Стефан Еленков е човекът, който стои зад промоутърската компания Fest Team. Нейното име влиза на все по-високи обороти сред меломаните след като в последните години се заеха с фестивалите Hills of Rock в Пловдив, Spice Music Festival в Бургас, предстои им чисто новия ARTE Feastival във Велинград, а по-паметливите свързват Еленков и със Spirit of Burgas. С различни партньори са реализирали концертите на Sting и Shaggy в Античния театър в Пловдив, както и визитата на Том Джоунс под тепетата, шеметния последен концерт на Лени Кравиц в София. Стартираха 2020 г. като партньор на една от най-големите световни промоутърски фирми Live Nation, които дълги години оперираха у нас чрез София Мюзик Ентърпрайсиз. Името на Fest Team започна да се очертава като потенциалния нов лидер на концертния пазар у нас. Затова потърсихме Стефан Еленков да поговорим за организирането на събития, работата в пандемична обстановка, препятствията по пътя им, ще се възроди ли Spirit of Burgas и ще дойде ли отново Metallica в България?!
Г-н Еленков, как се организират концерти и фестивали в пандемична обстановка?
Истинската пандемична обстановка за нас беше през миналата година, когато ние организирахме единствения фестивал в света по време на Ковид – Spice Music festival. Беше странно. От една страна хората имаха нужда да излязат навън, да се забавляват, да бъдат заедно. От друга, се усещаше някакво леко притеснение в тях. В рамките на трите дни на Spice Music Festival 2020 дойдоха 8000-9000 човека.
А от страна на артистите и местната власт имаше ли притеснение?
Имахме доста артисти, които в последния момент решиха да откажат своите участия. Най-вече от страните, в които след това ги очакваше карантина. Може би карантината беше основния фактор, който ги притесняваше. От друга страна имаше артисти, които толкова искаха да им се случи нещо и да са на сцена, че в момента, в който последният артист, който не дойде – Nana, който в петък вечерта отказа, звъннахме на телефона на East 17 и в рамките на 24 часа тези момчета се качиха на самолета и дойдоха.
Без предварителни преговори…
Не. Обадихме им се и след половин час ми върнаха обаждане с „Идваме“.
Друг път случвало ли ви се е такова нещо?
В екстремна обстановка, хората са готови да направят екстремни неща. Те са седели затворени 6-8 месеца, свири им се, пее им се, така че реагираха доста адекватно. Още повече, че предната година бяха изпълнители на този фестивал, добре познават публиката и публиката ги харесва.
А през 2021 г има ли следи от пандемия?
Няма и следа. Хората се забавляват. Не мога да кажа дали публиката се е върнала в пълен капацитет, защото още не сме имали събитие, но по продажби на билети ми се струва, че дори ще дойдат повече хора.
В тази странна 2020 г вие започнахте работа с Live Nation, една една от най-големите промоутърски фирми в света.
Отношенията ни с Live Nation са в сферата на предпочитания партньор. В този бизнес хората, които платят най-много получават групата. Въпросът е кой ще получи първи информацията за туриращата група. Ние сме първите в страната, които разбираме, че една група ще дойде и на нас ни се дават условия, при които да я вземем. Разбира се, ако се появи някой, който да каже – аз ще дам 10 пъти повече, той ще я вземе. Но това е практически равно на самоубийство, защото обикновено цените са доста адекватни и ако решиш да направиш нещо подобно това означава, че или искаш да изхарчиш чужди пари или имаш толкова много, че не ти пука да загубиш част от тях.
Ние с Live Nation работим в много близки и партньорски отношения и се доказахме, дори с първите събития, в които сме екскузивен партньор – Five Finger Death Punch и Papa Roack, че знаем какво правим. Преди това имахме опита от Sting в Пловдив в Античния театър, направихме Том Джоунс отново в Пловдив, Лени Кравиц в София. За тях си партнирахме и със София Мюзик Ентърпрайсиз. Не сме някакви случайни хора. Имаме си предистория и плавен преход.
