теб – ще направим този бокс сет след второто EP. Така ще имаме осем песни на едно място. Албум.
