Kayo Dot не е група, която можеш да дефинираш лесно или да поставиш в калъп.
Да, можем да кажем, че са авангард-метъл група от Бостън (2003), че са основани от Тоби Драйвър (вокал, китара, бас), че през годините групата е променяла състава си многократно… Лесно е да нахвърляме факти от Wikipedia или генерирани от AI словосъчетания като “визионерска композиция” и “трудни за категоризиране талантливи личности”. Но е по-лесно и искрено да кажем просто, че софийската публика имаше шанса да се срещне с изключителни музиканти. След няколко препятствия – дълго чакане на границата и един развален микробус по-късно, започна концерт, който си струваше чакането.
Подгряващите изпълнители Dayin (Ангел Симитчиев) & OOHS! се появяваха на сцена за пръв път заедно, но успешно създадоха подходящото настроение, с което да посрещнем Драйвър и групата му за четвърти път в София.
Когато ги видиш на сцената, няма как да не ти направи впечатление колко са фокусирани. Като занаятчии, всеки е съсредоточен върху своят инструмент. Ако не ги слушаш, изглеждат почти случайно на едно място. Но когато използваш всичките си сетива, усещаш как петимата музиканти внезапно са придобили перфектна заедност на сцената.
Kayo Dot построиха и сринаха светове в уютна на Singles в НДК. Всепоглъщащата атмосфера създаде у зрителите усещане за споделеност. “Може ли да направим сцената по-тъмна?” – Драйвър помоли няколко пъти преди парчето Mental Shed. И в точно тази притихнала атмосфера слушателят може да потегли на безкрайно пътуване в дълбоките скрити кътчета на собственото си съзнание.
През цялото време Драйвър не просто пее, крещи и съска, а напомня, че гласът е музикален инструмент. Между дълбоки първични изръмжавания и високи звуци, наподобяващи детски плач, именно гласът те превежда между страх и комфорт, а всички други звуци, които преминават през теб, засилват усещането, че си част от историята, която се разплита пред теб.
Kayo Dot:
Dayin & OOHS!:
