Може и да е вярно, че “Video Killed The Radio Star”, както пеят The Buggles и както шеговито MTV реши да стартира точно с това парче през 1981 г., но без окото да влезе в музиката не става. И тук идва на мястото си концертната фотография – онези уловени в снимка моменти, които щом видиш, в ушите ти започва да звучи музика. Майсторството е да заснемеш не артиста, а да свалиш в двуизмерно изображение емоцията му, за да получиш не кадър, а изкуство. И ние познаваме точния човек, който го умее – Орлин Николов. Накратко Orleff.
Той е един от шепата български концертни фотографи, които меломанът може да използва като „безплатен билет“ за събитие, на което не е присъствал. Снимките му са впечатляващи и вече са спечелили признанието както на публиката, така и на голяма част от артистите и то не само български. Но за това след малко.
Орлин снима повече от 10 години почти всеки значим концерт в България, както и някои от най-големите концерти и фестивали в Европа. Може да го срещнете във фото пита на сръбския Exit, унгарския Sziget, австрийския Nova Rock… Всъщност, не може да го срещнете, защото вие се забавлявате зад огражденията, напълно погълнати от музиката, докато той работи. За вас, за нас, за всички. Трудно ще го забележите, дори и това да е целта ви, и по още една причина – той е един от най-“невидимите“ фотографи. Винаги се придвижва ниско приведен пред сцената, или застава в някой тъмен ъгъл, прокрадва се между феновете без да го усетят. За да не пречи. Това е неговото „второ правило“. Но и за правилата му ще ви разкажем след малко. Първо нека го представим.
КОЙ Е ТОЙ?
Снимка: Licata.bg
Занимава се с концертна фотография от около 12-13 години. Започва да снима професионално сравнително късно, въпреки че още като дете получава като подарък от родителите си една Смена 8М, но ентусиазмът му е попарен от неподходящ кръжок по фотография.
Следва доста дълга пауза без камера в ръце, в която Орлин Николов пораства и започва работа като IT специалист (идеална професия за финансиране на подобни скъпи хобита), а междувременно се е оформил и като истински меломан. „С колегите от IT фирмата много пътувахме и аз носех някаква цифрова сапунерка Лумикс. Тe първи ми обърнаха внимание, че имам добро око. Спомням си как една колежка каза: „Аз няма да ви гледам снимките, ще изчакам на Орлеф“, връща лентата той. Същата тази „сапунерка“ го придружава и по концертите, на които обича да ходи.
Неочаквано обаче една сватба в Доменикана, на която е канен като гост, преобръща нещата (въпреки че май никога преди и след това не е снимал сватби). „Там мой приятел, фотограф, ми връчи Canon, подозирам че е бил 5D Mark II, по онова време един от най-добрите. Но хич не се разбрах с тази камера. Единият от гостите пък носеше новия тогава Nikon D90. Ей това нещо като ми залепна за ръката… Собственикът му каза: „Имам този апарат от 6 месеца, а ти го хвана току-що и започна да правиш 100 пъти по-добри кадри от мен“. Тогава разбрах – Nikon е моята марка“, разказва ни Орлин.
ЛЮБОВНАТА АВАНТЮРА С NIKON
От онзи момент той не изневерява на тази марка. Дълги години снима с DSLR камерите им, а преди 2-3 години минава на безогледалната им система. „Имах някакви съмнения, защото ужасяващо много се забавиха с тази технология, а първите им неща бяха много компромисни и колебливи“, казва Орлин. Въпреки това решава да даде шанс на Nikon Z6 – първият безогледален фотоапарат на Nikon. Продава едно от старите си тела и купува това, което още в същия ден пробва на фестивал във Варна. Е… нещата са се получили.
Снимка: Z Rock
В продължение на половин година снима паралелно с DSLR и безогледален (работи с две тела на концерти, защото няма време за смяна на обективи). Именно новите, адски добри обективи на Nikon за безогледалната им серия обръщат играта и Орлин Николов решава да се раздели и с последното си огледално-рефлексно тяло Nikon D750, и да разпродаде всички стари обективи. Z серията печели пълното му доверие и ако видите снимките му ще разберете защо.
