Selah Sue е изумителен творец и артист, който смело използва изкуството, не само да създава смисъл, а и да проправя път на важни послания. Има таланта да пише мелодии, които оставят забити в мозъчните гънки завинаги и те карат да си ги тананикаш с дни. Текстовете ѝ пък елегантно дават посока на мисълта на слушателите, отварят важни врати, зад които се крият на пръв поглед страшни демони.
За пръв път я гледах през 2013 г. на фестивала Spirit of Burgas. Ако трябва да съм честна, отидох главно заради нея. Предходната година тъкмо я бях открила от… рекламата на Kinder Bueno, в която звучеше нейната песен “This World”. Веднага заредих единственият ѝ тогава излязъл албум – едноименния ѝ дебют и не спрях да го слушам, докато не научих всяка дума във всяка песен. На живо това момиче беше повече от магия.
След дни тя ще посети отново България като хедлайнер на първия ден на фестивала Sofia Live Festival – 21 юни. Този път имах възможност да поговоря с нея. Ето какво ми разказа:
Здравей, Сейла. Преди 11 години дойде за пръв път в България за фестивала Spirit of Burgas край морето. Какво си спомняш от тогава?
Ако съм напълно честна – нищо. Но не защото България не е хубава държава или фестивалът не е бил добър, а просто защото съм свирила на толкова много места за тези вече толкова много години, че е невъзможно да запомня къде съм била. За мен обаче винаги е специално изживяване да свиря на места, където не ходя често и осъзнавам добре факта, че трябва да съм истински благодарна, че мога да съм там. Аз съм от Белгия и до 18-тата си година бях ходила само до Нидерландия и до морето в Белгия. Така че за мен беше много специално, че в ранните си 20 успях да посетя толкова далечни държави, в които познаваха музиката ми. Така че съм наистина щастлива и благодарна за това. И да се връщам на тези места е също толкова специално. Затова чакам с нетърпение да дойда отново в България.
Първото ти гостуване беше малко след като издаде първия си албум, а сега идваш след като пусна албума „Persona“? Защо избра това име за него?
Всъщност „Persona“ е повлиян от терапията, която следвам с моя психолог, която се казва „вътрешен диалог“ и ми помогна много да се науча да приемам и да прегърна всички различни мои лица. „Persona“ означава точно това – че имаш много личности вътре в твоята личност. В мен има майка, критик, търсач на внимание. Всички тези различни личности са в моята „кола“ и целта е да се науча да ги обичам и приемам всичките. Като пея всяка песен в албума от името на различна своя идентичност, аз буквално им давам сцена и наистина се уча да ги приемам малко по-добре. Така че това е и истинска терапия.
Всички тези личности ти ли си?
Абсолютно. Всичките тези песни са мен. Аз съм напълно честна в тях. Пък и трябва да свиря тези песни до края на живота си, затова за мен е наистина важно те да са честни, чисти и част от това, което съм самата аз. В мен съществуват сякаш сто личности, както и в повечето хора, но точно тези, които съм включила в албума, като че ли се проявяват най-често в последните години и затова те влязоха в записите.
Снимка: Théo Gosselin
Ако в теб има толкова различни персони, как въдворяваш мир между тях? Музиката помага ли?
Музиката помага определено. Защото, като им дам сцена, пеейки от тяхно име, за тях и с тях, е много по-лесно да ги приема. Би било по-лесно да ги игнорирам и да ги заровя в някой ъгъл, но… Например, наистина не харесвам меланхоличната си страна или тази която винаги търси внимание, но искам или не те са част от мен и имам нужда да ги чувам. Затова мисля, че е добре, че дадох поле на изява и на тях. Това е като един вид признание, че съществуват.
В какви моменти сядаш да пишеш песен? Тя сама ли идва при теб или ти сядаш с китара и я викаш, защото имаш нужда да извадиш нещо навън от себе си?
Днес, наистина искам да седна с китарата и да пиша, но наистина трудно. В този момент не мога да кажа, че съм точно в творчески застой, но като че ли все отлагам писането, защото знам, че когато започна, ще имам много съмнения. На рамото ми ще седне вътрешната ми самокритика и ще започне да ми повтаря „Това не е добро“. А аз не искам, защото в момента съм истински щастлива. Затова предпочитам сега да правя концерти, защото се чувствам наистина добра в това. И искам да бъда майка. Така че писането е много чувствителен, емоционален и деликатен процес, който обичам и от който имам нужда, но точно в този момент все още го отлагам, защото ми костова много емоционални усилия.
Но на въпроса – да, трябва да реша и да седна, да бъда на добро място, да имам много пространство и тогава мога да пиша. Това определено не се случва всеки ден.
Направи голяма пауза в кариерата си. Мислеше ли да спреш с музиката или просто си даде почивка? Какво те върна отново в студиото?
Понякога наистина съм мислила да спра, защото ми идваше много всичкото това напрежение, очакванията на хората. А бях и в напълно различен етап, знаеш, майчинство, затова животът на път би бил повече от предизвикателство. Но в края на краищата, винаги стигам отново до музиката, защото съм родена да правя това – да пиша музика, да пея, да живея музиката. Затова и съм убедена, че ще правя музика, докато умра. Но умишлено исках да си взема дълга почивка, защото исках да имам деца. Исках да прекарам цялото си време с тях докато са малки. Кърмих и двете си момчета за по две години. Тогава исках да си стоя у дома с тях и наистина се насладих на всичко. После усетих, че имам прилив на голяма енергия да правя музика отново. Затова и толкова обичам този баланс между майчинството, приятелствата, писането и свиренето на живо. Животът ми не е само музика, но тя е голяма и важна част от него. Също обичам да съм сред природата. Винаги съм казвала, че има време да получаваш, има време и да отдаваш.
