Наталия Дукова: Жонглирам с кратерите на луната, не изпускам реда си на опашката за банички!

Наталия Дукова е актриса, режисьор и драматург. Също така е и писател. Обича да пише портрети в едно изречение, както и филмови сценарии.

Наталия е завършила театрален колеж „Любен Гройс“. Още като студентка работи в Българска национална телевизия, а по-късно става част от трупата на Театър „Л.Кабакчиев“ в Казанлък. Писането ѝ е страст от 10 години. Дебютната ѝ книга „Дуковизми – пъпна връв“ излиза от печат преди 3 години. В момента има още една готова книга с дуковизми – медитативни разкази и портрети в едно изречение, която предстои да излезе след няколко месеца. Най-популярните ѝ пиеси са „Чудовища“, „Връзки с реалността“, „Мисли наум“.

Има реализиран и поставен на сцена моноспектакъл – „Мозъчен дренаж“ (първият ѝ написан текст). С много вдъхновение, хъс и талант, Наталия превръща текста на „Чудовища“ във филмов сценарий и вече има заснет пълнометражен игрален филм, на който предстои премиера след няколко месеца. Режисьор на филма е Калоян Патерков, а продукцията е реализирана от „Кино академия за таланти“ , където Наталия Дукова започва да работи първоначално като преподавател,  а днес  художествен директор на школите за актьорство и за кино на национално ниво.

Наталия, ако трябва да опишеш себе си на непознати хора, моля те, направи го артистично…

По-скоро ще напиша портретът в едно изречение, който написа майка ми за мен – ‚Древен часовник, сверен с новото време!“

Портретите в едно изречение са мой специалитет, с който се забавлявам, когато ходя в парка или сама в любимо заведение. Като Метафоричен скенер за хора са. Предизвикателство е да обобщиш човек в едно изречение, но виж колко много може да каже, като за начален тласък.

Наталия Дукова
Снимка: Личен архив

Къде си ти в момента между реалността и въображаемия свят на киното?

Метафорично и буквално – жонглирам с кратерите на луната, без да изпускам реда си на опашката за банички!

Какви теми те вълнуват, разкажи ни за тях?

Актьорството, драматургията, режисурата, превъплъщенията. Като че едно от най-интересните теми сега ми е режисурата, защото там имам да „чепкам“. Аз и в писането много „чепкам“, проучвам, предизвиквам си въображението. Но когато работя с хора, с актьори, то ми е толкова интересно, толкова хубаво! Това  важи и за преподаването – не учител -ученик, а режисьор – актьори. За да се получи онова, което искам, аз се превъплъщавам във всевъзможни образи. Часовете ми са като 8 часа театрален маратон, хаха! А иначе си имам любими мои ярки персонажи, които съм изиграла, като започнем от Мерчуткина от „Юбилей“ на Чехов, чието име ми беше прякор за дълго време от студентските години, минем през Дорина от „Тартюф“ и стигнем до Мартина от „Мисли наум“. Да не пропусна майката на Грозното патенце – Госпожа Майка, която обичам безкрайно. Кукленият театър ми е на сърце, друго, различно умение е да оживиш кукла. Като раждане е.

Какво е за теб любовта? Какво място заема тя във вътрешния ти мир/свят?

– Любовта ми дава опората, спокойствието, уюта, в лицето на съпруга ми и родителите ми, разбира се! Вътрешният ми мир рядко е мир и точно това ме движи. Гледам да си „образувам“ вдъхновение, търся си го на различни места, спирам се на мостчета, шегувам се в магазина, разговарям със съседите в асансьора, чета, постоянно мъкна разни неща вкъщи, правя програма за партитата „на домашно“, като късметчета, изненади, плей листа, „задачки“ за забавление.

Понякога съм много тиха.Тогава „не ме търси и не ме „разведрявай“.

Обичам такситата и асансьорите – там си мисля, правя си планове. Едно от най-хубавите, хармонизиращи ме неща, е когато се смеем с мъжа ми и то най-непринудено. Имаме си наши си темички и ги развиваме в още по-големи абсурди, за да ни е забавно. И заедно слушаме музика! Правят ми забележки иначе, че съм много „отворена“ и доверчива към другите и че от това ще си патя някой ден, но… аз съм убедена в доброто в човека, пък и какво може да ми „вземе“ – най-ценното не подлежи на кражба.

Когато обаче ми се случи да се разочаровам от човек или конкретно поведение, ме прави безумно тъжна. Не ядосана или сърдита, а тъжна.  

Знам че пишеш, имам твоя книжка „Дуковизми – пъпна връв“. Как и защо се появиха дуковизмите?

