Кратък мотив от „Бре, Петрунко“ в новата му песен “Sick Boi” се превърна в достатъчно основание британският артист Рен да стане най-любопитното име за по-голямата част от родните меломани в последните дни. Това важи с пълна сила и за нас, които жадно поехме съдържанието на YouTube канала му. А той се оказа пълен качамак от стилове, солови проекти, кавъри, записи от свирене по улиците с банда… Бързо ни светна, че зад подобен „лунапарк“ няма как да стои някой скучен свирач. А това пък беше идеална причина да се заровим надълбоко в артист с визията на Томи Шелби от сериала Peaky Blinders, който спокойно може да е прероденият Шекспир (с таланта си да разказва цели приказки в музиката си) в комбинация с бързата уста на Еминем. Олдскул рапър с блус китара. Или комбинация от поне трима различни артисти в едно тяло.
Певец, автор, продуцент, рапър, уличен музикант, поет, мултиинструменталист, и същевременно човек, който повече от десетилетие се бори с болест, засегнала не само тялото, но и ума му. И който използва всяка възможност да говори публично за проблемите на психичното здраве, за обществени язви като домашно насилие, за по-глобални проблеми в политическата и социална система. Артист с позиция, и по-важното – с послание. Намиращ се на моментния връх на славата си той вече има покана да стане част от тазгодишния фестивал Гластънбъри и още няколко събития от подобен мащаб. Дали ще успее? Зависи от лекарите.
SICK BOI & HI REN
“Sick Boi” излезе на 19 януари и е първият официален сингъл от предстоящия втори албум на Рен, който ще носи името на песента. Тази песен кондензира цялата ярост от това, че е болен и всичко, което е искал да каже през годините на лекарите и терапевтите, упражнявали се над тялото и ума му.
Само месец по-рано, на 15 декември 2022 г., момчето от Брайтън пусна „Hi Ren“ – „9-минутна битка със себе си“, както сам я нарича. Именно това парче се оказа поредната ракета носител на Рен, като до момента има близо 4 милиона гледания само в YouTube, а още с премиерата си влезе в Топ 20 на най-гледаните музикални клипове в платформата за Великобритания. Песента светкавично достигна до всички краища на света и предизвика чудо за самопродуциращия се артист. Дни преди премиерата Рен сподели подробно какво стои зад текста на “Hi Ren”. Разказа за гласовете в главата си.
ГЛАСОВЕТЕ В ГЛАВАТА
„Още от 9-годишен, от време на време, чувах глас в главата си, който не беше моят. Беше отчетливо различен и винаги беше негативно настроен. Критикуваше ме или ме подтикваше да правя неща, които знаех, че са морално грешни. /…/ Един ден стоях в задния двор и вътрешно му крещях да млъкне. Отново и отново. И той млъкна. За кратко настъпи тишина до такава степен, че главата ми се превърна в празна стая. Не бях свикнал с тази тишина, а този глас не се върна никога повече. Почти бях самотен без него.
Когато пораснах се появиха слуховите халюцинации, в които чувах перфектни симфонии, най-често през нощта, точно преди да заспя. Бяха толкова ясни, сякаш идваха от радиото в ъгъла на стаята. Знаех, че не идват от там, но по някаква причина никога не се почувствах уплашен, когато идваха при мен. /…/ Тези преживявания винаги са били много кратки и редки.
Последната ми халюцинация беше по време на интензивен пристъп на психоза през 2015 г. и беше първата ми зрителна халюцинация. Вървях по тротоар, след като изскочих от колата на майка ми по средата на едно кръстовище в момент на разочарование и страдание от състоянието ми. Опитвах се да избягам от себе си. Нещо като бездомник с тъмен тен се приближи до мен и ме попита какво не е наред. Обясних, че съм бил болен през по-голямата част от живота си и не съм сигурен, че имам сили да продължа. Той ме погледна, усмихна се и ми каза, че „в крайна сметка всичко ще бъде наред, Рен.“ Не му бях казал името си. Имаше нещо толкова силно искрено в това просто послание, което донесе със себе си чувство на вътрешен мир. В следващия момент бездомникът изчезна.
Рационалната ми мисъл винаги свързваше тези преживявания с това, което лекарите ми казаха – че има части от мозъка ми, които са компрометирани от автоимунното ми заболяване. Че миелиновите обвивки около сложната електрическа система, която провежда мислите ми, бяха повредени, причинявайки тези преживявания, за които знаех, че не съществуват във физическия свят. Частта от мен обаче, която е далеч от логичното и рационалното, винаги приписваше тези мисли на някаква неземна намеса, която превърна мислите ми в бойно поле, като духовно дърпане на въже. Дълго време не признавах тази част от себе си, защото това носеше опасността и стигмата да звуча като луд. Реших с тази песен (“Hi Ren”), доколкото мога, да уловя и изразя тази шахматна партия на мисълта.“*
Тези слухови и визуални халюцинации, предизвикани от неправилно диагностицираното му тогава заболяване, всъщност служат за вдъхновение на доста от музиката на Рен. Човек не знае кой дявол ще му е полезен.
БОЛЕСТТА
И за да стане напълно ясно, Рен минава през ада, не само в песните си. Той физически живее в него отдавна, откакто се бори с болното си тяло и ум и го е приел за свой дом. Преди повече от 10 години му поставят диагноза биполярно разстройство и хронична умора. В продължение на 5 години лечението на тези две заболявания не само не му помага, а задълбочава симптомите на болка в цялото тяло и перманентно главоболие. В крайна сметка, през 2015 г. му откриват лаймска болест, която е толкова напреднала, че го приковава на легло и за него не е възможно да записва музика в студио или да излезе на сцена.
