Георги Георгиев и Свилен Ноев, както и групата им Остава (а и личните им странични музикални проекти), винаги са били близо до сърцето и музикалния ни вкус. От години следим какво правят на сцена и в студио, а сега им предстои едно от най-големите предизвикателства – първи голям концерт Зала 1 на НДК на 7 октомври 2022 г (билети ТУК). С него ще отбележат 30-те години, през които забележимо стъпват по българската алтернативна сцена.
Виждаме се в единствения промеждутък между концерт в Пловдив, репетиции, зъболекари, взимане на деца от училище и други интервюта, в едно скрито местенце в центъра на София. Винаги обичам те да избират мястото, защото знаят подобни приказни барчета, в които седим и пием кафе/бира като у дома си.
Идват задъхани, определено бързащи и леко припряни, нещо, което рядко им се случва. В повечето случаи се отдават без ограничения на разговорите. Но сега е друго – подготвят нещо наистина мащабно за големия си концерт. След 30 години се оказва, че все още има неща, с които не са се сблъсквали и трябва да правят за пръв път. Затова напрежението е голямо и тегне основно на техните рамене.
Натрупа им се, защото точно преди да стартират подготовката за този и отминалия вече голям концерт в Античния театър в Пловдив, се събраха и най-накрая написаха и издадоха дългоочаквания нов албум на Остава „Кислород“. А наскоро пуснаха и сингъла „Помощ“ . Категорично дават да се разбере, че това е ЛЮБОВНА песен и няма нищо общо с войната в Украйна, въпреки че част от текста е „Помощ, светът ми гори“. Именно тези лирики, отложиха премиерата с близо половин година, защото парчето трябваше да излезе през февруари, но момчетата се застраховаха от упреци в популизъм.
(Прочети още: Глътка чист „Кислород“ от Остава в Sofia Live Club (СНИМКИ))
С Жоро и Свилен винаги може да се говори за много неща в и извън музиката, защото и двамата са хора с категорично мнение. В случая обаче успяхме добре да обсъдим „голямата крачка“ – концерта в Зала 1 на НДК, новия албум „Кислород“, сцената днес и желанието да промениш света. Развързахме торбата с историите около групата в последните 30 години и на финала се смяхме буквално до сълзи, заради китариста Александър Марбург. Вижте:
Здравейте, Жоро и Свилен. Само след няколко дни е първият ви концерт в Зала 1 на НДК, с който ще отбележите 30 години на сцена. Защо казвате, че този концерт е съдбовен?
Свилен: Всички казват, че Остава имат страшно много фенове. Искам да видя всички тези фенове. Искам хората да дойдат от Габрово, от Плачковци, да покажат, че ни обичат. Защото това е най-голямото нещо, което сме правили до сега. Най-мащабното.
Жоро: Бяхме доста време в изолация и хората, като че ли в един момент не е ясно дали загубиха потребността да ходят на концерти, кино, театри, разбраха, че могат да живеят без тези неща или все още им липсват, но този концерт е повод да видим къде се намираме всички като общество.
Освен че Зала 1 събира много хора, тя се е превърнала и в синоним на престиж за някои артисти. Вие така ли я приемате?
Свилен: Абсолютно. Много отдавна трябваше да го направим, но сме много мързеливи и бавни, и това ни коства много години.
Снимка: Licata.bg
Остава винаги е била синоним на алтернативното, на бунта, а Зала 1, обратното – на общоприетото, на музиката за масите. Не се ли поражда „спор“ между двете?
Свилен: Глупости. Щом Placebo, с техните претенции, могат да свирят там и ние можем. Силно се надяваме, че ще успеем да си активираме феновете, да ги накараме да дойдат и да усетят това нещо за първи път.
Жоро: Нормално е да искаме да разширим потенциала си и да намерим още публика, която евентуално би харесала Остава. Не че можем да се оплачем, защото по нашите концерти постоянно виждаме хора от различни поколения и това ни мотивира да продължаваме. Уж сме едни чичковци, но още сме в играта (смее се). Искаме обаче да видим дали тези хора, които ни харесват, може да се увеличат с малко по-различен подход – с повече реклама, а и с по-различни песни от онези, които сме свикнали да звучат в Зала 1.
