Александър Кирилов е новият китарист на една от най-стабилните нови рок групи в България – SEVI. След дългогодишно търсене на правилните пръсти върху шестте струни, Светлана Близнакова и бандата й най-накрая ще представят официално новия член на групата на концерт тази събота в Sofia Live Club, на който ще направят и премиерата на видеото към сингъла Dark Knight. Дни преди първото му излизане на сцена със SEVI заварих Александър в репетиционната на групата и за 30 минути се убедих, че това момче е на мястото си.
DARK KNIGHT
В кроткия ни разговор изведнъж се оказа, че китаристът е „преизпълнил петилетката“ и вместо просто да научи репертоара на групата, още от първите си репетиции с тях е започнал да композира. Резултатът идва повече от светкавично и се казва Dark Knight. Да, точно този сингъл от предстоящия албум на SEVI, който ще ни представят на живо.
„Преди доста време, още преди да се запозная със SEVI, в обедната почивка в музикалния магазин, в който работя, си бях взел китарата. Ударих едни-два акорда, които така ме грабнаха, че веднага поисках да ги превърна в песен. Усетих нещо в тях. Но останаха в архива, защото нямаше с кого да ги развия. Щом се запознахме със SEVI, реших да им ги предложа, преди още да знам дали ще съм част от бандата“, спомня си за смелото си решение китаристът.
„Те реагираха много приятно и се зарадваха на желанието ми за композиране. Изведнъж ме заля силно вдъхновение, исках да развия тези акорди. Бях решил, че това ще е първото парче, което ще направим заедно. Така седнах и измислих припева, Светлана измисли темата на пианото, а с Рали се занимавахме с цялостния аранжимент. Но нямахме куплет. Той, също като припева, дойде неочаквано, докато една вечер просто си свирех у дома. С него завършихме Dark Knight за 1 ден. За такъв прилив на енергия говоря! В края на деня вече имахме демото със солата и изпятия текст. Аз така пиша музика, не мога на лист да мисля прогресии като други музиканти“, добавя Александър, докато чака след интервюто да се събере с бандата за поредната многочасова репетиция. Правят си такива поне 2-3 пъти седмично и чакат с нетърпение да се качат отново на сцена.
След като вече имат песента колелото бързо се завърта и решават да й направят клип. Видеото е снимано от DarkWhite-vision и режисьора Георги Спиров, на които в последно време им се доверяват половината родни банди. А снимките са не къде да е, а в средновековния замък в Равадиново, признат за една от десетте най-приказни дестинации в Европа. Рицари, магия и коне ще ни завладеят от мини-филма, който групата е сътворила.
Но докато за феновете Dark Knight предстои, за SEVI той е приключена страница и вече работят по нови песни както за бандата, така и за втория самостоятелен албум на фронтдамата им Светлана Близнакова.
ЕЛА С АКУСТИЧНАТА КИТАРА
Именно Светлана е открила Александър Кирилов, търсейки китарист, който да е на “ти” с акустичния инструмент. А целта?! – Концертът за представянето на първия й солов акустичен албум Tomorrow, който излезе в края на миналата година.
„Работя в голям музикален магазин, в който SEVI често идваха. Станало е на въпрос, че си търсят някой, който да свири добре на акустична китара и колегите са предложили мен“, спомня си Алекс. Когато телефонът му звъннал той бил с другата си група – етно-рок формацията „Етнотикс“. „Първоначално идеята беше да съм изпълнител само на определена част от парчетата и само за концертите. В последствие бързо започна да се изгражда някакъв колектив. Свирих на промоцията на албума и в процеса на работа и репетиции нещата започнаха да се спояват. Така ме поканиха и в групата“, нахвърля набързо поредността на събитията китаристът.
Има обаче проблем – в последните 5 години Александър се е преориентирал единствено и само към акустичната китара и не е хващал електрическа. Добре че малко преди да получи покана от SEVI е посвирил на приятелски начала във Vulgar Bulgar и си е припомнил как става фокусът. Това обаче съвсем не го спасило от притеснението на първата репетиция, когато „краката ми така трепереха, че си дръпнах едно столче и седнах до края на репетицията“, признава Алекс. „Всичко обаче се намести, естествено с много работа“, завършва със самодоволна усмивка китаристът.
ОРИСАН НА РОКА
Александър е буквално роден с орисията на рока. Хваща „китара“ на 4-5 годишна възраст. Понеже родителите му не му купили инструмент, той просто взел една хилка за федербал и ластик, който опънал като струни. Малката му глава вече била „промита“ с рок музика от баща му, който му пускал Deep Purple, Metallica, AC/DC. И така на този ластик, той решил да опита Smoke On The Water… и го изкарал! Упоритостта му била наградена с истинска китара в първи клас и уроци, за негово съжаление – по класическа китара. А той мечтаел за рок. Особено след като баща му му пуснал на касета концерта на Metallica от Пловдив през 1999 г. Тогава хлапето решило, че иска да свири и пее точно като онзи от групата (Джеймс Хетфийлд). „И така вече 21 години не спирам да свиря“, пресмята за кратко годините.
