Добре де, каква рок (най-общо казано) банда ще напише песен за Драгоман, по дяволите?! Гледам заглавието, слушам текста. Пак гледам заглавието. Пускам търсене в Google на английски, да не би пък Dragoman да е нещо супер интересно, което не знам…. Припомням си, че парчето е на Stop the Schizo. Вече имам едно на ум – всичко е възможно при тях.
И все пак, новият им сингъл Dragoman звучи и изглежда толкова… небългарски, че граничи с невероятното песента да е посветена на град, влязъл в развлекателния бизнес само с героя „Драгомир Драгостинов от Драгоман“ на клуб НЛО. Сигурно съм ококорила очи като двулевки, когато Дечо Таралежков (фронтменът на Stop the Schizo) дава отговор на чудно елементарния ми въпрос с още по-елементарното обяснение: „Драгоман е град в западна България със звучно име!“
Още преди да излезе парчето, защото то хич не е ново, групата е имала почти сигурно убеждение, че ще се получи мистификация около името. Дори самият Дечо, който е автор на текста Dragoman, е предложил да сменят този „странен“ рефрен, но е получил смел отказ от колегите си. Нормално! Stop the Schizo винаги намига на слушателите с едното око, така че не всеки да може да го види.
DRAGOMAN, НО ДО ВОЛУЯК
„Идеята за песента дойде в разговор с Камен Коларов, който е режисьор на клипа и с когото работя и по други проекти. Говорихме си как има баба с къща в някакво село до Драгоман. Така ми се наби това звучно име в главата. Един ден под душа, както често се случва, се появи рефрен. Това е един от редките случаи, в които парчето идва в относителна завършеност. Като го представих на групата на тях много им легна на сърце това Драгоман. Даже започнахме да се шегуваме, че на концерти може да го разнообразяваме с Ихтиман, Радомир и т.н. Може да го адаптираме според случая, само името на града да отговаря на нужния брой срички“. Ех, пак с това намигване влиза в разговора Таралежков. А часът е едва 10 сутринта и кафето може би е първото.
Снимка: Licata.bg
Разговорът става още сериозно забавен, когато става ясно, че Dragoman всъщност е снимано до Волуяк. В една царевична нива. Кое населено място би било по-подходящо да се снима клип на песен за Драгоман, освен Волуяк! Няма нищо по-свежо, по-вдъхновяващо и обнадеждаващо от група, която изпипва всяка своя продукция на 101%, изкарва качествен музикален продукт, конкурентоспособен не само на местно ниво, и въпреки това и за секунда не се взима на сериозно. Така техният Драгоман може да е „мечтано място, в което може да намериш нещо интересно“, както самият автор на текста ми подчертава. А аз добавям – „и да се позабавляваш с танци от сърце“.
ТАНЦЪТ НЕ Е БЕЗОБИДНА РАБОТА
Ех, тези танци. Така са легнали на сърцето и в музиката на Stop the Schizo! Само им погледнете клиповете – всичко е танци. Пък и да не ги гледате – пуснете си парчетата и краката сами започват да се поклащат. Само дето танцът изобщо не е безобидна работа при тях. Чак душата искат да ти вземат с него (за справка – виж финала на видеото на Dragoman в официалния им YouTube канал). A самите те твърдят, че това с танците никога не е стояло като обмислена концепция. „Просто така се случи“, вдига рамене Дечо Таралежков, докато ми се усмихва доволно.
Всъщност Stop the Schizo започват с доста по рок звучене в първото си EP Start (2016 г.) С раздвижването на тялото в ритъм, което толкова им харесва да предизвикват, обаче, и с времето се ориентират към по поп звучене, по-танцувална музика. Е, не си представяйте, че ще валсирате на парчетата им. По-скоро няма да успеете да се контролирате на техни живи участия и дори най-коравите ще понадигнат едно рамо.
В ОЧАКВАНЕ НА ТРЕТО ЕР
Dragoman (което може да си купиш легално от ТУК) е преходно парче между втория им краткосвирещ албум Extended Glorious Splendor от 2018 г. и следващия, който готвят с пълна сила за края на тази или началото на 2022 г. „Миналата година беше особена година. Случиха се и доста неща, които ни пообъркаха плановете. А Dragoman е от началото на 2020 г. Свирихме я дори на няколкото си участия, но не целяхме да я тестваме. После я включихме в Live Session, който записахме пак миналата година и това всъщност беше премиерата й“, разказа накратко Дечо.
„На мен лично ми се искаше да натрупаме повече неща и пак да изкараме ЕР. До сега самостоятелен сингъл не бяхме пускали, но в крайна сметка сменихме плана“, вмъква вокалистът на Stop the Schizo докато ми разказва, че вече имат една готова до етап „влизане в студио“ песен и още две, по които работят. „Темпото, с което работим не е най-високото и никога не е било, защото в крайна сметка всеки от нас прави и други неща“, съвсем сериозно напомня той.
Въпреки това, музиката може да им се нарече хоби, само ако я определяш на база дефиницията за професионален музикант. „Начинът, по който се отнасяме към нея е толкова взискателен и толкова ресурс изисква, а и имаме професионално отношение към проектите си, че единствено по дефиниция не ни е професия, защото не си вадим хляба от нея“, категоричен е Таралежков. Съгласна! Вярно е, че им отнема повечко време да пуснат нов сингъл или кратък албум, но пък преди това са си написали домашното и дават доста високо качество на слушателите. Безкомпромисни са не само в музиката, но и в клиповете, които снимат.
