fbpx

Krekhaus: На улица „Лека нощ“* прозорците са запотени

Krekhaus Снимка: Явор Недев

Krekhaus са една от онези нови групи, които постоянно изненадват с нещо. Дали ще се променят стилово, дали ще се гмурнат дълбоко в поезията или ще създават спектакли, а не концерти… Първият им дългосвирещ албум  „Gutenachtstrasse“ вече е готов и чака подходящ момент да се появи на бял свят (през 2018 г. издадоха EP „Odd One Out“).

За сега момчетата са пуснали един сингъл от него. Казва се “Mist” и ни върна с повече от 20 години назад – в златната ера на гръндж културата. След като момчетата бяха така любезни да ми дадат да прослушам всички нови песни мога да ви кажа: „Не си вадете изводи от “Mist“ за целия албум!“ В него има буквално от всичко, включително и приспивна песен… Но няма да издавам повече! Нека първо излезе и за него ще има да се говори.

Това, което правят Krekhaus обаче е доста отвъд музиката. Текстовете на песните им намират с лекота пресечни точки с литературата, към която видимо бандата има афинитет. Дори в обикновен разговор цитират класически и модерни автори като Булгаков ( дори успяха да намесят „Майсторът и Маргарита“ по-надолу в интервюто“. От там философията навлиза дълбоко в смисъла на посланията им. И всичко това е примесено с още изразни средства като фотография и дори може да кажем театрално изкуство. Едно голямо творческо ядро, концентрирано в банда, което може и да е малко претенциозно, но в никакъв случай не и самоцелно.

В момента са четирима. Китарата е в ръцете Явор Недев, Георги Велинов приковава вниманието не само с гласа си, а и с артистично присъствие, басът е за Явор Милчев, а барабаните – за Матей Христосков, който е „ударник“ и на друга готина млада банда Innerglow.

Явор Недев  Снимка: Рия Найденова
Явор Недев
Снимка: Рия Найденова

Явор Недев, който заедно с Георги основава групата, ми разказа повече за  „Gutenachtstrasse“, като се постарахме да не задоволим напълно любопитството на меломаните, за да не развалим удоволствието от първото слушане на албума съвсем скоро в дигиталното пространство, а не след дълго и на физически носител за всички ретро фетишисти.

Здравей, Явор. Вадите нов албум. Кога започнахте да работите по него и трудно ли стигнахте до финалния му вариант?

Крайно време беше. Още в началото, когато групата беше в ембрионалната си фаза, си казахме, че няма да тръгнем да записваме албум, докато не сме свирили поне няколко години заедно. Защото установяването на група и композирането на песни не е необходимо и достатъчно условие за записване на първи албум. Романтичното обяснение е, че трябва да се развият песните, да се научат да ходят, да бягат и да седнат да изпият по една бира заедно на Седмочисленици. Трезвото обяснение е, че за да се случи един истински първи албум, музикантите му първо трябва да се научат как се правят компромиси и да се чуват един друг. Това отнема време. Затова повечето песни от албума са стари композиции, „отлежали“ в избата на времето след първоначалната ферментация на креативния сблъсък. Има песни на поне четири години. Тъкмо проговарят.

Гласът на Krekhaus Георги води задълбочен разговор, а басът (както винаги) забавлява публиката – Явор Милчев. Кадърът е на другия Явор – Недев, който се увлича по аналогова фотография и изобрази това интервю

Какво е чувството днес, след като вече сте „затворили“ този проект?

Проектът технически е изпълнен, но не сме го заключили в чекмеджетата на историята. Имаме още клипове да правим, кампания да управляваме, интервюта да даваме. Откакто започнахме да пишем документацията към Национален фонд „Култура“, с чиято помощ успяхме да осъществим албума, не сме спирали да мислим за него. Логическото продължение е да запишем втори краткосвирещ албум съвсем скоро, за да бъде готов да застъпи, след като инерцията на албума се изхаби.

Времената са такива – песните се въртят по-бързо, отколкото преди, животът им е по-кратък. Независимо дали ни харесва или не, това няма значение. Започне ли даден артист да се оплаква, че времената, пред които е изправен, не са му по силите и че в миналото е било някак по-добре, най-хубаво ще бъде да се откаже и да спре да губи времето на всички по веригата. В този ред на мисли „вчера“ за Krekhaus няма. Има днес и какво може да се направи днес, за да ни е по-лесно утре.

Защо „Gutenachtstrasse“ и защо на немски (само заглавието е на немски)?

Krekhaus
Музиката понякога ги забавлява
Снимка: Явор Недев

Това е онази улица, на която се случва поезията на нощта. По нея ходят Коровиев и Бегемот, Анушка вече е разляла олиото. В безистена Том Уейтс свири на мухлясал роял сред лилавия дим на алкохолните сервитьори, Чарли Паркър току-що се е разминал с чинела, а на третия етаж зад дръпнатите завеси в стая с потни тапети и разхвърляно легло Хънтър Томпсън блъска по пишещата машина за духовете на мечтите. На ъгъла с лъщящия от дъжда булевард, дяволът танцува в захлас пред музикалната кутия на Пипи Дългото чорапче, която върти ръчката с две ръце, а Господин Нилсон събира пари и угарки от цигари в шапката си. Улица „Лека нощ“ е навсякъде, където дори един съзидател стои буден и се взира в мрака, търсейки ключа, търсейки изход от лудостта, видял най-великите умове на поколението си голи, истерични и гладни. Всичкоединство и независимост. Само на немски може така.  