Пътят му към музиката обаче, като че ли е предначертан много преди да се роди. Баба му, по майчина линия, като младо момиче мечтаела да има син, който да кръсти Александър. Да е висок, с дълга коса и да свири на китара. Е, родила две дъщери. Но мечтата не била забравена и щом се появил първият й внук на бял свят бил кръстен Александър, и явно орисан да обрече живота си на китарата. „От малък знаех, че ще съм китарист и ще си изкарвам хляба с музика. Не съм и мислил да стана нещо друго“, категоричен е той.
КИТАРА ИЛИ ДЛЕТО
Съвсем логично Александър иска да учи в музикално училище. Но не успява да влезе. „Това ме отказа да ходя на уроци и да уча класическа китара, защото аз исках да свиря рок“, спомня си той. Временно преустановява обучението си и използва инструмента само за да вади по слух любими парчета. В същото време развива афинитет към рисуването и дава воля на друга своя мечта – да стане дърводелец, а след години и лютиер. Кандидатства в Национална гимназия за приложни изкуства, където го приемат с мечтания профил „Дърворезба“. Но получава ултиматум от майка си: „Или ще идеш да си режеш пръстите в дърводелското училище, или ще кандидатстваш в гимназията по фотографията и полиграфия, ще влезеш, а аз ще те запиша отново на уроци по китара!“. Естествено избрал китарата. Получил така мечтаната електрическа китара и завършил фотография.
След това пътят бил един – Музикалната академия в Пловдив, специалност „Поп и Джаз“ с електрическа китара.
МОРЕТО НА ДЖАЗА Е ДЪЛБОКО
Академията подарява на Александър първата му съдбовна среща в музиката – с неговия преподавател Веселин Койчев. Оказало се, че колкото и сърцето на хлапето да тупти в рок ритъм няма как да премине през образованието си без джаз. Все пак в такава специалност е влязъл. „Заради учебния план в Академията не можех да свиря метъл, трябваше да имам нещо общо с джаза. Тогава се насочих към фюжън рока“, разказва китаристът. Няма да забрави и думите на преподавателя си. „Аз не искам да те направя поредният джаз китарист, който ще излезе от тази Академия като от калъп. Искам това, което ще ти покажа и което ще те науча да развие твоята личност като музикант“. И се случило.
Заедно със съквартиранта си, Александър влязъл в една джаз формация и започнали заедно да правят обработки и различни аранжименти на стандартите, вместо да се появяват пред преподавателите и просто да свирят добре. Навлизайки все по-дълбоко в морето на джаза завили и към прогресив метъла. „Чисто теоретично той е свързан дълбоко с джазовите похвати“, разяснява ми Алекс, доволен че е намерил вратичка към любимите стилове. По онова време дори мечтаят да имат банда като Dream Theater.
Но тогава се появява етно-рок групата „Етнотикс“, създадена по идея на Асен Павлов – ръководителя на ансамбъл „Чинари“. Александър и Калоян (синът на Асен Павлов) са втори братовчеди и учат заедно в Академията в Пловдив. Така след един роднински разговор Алекс влиза като китарист във формацията, водена от четири гъдулки. За целта обаче трябва да се върне към акустичната китара, която захвърлил още като дете. „С електрическата просто не се получаваше“, спомня си той. Тогава съдбата му подарява втора съдбовна среща – с Петър Миланов (Fusion Embassy, ансамбъл „Филип Кутев“, „Теодосий Спасов фолк квинтет“, Cinga Manga Funk).
СРЕЩАТА С ПЕТЪР МИЛАНОВ
Покрай промоцията на първия албум на „Етнотикс“ Александър се запознава с Петър Миланов. „Той е изключително вдъхновяващ човек. По онова време изобщо не виждах вариант как ще засвиря отново на акустична китара. Докато не се появи той с неговата и ми отвъртя главата“, признава Алекс. По онова време дори не е имал инструмент, но вдъхновен от талантливия си колега си купува 12-струнна китара, за да е максимално близо до звученето на тамбурата и да се впише в звученето на етно-рок формацията.
Добрите намерения обаче не винаги водят до добри резултати. Въпреки насоките, с които щедро го залива Петър Миланов, Александър не се чувства удобно с новия си инструмент. „Тогава Пепи ми даде една своя резервна китара – червена със златни ключове. Първоначално въобще не ми хареса. Но после се влюбих в нея. Без да искам дори разбрах, че тази китара е подарък на Пепи от Камен Донев. Толкова бързо ме завладя, че захвърлих електрическата за близо 4-5 години“, разказва музикалните си крайности новото попълнение на SEVI.
Всъщност благодарение точно на Петър Миланов, Александър не се поколебава и със самочувствие приема предложението на Светлана Близнакова да се включи като акустична китара в концертите, представящи соловия й албум Tomorrow. А малко по-късно позволява на бандата й да го върне отново към електрическата китара след толкова години пауза. Как се справя с това предизвикателство – ще разберем тази събота на живо в Sofia Live Club.