Те са двама – единият прегръща, другият ръкостиска… Всъщност нямам никаква идея какъв вид поздрав предпочитат, но предполагам, че често им се налага да слушат подобни шеговити разделения и интерпретации на името на бандата им – hug or handshake. Те са Антон Георгиев и Петър Трифонов, и от скоро съвсем интензивно имената им се спрягат едно до друго след като показаха как са се намерили музикално.
Те са поредното пандемично новородено… Или поне така изглежда на пръв поглед. На втори – изобщо не е вярно, защото се откриват и започват да правят музика преди две години. Просто първият им сингъл „Molten Dreams“ излезе със старта на пандемията на 12 март. Дали заради инди звученето им, дали заради липсата на бг акцент докато пеят на английски, но към тях веднага полетяха суперлативи като „музикална супернова“, „явление“.
„Суперлативите са супер и определено е приятно да ги слушаш, но не мога да кажа, че ни влияят по някакъв сериозен начин, нито пък ни смущават. Със сигурност обратното щеше да е гадно – да ни оплюят отвсякъде… Но се съмнявам, че и това щеше да ни откаже“, казва ми Антон и още с тези първи думи прозира тънкото му чувство за хумор. Петър пък гледа да не се главозамайва от ласкателства. В заземяването им помага най-много музикалният им продуцент Моникс (Симеон Лозанов), който не пести конструктивна критика към момчетата.
НОВИ ХОРИЗОНТИ
Втората им песен „Blaze of Sorry“, която излезе съвсем наскоро, стори доста неща за новото дуо. Първо – доказа, че не са Оne-hit wonder. Второ – показа една много добре обмислена и строго следвана музикална линия. Трето – демонстрира принадлежност към една нова вълна българска музика, която толкова приятно ни залива, въпреки че съвсем не е вътрешно организирана. Всички представители на тази вълна простират мечти към нови хоризонти без държавни граници в музиката си, благодарение на „глобалното село“, в което света се превърна с дигиталните платформи. Отбелязвам това с огромна удивителна, защото същите тези платформи често обезценяват музиката и я налагат като продукт за „бързо хранене“. Тънък е момента кой, как и за какво ги използва. И Петър и Антон знаят това добре.
„Правим усилия, проучваме, четем, запознаваме се с нещата. Очевидно няма как просто да си качиш парчето по онлайн платформите (Spotify, Apple Music, и т.н.) и да очакваш то да изгрее на 3 морета и 5 планети – това го знаем. Не мислим и че има един конкретен фокус, който да направиш и в следващия момент да свириш на „Гластънбъри“, казва ни Антон. „Има цял куп фактори, които трябва да се наредят, за да почнат да се случват нещата и повечето са дългосрочни. Най-вече смятам, че трябва постоянство, както и да се отделя максимално внимание във всяка стъпка от процеса. Независимо дали става въпрос за записи, репетиции, видеоклипове, свирене на живо или нещо друго. Естествено дори това не е гаранция за успех. В повечето случаи нещата се случват бавно и след доволно количество провали“, анализира Петър.
ДОПЪЛВАНЕ
Въпреки че са нови на музикалния небосклон, двамата показват колко добре се допълват в едно цяло. Антон отговаря за текстовете, а Петър е човекът с ноу-хауто. Именно лириката на момчетата, която е доста tricky на моменти, е едно от първите неща, които привличат внимание.
I found you in the print of a woo,
sucking your finger on the back of the moon.
Molten Dreams
Антон започва с опитите си в писането още като студент в 1-2 курс. „Но не се гордея с тях. Даже повечето съм ги изключил от съзнанието си. Някак си думите отекват повече в тишината и придобиват една особена тежест, която ми идва в повече. Когато започнах да пиша с музика, сякаш нещата си дойдоха на мястото и спрях да се изчервявам от срам толкова, докато си чета какви съм ги надробил“, с усмивка признава той. Петър съвсем честно допълва, че има пълно доверие на музикалния си партньор и благодарение на това мисли за един проблем по-малко за решаване.
Самият Петър пък допринася с опита си от предишни банди. Бил е в групите Bears and Hunters, която беше наистина многообещаваща банди, Dead man’s hat и Homeovox на китариста на „Остава“ Георги Георгиев. „Благодарение на тези банди съм имал възможност да се срещна с различни хора от сцената. Да свиря с музиканти, от които е имало много какво да науча. Както и да получа цялостна перспектива за вътрешните процеси при правенето на музика. Също така обаче трябва нещата да се случат и на едно друго ниво. В този аспект смятам, че с Тони се учим един от друг и най-вече се учим как да работим заедно, което е най-важното“, казва Петър.
СРЕЩАТА
За да им се случва тази магия сега обаче двамата е трябвало да пресекат пътищата си на няколко пъти. Учили са в Американския университет в Благоевград, но тогава звездите не са били в правилна подредба и така и не се запознават. Явно обаче са се забелязали по коридорите. „Само съм виждал Тони да се разкарва с китара на гърба, носейки слънчеви очила и изглеждайки готин докато носи кожено яке. Бях доста впечатлен от прическата му също“, споделя Петър.