Това, което ме върна в студиото, беше моята любов към музиката и към творенето.
Снимка: ReMarck Photos
Спомняш ли си как седна да напишеш първата си песен? Какви бяха обстоятелствата около теб?
Беше в моята малка стая в дома на родителите ми, когато бях на 15. Върнах се от училище и хванах китарата. Бях се научила да свиря и бях като обсебена, свирех с часове в стаята си и пеех. „Explanations“ е първата ми песен и е вдъхновена от себеприемането, от целия процес по научаване да приемам коя съм аз, който все още не е приключил, защото е най-важното нещо в живота. Всичко започва от ученето да приемаш себе си. След това всичко става красиво. Колкото до обстоятелствата около написването ѝ – бях наистина депресирана, така че писането и това да си позволя да ме води музиката беше нещо като терапия.
А какво чувстваш след като завършиш някоя песен?
Трудно е, защото никога една песен не е наистина завършена. Това е и най-голямата трудност за артистите. Ако си спортист е ясно – прекосяваш финала и или си спечелил, или си изгубил. Но при музиката винаги си мислиш „Мога да направя още нещо“. Така че по-скоро една песен я пускаш да тръгне, а не я завършваш. Но в мига, в който пусна на свобода някоя песен, се чувствам наистина добре. Никога не я слушам повторно – давам я на света и продължавам напред към следващата песен.
Ако хората те преценяват само по музиката ти, ще разберат ли наистина какъв човек си в обикновения живот?
Не. Не мисля. Всъщност аз съм много забавен човек, но в текстовете си съвсем не съм такава. Те са наистина тежки. Но мисля, че с песните от „Persona“ може да се запознаете с мен донякъде. Да чуете силната Сейла, да чуете несигурната, меланхоличната. И ако наистина слушате музиката, може да хванете коя съм донякъде, да.
Снимка: Alexander Brown
Как се справяш с идеята, че изкуството ти трябва да се превърне в бизнес, за да можеш да живееш от него?
Ужасно благодарна съм за това. Боже, мога да живея от това, което обичам да правя! Колко хора могат да кажат това? Колкото повече минават годините, толкова по-благодарна ставам за това, включително и на всички хора, които инвестират в музиката ми и вярват в нея след всички тези години. Благодарна съм и на публиката, която продължава да идва, да ми отдава любовта си, да се интересува от мен и да ми дава възможност да правя концерти. Аз съм толкова, толкова, ш*бано благодарна за всичко това.
Защо е важно за теб да поставяш темата за психичното здраве както в песните си, така и в публичните си изяви?
Защото е… Не знам дали е важно, но просто го правя, защото имам нужда да го правя и защото е толкова голяма част от мен самата, от това коя съм. Аз съм честен човек и дори и да работех в магазин моите колеги пак щяха да знаят, и хората пак щяха да знаят, какво правя за да премина през депресиите. Аз съм много открита по тази тема, не се срамувам, не се чувствам слаба или ненормална заради това, че понякога изпадам в депресия, че взимам медикаменти. Мисля, че това е човешко и чувствам, че мога да помогна на много хора като разбивам табуто. Да видят че аз, която имам деца, кариера, правя музика, също не съм щастлива понякога и да разберат, че е нормално и те да не са. Затова чувствам, че помагам на хората да преминават през такива моменти и това ми дава голямо удовлетворение.
Снимка: Kris De Smedt
Говориш открито и за собствените си трудности, за депресията, която тайно съпътства толкова много хора, които се притесняват да признаят. Мислиш ли обаче, че всичко, през което си преминала има някаква цел? Да стигнеш до някъде по труден път?
Никога не съм съжалявала за нищо и никога не бих променила нищо. За мен, преминаването през депресията направи изключително ясни нещата, които са най-важни в живота ми. И това съвсем не са успехът, парите и егото, а само любовта. Всичко води към любовта. Клише е, но е толкова вярно. Ако около мен не бяха моите хора – моите доктори, моето семейство и приятелите ми, аз нямаше да съм тук. Така че за мен вече всичко е много, много, много ясно. И това че бях болна, че имах депресия, го направи още по-ясно.
Искрено вярвам, че музиката лекува. Мен ме е лекувала. Дори твоята музика ме е лекувала. Но аз съм слушател, а ти творец. Може ли и теб да лекува музиката? И чия музика ти помага? Твоята собствена как ти помага повече – докато я пишеш или докато я слушаш?
Двояко е. Музиката е и моята професия и слушането ѝ ме прави малко по-несигурна и малко по-напрегната, защото веднага си мисля „О, мамка му, аз също трябва да правя това“. В крайна сметка, за мен музиката усилва нещата и винаги го е правила. Когато съм тъжна и слушам тъжна музика, ставам още по-тъжна. Ако съм щаслтлива и слушам весела музика, ставам още по-щастлива. Понякога е хубаво, защото чувствам много докато слушам музика, но понякога ми идва в повече и спирам. Така че е двояко.
Снимка: JC Thibaut
Песните ти са лични, но промени ли се смисълът им за теб самата с годините? Започна ли да разбираш по друг начин старите си парчета?
Най-интересното е, че песните, които съм написала като 15-годишна, са все още точни и валидни. Така че явно все още съм същата личност със същите битки. И това донякъде е забавно, защото си мислиш, че като си на 30 всичко ще е ясно, но всъщност животът продължава да е предизвикателство с върхове и спадове.
*Две снимки Личен архив от участието на Selah на Spirit of Burgas преди 11 години.