Вие сте първите от поредица алтернативни групи и музиканти, които тази есен ще свирят за пръв път в НДК. Какво ще донесе този ваш евентуален успех за алтернативната сцена?
Жоро: Това ще е супер постижение като цяло. Това ще означава, че има потребност от тази музика и потенциал, който не е напълно усвоен.
А не ви ли притеснява да поемете подобен риск?
Свилен: Мисля, че трябваше да го направим много отдавна. Трябваше, когато свирехме в Маймунарника, да свирим в НДК. Или в Армеец. Ако не си поставяш цели, цял живот ще свириш в „О,Шипка!“ пред 100 човека.
Споделяли сте, че от успеха на концерта за 20-тата ви годишнина е зависило дали Остава ще се разпадне и ще продължи. Сега, резултатът от този концерт ще промени ли по някакъв начин групата?
Свилен: За 20-тата годишнина е вярно. Ако не бяха дошли хора, щяхме 100% да се разпаднем. Спомням си дори под интервюто, в което го разказахме, какви коментари имаше – „Лигльовци! Само мрънкате!“ Сега ситуацията не е такава. Резултатът от концерта ще повлияе на групата, но съм сигурен, че ще продължа да свиря. Най-вероятно ще приема, че хората само бърборят какви фенове са ни, но не идват на концертите ни и не го показват.
Жоро: Да. Сега ситуацията е различна, но е разбираемо, след като от 30 години си на сцена, да очакваш хората, които те подкрепят, да са малко повече. Разбираемо е и в един момент да се демотивираш, ако не се получи. Не сме крайни, но моментът наистина е „или-или“.
Снимка: Licata.bg
Каква е равносметката ви за тези 30 години?
Свилен: 30 години са много и те ни показват, че можем да се търпим и да сме приятели все още. Имаме песни, които много поколения харесват. Има и други, които са любими само на най-големите ни фенове. А в последния албум „Кислород“ направихме само това, което искаме.
Жоро: Аз се чувствам много нахъсан, защото на всички ни харесва какво се случи с последния албум. В него има лекота. Стегнахме се и го направихме за 9 месеца. Нямахме много време да предобряме, но в същото време „Кислород“ звучи зряло и интелигентно. Голяма заслуга за това има и продуцентът Георги Станев, защото той ни посъбра. Ние не сме професионални музиканти, които следват дадени стъпки, след което правят крачка нагоре и пак повтарят стъпките от схемата. В този смисъл, концертът в НДК е някаква провокация и за самите нас, да проверим дали можем да се качим едно стъпало по-нагоре. Този концерт, заедно с концерта в Античния театър в Пловдив, както и 30-тия рожден ден на групата, всъщност ни мотивира да направим албума.
Какво сте подготвили за Зала 1?
Свилен: Ще свирим по-пънкарски парчета като „Пинг-понг“, „Мини тяло“. Първите шест песни ще са от първите шест албума, по една песен, като ретроспекция. Ще има повече парчета от новия албум, за разлика от Пловдив, и ще има много стари песни.
Жоро: „Анимационерите“ ще излязат преди нас за 30-минутен сет. Първо, защото сме приятели и, второ, защото стартирахме официално, така да се каже, по едно и също време в София с „Жълта музика. Паметни години! „Анимационерите“ са част от историята ни и най-нормалното нещо е да излезем заедно. Мишо Шишков, който участва на педъл стийл китара и клавишни в два наши албума, ще се присъедини към нас, както го направи в Пловдив. Същото ще направи за няколко парчета и Иво Чалъков. София Добрева (Nolita.no) сътвори много динамична визия. Искаме всичко да е мащабно. Тази идея ни мотивира и не мислим дали ще загубим пари. Можем да го направим два пъти по-евтино, но няма.
