Скорост и въображение. Нямаше как да намерим две по-подходящи определения за един от съвсем новите музикални проекти у нас – NiB. Зад него стои Николай Бекриев-Заека, китарист на култовите „Анимационерите“ и създател на дуото „Палма минута“. Сам той ни ги подсказа в един разговор с много подтекст и смисъл между редовете.
NiB, или Now in Bulgaria, се ражда като солов проект на Заека в първите месеци на пандемията, т.е. в ранната пролет на 2020 г. Благодарение на „благоприятното нареждане на звездите“, периодът съвпада с „пренареждане на лични приоритети – материални и нематериални“ за него. Не че ако не беше пандемията тези вече две реализирани песни нямаше да се родят. Но съвсем възможна хипотеза е, че нямаше да видят бял свят. Всъщност, това, което му носи пандемията е възможност да влезе в графика „на хора, в чиито график, иначе, трудно щях да попадна“, както сам казва. Свободното време е най-добрият съюзник и на добрите текстове, защото
„писането има нужда да останеш насаме със себе си“
А при Заека са не просто добри, а бутикови – такива, каквито няма да чуете от друг артист (е, освен от „Анимационерите“, където също пише текстовете). Плюс – присъединяването му към Projector + …и формулата е готова.
СКОРОСТ
Преди 4 месеца чухме за пръв път
“Маркери с импланти,
маски с депресанти,
да превърна мога
мъж в момче”
„Ядрено любопитен резонанс“
Бързо след това излезе и „Невъзпитано гол“, а има още „най-малко пет почти напълно готови песни, още поне четири песни, които не са финално завършени и над четиридесет мелодии, които нямат измислено пеене“, разкрива Николай. „И всичко това е в „близката реалност“, допълва щом започнем да говорим за скоростта на продуктивността му. Подобно явление е рядкост за родните ширини. Рядкост е дори за самия него, като част от една от най-енигматичните банди „Анимационерите“, които обаче правят по парче на няколко години.
„Когато така се „наредят звездите“, че се съберат в кратък период силни дема, всеки автор има нужда нещо да реализира, защото иначе ще избухне. Това че в този проект песните се реализират бързо от идея до резултат, на мен ми показва, че съм се чувствал добре и съм уверен какъв резултат имам нужда да видя, не се двоумя в несигурност“, казва Заека. Той обаче хвърля поглед и от другата страна на монетата – „Когато участваш в група е по-трудно, защото това означава всички да се чувстват по този начин, както е важно музиката да изразява вижданията на всички участващи“.
Съвсем конкретно обобщено: „В проекта NiB пътят между идеята и финалния резултат е най-късият, който съм имал в моя опит. Трудът върху демата на песните е бил минимален (без хиляди варианти) и текстовете са се изсипвали почти наведнъж“. Точка.
ВЪОБРАЖЕНИЕ
За бързината ясно, но може би въображението е още по-ключовият синоним на идеята за създаването на NiB. След като за пръв път чуете двете пилотни песни може да си помислите, че са доста претенциозни, но на второ четене нещата ще се разгърнат пред вас в съвсем нова посока – посоката на въображението. „С помощта на музиката и текста, които чувате от мен, ставате свидетели на въображение и емоции“. В подкрепа на усещането му към собствения му труд Заека разказва и за текстовете от уж разбъркани думички.
Текстовете са въображение! Аз попадам в един свят и просто описвам това, което виждам
В „Ядрено любопитен резонанс“ визията беше машина, която изследва тялото и, не знам защо, може да вниква в миналото и бъдещето на тялото. Това означават и думите в нея „мога да превърна мъж в момче“.
„Невъзпитано гол“ е повлияна от разговорите с Васил Стефанов и Стефка Николова (б.а. режисьорския тандем зад двата клипа на NiB) по време на видеото на „Ядрено любопитен резонанс“. В момента, когато Васил ми каза, че си представя как в мен се виждат треви и гори, в главата ми зазвуча „мога да съм земно кълбо, мога да съм шепа звезди“. Намирам някаква лекота в откриването на истината, че всичко на тази планета е едно цяло и ние сме част от него и това цяло включва всички живи същества, както и неживата природа, с която сме безспорно свързани“. Ето това е въображение! То няма нужда от декодиране, няма нужда от ред. Неговата мисия е да се усеща интуитивно, да се възприема със сетива, различни от разума.
