Electric Dragon: Мизерията е музата на алтернативната музика

Electric Dragon Copyright: Licata.bg

Като дете Dragon Eye Morrison е лекуван с електрошокова терапия заради агресивното му поведение, а количеството електричество се е натрупало в тялото му и вече възрастен, той го канализира през електрическата китара. Thunderbolt Buddha е телевизионен техник, който след инцидент в детството, има същите супер електрически сили. Естествено двамата се изправят един срещу друг.Сюжетът е от японския филм “Electric Dragon 80.000 V” от 2001 г., който се оказва съдбоносен за няколко български музиканти.

Годината е 2005-а и Спаркс и Елмо, тогава едва 16-17-годишни, вече свирят в нео метъл група, която подражават на Korn, System Of A Down, Limp Bizkit и всички банди от новата вълна. Това обаче не им стига. „В един момент ни дойде много тегаво, защото много навлязохме във филма с депресиите и социална тревожност. Искахме да намерим отдушник, където да сме себе си, да сме креативни и да се изразяваме максимално свободно“ и двамата започват да експериментират вкъщи с различна музика, спомня си Спаркс.

ЯПОНСКИ КИБЕРПЪНК SCI-FI

По онова време започват сами да откриват как се правят авторски парчета. Нямат никаква музикална техника. Записват всичко с микрофон за скайп, увит в чорап, под който има гъба. Тогава измислят и името Wicked Freaky Suckers, след като за кратко са се назовавали Gaywerd. Тези имена обаче нямат никакво значение, защото един ден Спаркс гледа филма „Electric Dragon – 80 000 V“ и решава, че точно това е името на групата им с Елмо. Е, в последствие махат втората част „80 000 V“ и остават само Electric Dragon. В момента са в състав: Спаркс – вокали и програмиране; Елмо – бас; Алдо – китара; Бо – барабани; Гинес – диджеинг.

От старта са изминали повече от 16 години и момчетата са преминали през какви ли не състави на бандата, лични върхове и спадове, живот в чужбина, откъсвания от музиката и т.н., за да се завърнат отново и след броени дни да представят нов, пети поред студиен албум, който се казва Dark Dragon Rises.

КУПОНЪТ В ЛЮЛИН

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Точно така, пет студийни албума за банда, която започва като страничен проект на двама тийнейджъри и почти насила е събрана, за да се качи на сцена. Още в началото, те получават най-истинския съпорт – подкрепата на меломаните около себе си. Това, което ги кара да се замислят за по-сериозно отношение към самостоятелните си музикални дела бил купон при текущия им барабанист – Бо. „Той имаше къща с двор в Люлин, а ние занесохме диск с 30-40 трака. Който го чу всеки го хареса. Започнаха да ни навиват да направим нещо на живо, да съберем група“, връщат лентата момчетата и един през друг хвърлят неподредени, но ярки спомени. Към тях за кратко се присъединява първият Мартин, който хваща китарата за две дема. Точно тези записи ги карат финално да си повярват, че има бъдеще в групата им.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума
Electric Dragon Copyright: Licata.bg
Electric Dragon – Спаркс (вляво) и Елмо (Вдясно)
Снимка: Licata.bg

„И аз междувременно реших да се науча да свиря на бас. Не знам дали се научих, но знам че много добре имитирам на сцена, че мога да свиря“, усмихва се многозначително Елмо, така че е трудно да разбере човек дали се шегува. Преди това той е бил „хаотичната сила в проекта“ както Спаркс го нарича. Изтананиква някаква музикална идея, Спакрс я чува по друг начин, нарежда нотите по трети начин (защото и той в началото съвсем не разбира от тази работа) и на финала имат съвсем различен четвърти вариант.

ПРЕМЕЖДИЯ НА ЖИВО

Явно обаче талант е имало, но възможностите им не са отговаряли на него до толкова, че се замислят дали на първия си концерт на живо да не пуснат всичко на плейбек, и само вокалите да изпълнят на живо. За щастие не се стига до там. В групата се появява вторият Мартин зад китарата. Мартин Колев – Катасуми, с който записват и първият си дългосвирещ албум, носещ името на групата – Electric Dragon. „Той е култова личност. От него научихме доста неща за алтернативна и авангардна музика“, признават момчетата докато свещенодействат над сутрешното си кафе в центъра на София.

Започват в състав Спаркс – вокали, Катасуми – китара, Елмо – бас, Бо – барабани. Малко след това Бо заминава за Дания и се налага да го сменят с Максим Стоименов (Mental Architects), но и той се задържа за кратко, за да даде място на Мартин Колев от 40 Days Later. В момента Бо отново е в играта и е готов да държи ритъма на бъдещите им концерти, въпреки че новият албум Dark Dragon Rises е записан с Мартин Колев на барабаните.

Началото на групата е бурно и пълно с паметни концерти. Един такъв е участие на Electric Dragon на Tattoo Fest. Сетът е акустичен. Умишлено. Просто, за да може на финала да хванат и да строшат акустичната китара като бунт срещу акустичната музика. „Беше ни писнало от лансирането на акустична хипарска музика, защото това е много low effort музика. Всеки може да хване два акорда и да пее колко е яко лятото. Тогава протестирахме срещу това”, спомня си Спаркс, а Елмо уточнява, че текстът на парчето бил „Татуировките са зло“.

БЕЗ НАПРЕЖЕНИЕ И СТИЛ

Двамата бързат да уточнят, че тези бунтарски изблици, като че ли вече са отминали. „В момента сме приели една много будистка философия за живот – нещата са такива каквито са, а ние избираме как да им реагираме“, бърза да уточни Спаркс. „Но това не означава, че се примиряваме. Просто няма смисъл от мрънкане. Трябва да се действа. Винаги има начин да постигнеш това, което искаш, а не да се правиш на жертва и другите да са ти виновни“, допълва го Елмо, за да не остане някакво грешно пораженческо впечатление за музикантите в група, която сама по себе си е музикален бунт.