Снимка: Licata.bg
Стартираме и официален фен клуб. През всички години е имало хора, които много са ни подкрепяли и сме си станали близки. Дават ни много енергия и мотивация да продължаваме. Вече възприемаме Остава като едно семейство, което не зависи само от тези 4-5 човека в бандата. А мисля, че е дошъл моментът, в който да си позволим да имаме такава общност, от която да получаваме и обратна връзка, чисто егоистично погледнато. Ние ще им отвръщаме с преференции за билети, мърчандайз, и всичко, което се случва покрай бандата. Ще тестваме нови музикални идеи заедно. Искаме да се чувстват те по-специални и по-близо до нас. Идеята е съвсем нова и ни хрумна сега, покрай концерта. Запитахме се „Кое е най-важното за нас?“ – Ами това е публиката и тяхната подкрепа.
Какво ви задържа заедно през тези 30 години?
Свилен: Концертите, феновете, музиката, това да правиш песни и да си ги чуеш по радиото, а пък ако ти ги запее и публиката – няма по-хубаво нещо.
Според вас, коя ваша песен трябваше да слушаме по радиото постоянно, но така ѝ не се случи?
Свилен: Песента, която трябваше да стане най-големият ни хит е „Внимание“. Тя за феновете, които идват по концерти, е. Дори я свирим в бис. Не знам обаче какво не харесаха радиостанциите, та така и не я завъртяха.
Искаме всяка песен, която пускаме да става №1, но почти винаги не се случва така. Може би защото сме ретро, обичаме да има припеви, добри текстове, а сега музиката е съвсем друга – динамична с бързи послания, минава и заминава. Ние искаме по-бавно да стават нещата, парчетата ни да се слушат 6 месеца и да не омръзват.
Работили сте в три интересни десетилетия, как ще опишете Остава през всяко от тях?
Свилен: За мен 90-те, въпреки че бяха най-хубави като световна музика, бяха най-трудни за нас. В началото, всеки от нас живееше в родния си град. В България се слушаше много метъл и чалга, и ние бяхме в „10-та глуха“. После дойдоха едни от най-мощните години на Остава – след 2000-та, когато започнахме да издаваме албуми и да пълним до пръсване клубовете из цялата страна с млади хора, с нашето поколение, което си го хванахме цялото и си го взехме с нас.
А помните ли вие на 30 какви бяхте?
Жоро: Това е краят на 90-те. Бяхме много по-наивни, доверчиви и неопитни, обаче много по-лесно поемахме всякакви рискове, включително и лични. Направихме „Жълта музика“ и първия ни албум. Това е периодът ми с най-много усилия, най-голямо безпаричие и най-голям риск.
Свилен: На 30 направих „Sex In The Morning“.
(Прочети още: Свилен и Жоро от „Остава“ за албума „Пинг-понг“ и след това)
Тогава си направил „Sex In The Morning“, а сега Остава е на 30 и в новия албум няма и една песен за секс?
Свилен: Всичките песни са за секс.
Жоро: Мен ме е срам (смее се), сега не знам какво да кажа на детето за първите ни албуми. Но, да, и сега всичките ни песни се въртят около секса.
Снимка: Licata.bg
Новият албум звучи много по-различен от всички останали. Защо?
Жоро: Този албум е точно толкова зрял, колкото трябва да бъде на тези ни години. Без да има претенцията да раздава присъди или определения. Мисля, че това е неговата сила и знам, че тя ще заработи поетапно и по-бавно. Вече започна да се случва.
В последно време ви чувам да казвате „бяхме рокендрол“ – в минало време. Защо?
Свилен: Бяхме, разбира се. Коя от групите тук в България е пяла по рокли? Никой от пънкарите тук не е. Никой нищо не прави. Аз през 1997 година си слагах грим и ми викаха „педераст“. Младите сега си мислят, че слагат една татуировка на китара и са Кърт Кобейн. Не става така. Ние бяхме брутални пънкари. И до днес говорим по интервюта каквото си искаме и затова много хора не ни понасят.
Преди години, в интервю помежду ни, каза, че няма сцена в България и в провинцията всичко е мъртво. Тогава стана много шумна дискусия за това изказване.
