Иван и Елена Масларови – фото мечтатели от Photo Cafе

Българското фото общество е особена порода животно, еволюирало до състояние на пълна адаптивност към всякакви обстоятелства. И липсата на култура и традиции, и недостигът на финансови и морални стимули, не успяват да надвият това жилаво малко зверче, което в „зимните“ периоди понякога изпада дори в хибернация, но при най-лекия вятър на промяната се пробужда с нови сили. И всичко това заради шепа мечтатели, ентусиасти, дори опак хора, които събират силата му като в юмрук и напук на всичко държат българската фотография на повърхността. Познавам част от тези стълбове на днешната българска фотография, а съвсем наскоро се срещнах с още двама – Иван и Елена Масларови. Или просто Лени и Джъмбо от Photo Cafе.

Онлайн пространството им за фотография Photo Cafе от дълги години е пристан за много млади и стари снимащи в България. И докато други къде по-големи, солидни и добре финансирани медии си отиваха безславно, ентусиазмът на Лени и Джъмбо, и дълбокият им професионализъм, държат Photo Café в орбита.

Друг обаче беше поводът да ви представя тези двама сърцати фотографи.

МУЗЕЙ НА ФОТОГРАФСКАТА ТЕХНИКА

Да. Лени и Джъмбо са родители на забележителен музей на фотографската техника, който към  момента живее в онлайн пространството. След един приятен следобед, прекаран с тях двамата в студиото им в София, в което навсякъде се съхраняват експонатите от музея, вървях и си мислех – колко ли голямо трябва да е това пространство, което ще побере всичко, което двамата грижливо съхраняват и предстои да откриват и представят? От официалното стартиране на това смело начинание през 2022 г. до сега вече са представили около 800 камери, а на стелажа изчакват още поне 200, които трябва да бъдат заснети и грижливо описани от Джъмбо. „Понякога, за да намеря информация за някоя камера ми отнема 2-3 дни. Но в това отношение съм перфекционист и не правя компромиси“, категоричен е отговорникът по съдържанието – Джъмбо. А нови и нови камери се появяват постоянно. Някои от тях са дарение от фенове и колеги, други – Джъмбо намира по базари и битаци. Най-вече битаци.

“Всичко тръгна на шега и определено целта ни не беше да правим музей“, връща се 5 години назад Джъмбо, когато през 2020 г. започва да събира материалите за днешния музей. „Покрай Photo Cafе и създаването на статии и съдържание за техника ми хрумна да направя поредица от лекции за крайъгълните камъни във фотографията. Защото може да не съм добър фотограф, но съм техничар и обичам техниката.  Заради тази идея бях събрал първите седем автофокусни камери в едно видео“, разказва той.

ЗАПОЧВА СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ КАМЕРИ

В самото начало са били неговите стари камери и подаръци от приятели. Събирали са се на едно рафтче. Но полека лека залита в страстта си. „При мен проблемът е, че нещо като ме погъделичка и няма спиране“, смее се под неизменния каскет Джъмбо и сравнява любовта си към техниката с тази към шоколада. Търси редки камери, които не работят, защото така са по-евтини, а и в крайна сметка целта на всеки музей е да покаже експонат и да даде информация за него, а не да го привежда в работещ вид.

Така поредицата лекции дава началото на експозицията на този уникален за България виртуален музей на фотографската техника. А защо е виртуален?! „Защото проектът е некомерсиален, а аз имам и дизайнер“, казва той и сочи Елена. „След като има кой да направи всичко, защо да не „подредим“ музей?!“. А самата Лени твърди, че точно музеят, е най-скъпото ѝ „детенце“.

В малкото им студио, освен боксовете и рафтовете, пълни с камери, стои и една постоянна система с осветление и фон, готова за следващия експонат, защото Джъмбо и Елена не спират да добавят нови към колекцията. Дали „колекция“ е правилна дума не знам, защото авторите ѝ твърдят, че не са колекционери. Изключение е марката Зенит. Джъмбо е събрал 80% от произведените някога камери с тази марка. Остават му едва още 5-6. Но най-първият Зенит е на рафтчето му. Всъщност има много „най-първи“ модели и това е истинската му страст.

ПЪРВИТЕ МОДЕЛИ

Търсенето на един точно определен „най-първи“ модел се превръща и в най-голямото му приключение. Става дума за първия български цифров фотоапарат – Photo Clip PhC5000. Това чудо на българския технически гении, което събира 5 функции в едно – диктофон, видео заснемане, фотозаснемане, уеб камера и т.н. се оказва неоткриваемо дори във фирмата производител. А и няма никакви обозначения. Но един ден, по-точно – в единствения ден, в който Джъмбо склонява да вземе Лени на битака с него, още на първата сергия вижда малката машинка и то в опаковката си. Тоест – чисто нова. След големи пазарлъци, успява да си тръгне с нея срещу 5 лв. Бърза да направи кадър с апарата, за да се увери, че е намерил правилния, защото единствено тази първа версия снима само в резолюция  640х480. За щастие се оказва точната бройка и сега гордо седи в колекцията.