Дълги години обаче този предпочитан партньор за Live Nation беше именно София Мюзик Ентърпрайсиз. Какво повече предложихте вие?
Аз мисля, че ако СМЕ нямаха затрудненото финансово положение, което имаха по това време, заради други техни проекти, ние щяхме да продължим да работим заедно събитията с Live Nation. Страничните им проекти натежаха под някаква форма във финансовата им ситуация и в един момент не можеха да издържат на темпото. Организирайки едно такова мащабно събитие, инвестициите, които са необходими и средствата, които трябва да се заплатят предварително въобще не са малки. Това беше може би основната причина да изберат нас – по-голямата финансова независимост, която имахме. Като ние през цялото време продължаваме да работим с Иван Несторов (СМЕ). С него сме по цял ден на телефона, обсъждаме потенциални групи и т.н. Все пак те са пионерите в България и никой не може да им го отрече. Имат огромен опит в организирането на международни събития и смея да твърдя, че сме в прекрасни отношения.
До преди десетина година имаше поне няколко големи промоутъра в България. Сега липсва ли ви конкуренция?
България няма нужда от конкуренция в тази области. Има нужда от това, всеки един човек, който има желание да се занимава с музикален бизнес, да работи заедно с хора като мен, Иван (Несторов) и останалите. България е прекалено малък пазар, за да може да оперират три, пет или десет промоутъра. Ние сме една шепа хора, които разбират от музикална индустрия по истинския начин, по който тя съществува, и на практика всичко, което се случва в България последните години, и особено сега след пандемията, ще се развива в насока партниране.
Конкуренцията не води до нищо добро за разлика от други видове бизнеси. Единственото нещо, което един конкурент може да направи е да повиши неимоверно много цената на артиста, което е абсолютно ненужно. Има място хората да работят заедно и не случайно ние във всичките наши начинания имаме свои партньор. Културно масова дейност са ни партньор в Spice Music Festival, Solar Summer Fest го правим с Yalta, Hills of Rock – със СМЕ.
Защо вече не идват големите групи у нас?
България най-много страда, защото в момента в Сърбия и Турция не могат да си позволят организирането на такива големи събития. Когато Мадона беше тук, когато Голямата четворка (Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax) беше тук – тези артисти обикаляха по няколко държави в региона, за да бъде по-лесно турирането им. В момента е много трудно България и Румъния да бъдат достатъчни за туриране на голям артист. Сега всичко свършва с Унгария и ние се опитваме да вземем нещо покрай тях.
Имаме ли потенциала, ако говорим само за местния бизнес и икономическата ситуация, да поемем отново такива големи артисти?
В партньорство със съседните държави – да. Ние сме готови. В момента, в който дадена група може да турира в региона и ние можем да си разпределим някакъв бюджет на 2-3-4 държави, ще бъдем адекватни и ще отговорим подобаващо на всяко предложение. Разполагаме и с перфектна инфраструктура – зали, стадиони, летища и т.н. Освен това имаме много добри технически специалисти. Затова според мен тези времена на големи концерти ще се върнат. В България сме в перфектна ситуация, защото, който и да дойде в региона и иска да направи обиколка през Сърбия, Турция, Румъния, той няма откъде да мине освен през България.
Тоест, възможно ли е Metallica например отново да се върне в България?
Никакъв проблем.
Следващата година имат турне.
Следващата година няма да дойдат. Но 2023-2024… Всичко е възможно.
Има ли причини поради които най-големите артисти, както и актуалните звезди, ни заобикалят?
Първата причина, освен турирането, е че България не е разпознаваема страна, на картата на потребителите на музикална продукция. Това, което след демокрацията се случи, с цялото това пиратство, с цялата тази ниска музикална култура, с разбирането, че музиката трябва да бъде безплатна, поставя страната ни в много неблагоприятна позиция. Няма да забравя един от разговорите, които имахме с мениджър на Busta Rhymes, който беше на Spirit of Burgas. Питаме го: „Добре, ние знаем, че можеше да дойдете при нас за 50 лв, но вие ни взехте 150. Защото?“ „Е, как защо?! – отговаря той – Първото нещо, което правим, когато получим заявка за участие на даден изпълнител, е да отворим и да видим колко музика продаваме в страната, която е заявила интерес. Ние при вас не продаваме. В този случай ще дойдем за много пари, защото вие не купувате нашата музика, вие купувате само на живо“.