„Безогледалният тотално промени начина ми на снимане. Преди снимах с една фокусна точка. Откакто имам безогледален, който сам да си търси око в кадъра, стана мързелива и много по-лесна работата. Така отдавам повече значение на кадъра, на емоцията в него, вместо да търся окото и отново да тичам след кадъра“, категоричен е фотографът.
КОНЦЕРТНАТА ФОТОГРАФИЯ
Как се ориентира към концертната фотография? Звучи много лесно: „Фотография направи спойка с другата ми страст – музиката“, усмихва се Orleff.
„Концертната фотография е най-трудната фотография“, заявява обаче на няколко пъти по време на разговора. Нямаше как да не ни провокира да го попитаме „Защо, по дяволите, тогава се наби точно в този вид снимане?“ А отговорът беше толкова кратък и категоричен, че не остана място за следваща дискусия: „Защото там ми е душата!“
„Първо бях меломан. След като вече имах DSLR камера започнах да опитвам да влизам с нея по концерти. Естествено, охраната не винаги ми позволяваше. Тогава не знаех какво е акредитация и защо някакви хора там отпред имат позволение да снимат. Всичко това се натрупа като опит с времето“, мъдро поклаща сплетената си дълга брада той.
ROCK THE NIGHT
Първият му концерт като акредитиран фотограф е на американската нео-суинг банда Cherry Poppin’ Daddies в тогавашния клуб „Блу бокс“ през 2010 г. За да си осигури достъп успява да се свърже с легендата на вестник и списание „Ритъм“ Ивайло Кицов. Няколко години след това снима на доброволни начала за музикалния сайт avtora.com. Има обаче и трудности, който го отказват от тази „сделката“ и го бутват в нова посока.
През 2015 г. решава да направи свой собствен сайт – Rock The Night. Първоначалната му идея е да служи за портфолио – в него да публикува само снимките си. „Така крета около 2-3 месеца, но много бързо се превърна в музикален сайт. Започнаха да идват новини за концерти и групи, аз да ги публикувам… и то стана гигантски сайт за нула време“, спомня си Орлин.
Днес, сайтът му е бутиковото изкушение на музикалните фенове, в което може да откриеш новина за концерт, нов сингъл или албум, веднага щом артистът я е съобщил. Меломанът в него дава доста широк хоризонт и на медията му, която публикува информация както за големи световни банди, така и за малки, дори неизвестни у нас, но много качествени музиканти.
ИСКАМЕ ТИ ДА НИ СНИМАШ
След като поема нещата изцяло в свои ръце Орлин Николов бързо печели уважението на средите. И дори получава покани от организаторите на концерти в България да снима за тях. Първата такава идва от София Мюзик Енртърпрайсиз. Орлин пуска заявление за акредитация за концерта на Dream Theater, но получава обратно обаждане с предложение да снима лайфа от името на SME. “Това ми отвори много врати, истина е. Снимал съм най-големите концерти в България благодарение на София Мюзик и съм ги снимал както си искам. Обикновените фотографски акредитации ти дават право да снимаш първите три песни, след което прибираш камерата, но ако работиш за организаторите, може да снимаш когато и където поискаш“, разяснява той.
Така попада и в бекстейджа на Armin Van Buuren – един от най-ярките му спомени от „специалните му правомощия“. „Казаха ми, че ще работя директно с мениджмънта на Армин, който ми изпрати 20 страници с инструкции какви снимки искат от сцената, какви от бекстейджа и т.н. После години наред той пускаше мои кадри в каналите си в социалните мрежи“, разказва заклетият рок фен.