ОТ ГРУПА КЪМ СОЛО
Съвсем не е трудно да се забележи един ход в музикалната кариера на Николай Бекриев – от цялото към частното, от голямата група „Анимационерите“, през „Палма Минута“, в която е само с Дани от „Остава“, до NiB където е сам. Дори сам свири всички инструменти. И всичко това се оказва, че е „в името на продукта – на готовия резултат“, признава китаристът. „Когато е невъзможно нещо да стане по един начин, търся друг, когато аз самият имам нужда това да се случи“, категорично заявява Заека.
Снимка: Васил Стефанов
Но соловият проект не означава, че си е самодостатъчен. В никакъв случай. „В последната ми песен се пее – „Прегърни ме, аз прегръщам ….“, а и вече казах това –
ние всички сме едно и когато всички се успокоят и го разберат, ще се усети съзидателен мир във въздуха
много дебело подчертава Николай. Извън философските отклонения, в NiB работи заедно с продуцента Георги Станев – Гого (Gravity Co.). Той предимно е свирил ударните инструменти чрез падове и клавиши. Безкрайно важно е обаче да се каже, че въпреки мини екипа, музиката е изцяло свирена, а не програмирана.
ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА
В изкуството, без значение какво е то, стойността винаги е била въпрос на гледна точка. Създаването на парче изкуство обаче също е въпрос на гледна точка – тази на самия автор. Дали ще тръгнеш да съзидаваш, защото очакваш да нахраниш семейството си от резултата. Или пък ще съзидаваш, защото имаш времето и възможността да отделиш от имането си и да „инвестираш“ в овеществяване на вътрешните си усещания?! Резултатът на финала е различен както за твореца, така и за консуматора.
А в проект като NiB гледната точка е видима и с просто око, защото тя е дала пълната свобода на Заека, да отпусне въображението си и да го излее публично. Защо? Защото музиката за него е хоби. А професията му на юрист му дава възможност да упражнява хобито си. „За това може би чувате „сложна“, „претенциозна“ музика и „неразбираеми“ текстове. В обратния случай щеше да ви е по-лесно, защото
аз щях да имам нужда от това на вас да ви харесва. Сега отправната точка е на мен да ми харесва
заявява Бекриев. Но както сам признава – „всяко по-сериозно занимание пречи на всички останали“.
Снимка: Васил Стефанов
Когато осъзнаеш мотивацията на един артист, ти става все по-ясно и какво иска да ти каже или да не ти каже, или да каже на себе си, или просто да хвърли публично, а който иска да слуша… На мен лично ми се струва, че при Заека е най-валидна последната хипотеза. Затова и признава, че не се вълнува от лайкове. За него социалните мрежи съвсем не са лайкове. „Когато всичко е възможно и толкова лесно, ние на улеснението ли се наслаждаваме или то ни дава възможност да стигнем по-далече? Е, аз искам да опитам да стигна по-далече“, ето този е най-важният въпрос за музиканта щом подхванахме темата за социалните мрежи.
КОЙ Е ЗАЕКА?
За себе си казва: „Аз не станах професионален музикант, въпреки че китара има в ръцете ми от 1990 г“. Може би визира точното определение на професионален музикант, а именно – човек, чийто основни доходи са от музика. И въпреки, че е така (но това е реалност за почти 100% от музикантите у нас и доста голям процент в чужбина), то Николай Бекриев оставя доста професионална следа в родната алтернативна сцена. С началото на Милениума, заедно с Георги Згуров – Гурко и Цветан Методиев се впускат в едно истинско приключение за въображението, наречено „Анимационерите“. Заедно с още няколко банди и много ентусиазъм създават лейбъла „Жълта музика“, и го превръщат, поне за известно време, в истинска надежда за родната рок сцена.
