fbpx

Митко Павлов: На 40 е идеално!

Димитър Павлов

Можеш да го срещнеш с колелото по велоалеите на София, метнал раница на гърба. Или пък с някоя биричка на слънчева пейка, ако е хубаво времето. Съвсем възможно е да се сблъскате в парка, докато тича. Той е едно съвсем обикновено момче, прави съвсем обикновени неща, но… Но има наистина необикновено чувство за хумор и присъствие. Той е Митко Павлов и днес навършва 43 години.

От няколко години Павлов, или както шеговито сам се нарича Малката Митанка, научи половин България сутрин да слуша Magic FM. Заради неговото предаване. Че кой не иска да започне деня си със смях и наистина различна музика?! От няколко месеца се завърна и на екран със „Събота вечер с Митко Павлов“ по БНТ1.

Зад този смях обаче малко хора знаят, какъв безкомпромисен професионализъм стои. И ако на ефир всичко изглежда леко, небрежно и импровизирано, то реално предварително е изпипано лично от Павлов. Във всеки медиен проект, в който е замесен, сам пише сценариите си (понякога в екип, но никога в негово отсъствие), сам определя формата си и избира какво, кога и как да се случва.

Дали е пораснал, промени ли го последната година и какъв е искал да стане като порасне с много хумор и още повече ирония си поговорихме с Митко Павлов навръх рождения му ден днес!

-Здравей, Митко и честит рожден ден. Все още си спомням колко странно възрастни ми се струваха хората над 40, когато самата аз бях на 18-20 години. Ти усещаш ли се пораснал, помъдрял, улегнал? С важното уточнение, че днес 40-годишните съвсем не ми се струват възрастни!

-Не се усещам никак освен по-тежък след толкова празници и година без активен спорт в зала, но пък с алкохолни гостита. На 40 си е идеално! В общи линии човек знае какво иска на тази възраст. Аз на 20 и на 30 не бях съвсем наясно. Сега съм.

-Наредил си приоритетите?

-Те се нареждат сами. Не съм го търсил, нито мислил. Вече най-важно ми е семейството и аз самият.

Димитър Павлов Снимка: Диляна Флорентин
Димитър Павлов
Снимка: Диляна Флорентин

-В тази обстановка не знам дали ще празнуваш, но ще си спомниш ли за нас някой як рожден ден?

-Обстановката е чудесна. Преоткрих домашните купони със страшна сила. Преоткрих хора. Намерих нови. Върнах се към 10ти клас положение в празнуването, съвсем сериозно.

Моят рожден ден в общи линии е като генерална репетиция за Нова Година и почти винаги в навечерието на Нова Година не ми е съвсем до празнуване. Но с годините и това поотшумява, защото местата и хората се приповтарят и ми е малко все тая дали ще празнувам или не. Зависи от настроението.

Или ще слееш двата празника в тридневни всенародни тържества.

-То винаги празниците се сливат. И не са 3 дни, а месец, ако говорим за декември. Няма да се излагаме я! Ако трябва да съм сериозен – не съм голям фен на рождения си ден. Именния си го празнувам по-сериозно.

Има ли нещо, което да ти се прави, а все да не ти остава време или да не си имал възможност до сега да направиш?

-Имам време за всичко. По-скоро ме мързи да свърша някои неща, които трябва. Като това да науча английски и да запиша някаква специализация, защото ако реша да преподавам или да заемам определени административни постове в бъдеще ми трябва друга тапия освен тази, която имам.

Като каза административни постове – с какви мотиви човек се отказва от висок ръководен пост, както ти сам се отказа от това да си програмен директор на Magic FM?

-Не ми е дошло времето вероятно. Или по-вероятно – не ставам за това. Пробвах 2 години, не съм отказвал преди да пробвам. Но не е за мен. Обичам динамика и емоции, а една административна функция не ми ги дава и ми е скучно.

Все още правя неща, които са свързани с голямо физическо натоварване, ако щеш, и това ме кара да се чувствам добре. Когато се поуморя, след 10-15 години, предполагам, че с нещо подобно ще се занимавам. Нямам идея къде ще ме отвее живота. Може и нещо коренно различно да правя, защото сигурно ще се поуморя и от публичната среда.

Димитър Павлов в Magic FM
„Сутрин с Митко Павлов“ по Magic FM е чудно лекарство за ранно ставане и натоварен трафик

Обичаш динамиката, но в последната година останахме на дивана и прехвърлихме реалността онлайн. На теб как ти се отрази?

-Апропо, реалност и социални мрежи са невъзможни за пресичане. Точно реалност отсъства в социалките.

Мен животът онлайн не ме притеснява, защото не съм такова поколение. Малките живеят онлайн, но това е абсолютно нормално. То и преди пандемията живееха в мониторите. Всъщност не смятам, че хората са започнали да живеят повече онлайн. Просто имат повече време, за да го губят в тази глупост. Хората, които стоят в социалните мрежи са тези, които нямат друга работа. Изключвам онези, които работят в тази сфера. Човек, който не сяда, за да бачка пред компютъра, а влиза там, за да си губи времето, той вероятно ще продължи да го прави с или без пандемия. Но мен такива хора не ме касаят.

Затова и на мен по никакъв начин тази година не ми се отрази различно, защото по никакъв начин не съм променил ежедневието си. Ходя непрекъснато на работа и на снимки. Единствената промяна беше, когато малоумно решиха да затворят парковете и Витоша. Иначе си ходя на местата, на които ходех и преди. Сега не мога да обядвам в тях, но си взимам храна за вкъщи. Продължавам да си ходя на планина… Само цялата медийна истерия е нова. Очевидно болестта я има, но дали ще се разболееш или не е руска рулетка, дали ще ти мине бързо или не  – пак е руска рулетка. От там нататък какво има да стоиш и да се тюхкаш.