ПИСМО ОТ БРАЙЪН МЕЙ
Може би най-голямото признание обаче получава от легендарния Брайън Мей. Орлин Николов снима неговия концерт в НДК през 2016 г. „И един ден ми пристига мейл: „Здрасти, аз съм Брайън Мей, харесах твоя снимка“. А аз си викам: „Да бе да, аз съм Мадона“. Прочетох няколко пъти, проверих и се оказа, че е истински“, спомня си Орлин. Така неговата снимка се превръща в официалния плакат за коледното турне на Мей и Кери Елис през същата година. За да е пълно признанието, издателство Сиела пускат българския превод на биографията на музиканта, а на корицата отново е кадър на Orleff от същия концерт.
Life Of Agony, Dire Straits Experience и много български банди също са използвали негови кадри за тур плакатите си.
ХУБАВО, НО ТРУДНО
Зад хубавите кадри, които да впечатлят дори Брайън Мей, обаче стои къртовски труд. Надали някой си дава сметка какъв брак от снимки изхвърля всеки фотограф след всеки концерт. Това е „неизменна част от работата ни“, както го описва Орлин Николов. „Ето и затова казвам, че концертната фотография е най-трудната, защото нямаш контрол над нищо. Първо, нямаш контрол над обекта – артистът си прави каквото си иска; нямаш контрол над осветлението – блицове, прожектори; нямаш контрол над хората около теб, които са отишли да се забавляват там“, допълва той.
ПРАВИЛАТА НА ОРЛИН
Първото – не компрометирам по никакъв начин артиста, не го показвам в лоша светлина, не публикувам снимки, на които той не би се харесал, например с полузатворени очи.
Второ – публиката е по-важна от мен. Опитвам се да не преча по никакъв начин, защото тези хора са си платили, пътували са може би километри за този концерт, а за мен той е просто поредният. Е, разбира се, не с всеки концерт е така. Има и такива, от които треперя само като се сетя.
Трето – винаги внимавам с фотографите около мен, защото не съм сам в пита (зоната между сцената и огражденията за публиката, където се разполагат фотографите). Всеки има право да си направи кадрите. Това че имам право да направя два кадъра, като се кача на сцената не ми позволява да вися там 5 минути. Правя ги и се изнасям, защото аз НЕ трябва да съм на сцената. Освен това, когато съм на сцена спазвам правилото за stage black – никакви ярки дрехи.
Ето тези прави Орлин неотменно спазва по време на работа. Има си такива и за самите кадри. Освен спазването на всички писани и неписани предписания за композиция, за него най-важното нещо е фокусът на снимката да е на перфектното място. „Много рядко си позволявам да кача кадър, който да не е на фокус. Трябва да е жестоката емоция, за да го направя“, допълва Орлин Николов. Обича обаче да излиза и извън нормите. Любимо му е да снима изпълнителя в контражур, например. Но може би едно от най-важните му правила е да снима само музика, която харесва.
ИЗ ЕВРОПА
Именно любимата му музика го провокира да започне да пътува, за да снима и извън България, да пише писма до мениджмънта на бандите или до организаторите на концерти и фестивали в чужбина. „В 75% от случаите не получавам отговор“, казва той, но това по никакъв начин не го отказва. Той има далеч по-голям мотиватор в лицето на всичко, което е сложил в портфолиото си до момента. Като австрийския фестивал Nova Rock, който снима вече 6-7 години подред.
Първият концерт, заради който излиза зад граница е на австралийските фънк, джаз, реге, ска диваци The Cat Empire в Румъния. Получава одобрение от мениджмънта и пропуск за фото пита. След това ги снима няколко лета в различни градове като Амстердам и Виена. „Това най-вероятно е бил и първия ми опит за задгранична акредитация, защото преди време съм бил с по-малки амбиции и не съм искал на всяка цена да снимам Ghost, Metallica”, смее се той и споделя, че днес мечтае да снима Rolling Stones на новото им европейско турне, иска да запечата още U2 и Metallica.
Понякога получава одобрение за акредитация само дни преди събитието, когато не може да се добере до прилични самолетни билети. Но и това не го спира – мята се на колата и тръгва.
