Maze Hunters – бунт срещу ежедневието

Maze Hunters са приятно явление на българска инди сцена, което съвсем не се взима на сериозно, но сериозно прави музика. Групата има зад гърба си един краткосвирещ албум – „I Am Not a Number“, който пусна в началото на 2020 г., две години след като се събират в сегашния си формат. А именно – Александър Иванов (вокал и ритъм китара), Евгений Обручков (барабани), Дмитрий Воннов (бас) и Валентин Панчев (лийд китара).

(Прочети още: Maze Hunters и Froyd с концерт „Пред Блока“ (СНИМКИ))

Открих ги в репетиционната им, до която се стига по една наистина тъмна улица, защото срещата ни, естествено, беше вечерта – след като и четиримата са свършили стандартната си работа и са готови да хванат инструментите. Смело мога да твърдя, че това е най-веселата банда непознати, които съм срещала и които стартират, развиват и завършват едночасов разговор само през шеги. През смях обаче, хората често успяват да си кажат най-сериозните неща. Точно каквито са и темите в песните на бандата.

YOUTH

Повод за тази наша малка музикална среща стана най-новият сингъл на Maze Hunters – Youth, който се появи преди няколко седмици. И той като тях – с уж забавно видео, а с толкова сериозно послание в текста. Истински бунт „срещу ежедневието и нещата, които може би прекалено рано идват в нашите млади години“, както казва Александър, който е и автор на текста.

„We are arrested but free“

Youth, Maze Hunters

„Едва навършваш 17-18 и вече трябва да търсиш как да се оправяш. В нашите постсоциалистически държави липсват онези 2-3 години, в  които младият човек има възможността да поживеем за себе си и да реши какво бъдеще иска. Раждаме в условия, в които веднага трябва да станем възрастни, искаш или не. Ако ни дадат 2-3 години да поживеем свободно след като завършим училище, без задължения, мисля, че повече щеше да стане от нас като социум“, разяснява още вокалистът на бандата.

Тук е мястото да отбележим, че трима от четиримата музиканти са бесарабски българи – Александър, Евгений и Дмитрий. И тримата са дошли в България за да учат (без да се познават), но най-ценното, което са намерили в странта, не е образованието (което им е дошло по задължение), а самите себе си и възможността да правят музика. Единодушни са, че на 18 може би е рано да решиш с какво искаш да се занимаваш и най-често това води до грешен избор на специалност и пропилени 4 години в университет. Дават себе си за пример. Нито един от тях не е учил музика, а и не работи това, което е следвал в университета.

Объркването на младия човек, принуден да влезе в системата на възрастните без подготовка. Да, ето това е Youth и момчетата прекрасно са закодирали личните си преживявания в музика и текст. Това е и едно от основните „правила“ на Александър при писането на лириките – „Всички текстове свързвам със себе си и с моите преживявания. Пиша това, което вълнува мен, а не други хора и винаги се стремя да има послание. За мен текстът не е просто да хвърля някакви думи, върху хубава мелодия, която сме измислили“.

ЗАТВОРЕН КРЪГ

Всъщност Youth е стъпка към първия дългосвирещ албум на Maze Hunters, но никой от четиримата не е готов да се обвърже със срокове за излизането му, защото този път записват всичко сами. Превърнали са репетиционната си в студио. „Първият ни албум беше записан от наш приятел – Raymond Steers, на когото отидохме на гости в село Ново градище, до Търново. Записвахме на 8-канален лентов рекордер“, връща назад лентата китаристът Валентин. Преди обаче да довърши разказа си, останалите се намесват, къде през шега, къде през ирония, и доста цветно описват „странните“ условия, в които са работили и които са дали като резултат „суровия звук“ на „I Am Not a Number“. „Но пък научихме много за процеса“, успява да продължи Вальо.

Това е довело до решението да си вземат собствена звукозаписна техника, която да им позволи да са гъвкави във времето за запис, „финансов плюс в дългосрочен план е“, както отбелязва басистът Дмитрий, а е и „огромен плюс да научиш нещо ново“, додава метрономът на бандата Евгений.