Ето, появи се и тази манна небесна – ваксината. Затова предполагам, че всичко ще затихне догодина.

Какво  следва след лошото?

-Е, лошо. Това не е толкова лошо. Някаква промяна е. Дали изкуствена или естествена, сигурно ще се разбере след известно време, без да влизам в теории на конспирацията. Предполагам, че някои сфери ще останат трайно променени като търговията. По-едрите търговци ще продължат онлайн, защото е по-удобно. Всичко го разбраха и видяха. Банките най-вероятно, колкото и да не им се иска, ще преминат в голяма степен също онлайн, което е прекрасно според мен, особено ако си намалят и таксите. Но тези процеси бяха тръгнали технологично в тази посока и преди пандемията. Просто тя ги ускори и уголеми. И се видя че може много бързо да се превключи.

-Ти си човек, който цял живот разсмива хората. Но това все пак е публичният ти образ. В личните ти отношения обаче, това натоварва ли те – очакването на останалите да си вечно забавен?

-Като съм уморен просто си казвам, че не ми се говори и си мълча. С годините вече компаниите, с които се събирам, съвсем не са така големи, както преди. Просто вече не е моят начин на забавление. Всъщност никога не съм се интересувал и никога не съм питал някого какви очаквания има от мен.

Под кашона a.k.a. телевизор е самият Митко Павлов
Под кашона a.k.a. телевизор е самият Митко Павлов

Как си култивирал този твой хумор – в семейство, в среда ти или може би в НАТФИЗ?

-От НАТФИЗ по никакъв начин нищо не може да дойде. Може би е съвкупност от всичко – семейство, приятели, среда. Предполагам, че се е случило от само себе си с годините – от неща, които съм попивал от обкръжение, от други, които са ми харесали. Никога обаче не съм си го поставял за цел. От само себе си идва моят хумор.

От години покрай сутрешното ти предаване в Magic FM работиш с много музика. Кое е последното яко парче, което откри?

Елена Сиракова. Целият поклон е за нея. Титанична е. Много ми е меланхолична, но ми харесва, защото е различна. Дано й се получи навън. В последно време има и супер много български банди, които се справят великолепно и заслужават шум. Innerglow имат добър саунд. На Ангел Каспарянов (б.а. групата, в която Ангел е вокалист е Me and My Devil) последното парче “ Backseat Blur” е нечовешко…

Ако говорим за чужда музика – целият саундтрак на „Младият Папа“ беше жестоко попадение. Последният албум на Kasabian е много хубав, но всъщност вече е стар… Има много хубава музика.

Иначе честно казано, българска музика не слушам, ако не се налага да чуя нещо, за да съм в час. Много голяма част от хората, които ги въртят в радиата не стават за нищо. То в тази държава вече всички пеят… и готвят… или са инфлуенсъри. Няма кой да работи, нивите чакат (смее се силно).

Затова и почти не слушам радио в колата. Само ако съм отпуска си пускам Z Rock. Реално няма какво друго.

Радиата си въртят комерса от българските изпълнители, който им трябва заради рекламодатели предполагам. Същото е като въртят „Personal Jesus“ или „Enjoy the Silence“ и с тях изчерпват Depeche Mode. За да им е възрастово най-разпознаваема музиката. Само в късните часове, може да чуеш нещо различнo. Но това са американски модели, които наложиха много отдавна тук за огромно съжаление.

Сигурно затова БНР има една от най-добрите музикални селекции. Радио „София“ има брилянтна подборка на музиката.

За себе си съм доволен, че съм си извоювал сутрин да си пускам само това, което аз искам, съобразявайки се естествено с формата на станцията. Това е изключение, защото всички други радиа са форматирани, включително и нашето, но ми дават тази глътка въздух, иначе нямаше да се получи. Иначе нямаше и да работя в радио, ако нямах тази свобода.

Всяка събота вечер Митко Павлов е в телевизора с БНТ1
Всяка събота вечер Митко Павлов е в телевизора с БНТ1

Върна се и в телевизията, в ефира на БНТ1.

-Благодарение на Емил Кошлуков и Тео Карагьозов, който е продуцент на „Събота вечер с Митко Павлов“ от страна на БНТ. Емо ми предложи и адски бързо стана случването на предаването, което за телевизионен проект е много голяма рядкост. Разбрахме се буквално за 15 минути. Там също имам свободата да правя това, което искам. Но с екип естествено, не сам.

Отдавна чаках такова предложение, защото телевизиите не искат да вложат пари в подобно шоу. Дори се бях отказал вече от идеята за телевизия и работех в посока онлайн поредица (б.а. Митко Павлов правеше доста успешна поредица интервюта „Разкошно с Димитър Павлов“ във Фейсбук), В България обаче няма рекламодатели за качествена продукция онлайн и може би няма и да има. Говоря за професионално направено предаване, а не за влогове и инфлуенсърски клипчета. За да е хубаво трябват финанси. Затова се отказах. Не гоня нещо на всяка цена.

Какъв искаше да станеш като малък?

-Най-вероятно съм искал да стана партизанин. Тогава изглеждаха много добре – по-цял ден си в планината, биеш се с някакви хора. Изглеждаше романтично. Малко си бяха хайдути, по-точно робин-худовци. Или поне така ни ги описваха.

Четете още по темата