Там е и първият български лентов фотоапарат – Еделвайс. Както и първият опит за цифров фотоапарат, дело на Minolta. И, о да, огромен и тежък е, дори леко смешен, гледайки го от висотата на 2025 г. и безогледалните камери, които днес правят чудеса. Там, в експозицията е и камера с марка Apple. И в тази ниша са се опитвали да пробият хората на Стийв Джобс. Има и всякакви причудливи по предназначението си машинки – камера за заснемане на имоти от брокерите, както и апарат за паспортни снимки, плюс цяла серия мини фотоапарати като от шпионските филми.

РЕЛИКВИТЕ

Най-старата им камера пък е Kodak от 1910 г. „Старите камери от началото на века и арт деко апаратите са моята слабост“, включва се Лени. Изключително красиви ретро камери с мяхове, с различни големини на филма или плаката, невероятни форми, направо очите не могат да се нагледат. „В момента наблягам само на уникати, защото, когато проектът не е комерсиален, в един момент става трудно“, признава Джъмбо.

Въпреки че не работи целенасочено към изнасянето на всички камери във физически музей, признава че цели подобна стъпка някой ден. „Аз съм го смятал. Трябва да наема помещение, да направя витрини и да наема човек, който да го менажира. Наемът и заплатата на този човек ще изискват на ден да минават по 50 човека, които да оставят по 5 лв за билет… Това в България не може да тане!“. За съжаление сме единодушно категорични по въпроса. Но затова има и План Б: „Като се пенсионирам да си отворя едно кафенце, което да помещава музейната част!“.

ФОТОГРАФИЯТА Е ЖИВОТ И ЖИВОТЪТ Е ФОТОГРАФИЯ

Тази игра на думи важи с пълна сила за Иван и Елена. Двамата се събират заради фотографията, работят в тези среди, поддържат виртуално местенце за фотография, имат си музея, пътуват за да снимат и в свободното си време пак снимат.

Запознават се на сбирка на един от фотографските форуми преди петнадесетина години и общият им интерес към това изкуство провокира Джъмбо да я покани на изложбата си с фотографии от Санторини през 2010 г. Лени не отива на откриването. Всъщност, изобщо не отива. Но това не отказва Иван, който ѝ праща специален куриер на работното място. А пратката е фотокнигата от изложбата, завързана с 27 балона с хелий с надпис „Голям Мечо“, навръх Св. Валентин. „След това, без да ме пита, резервира два дни на Тасос“, спомня си Лени и се смее, защото докато разказва Джъмбо постоянно коригира неточните ѝ спомени.

Още от това първо пътуване започват да снимат заедно. Тестват техника, отдават се на любимата фотография. И тази обща страст ги провокира да създадат Photo Cafе през 2012 г. Преди него Лени е имала блог, в който да споделя кадри от пътуванията си, а Джъмбо е дългогодишен сътрудник на хай-тек списания, в които е писал специализирани статии. Създател е на първия сайт на Nikon и е работил за вносителите на любимата си марка. Именно тази му репутация прави значително по-лесни нещата на старта на Photo Cafе. Освен сайта, плод на този опит е и изчерпателната и много полезна книга, която издават “Влез в студиото”.

ДЖЪМБО ПРЕДИ ЛЕНИ

Фотографията влиза в живота на Иван Масларов още като дете със една Смена 6, която е връчена в ръцете му от баща му, докато са на семейното лозе. Годината е около 1984 г. Естествено нищо неразбиращият юнак просто натиска спусъка и механизмът превърта 36-те черно-бели кадъра. Но голямото преобръщане идва щом се прибират и баща му го вкарва в банята, където е пригодил домашна лаборатория с импровизирана червена лампа. „Видях как от бял лист се появи снимка. Това беше моментът“, спомня си Джъмбо. Годините след това се записва във фотоклуб към Дом на културата Средец при Илиян Илиев, един от най-добрите кулинарни фотографи днес. „Той ми преподаде първите стъпки, а по-късно аз поех този фотоклуб. Щом дойдеха нови хора ги гледах внимателно в светлината на лампата в тъмната стаичка, когато проявяваха първата си снимка. Ако очите им светеха, значи ще станат фотографи“, разказва още той. Снима първата си сватба, разбира се некомерсиално, защото е празникът на братовчедка му, през 1988 г. със семейния Зенит.

„В първите дни на демокрацията, давах всичките си джобни на една съседка, която работеше на Илиянци и ми уреждаше филми ORWO 22, един пакет за 22 лв. Това ми беше издръжката за 2 седмици и половина. Отивах на един митинг и заснемах по три филма. На следващия – пак три филма. Оттам започнах с фотографията. Иначе по принцип трябваше да стана ветеринарен лекар, защото се увличах по биологията“, смее се Джъмбо. Но след казармата се отказва от ветеринарната медицина и записва полувисше двегодишно обучение във Фотографския техникум. Има диплома и от Нюйоркския институт по фотография, като учи и операторско майсторство в НАТФИЗ.