Аз мисля, че това е голям проблем и той е направен до някаква степен от хората, които представляват големите музикални компании в България, защото никога не са обръщали внимание на това. Проблем е и на българското правителство, че толкова години е толерирало съществуването на платформи за разпространяване на безплатна музика, филми и т.н. Дори до ден днешен съществуват. Музикаутор нищо не правят по тази тема. Всички имат добрите намерения, но на практика никой не е предприел действия.
С вас, като представители на концертния бизнес, някой водил ли е разговори за справянето с този проблем?
Не, никога. Тук никой не обръща внимания на тези неща. Светлината в тунела в последните няколко години са платформи като Spotify. Хората лека полека започнаха да осъзнават, че ако платят по няколко евро на месец може да имат достъп до доста интересно и ексклузивно съдържание, което на всичкото отгоре е и качествено. Това донякъде започва да променя манталитета. Но ние 20-30 години от останалите. Не възпитаваме хората, децата, че музиката, филмите, игрите не са нещо безплатно. Това са продукти, създадени от хора, които заслужават да бъдат възнаградени.
Все пак Музикаутор направи стъпки, с които да събира поне от промоутърите отчисленията, които се полагат на творците.
Да, но не говоря за това. Тези пари, които Музикаутор събира, отиват при композиторите и текстописците. Аз говоря обаче за важността хората да се научат да купуват музика. Да промоутърите в миналото са имали вредни практики що се касае до отчисленията. Не са плащали, защото за тях с хонорара на артиста се изчерпват задълженията им. Това е абсолютна липса на знание, адекватност и разбиране на музикалния бизнес. Но в крайна сметка повечето от тези хора са музиканти, а не професионални мениджъри. Покрай музиката всеки решава, че организирането на концерт не е чак толкова голям проблем, а правенето на фестивал е детска работа. Но не е така. Трябва всеки да си знае работата.
А вие как станахте организатор на концерти?
Аз лично започнах като доброволец на танцов фестивал в Англия и две години бях доброволец, който трябваше да си плати пътя, спането, храната. На втората година ми поеха храната и спането. На третата година ме поканиха да работя с техния екип, платиха ми всичко и даже ми дадоха някакви пари. На четвъртата година бях втория човек, след организатора на фестивала, който отговаряше цялостно за събитието и то насред Лондон. Паралелно с това развивах фестивала Fanta Dance Festival в България. В прайма на това събитие бяхме сред най-големите в Европа, в топ 3. В България идваха продуценти на танци от Щатите до Япония.
Най-добрият начин да се научи човек е практиката. 15 години се занимавах с танцови фестивали. Още докато бях мениджър на танцови събития получихме покана от Spirit of Burgas да се включим с танцова сцена и всъщност преходът от танците към музикалния бизнес беше точно това. Паралелно с това, на Spirit of Burgas започнах да се занимавам с маркетинг, спонсори, а на четвъртата година вече бях мениджър на фестивала.
Какво стана със Spirit?
Не оцених две неща – хората, с които ме накараха да се замеся не бяха моите хора, а аз просто се доверих, и второто – взимайки фестивала подцених дълга му от около 400 000 ерво. Но за съжаление, когато нямаш правилния екип и имаш този дълг, няма как да успееш. Провалът беше предначертан. Spirit е един скъп урок, който трябваше да науча, за да правя това, което правя днес.
Може ли да се възроди?
Всяко нещо с времето си. Може би предстоят някакви изненади в тази посока също.
Групите съобразяват ли се с по-малките икономики в нашия регион, когато обявяват хонорара си?