Вашите истории в лириката ми приличат повече на литература. Правилно ли намирам такъв литературен корен в текстовете ви?

Корените на всяко произведение се простират до плътта на себеподобните. Изобразително изкуство трудно ще се роди от музика и обратно. Текстовете на Георги въплъщават винаги различните герои, които го населяват в писателската му лудост. Вярно е, че доста често говорим за вдъхновителите ни от литературния свят, като че от там се черпят по-конкретните образи. Можем да говорим за литература, защото трудно се говори за музика, Да говорим за чувства и осмисляне, изправени пред изкуство като музиката, което има за целта да покаже, а не да разкаже, е почти обречено упражнение. С думите поне може да се работи.

Георги е основният текстописец на Krekhaus Снимка: Явор Недев
Георги е основният текстописец на Krekhaus
Снимка: Явор Недев

А къде избягаха по-леките теми – сексът, съблазняването?

Сексуалният заряд е толкова по-отвращаващ, колкото по-явно е изразен. Рано или късно се превръща или в откровена порнография, или във фарс на самия себе си. Рифовете разказват за похождения, дърпат косите и притеглят с плътски заряд. А този албум е всичко друго, но не и лек. Твърде много екзистенц има за разказване по улицата за лека нощ.,, по която немалка част от прозорците са запотени.      

Смесването на много стилове е резултат от търсенето ви или по-скоро от това, което сте намерили вече?

Все още не сме намерили това, което търсим.

Какво е нужно за да се разкаже история в един хубав текст на песен?

Интровертност. Искреност. Кураж. Опит. Непукизъм. Занаят.

Снимка: Явор Недев
Снимка: Явор Недев

Най-често артистът има две мотивации да твори  – за да извади/махне нещо от себе си или за да покаже нещо на хората, да бъде слушан/четен/гледан. Коя от двете е вашата?

Терапия или его? Нито едното. Това е необходимост, заряд, който трябва да бъде канализиран, визия, която изисква материализиране. Най-хубавото на музиката е, че след частното случване на писането ѝ може да бъде реализирана в общото пространство на концерта и така едни хора, непознати един другиму, да се отдадат на нещо споделено. Което, трябва да признаем, в тези бурни дни е нещо рядко. Този тип изживяване и осъзнаване, че можем да имаме значение за добруването на други човешки същества дори само за два часа, е нещо, което ни държи да пишем музика.

На моменти новият ви албум звучи като аудио запис на мюзикъл (предполагам заради чудесната игра с гласа на Георги). Ще се прехвърли ли и на сцена тази смесица от изкуства, която подсказва албума?

Би било чудесно. Доста често си говорим в сцени от филми, сцени от книги, картини. Рано или късно ще направим крачка към нещо интердисциплинарно. Напоследък се повдига възприятието, чe Krekhaus е повече от музика – това е една къща, от чиято врата излиза проза, музика, кино, фотография и поезия. Не можем да танцуваме още, но никога не е късно.

"Пък ние сме артисти, танцуващи мечки", Krekhaus Снимка: Явор Недев
„По улиците за лека нощ (Gutenachtstrasse) немалка част от прозорците са запотени“, Krekhaus
Снимка: Явор Недев

И като заговорихме за танци. Заглавието на интрото ви е допълнено с изречението: Kunst ist nicht tanzbar. В крайна сметка обаче както рокът, така и всички останали стилове, които използвате са част от поп културата, а тя самата има основна мисия да забавлява. Та как се получава това между изкуство и забавление?

„Изкуството не е за танцуване.“ Рокът никога не е криел преклонението си към древните ритуали, в които шаманът и публиката стават едно, свързани от ритъма и танца. Тук става дума за различен вид танц обаче – танцът като начин на пренасяне, като език на общуване. Дали танцът забавлява, или не, зависи от вида забавление, на което е свикнал слушателят. Пък ние сме артисти, танцуващи мечки. Чудесно е всички да се забавляват.

Като човека с фотоапарата в групата Явор винаги отсъства от снимките. Дори на фотосесии се измъква, за да снима сам Снимка: Рия Найденова
Като човека с фотоапарата в групата Явор винаги отсъства от снимките. Дори на фотосесии се измъква, за да снима сам
Снимка: Рия Найденова

И да завършим както започнахме – лесничко – имате ли дата за премиера на албума и планове за?

В този момент нищо не зависи от нас. Надяваме се лятото да се отвори сцена, където да можем да организираме концерт-празненство, с което да ознаменуваме първия си дългосвирещ албум. Дотогава ще се наслаждаваме на него онлайн.

*Улица „Лека нощ“ в превод от заглавието на албума Gutenachtstrasse

Четете още по темата