Иво Димчев е поредният артист, който се качи на сцената на Sofia Summer fest 2021 на 3 септември. Представянето му беше обявено като концерт, но съвсем не може да се определи като категорично такъв. По-скоро беше пърформанс, смесица между театър, балет и музика. На ръба между авангарда и халтурата, на който ръб балансираше силно клатейки се между двете.
Безспорно великолепен глас и доста спорни музикални качества на композициите му, хвърлят в тежки колебания всеки меломан и го поставят между пълно отричане и истинско възхищение. Най-голямото достойнство на Иво Димчев обаче е друго – авангардното поведение и присъствие, което го отличава от всичко останало у нас. Точно от такова разкрепостено поведение, визия, композиране има нужда консервативната българска сцена. Освободен, без задръжки, той показва на младите хора как се живее без ограничения и как се прави музика, пак така, без значение дали те го харесват или не. Подобни артисти на Запад пълнят всеки втори клуб или пъб, като възпитават липсата на граници в изкуството повече отколкото някакъв музикален вкус. Последният се възпитава от друг вид музиканти.
Иво Димчев е артист, който си позволява да раздава пари, торбички и целия си реквизит, закупен от верига за евтини стоки, да се преоблича на сцената и да говори за себе си в женски род, докато пее стихове като „Аз съм българче“ и „Зайченцето бяло“. И ако това минава дори границите на авангарда, не може да не му се признае смелостта през останалото време прави зрелищен пърформанс с песни, в които не е изключено да откриеш нещо повече от добрия му глас. Песни, вдъхновени от храни и напитки („Баница“, „Шкембе чорба“, „Водка“), сексуални предпочитания (Sucker) до най-лични чувства („Леден дъжд”) и култ към жената („Дебела“, „Парцал“, „Кажи како“ и „Момина свиня“).
Заедно с него на сцената на Sofia Summer Fest 2021 излязоха балет Акадамус, които имаха повече от сложна задача. Освен да му партнират в постоянната смяна на сценичното облекло, те трябваше да правят всичко без едно – не трябваше да бъдат балет, не трябваше да танцуват в синхрон. Резултатът – шарена вакханалия на сцената, въргаляща се между пера на марабута, сомбрерота, перуки и пижами.