И ФОТОГРАФЪТ Е ЧОВЕК
Това че и фотографът е човек, Орлин Николов разбира на концерта на Крис Корнел в Античния театър в Пловдив през 2016 г. Фронтменът на Audioslave, Soundgarden и Temple of the Dog е един от любимите му артисти и той го е гледал 3 пъти, като два от тях е снимал. Малко преди да дойде в Пловдив, Орлин снима Корнел във Виена, след което научава новината, че ще излезе и на сцената на Античния театър. Естествено местата за фотографи са силно ограничени. Ден преди събитието в Пловдив получава обаждане от Васил Върбанов, организатора на концерта, с думите: „Трябва да представиш портфолио. Можеш ли в рамките на 10 минути да го изпратиш“. Може. И се оказва един от тримата одобрени фотографи. В допълнение, във фото пита е и, може би, най-легендарният жив концертен фотограф – Рос Халфин.
„Бях нервен до самия момент, в който влязох в Античния театър. Това, което си спомням от концерта е как съм в оркестрината, този полукръг до сцената, който е празен, и сме двама фотографи плюс Рос Халфин. Усещам, че съм се изнесъл максимално близо и съм на 3 метра от Корнел. Вместо да снимам, аз съм си облегнал камерата на коляното, клекнал съм, седя, гледам го в очите и пея с него. Не знам колко време съм бил така. В един момент си казах: „Имаш три песни да снимаш, какво правиш, давай!“, силно емоционално разказва Орлин Николов. В крайна сметка има и кадри и незабравима лична емоция. Това стъпване в страни от професионализма обаче не му се е случвало никога преди и никога след това.
СЛУЧВАТ СЕ И ФАЛОВЕ
С толкова много „щракане“ няма как да няма и фалове. На фестивал в Словения, по време на концерта на Dimmu Borgir, остава без основния си дълъг обектив 70-200 мм, защото така го наквасва дъждът, че може да вади рибки от него. На Nova Rock преди няколко години, по време на System Of A Down е повлечен в огромно пого и остава без телефон. Много често едва се измъква от пита. Случвало му се е да се спъне и да падне на ръката си, за да спаси камерата, въпреки че губи заради това един часовник. Губил е и ключовете от колата си на Sziget в Унгария, но разказът, който ни стана любим е за концерта на метъл кор бандата A Day To Remember на фестивала Nova Rock преди няколко години.
„Групата се появява на сцена с експлозии, огньове и всички екстри. Охраната ни държи отстрани до сцената, докато минат експлозиите първите 30 секунди и след това имаме право да влезем. В момента, в който влизаме, вдигам камерата и върху нея се стоварва нещо. Оказва се литрова халба бира, доста пълна, която пада директно върху тялото на камерата и прави огромна вдлъбнатина на корпуса, а с дръжката ме одрасква по челото. Целият бях залят с бира, огледах се, избърсах си камерата и продължих да снимам, защото работеше. Ако беше обаче с 2 см по-напред, халбата щеше да откърши обектива“. Според нас Орлин все още изтръпва от тази мисъл .
ХОБИ ИЛИ ПРОФЕСИЯ
За Орлин Николов фотографията не е точно професия. Не изкарва парите си с нея, въпреки че понякога попада сред перата в бюджета му. Но я приема изключително сериозно, точно като професия.
За него да отиде на концерт без камера е мъчение: „Не знам какво да правя. Гледам и кадрирам, поправям наум фотографите отпред. Вече не мога да ида на концерт, ей така, за да слушам“. Не само не може да се забавлява без да е доволен след това, че освен емоция е отнесъл и страхотни кадри у дома, ами обича и да се предизвиква, като на концерти, които не са му „критични“, отива само с един твърд портретен обектив, например. Защото в крайна сметка, какво значение има техниката, която държиш в ръце, ако не успееш да внесеш удоволствие и емоция в нея?!