NIKON-ЪТ

Първият си Nikon пък хваща през 1994 г. „Баща ми се върна от експедиция в Антарктида и, минавайки през Ню Йорк, ми купи първия Nikon. Беше счупил фотоапарата Ricoh, който му бях дал, и ми донесе Nikon като компенсация“, разказва Джъмбо, чиито прякор по старите популярни фото форуми е Никончо. Не изневерява на марката през цялата си кариера като професионален сватбен и продуктов фотограф, която зарязва през 2009 г. „Трябва да си много дебелокож в тази професия. А аз не бях и общуването с клиентите страшно много ме натоварваше“, признава той.

В момента развива със съдържание Photo Cafе, дава консултации, изнася лекции и снима само за удоволствие. А удоволствието отскоро намира в абстракциите, които го водят в две посоки – кадри с ултра fish-eye /360-градусова панорама/ и снимане с ретро обективи на безфокус светлините на града, така че да се получат интересни светлинни феерии. „Експериментирал съм страшно много в фотография. С времето човек си сменя посоката, а го има и прегарянето. Затова съм се уверил, че най-добрата фотография става, когато снимаш за себе си. Фотографията е самотно занимание“, синтезира мъдростта на опита си Джъмбо.

ЛЕНИ ПРЕДИ ДЖЪМБО

За разлика от Джъмбо, Лени хваща камерата късно и случайно. Годината е около 2000 г. „С братовчед ми трябваше да ходим на екскурзия до Метеора и аз си помислих, че е хубаво да имам снимки за спомен. Тогава си купих първия фотоапарат от фотото на Славейков – сапунерка Pentax Optio T20. Не съм избирала марка, защото нищо не разбирах. На тази екскурзия обаче установих колко ми харесва да снимам. Фотографията ми припомни и моята детска страст – архитектурата“, спомня си Лени и се връща още по-назад към детството. „Чичо ми беше архитект и преподаваше във ВИАС. В неговия апартамент имаше малко ателие и на стената имаше огромен проспект на Айфеловата кула. Направо ме омагьоса, а чичо започна да ми разказва за архитектурата и това ме запали много. Мечтаех да уча точно това, но така и не стана. Днес архитектурата е в живота ми, чрез фотографията, защото именно това обичам да снимам“, усмихва се Лени, която всъщност е завършила графичен дизайн.

НА ПЪТ

Двамата с Джъмбо обожават да пътуват и Стара Европа е тяхното място, защото могат „да преядат с култура“, както сами казват. Тези пътешествия винаги са с камера в ръка, но както Елена сама признава, често щом застане пред някой архитектурен шедьовър не може да снима. Винаги първо оставя очите си да попият красотата. „Установих, че е изключително предизвикателство да покажеш едно изкуство, чрез изразните средства на друго изкуство“.

И докато Джъмбо е техничарят в тяхната двойка, то Лени е обратното. Това става много ясно и от любимата ѝ фраза на Анри Картие-Бресон „Какво му трябва на един добър фотограф? Едно око и един пръст“. Но тази фраза има нужда от бързо разяснение, за да не остава грешно впечатление. Или по-точно – продължение: Едно око, един пръст… и да познаваш техниката си. „Само познавайки камерата може да измъкнеш най-доброто от нея. Защото няма най-добра марка или модел. Когато си добър в знанията и уменията си, можеш да компенсираш недостатъка на техниката. Но в същото време не всичко може да се постигне с всяка камера“, казва Лени. И в крайна сметка: „Емоцията, която предаваш е в пъти по-важна от съвършенството на кадъра!“, категорична е тя.

ЗА ТВОРЕЦА И ЧУЖДОТО ИЗКУСТВО

Въпреки че късно се захваща с фотографията, Елена е захранена с изкуство в семейство на три поколения актьори. „Майка ми ме е възпитавала, че започне ли изкуството да придобива състезателен характер, то губи най-голямата си ценност. Тя успя да ме научи на уважение и преклонение пред изкуството, без значение какво е, защото облагородява и те прави по-жив. Затова за мен е по-важен моментът, в който държа камерата и снимам, отколкто да публикувам крайния резултат и да получа лайкове“, допълва тя.

Затова и едни от любимите им точки за посещение като туристи са музеите. Двамата с Джъмбо обичат да ги обикалят, за да се наслаждават на чуждо изкуство. „Истинските фотографи гледат чужди изкуство. Имаш ли желанието да погледнеш и да се насладиш на чуждо изкуство, тогава ти си творец“. Какъв по-добър финал на статията от това брилянтно проникновение на Джъмбо!