Дуковизмите идват в неочаквани моменти, когато ме „засърби“ мозъка от нещо видяно, преживяно, усетено. Преди пишех много на публични места – в заведения, по пейки. Сега си пиша вкъщи. Понякога имам нужда да седна и да пиша, без да е за нещо конкретно. Имам натрупвания, които узряват в преживяването на писането, вдига ми се адреналина, ендорфина, серотонина или какъвто хормон си избере човек, свързан с вълнение и щастие. Даже не си спомням кога започнах да пиша Дуковизми. То си дойде от нужда. Със сигурност първо преобладаваха любовни текстчета. Те са и базата на пиесата „Чудовища“. Както и на „Пазар на животи“, която сигурно ще бъде реализирана някога на сцена. Сега се подсещам, че е хубаво да поработя с учениците от школата по нея!

Като намеси школата към Кино академия за таланти – какви са професионалните ти ангажименти и проекти и изяви?

Тук може би ще прозвучи сухо и информативно, но ще спомена последните неща, по които работя – подобаващо  завършване на учебната година, подготовката на новият прием. Предстои ми и да напиша 7 сценария за късометражни Инсайд(inside)-филми – метафорична история за вътрешния свят на 7 популярни личности, свързани с изкуството и ентъртейнмънта в България. Също така съм поканена за предварителен сценарий на сериал, който се очаква да бъде поне два  сезона. В началото на репетиционен процес съм на представление по мой текст, в което ще поема режисурата. А най-смелият проект ще запазя в тайна, докато му дойде времето. Книга също ще има, надявам се. Тя е готова, само да намерим момент. Скоро ще можете да чуете и една прекрасна детска книжка, която озвучих – “Уроци по СМИСЛОмъдрие”.

И имам голямо желание да се появя на сцена тази година! Майка ми много ще се зарадва на последното, тя много страда, че „замразих“ играта в театъра.

Снимка: Личен архив

БЛИЦ

Коя си ти?

Сладурка, запазила едно ребро от Лилит ( първата, дръзката и неконтролируема жена на Адам, някъде я описват като демон….)

Три думи, които те описват най-добре?

О, Боже мой!

Какво правиш в момента?

Разпускам след дълбоко приключенски ден.

Какво задължително има в дамската ти чанта?

Малка кутийка с тютюн, филтри и листчета, и безалкохолно – сок от бъз.

Как изглежда обичайно един твой ден?

Ставам с любопитство, кога без настроение, кога със, но винаги с разходка на две „бесни кучета“ и си мисля за онова, което имам да направя и което никога не се случва точно така.

Кой е най-големият ти стимул в работата?

Насладата от процеса и резултата!

Как поддържаш форма – духовна и физическа?

С разходки, пазаруване и чувство за хумор, работа, работа, работа и даване на съвети. Просто обичам таланта и размяната на любов на всички нива.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се сблъсквала?

Да намеря смисъл.

Коя е книгата, без която не можеш?

Нещо на Стивън Кинг.

Koи са филмите, без които не можеш?

Красиви и смислени психо трилъри.

Изброй три неща, без които не можеш?

Мъжа ми, спокойствието и изкуството! Леле, пропуснах цигарите ли?

За теб  Кино академия за таланти е…?

Смисъл, Гордост и Радост.

А „Чудовища“ е…?

Първият ми успешен филм.

Как планираш времето си между многото ти ангажименти?

Редя: работа, награда, работа, награда… И контрол! Много контролирам.

Какви са за теб студентите, на които преподаваш актьорство?

Те са ми радост и приятели, армия и сила!

Какви три задължителни качества трябва да притежаваш, за да си добър преподавател по актьорско майсторство?

Гъвкавост, обаяние и талант!

Ако твоя живот беше филм, той щеше да се казва…?

Беднякът-милионер. Имам цял Дуковизъм за това.

Какво е твоето лично мото?

Приспособявай се, слушай и избирай да правиш това, което ти носи наслада, смирено и с благодарност!

Какво те мотивира да продължаваш напред?

Сетивата. Наборът от емоции, които тепърва имам да опознавам.

Сподели с нас един кратък нов свеж Дуковизъм, който никой все още не е чел?

Жулиета Каполети

Не той измисли нея, а тя измисли него. Защото нямаше кой да разкаже за момичетата, дето се влюбват. Всички момичета в себе си събра, за да се чуят историите им – за възможността да обичаш, за страха от внезапната светкавица, за играта на гъдел, от който трябва да си почиваш, защото непрестанния смях изморява и вече не е хубав…Измисли го, за да разкаже за тях, така че всички да разберат колко ѝ беше хубаво, и как ѝ е хубаво и сега…

Оня балкон, като люлка на света, момчето, което си нямаше име, нейните очи – неговият спасителен огън, неговите ръце – нейната свенлива престореност, нейните бузи – единствените рози, от които е избрал да вдишва, за да запази живота си, неговите гърди – ограда, която да прескочиш, за да си откраднеш череша, нейните нозе – пътека за следване в тъмното, неговото оръжие – разлистване на венчелистчета, нейната тайна – техен завет към познанието на кристалната решетка, в която доброволно се затваряме, защото през нея се виждат по-добре и размножени отблясъците на светлината… Жулиета си измисли Шекспир, за да има кой да разкаже тази вселенска тяхна история…

Четете още по темата