След успеха на общите им летни концерти в Бургас, Стара Загора и Пловдив, групите „Сигнал“ и „Тангра“ се качват отново на една сцена за обиколка в още три български града след броени дни – Габрово (29 ноември, спортна зала „Орловец“), Русе (30 ноември, Канев Център) и Шумен (1 декември, Арена Шумен).
Малко преди да стегне куфара отново си говорим с Дани Ганчев, човекът, превърнал „Тангра“ в ню уейв банда в средата на 80-те и музикантът, който, заедно с Косьо Марков, възроди групата през 2016 г. след 25 години тишина. Отново той, качи „Тангра“ на сцена след немислимата загуба на Косьо Марков. А днес говори с вдъхновение за бъдещи проекти, насред репетиционната на бандата в Балкантон.
Здравейте, г-н Ганчев. Предстои ви мини турне с още три концерта с група „Сигнал“. Как решихте да споделите сцена точно с тях?
Не сме решили. Просто дойде такова предложение от техния мениджър към нашия – да участваме в общо турне през лятото. Ние сме много различни като стил, но този експеримент, да се съберем двете групи, се оказа повече от успешен и концертите преминаха страхотно, затова решихме да направим още три тази есен. Тези концерти се реализират от голям екип с много добро осветление и звук.
Докато ние не съществувахме 25 години, „Сигнал“ винаги са били активни и това личи по публиката им. Всяка от групите си има своите фенове, които идват да ни гледат на живо. Но когато сме заедно почитателите на „Сигнал“ опознават „Тангра“ и обратното. Това се оказа страхотна рецепта за успех.
А с музикантите от „Сигнал“ се познаваме още от 80-те години, когато нямаше кой знае каква конкуренция в рока. Често сме свирили на едни и същи места с тях, като новогодишни балове и орфееви вечери. Ние в единия край на залата, те в другия.
Снимка: Licata.bg
Вие сте човекът, донесъл промяната в стила на „Тангра“ към по-модерно, ню уейв звучене през 80-те. Това обаче е навлякло проблеми с властите на цялата група. Обвинявали ли са ви за тези трудности?
Аз се върнах през 1983 г. от Словения, където живях 14 години и група „Тангра“ ме приеха веднага. Вече бях повлиян от крауд рока, които беше хит тогава в немскоговорящите страни. Харесвах звученето да е по-електронско, да е автоматско. И исках да правя такава музика. Малко след като се присъединих им отправих конкретно предложение за нов аранжимент на песента „Есента“. До онзи момент „Тангра“ с Чочо Владовски напомняха повече на The Eagles. Част от групата не искаше тези промени. Чочо заяви, че е завършен певец и се е наложил със стила си, което беше точно така. Затова и нямаше намерение да се променя. Аз обаче исках друго и след един концерт в зала „Универсиада“ казах на Косьо Марков, че му благодаря за шанса да свиря с тях, но ще събера група, която да прави различна музика.
Косьо е рационален ум и ми обясни, че трудно ще наложа ново име, като ще минат поне 5 години докато успея. От друга страна „Тангра“ вече имаше име и можеше да сменим членовете, които не искат да участват в този стил. Така си тръгна Чочо, а аз лично избрах китариста Валери Миловански, който по това време свиреше джаз и бяхме полудели и по Police. Той беше по-млад – на 22-23 години тогава, а аз на 36 – печен с повече опит.
Диктатурата у нас обаче беше яка, много по-яка отколкото в Словения. То там не беше точно и диктатура, стандартът на живот беше двойно и тройно по-висок спрямо останалите републики в Югославия. В България, във всяка компания, в която бях, имаше по някое ченге, и мен постоянно ме ритаха под масата и ме предупреждаваха да си затварям устата. Често ни наказваха да не свирим.
Спомням си един път как ме привика Тончо Русев, който се грижеше за концертна дирекция като мениджър. Мъмренето беше, че съм говорил нецензурно по време на концерт. А ето каква беше случката. Винаги съм държал да бъда модерен, а тогава се носеха твърде широки, лъскави и разгащени ризи. И аз съм с една такава, и за да изглеждам добре на сцена, направих кратък скеч. Казах „Жега ми е!“, първо оправдателно, второ – комично, за да извадя ризата от панталона както е по модата. Оказа се, че ме викат да ме мъмрят за нецензурни думи точно за репликата „Жега ми е!“. Тогава ме наказаха да не излизам на сцена един месец.
След смъртта на Косьо Марков вие намерихте сили и отново изведохте „Тангра“ на сцена като казахте, че задачата ви през лятото е да стегнете редиците. Стройни ли са вече тези редици?
Много харесвам сегашните си колеги и ми е много приятно да работя с тях. Дори китаристът Иво Чалъков за мен е моден гуру и с него си обсъждаме откъде, например, да си намеря готини чепици. Когато аз се присъединих към „Тангра“, тези момчета са били на по 13–14 години. Непълнолетни, но пък точно в периода, когато са изграждали осъзнато музикалните си предпочитания. Затова, когато се присъединиха към групата, не беше нужно да им разяснявам за какво става въпрос. Те са основна част от този успех, който имахме лятото. Те направиха сценарии за мултимедии и какво ли не. Работим с вдъхновение. Събрали сме в бандата най-добрите български музиканти, за които поне аз знам.