Николай Бекриев – Заека, вече 30 години, прави музика „интуитивно“, както сам го определя. Всъщност прави, мисли и живее с музиката много по-отдавна. Още от дете. Още от момента, в който сестра му, а не той, е била пратена на уроци по акордеон. Той ходел на карате.
„Веднъж, около 16–17-годишен, майка ми донесе от Петербург акустична китара, която не беше много удобна от днешна гледна точка. Още от тогава знам - вибрацията на струните е моето нещо. За толкова години не успях да го заменя с удоволствието на клавишите. Акордите за мен при китарата са много повече магия. При пианото всичко е пред погледа ти. Броиш – едно, две, три, едно, две, три. Ето ги двете терци и акордът е готов. Най-общо – при китарата правиш с една ръка това, което пианистите правят с две“, разказва Заека. Първоначално се хвърля да учи ноти без никой да го кара, но ги изоставя и забравя, за да остане „само вибрацията на струните и измислянето на песни“.
Първата му електрическа китара била на гаджето на сестра му. „Имаше вграден дисторшън вътре – гениалният му брат го беше сложил сам! Правена беше от бай Спас в София. Втората ми китара също. Тя беше вече съвсем важна – с куфар.
Но първият ми истински дисторшън бе купен с пари от коледно сурвакане
Първият ми усилвател беше грамофонът, на който съм слушал и плочи с детски приказки. Китарите ми бяха със стотици подобрения и преработки“, връща се назад в годините той.
ЗА ЕДНА ВЗРИВЕНА КИТАРА
Снимка: Личен архив
Ние пък го върнахме умишлено към един точно определен момент, който в последно време, покрай новия му проект NiB, изскача все по-често от куфара на спомените. Една взривена китара пред пълна зала на наградите на телевизия „ММ“ преди много години. Режисиран етюд, както сам го определя.
„Китарата беше напълнена професионално от пиротехник не смея да мисля с какво, и имаше бутон, който не трябваше да натискам до края на песента. Дясната ми ръка беше пред пиротехниката през цялото изпълнение. Предпазителят на бутона беше свален и беше опасно да не го активирам с крак. Като добавим високите обувки тип KISS, огромната маска и червена пола като на дивак от Амазония – целият реквизит, взет от представление на Явор Гърдев в театър Сфумато, изглеждах доста безумно. The Cardigans (б.а. големите звезди на концерта), които много харесвах и тогава тъкмо имаха нов албум, ни гледаха
сякаш сме камикадзета, които имат един концерт преди края
Точно на този концерт Гурко пък показа гърда, защото беше trendy.
Китарата гръмна по план, но камерите заснеха предимно пушека, защото никой не съобрази точно от къде ще излезе огънят. А той гръмна право напред през струните! Виждал съм снимки с около метър и половина огън напред на мястото, където до преди секунди е била ръката ми“, разказва днес Заека. А има още толкова истории около живите изпълнения, и не само, на „Анимационерите“ – пеене със залепена уста, невероятни сценични визии…, които трябва да се опишат за историята.
THE BEST OF BG 2020
Като част от една нова вълна на родната рок и алтернативна сцена, която всички усещаме с голямото количество страхотни проекти, излезли тази година, помолихме Николай да ни сподели своите ТОП5 фаворити, родно производство. В крайна сметка, явно доволен поне колкото нас от страхотната нова българска музика, той не успя да се събере само в пет песни. Ето неговата класация:
hug or handshake – Blaze of Sorry
Hayes & Y – All Pressure/ No pleasure
Stop The Schizo – Firecrackers
“Получиха се повече от пет, а съм сигурен, че забравям страхотни песни. Чул съм и страхотно ново демо на “Остава”. Самият аз не съм меломан и не съм по запомнянето на имена и заглавия. Но много бих искал да спомена няколко по-стари песни в сърцето ми: Jin Monic – Saline, Петко Славов – До края на света, Homeovox – Само ти, heptagram – Angels и така до края на света…”, допълва Заека!