Година по-късно, през 2016-а, се подлага на трансплантация на стволови клетки, което спасява живота му, но не го спасява от болестта. За онзи момент и това е победа за Рен, защото, въпреки продължаващата болка, той отново може да излезе от дома си. С пандемията от Ковид обаче Рен осъзнава, че е силно уязвим и решава да потърси пълно лечение. Преди повече от година започва кампания за набиране на средства, за лечение в Канада. Подкрепена от безкомпромисната му музика, неуморното издаване на страхотни сингли и растящата му популярност по света, тази кампания се оказва успешна и в началото на януари 2023 г. заминава за Калгари.
По ирония на съдбата, сега, в момента, в който излезе първият сингъл от албума Sick Boi, той се намира в болница и няма особена възможност да го популяризира. Но публиката му го награди с над 750 000 гледания в YouTube и над 230 000 слушания в Spotify за десетина дни.
Междувременно Рен се възползва от лавинообразно набъбващите последователи в социалните си мрежи и раздвоява вниманието им между новите сингли, които валят почти всеки месец и високата информираност за лаймската болест. Разказва в подробности за лечението си, както и за психичното си здраве.
УЛИЧЕН МУЗИКАНТ
Започва да се занимава с музика много рано и сформира първата си банда Trick The Fox, заедно с Чарли Фоулър и Том Фрамптън. Свирят по улиците на Бат (град, близо до Бристол). Именно това е една от големите му страсти. През 2015 г., след като го забелязват на подобна улична изява, Сони му предлагат договор. Точно в този момент получава тежката диагноза и гигантът оттегля интереса си. Рен продължава и до днес с изявите си като уличен музикант (с прекъсвания за лечение).
След като набира популярност започва да прави дуети с различни успешни местни артисти. Един от тях е Сам Томпкинс, превърнал се в последните 3 години в интернет сензация. Общите им изяви събират по 1000 души на живо, а записите от тях са и първите клипове на Рен, които получават шестцифрено число гледания в YouTube. В момента той превзема тротоарите с бандата си The Big Push, заедно с Ромейн Аксиса и Горан Кендал, с която правят не само феноменални кавъри, но и авторски парчета.
СОЛОВА КАРИЕРА
Другото лице на артиста е авторската му музика. Той не е спирал да композира дори в най-трудните моменти от живота си, прикован към легло. „Правя музика като моя лична форма на терапия“, признава Рен. И неговата музика, като различните гласове в главата му, е много различна. В някои парчета е средновековен бард с китара, който разказва приказки, в други – отдава почит на олдскул хип-хопа и припомня как го правят Beastie Boys, например, облечен в ретро шушляков анцуг и маратонки. Но всичките му песни са свързани помежду си от текстовете, които не оставят никой безучастен. Те са послания, вдигнат пръст, които сочи проблемите. Рен артикулира много ясно гледната си точка към света и най-вероятно това е ключа за един самопродуциращ се артист да постига в последно време успехи, като на изпълнител от голям лейбъл с десетки хора екип зад гърба си.
Първият голям успех на авторските му проекти идва през 2019 г. с трилогията „The Tale of Jenny & Screech“, събрана в концептуален мини албум. Сам, с една китара и с цялата палитра от музикални стилове в главата си, с оръжие заредено с добри текстове под формата на приказки, той достига до милиони.
Почти по същото време прави втори удар. Този път с рап алтер егото си в парчето „Money Game“, което е брутална и сурова сатира на днешния свят, движен от парите. Именно талантът му да реди рими привлича вниманието и на британския елит – хора като Роби Уилямс, но и такива като екс -премиера Борис Джонсън, които го правят все по-известен в социалните мрежи. Последният мощен тласък на кариерата му идва от личната изповед „Hi Ren“ и последвалата „Sick Boi“. Дори клиповете им са социално ориентирани, заснети в обстановката на мизерна болнична стая, в болнично облекло и с визуализация на личните му демони, Рен сам режисира видеата (като преди това сам е написал и записал музиката и вокалите).
ВМЕСТО ФИНАЛ
Начинът, по който Рен стигна в последните дни до слушатели в нашата малка страна изумително много прилича на начина, по който Стромае стана популярен за масовата публика в България преди година.
В началото на януари 2022 г. белгийската суперзвезда пусна песента L’enfer (Ад) точно след като се беше завърнал на сцена. В нея включи изпълнение на народния хор „Оренда“ и мигновено у нас всички ѝ обърнаха внимание. А в последствие публиката любопитно навлезе и в цялото творчество на Стромае. Още по интересно е, че случайно или не, и Рен, и Стромае, избраха да вплетат български фолклор в песни, които дълбоко засягат психичното здраве. И ако няма друг начин нови и актуални артисти, които не се вместват в така удобните за родните меломани стилови рамки, да нахлуят в тясното родно музикално пространство, то само семпъл от български фолклор е способен да им спечели внимание по достойнство. Е, не е най-добрият механизъм на работа особено днес, когато можеш да намериш цялата музика на света в телефона си, но все пак показва, че нещо може и да проработи и у нас.
*превод със съкращения от официалната фейсбук страница на Ren