Избрали са да визуализират парчетата си така, че да добавят допълнителен пласт в смисъла. „Но се надяваме, че една песен, преди да има клип, също е била достатъчно съдържателна“, намигва основният автор в Stop The Schizo. Има го и осъзнаването, че видеото е все по-голямата необходимост днес. „Все си мисля, че ако не са те видели няма да те прослушат никога. Истинските меломани, изследователи на музика, които слушат задълбочено целия албум от-до, четат текстове, те са доста намалели сред потребителите на музика днес“, реалист е фронтменът.
ДЕЧО И ВАЛЯ – МИКРОФОНЪТ Е ОБЩ
Stop the Schizo са едно много приятно изключение, не само заради невъзможността за стилово дефиниране, защото с всяко следващо парче се опровергават, но и защото са група с двама вокалисти. Смело предизвикателство, което се оказва добре работеща формула, но за много малко банди в света. Най-вероятно е въпрос на его. Или по-точно – на едно его, което да направи място за второ его върху обща сцена.
Дечо Таралежков, не отрича егото на музиканта, но в същото време заявява доста категорично „Ние даже не сме толкова ясно изразена банда с двама вокалисти, колкото бих искал аз“. Работят усърдно върху последното – равнопоставеност между него и нежния глас в групата Валя Барлев. И пак с намигване, но този път и с двете очи, че да не останат неразбрали хумора, той обяснява: „От чисто меркантилна гледна точка, искам тя да излезе напред, за да привлече повече фенове“. „Това е разнообразие, различно изразно средство. Искам да използваме максимално инструментариума, с които разполагаме и женският глас е част от него. Пък и винаги съм обичал многоглас и съм мечтал това да се случи“, допълва фронтменът. Не подминава и друга положителна страна на дамското присъствие в бандата „Винаги е хубаво да има някакво облагородяващо присъствие“.
Снимка: Licata.bg
Намигване е и името на групата. Още от самото им началото петимата комуникират заглавието си като едно единствено нещо – призив към хората да спрат със шизото. С две думи – да не се обръщат като фурнаджийски лопати. А за себе си казват: „Надявам се да сме консистентни. Но този призив е и към нас самите. Гъвкавост ти трябва със сигурност, за да се адаптираш. Но такива промени в личността не са адаптивност. Всеки трябва да има някаква котва“.
ЗА ПИСАНЕТО НА АНГЛИЙСКИ
Самият Дечо Таралежков се занимава с музика и прави групи още от гимназията. На 17 вече е в КЪЛН, култова за родната сцена банда от началото на Милениума, която основава заедно с Боян Карамфилов (бас, вокали) и Михаил Делирадев (барабани). Престоят му там е кратък, но пък с Михаил създават такава връзка, че заедно преминават през всички групи в биографията си (Lovers of the Bomb, Cigaretta), та чак до Stop the Schizo. КЪЛН е и единствено място, където Дечо е написал първата си и последната песен на български. „Естественият начин, по който ми се случват нещата е на английски. Така идват самите песни“, признава Дечо.
Не крие, че за него писането, а и донякъде пеенето на български е по-трудно. „Имам чувството, че и темите, които българският ти позволява да засягаш са ограничени. Като слушам българските песни са на едни и същи теми с едни и същи думи. Ако трябва да съм до край честен – нямам нито една песен на български, която да ми е любима или текст, които да ми харесва“, допълва той.
… И НА БЪЛГАРСКИ
Снимка: Licata.bg
Същевременно Дечо Таралежков е човек, който напълно професионално, по всички дефиниции, работи с думи. Български думи. След като следва „Драматургия“ в НАТФИЗ, започва да прави опити като сценарист. Работи това с прекъсвания от 2010 г., като в последните 5 години се занимава само със сценарии. И то благодарение на страхотния режисьорски тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева, които го канят в екипа си за филма „Слава“ (През 2016 г. филмът обра 4 награди „Златна роза“, включително за сценарии, голямата награда в Задар, в Скопие, в Хемптънс, в Хихон и къде ли още не). Така се завърта проект след проект и покана след покана.
В момента пише цели 7 сценария като два от тях отново са за Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Има самостоятелен проект, който да пренесе на екран историята на лъвчетата Терез и Масуд с режисьора Камен Коларов. Пак с него работят и по сериал. С Татяна Пандурска движат дебюта й в пълнометражното игрално кино, след доста впечатляващата й биография в документалното. „Той е по мотиви от сборник документални разкази на Екатерина Томова „Забравените от небето“, уточнява Дечо, който тази година беше българският участник в програмата Berlinale TalЕnts. Пак с нея работят по документален филм-портрет на четирима софийски съвременни живописци. И в допълнение – доразвива до пълнометражен, късoметражния „Кокичета в края на влака“, който с Галина Георгиева направиха миналото лято.
И покрай всичките му кино проекти няма как да не очакваме новите видеоклипове на Stop the Schizo да добавят все повече смислови пластове към музиката им. Не клипове, а късометражни филми предстоят!