Част от този бунт на Electric Dragon е и невъзможността да бъдат стилово определени. В музиката им има джаз, фънк, електроника, рок, алтърнатив…. Всичко. От една страна това развързва ръцете им творчески и те могат да правят каквото си поискат. От друга, е невероятна спънка пред промоутърите, които изпадат в абсолютна невъзможност да ги сложат в някакъв пакет и да ги насочат към определен таргет.

Актуалният състав на групата, в който записват Dark Dragon Rises – Спаркс, Бо, Алдо, Гинес и Елмо (отляво на дясно)
Снимка: Емил Тодоров

DARK DRAGON RISES

Работата по Dark Dragon Rises започва още през 2015 г., когато излиза последния им към момента, издаден албум „Electric Dragon and Robin“ (за който привличат и новия си китарист Aldo). „Вече имахме няколко готови дема“, спомня си Елмо. Защо обаче минават шест години докато са готови с новия проект? Отговорът е в името на албума. „Всеки един от нас имаше ужасни предизвикателства, които трябваше да преодолее в този период. Групата на няколко пъти беше пред разпад. Това е причината да „въздигнем тъмен дракон“. Тъмен, защото е минал през ужасни неща“, обяснява Спаркс, който лично се е борил с хронична мигрена. Елмо пък за малко не умрял, а Мартин преживял тежък развод.

БОЛКА И МУЗА

„Усеща се болката в този албум“, допълва Спаркс, който е написал всички текстове. „Просто вече явно дойде моментът, в който имам какво да кажа, а не просто да търся рима. Главното, срещу което се бунтувах, докато пишех текстовете, беше консуматорството, животът на кредит, пропагандата: „Купувай! Консумирай! Посвети живота си на временен безсмислен хедонизъм!“. Една от песните написах за  брат ми, който е хазартно зависим. За мен беше много освобождаващо да излея тази моя лична мъка в песен. Мизерията е музата на алтернативната музика“, не крие нищо Спаркс. И Елмо изповядва същата философия: „Колкото ти е по-мизерно, толкова повече искаш да го излееш под някаква форма“.

Secret Angel е част от плейлиста ни в Spotify: https://spoti.fi/3flFTcW

За разлика от предишните си албуми, този път Electric Dragon планират всяка от десетте песни в Dark Dragon Rises да получи  клип. Наред е сингълът No Relations, който чакаме до дни. До момента момчетата са пуснали публично Fomo, Red Pilled, Secret Angel и Little Special Device. Последната е и „най-бавната песен в кариерата им“ и видеото са го снимали сами. А посланието? Да откриеш детската си впечатлителност отново. „Аз я намерих отново, но с определени забранени субстанции. Приемам ги като инструмент, с който може да постигнеш някаква крайна цел, но не трябва инструмента да е самоцел“, споделя Спаркс и признава, че вокалите му са вдъхновени от соловите проекти на Джон Фрушанте.

А междувременно завъртяха и един ремикс на „Баница“ на Иво Димчев. Авангард среща авангард. „Песента е изключително комплексна и има добра музикална стойност, като преодолееш визията му“, споделят Electric Dragon.

ХРОНОЛОГИЯ

Electric Dragon изкарват първият си албум, още през 2005-а. Краткосвирещата тава се казва Begins и е събрана само от Елмо и Спаркс. Дългосвирещ дебют правят през 2006 г. с едноименен албум, за който китарите са записани от Катасуми, а гост басист (явно преди Елмо да научи наистина баса) е Иван Шентов. В този период са сериозно продуктивни и през 2007 г. излиза Returns.

Бързото изкачване е последвано от свободно падане и  8-годишна пауза. Всъщност доста преди да се появи „Electric Dragon and Robin“(2015), опитват да запишат друг албум, заедно с Елмо и Катасуми. Работното име било Forever, но записите изчезват в един изгорял харддиск. Тръгва си и Катасуми. Затова слагат хикс на този проект. Но пък се появява нова китара в групата – Алдо и се установява като постоянен член вече 8 години. С всеки албум идва и по един нов член. Така с Dark Dragon Rises идва Гинес и диджеингът в бандата.

Electric Dragon Copyright: Licata.bg
Electric Dragon – Спаркс (вляво) и Елмо (Вдясно) Снимка: Licata.bg

ИЗВЪН МУЗИКАТА

Сега им предстои първото свирене от 944 дни, както сами са изчислили. На 19 септември в столичния клуб Mixtape 5, заедно с още няколко групи, на което ще направят всички издадени до момента парчетa. Промото обаче се отлага за пореден път, заради Ковид мерките. Докато разказват въодушевено за това, нервно поглеждат часовниците си. Явно закъсняват. Питам ги с колко време разполагам, защото искам да им направя и снимки – все пак съм събрала основателите на групата. Оказва се че няма много защото Спаркс бърза за работа. Освен нея, свири и в още една банда като китарист, но я държи в тайна, поддържа визуален блог за авангардно изкуство.

Елмо пък се по оказва полуполяк, който все още няма българско гражданство нищо че е роден във Втора градска болница в София. Разбирам го покрай историята за първите репетиции на бандата около 2004-а, не къде да е, а в католическа църква. Същата, в която ходи семейството му. „Католиците са доста по-разкрепостени в това отношение, пък и не мисля, че знаеха какво точно свирим“, усмихва се Елмо.

Четете още по темата