Снимка: Licata.bg
Кое ви беше най-трудно в последната година и половина?
Това беше най-ужасният период. Самият аз бях тежко болен от Ковид след това и лежах в болница. Но тогава хората ми звъняха и ми казваха „Всичко зависи от теб. Трябва да стегнеш групата!“. Косьо присъства и до днес в концертите на „Тангра“. Почти всеки път свирим в негова памет последната песен, която той написа и посвети на съпругата си „Когато си до мен“. Та той си е все още в групата, просто ние продължаваме щафетата.
Какво се случи с албума, който обявихте още през 2019 г., но така и не е видял бял свят до момента?
Това беше проектът с Косьо Марков. В последните години той се развъртя зверски, започна да бълва композиции по-скоро в модерен рок и малко се разделихме във вижданията си. Моята сила е ню уейвът. Затова сега сме решили да изкараме песните си като кратки EP-та, а не като дългосвирещ албум. Освен това гледаме какво се прави по света. Мобилизирали сме се да направим нов звук на най-старите парчета. Вече сме готови с едно-две, като „Любовта без която не можем“. Нея я преаранжирахме заради филма, който се прави за Сашо Петров. Той беше като член на „Тангра“ заради всички текстове, които ни написа.
Като споменахте и Александър Петров. Ще ми разкажете ли историята на една от култовите песни, която вие сте написал – „Жулиета“?
Тъкмо бяхме събрали новия състав на „Тангра“ през 1984 г. За зимния период успяхме да направим цялостна концертна програма в новия стил, като всяка сутрин в 8:00 вземахме автобус номер 72 до читалището, където репетирахме, и цял ден, до 18:00 ч, мислехме парчета. Един ден Косьо влезе в репетиционната и казва „Веднага трябва да се направи поп парче. Да е средно темпо, и да е комерсиално“. Бързането беше заради радиото, където музикалния редактор бил казал, че сега е моментът за нова песен на „Тангра“. Аз бях доста пънк и „комерсиално“ за мен беше мръсна дума.
Прибрах се и си викам „А не може ли поне да я направя красива тази песен?!“. Започнах да свиря нещо бароково, нещо предкласика, като Фугите на Бах в ре минор с онези арпежи. Викам си „Да, не е лоша идея. Ню уейвът може да наподобява предкласиката“. И от тези арпежи направих темата и я развих. Александър Петров беше при мен. Изсвирих му какво съм измислил и му казах, че идеята ми е да е нещо ретро, което да се принесе и в текста, а той стигна толкова назад, че се върна чак до историята на Ромео и Жулиета. Песента веднага се прие много добре. Но така и не влезе в албума, защото нямаше място за нея. Вместо това трябваше да сложим песните на Тончо Русев и на Александър Йосифов, шефа на Балкантон, ако искаме да ни позволят да запишем и да тръгнем на турне.
Връщайки те в годините назад, кога започна вашето приятелство с Косьо Марков?
Когато „Тангра“ се е събрала аз бях в Словения и дори не знаех за нейното съществуване. Но идейният двигател на групата Косьо Марков е мои приятел от много преди това. Двамата сме свирили в „Бъндараците“ – първата рок група в България. Когато Кирил Маричков и Пепи Цанков се отделиха, за да направят „Щурците“, повикаха нас на тяхно място. Дори от още по-рано сме приятели с Косьо. Когато, като съвсем малък, се подготвях за класически концерти в зала Славейков, учителката ми ме водеше у тях, за да си изрепетирам репертоара на роял им.
На 17-18 години зарязах класическата музика, защото открих The Beatles, Rolling Stones, The Who. Винаги, през целия си живот, откривам новото. Затова и реших да мина границата и да ида да посвиря в Югославия с Данчо Капитанов и неговата банда от Велико Търново, който ме покани. Оказа се, че останах 14 години. В Словения имаше много повече информация, отколкото в България. Така от рока скочих на джаз и фюжън, а после и към интересни течения като пънк и ню уейв. Когато се прибрах принудително, видях в какъв застой беше рок културата тук.
Но нямах избор. За да остана в Словения, трябваше да доноснича срещу колеги. Имаше акция в Белград против българите в Югославия. Много колеги бяха наклепани за микрофилми и ги осъдиха на по 10-15 години затвор. Аз знаех всеки един от музикантите и никой не се е занимавал с такава дейност. Като дойде и моя ред ми предложиха или да доноснича, за да ми дадат право на пребиваване, или да напусна страната за 1 час. Не можеха да ме осъдят на затвор, защото бях прекалено известен. Така се наложи да напусна 10 банди, имах семейство и син – една прекрасна среда, в която бях щастлив.
Разпродадох за жълти стотинки инструменти и всичко, и се прибрах у дома. Веднага потърсих Косьо, който беше на фестивал в чужбина. Щом се прибра ме покани да свиря с „Тангра“ и така на третия си ден в България аз вече имах работа, за което ще съм му вечно благодарен.
