Barcelona Gipsy balKan Orchestra идва с огнените си страсти на 10 декември в Sofia Live Club. Да, точно така, става дума за BGKO, онази луда интернационална компания от двама каталонци (Даниел Карбонел – кларинет и Пере Нолас Туру – цигулка), един сърбин (Иван Ковачевич – контрабас), един французин (Жулиен Шанал – китара), един грък (Стелиос Тогиас – перкусии), един баск (Фернандо Салинас – акордеон) и една пееща италианка (Маргарита Абита).
Концертите им оставят следа в паметта, а на момента носят пламенни емоции с комбинацията си от балканска и циганска музика, шлифована през джаза. Дни преди да кацнат у нас си поговорихме с китариста на Barcelona Gipsy balKan Orchestra Жулиен Шанал.
Здравей, Жулиен. С Barcelona Gipsy balKan Orchestra идвате за трети път в България и обещавате, че ще ни изсвирите нови песни. Ще чуем ли още нещо от българския фолклор в новия ви репертоар на 10 декември?
Жулиен Шанал: От тази година започнахме да композираме наши оригинални песни и инструментали и нямаме търпение да ги изсвирим на българската публика. Сетлистът на концертът ще е смесица между тези нови авторски песни и някои класики, които винаги сме обичали да свирим.
Спомням си, че при предишното ви посещение през 2020 г. казахте, че почти всичките ви инструментали са на български фолклорни песни, но нямате вокални изпълнения на български, след което ни подарихте „Море Сокол пие“. Много ми е интересно по какъв начин достигате до български фолклор?
Българската музика има наистина богати инструментали и ние обичаме да ги преаранжираме. Намираме вашия фолклор по много начини. Чрез пътуванията си на първо място, разбира се, чрез YouTube, благодарение на някой книги за музика и чрез нашите фенове. Редовно получаваме съобщения от наши почитатели, които ни изпращат песни, които биха искали да преаранжирали или просто, които според тях ще ни заинтригуват.После сядаме заедно и избираме, пробваме тези песни, ако всички харесаме резултата и почувства вдъхновение, ги прибавяме към репертоара си. Ние сме истински колектив, затова и свирим само музика, която всички харесваме.
Ще се радвам да ми разкажеш например историята ви с „Море сокол пие“ или „Криво садовско хоро“.
„Море сокол пие“ е красива песен, в която намерихме много пространство за нашия собствен аранжимент. Написахме нова основна мелодия, а оттам пуснахме въображението си да полети, което доведе до смяна на тоналността и ритъма в средата на песента, което я направи наша.
„Криво садовско хоро“ е друга история. То в оригинал е много разнообразно и се състои от много части…Не сме композирали нищо ново за него, а се фокусирахме върху груува и оркестрацията на тези заплетени 13/8. Много сме горди и доволни от финалния резултат и го свирим редовно по концерти. Може би ще го изсвирим отново и в София, кой знае…
Изключвайки Иван, който е от Сърбия и е израснал в неравноделен ритъм, как се почувствахте, когато за пръв път чухте неравноделни ритми?
Стелиос е от Гърция и също знае всичко за неравноделните ритми. От голяма помощ е да имаш ритъм секция, запозната с този ритъм. Останалите от нас трябваше да се научим и се наложи да прекараме известно време в търсене на първия удар в такта (смее се). В крайна сметка, всичко опира до две неща – слушане на музика и учене на мелодии. В този стил музика мелодията носи всичко, особено ритъма. Когато се срещнем с колеги, които свирят „модерна“ музика и които са заинтригувани от този вид музика и ритъм, винаги им казваме едно и също – вникнете в мелодията. Изобщо няма значение на какъв инструмент свириш. Дори Иван, нашия контрабасист, учи мелодиите на контрабаса си преди да изсвири своя собствена бас линия. Същото е и с мен на китарата, въпреки че в тези случаи свиря предимно акорди и хармонии.
Преди да съберете Barcelona Gipsy balKan Orchestra почти никой от вас не е свирил балканска музика. Свирили сте рок, електронна музика. Как изведнъж, решихте да правите балканска и етно музика заедно?
Всичко се случи от само себе си и благодарение на това, че бяхме в Барселона – много космополитен град, но не прекалено голям, така че хората от различни култури могат лесно да се смесят помежду си на различни събития или джем сешъни. Започнахме да свирим цигански джаз и малко по малко преминахме към клезмер (традиционна еврейка музика), а след това към балканска и ориенталска музика. Всичко започна с едно голямо любопитство, и желанието да учим нещо ново като музиканти. Пуснахме се по течението и продължаваме в посоката, към която ни води.
Има ли разлика в това как ви възприема публиката на Балканите и тази в Западна Европа и останалата част от света?
Да, има доста голяма разлика. Първо, защото на Балканите свирим предимно вашата музика, така че публиката я познава добре, знае повечето песни и повечето танци. Естествено, всички пляскат на седмо и девето силно време.
В по-голямата част от останалия свят хората не познават тази музика, така че пляскат по навик от равноделния ритъм на четвърто време, което понякога може да създаде трудности за тези, които сме на сцената (смее се). Но те обикновено харесват балканските песни по същия начин като вас, дори и да не разбират езика. Това е силата на традиционната музика – стига право до сърцето.
Как разбирате, че един концертът на Barcelona Gipsy balKan Orchestra е успешен? Какво търсите да видите в публиката, за да сте сигурни, че сте се свързали с нея и тя ви разбира правилно?
Това е малко подвеждащ въпрос, защото това, което научихме с времето и пътуванията е, че различните култури имат различен начин на преживяване и реакция към музиката. Някои обичат повече да слушат, други – да танцуват. Някъде публиката полудява от първата нота, другаде – предпочита да слуша в началото и след това да стане да танцува. В България, всичко става много лудо още от първата нота.
Какво правите, когато дойдете в България освен, разбира се, да изнасяте концерт?
Разглеждаме, ядем българска храна и се ослушваме за местна музика.
С толкова български фолклор, който свирите, планирате ли да работите и с някой ваш български колега?
Винаги сме харесвали колаборации с местни музиканти. Научаваме много и откриваме страхотна музика чрез това.
Може ли музиката да събира и разделя хората?
Живеем с вярата, че музиката свързва хората. По време на едно турне в Италия видяхме плакат в един ресторант, който гласеше „Музиката обединява хора, които политиката е разделила“. Това е нашата работа – да обединяваме хората, дори и само за времето на концерта.
Каква е вашата равносметка за тези 10 години Barcelona Gipsy balKan Orchestra, откакто съществува групата?
През тези 10 години се превърнахме в интернационален проект, който е споделил музиката и посланията си в повече от 30 държави. Успяхме да запазим групата жива въпреки промените в живота на някои от музикантите. 10 години за една група е голямо нещо и ние сме наистина горди от това наше постижения, като сме готови за следващите 10.