Та, каквото и да чуете от тук нататък от Maze Hunters да знаете, че си е изцяло тяхно. Затворили са кръга по писане, записване и продуциране. По този начин вървят към нов албум, който вече е разчертан на една дъска в репетиционната, която обаче пазят ревностно. Но пък разкриват, че имат още една готова песен – Thing That I Need, която ще се появи през април. Имат и много идеи в ръкава, които изискват само още малко време, за да добият финалния си вид. Пък и признават, че са доста критични към себе си и постоянно връщат записите, за да ги доизпипат, да вложат вътре нещо специално и да вдигнат качеството. „Но много често нашите планове и идеи са несъвместими с възможности ни“, пуска кисела усмивка Александър.

Може би затова признават, че не вярват във финансовия си успех като музиканти. „Най-голямото щастие ще е, ако освен удоволствие от правене на музика и концерти, това наше хоби започне да ни носи и друго. Мислим обаче, че е невъзможно“, казва вокалистът, а останалите клатят глави в знак на съгласие. И преди настроението да се смени нежелано драстично, той добавя: „Но това не пречи да се движим напред!“

СТАРТ ОТ ЕДНА РЕПЕТИЦИЯ

Заедно са от 2018 г. и определено са се придвижили значително напред. Това се усеща както в музиката им, която се развива с всеки следващ сингъл и като композиция, и като текстове, и като звук, така и в сериозния поглед върху кариерата им на група, след като подписаха с мениджърксата компания L’Evil Music, благодарение на която са неизменна част от поредицата събития „Пред блока“, а преди това – oт Camden Night.  

Преди да създадат този квартет свирят двама по двама. Общи познати обаче ги събират и „буквално след една репетиция си казахме, хайде да свирим заедно“, припомнят си те. На онази репетиция обаче все още са трима. Няма го Вальо. Той влиза в много ключов момент – три дни преди бандата да дебютира, записвайки лайв сесия от две песни за Amps On Air – авторските „Ice Scream“ и „The Capture“ (първоначално кръстена Ghosts). Китаристът разучава веднага парчетата, а на първа репетиция сяда зад синтезатора. „На края на репетицията му предложихме да пробва с китара и веднага му казахме: „Човек, не свири на синтезатор, моля те!“, смее се басистът Дима.

След тази репетиция, на която Вальо веднага предлага соло на китара, което всички приемат единодушно, на всички е ясно – група ще има. Следващите им дни са доста интензивни. „Аз работех до 12 през нощта. Те се събират към 10 ч. Отивах при тях по-късно и репетирахме до 8 сутринта, а после в 9 ставахме за работа“, разказва Александър. Седмица по-късно е и първият им концерт в клуб, за който Вальо вече знае целия репертоар. Бандата стартира направо с авторски песни. Някои от тях момчетата са донесли в общата репетиционна от свиренето си по двойки и са развили в последствие заедно. Други се получават, докато просто си джемят, а трети идват с вдъхновение, сполетяло някого у дома.

ПОСОКАТА

Посоката на музиката им може и да се мени, но това, което винаги ги е водило е „да правим музика, която харесваме, а не такава, която може би би ни спечелила фенове. Не гоним известност. Вярваме, че ако правим нещата искрено и с голямо желание, това 100% ще бъде забелязано“, обобщава Евгений.

И май петте години, в които правят каквото си знаят, доказва това. Тонът им веднага се сменя, когато заговорят за новите неща, които научават около звукозаписа, за творческия си процес или за адреналина, който думка в главите им когато са на сцена. Държи ги с дни след концерт. „В такива дни дори не мога да работя“, оплаква се с усмивка барабанистът, който е избрал да изкарва заплатата си в IT сферата.

Единодушни са обаче, че това, което им харесва най-много е да са в група. И то точно тази, която сами са сътворили от общата музикална посока, в която гледат, но и от малките различния във вкусовете и стила на свирене, които правят Maze Hunters това, което е – изключително приятна банда, която винаги може да те изненада. Или, ако трябва да завършим в шегаджийския им стил –„нещо като емо пост рок брит поп ривайвъл“ група.