На теория съществува, на практика не съм го виждал.
Но цените на билетите са съобразени.
Да, и всичко е за сметка на промоутъра и на негов риск. Това също е грешно. Ако искаш да гледаш U2 ще платиш цената, която плащат всички по света.
Но така няма да се напълни стадиона.
Ще се напълни тогава, когато хората могат да платят цената на U2. Това е.
За концертите е малко по-различно, но финансирането на фестивалите е като трикрако столче. Единият крак е продажбата на билети – най-очевидната част от финансирането. Вторият са спонсорите и третият – подкрепа на местната власт или държавата. Това е начинът по който съществува този бизнес. Държави като Англия, Германия, Нидерландия, Франция, непрекъснато инвестират чрез свои фондове в концертния бизнес. Тук, общинските бюджети, с които разполагаме са нищо. В Румъния например, община Клуж дава 1 милион евро, за да се случва фестивалът Untold. Това е нейна политика откакто беше Европейска младежка столица (2015 г). Варна също беше (през 2017 г) и какво се случи? Един фестивал на MTV. И бюджетът му от общината колко беше? Кривото разбиране на част от политиците как да се инвестира истински се надявам да се промени.
С организирането на един фестивал се развива икономиката на града. Има и такива като Димитър Николов (кметът на Бургас) и Иван Тотев в Пловдив, които казват, че всеки инвестиран лев се връща десетократно. Вижте какво се случва в момента във Велинград. Град, в който никой не е очаквал да се случи такова събития като ARTE Feastival. Но Велинград има леглова база за 20 000. Колко града могат да се похвалят с това?! Затова трябва да работим заедно с местната власт – ние за тях и те за нас.
Онзи ден отмениха Tomorrowland, най-големият електронен фестивал в Белгия. Ние имаме Solar Summer Festival, който ще се състои една седмица преди това (13-15 август). Ако имаме адекватна комуникационна политики, дори през Министерство на туризма, можеше да направим кампания и в чужбина и да кажем: „Имаме такъв електронен фестивал с големи хедлайнери и той ще се състои!“.
Имате ли комуникация с министерствата?
Никаква.
„Никаква“ е резултат от безуспешни опити да комуникирате с тях или не сте правили такива опити?
Покрай кризата бяхме входирали едно писмо, с което искахме национален фонд, с които държавата да подкрепи организаторите на фестивали. Но НЕ безвъзмездно. По-скоро да ни даде възможност да се възползват от някаква кредитна линия на базата, на която да имаме възможност да букваме артисти, а тези кредите да бъдат защитени от ББР, която ужким е създадена за малък и среден бизнес. Така държавата можеше да даде възможност на промоутърите, които са си плащали данъците, извадили са си бизнеса на светло и под всякаква форма работят за тази държава, да работят. Можеше да помогне като гарантира кредитите. Не сме искали да са подарък. Щяхме да си ги върнем до стотинка с лихвите. Изпратихме това писмо до министерствата на културата, икономиката и туризма, мисля и до Министерски съвет. Никои не отговори. Този сектор не съществува за българската държава.
Този бизнес съществува само за две общини – Пловдив и Бургас. И, може би, от тази година ще започне да съществува за Велинград. Всички останали правят нещо много лошо – организират празници и правят безплатни концерти, а общината плаща на артистите. Така възпитава в хората усещането, че музиката е безплатна. Това е най-вредното нещо за културата. Така хората никога няма да се научат да оценяват продукта. И никога няма да има платен концерт. Затова трябва да има вход, дори да е 5 лв. Няма безплатен обяд. Няма безплатна музика. Нищо не е безплатно.
Има ли място българската музика на големите сцени?
Вярвам, че българските изпълнители трябва да се третират наравно с чуждите. Има нови групи като Jeremy?, Hayes &Y, които не отстъпват на западните. Просто нямат големи агенти, които стоят зад тях и тежко ги промотират. Нямаме качествен музикален мениджмънт. Липсва ни цялото това звено от музикалния бизнес.