Но и двамата са единодушни, че от самото начало се събират и запознават заради музиката. „На първата ми среща с Пепи си спомням, че бях доста респектиран. Мисля, че се появи с китара и pedal board и аз си помислих „Мамка му, този е истински музикант!“, смее се Антон. Признава, че и преди това е мечтаел да свири с Петър, „защото усещах, че ще имаме сходство във вкусовете. Но така и не се наканих да го попитам. Реших да го изчакам той да ме попита!“, след което признание следва бурен смях и продължава с хумора. „Иначе след първите ни няколко срещи започнах да разбирам, че сме горе-долу еднакво смотани и социално-неадекватни и нещата си дойдоха на мястото“.
“Още първата ни среща беше с умисъла, че може да правим банда заедно“, спомня си пък Петър. Но важна роля за истинското им събиране изиграва тяхна обща приятелка, която праща на Петър песен на Антон с молба да му помогне да си намери банда. „Спомням си, че много приятно ме изненада, особено гласът му и начина, по който пееше. Усещаше се, че е с вкус близък до моя, а страшно много исках да срещна такъв човек, който на всичкото отгоре може да свири и да пее. След няколко момента на мисловна дейност направо му писах и почнахме да си говорим за музика“, откровен е Петър.
От това начало минават цели две години преди светът да разбере, че Петър и Антон са се събрали в hug or handshake. „Отне ни много време да снимаме клипа“, оправдава се набързо Антон. Версията на Петър е малко по-различна. Вместо да направят веднага в цялост първата си песен те се отдават на писане на още нови и нови парчета, преди да снимат видеото на Molten Dreams.
КОИ СА ТЕ?
Антон и Петър всъщност са едни нереализирани, съответно, пианист и акордеонист. „Започнах да свиря на пиано в първи клас. Баба ми ме записа, защото вярваше, че съм музикален. Когато ме удари пубертета спрях. Реших, че пианото не е „готино“ и малко по-късно в гимназията открих китарата. Измолих нашите да ми купят електрическа за рождения ден. Малко след това започнах и да пея“, разказва Антон. Петър пък започва с акордеона още на 5 като наследство от дядо му, който също свири. След година и нещо го отписали, а той тъкмо задобрял във валсовете и етюдите.
И докато бъдещият китарист Антон се захласвал по класиката (Джими Хендрикс) и алтернативата (Джон Фрушанте), то нереализирания акордеонист открива алтернативната музика с The Offspring на 8. Едва на 14 обаче за пръв път чува някой да пее и свири на китара едновременно. Осъзнава възможността да се правят двете неща паралелно. Започва да тормози родителите си да го запишат на уроци. А днес?! Днес Антон се учи наново да свири на пиано, а Петър намигва, че си пази акордеона.
За Антон hug or handshake е да кажем първа група. В универистета се опитва да събере банда, която кръщава Stick Around, но така и не изкарват някаква продукция с нея. За Петър пък всичко започва от един от най-добрите му приятели в гимназията, който свири на барабани. „Родителите му имаха склад за желязо под едно полицейско управление и там си бяхме направили нещо като репетиционна. Годината беше 2005-а, а Black Keys още правеха сурова рифова музика само с китара и барабани, и това много ни надъхваше. Често се случваше някои полицай да слезе и да ни прави проблем за шума“, разказва Петър. Но сериозното занимаване с музика идва с пристигането му в София и опитите му в утвърдени банди, където натрупва опит и хъс.
СЦЕНА И АЛБУМ
До последно чаках hug or handshake да спазят обещанието си и да ни застрелят направо с албум тази есен. С приближаването на зимата обаче реших да демонстрирам нетърпение и да ги попитам любимия ми въпрос „Албум кога?“ Оказа се, че нещата отиват към ранната пролет на 2021 г. „Дано този път да си спазим обещанието“, закача се Антон. Отлагането идва от разрастването на плановете им. А може би все пак чакат и удобния момент, в който ще могат да направят и първия си концерт пред публика и да тестват продукцията преди да я пуснат? „Със сигурност живия контакт с хората ще ни мотивира много и имаме голяма нужда той да се случи скоро. Разбира се, по стара hug or handshake-ска традиция, ще ни отнеме тройно повече време отколкото на другите банди да се организираме, но ще стане“, не спира да демонстрира тънкия си хумор Антон.
ХОБИ ИЛИ РАБОТА
И като част от тази нова реалност, в която артистът е доста по-мултифункционално явление отколкото сме свикнали, и честичко, ако е независим, работи доста успешно в коренно различна сфера, така и hug or handshake си имат „стабилни“ професии. Антон е продуктов мениджър във водеща банка в България. Петър в момента е видеопродуцент, а в последните няколко години се е занимавал с дигитален маркетинг.
И двамата обаче са категорични, че са готови да са само музиканти щом „хобито“ им започне да изкарва достатъчно пари. Антон обаче признава, че харесва стабилността и сигурността в работата от 9 до 18ч. С възможностите на интернет не виждат смисъл да се местят да живеят в чужбина, ако им се случи международен успех. Единият твърди, че е домошар и си почива с готвене и сериали. Другият предпочита да твори в забутано планинско село в България пред това да замине и да се гмурне във всичко космополитно и лъскаво.