Свилен: Ами нямаше. Сега в големите градове има раздвижване, в София вече има много групи, но в малките градове…
Жоро: В Пловдив, който е вторият по големина град в България, има 2 или 3 лайв клуба. И те са с капацитет 120-150 човека. За мен това е направо унизително за такъв град. И на нас ни се ходи в други градове, но там НЯМА къде да свирим. Всичко е пуснато по инерция. Трябва Свилен, Жоро, Дани и еди-кой-си да кажат: „Зарязвам всичко и ще идем в София, защото искаме да направим албум и знаем, че тези песни са готини“. 30 години нищо не се е променило.
Единственото позитивно е, че в момента в София има много готини млади банди в различни стилове и със собствена публика. Те вече имат други канали да стигнат до слушатели, не е само радиото. Но е факт и че 10 мега яки банди на куп не успяха да съберат 2000 човека наскоро. И това е гадно. Истината е, че материалът в България е кофти!
Искахте ли да промените света?
Свилен: Искахме, да. Музиката до скоро, поне до 90-те, променяше много неща. Сега вече е много трудно, превърна се в брутален бизнес. А преди това The Beatles, Pink Floyd, Nirvana, Radiohead са променяли обществото.
Жоро: Разбира се, че и в момента има брутални артисти във всеки един стил, но, като сила на посланието, музиката не е дори на половината от това, което беше, заради света, в който живеем.
Свилен: Грънджът и брит попът обърнаха целия свят.
Жоро: Бяха идоли, музиката им беше религия и то не само заради модата, а и заради целия свободен дух.
А сега искате ли да го промените?
Свилен: Каквото можахме, направихме. Шест албума имаме. И сега правим каквото можем – каним млади банди да свирят на концертите ни. Оттам нататък всичко е тяхна работа.
Усещате ли в новите банди желанието да променят те света?
Жоро: Не. И това не е упрек, ами просто е такова времето. Всички сме станали малко или много по-капсулирани и по-егоистични, което, може би, е някакъв вариант за спасение. Но никакво чувство за общност не усещам. Съжалявам. И мен ми липсва това, но съм се примирил.
Свилен: Много се надявам да излезе някоя група и да шокира хората. Както ние ги шокирахме преди толкова години. Максимално алтернативното по време на нашия старт беше ню уейвът – Нова генерация, Клас, Контрол в пънка. Това беше революцията. Искам сега да излезе едно момче или момиче със странен глас, да пее изродски текстове и да псува всички подред, защото ние едно време и много плюехме дъртите.
Какво е Остава за българската музика?
Жоро: Остава, дали се харесва или не, постигна това да се превърне в емблема в музикалната естетика за България. Дори не смея да си мисля колко фенове имаме. Иска ми се Остава все повече да е двигател за последващи готини музикални неща, които ще се случат. И ако можем да имаме още известно време музикално приключение помежду си, ще е супер.
Ако бръкнете в торбата с историите от последните 30 години, какво ще извадите?
Свилен: Няма да забравя как Гала ни изгони на първото ни интервю. Ние се бяхме държали малко пънкарски, де.
Жоро: Тогава границата между нас и това предаване беше като бездна.
Имате ли такива истории от последните години?
Свилен: Германецът (б.а. Александър Марбург – китара) е абсолютен космонавт в България. Той още си живее с идеята за Германия, въпреки че от 15 години е тук. Спомням си как един път свирим във Варна. Някакъв човек отишъл точно при него и му казал „Давам ти 100 лв да изсвирите „Зельоная трава“, а той не разбира за какво става дума. Онзи вдигнал на 200 лв. После на 300 и така до 600 лв. И Сашо идва между песните и казва „Абе, тука един пич дава 600 лв да изсвирим „Зельоная тръба“. Ама ние не знаем такава песен. Връща се той и казал на човека да си взима парите, че не можем да изсвирим каквото иска. После се оказва, че онзи искал да му свирим известната руска песен „Трава у дома“.
Пак случай с него. Говорим с Етиен Леви по работа и си тръгваме, а Германецът вика „Най-накрая се запознах с Кирил Маричков!“. Друг път пък помисли един човек за Васил Найденов. Направо ревем от смях с него. Пътуваме за концерт и подминаваме Търново. Жена му се обажда и пита “Къде сте?“, а той ѝ отговаря „Около Харманли“.
