fbpx

Телепортация в „Галактики“-те на Елена Сиракова

Елена Сиракова в клипа "(8:20) Ти си" Снимка: Любов Череш

Искам да избягам! Да се телепортирам във времето! Да владея хибернацията! Да се преселя на друга планета! Реалността днес е невъзможна за понасяне. Невъзможна за съхранение на сетива за красивото, доброто, светлото и безгрижното. НЕ и без малките емоционални оазиси, които търся трескаво. Които всички най-вероятно търсят между думички като „ковид“ и „локдаун“, залостили портите на животите ни. Тези мои оазиси са най-обикновените, най-логичните скривалища – книгите, музиката, киното. И колкото повече се затяга примката на реалността, толкова по-често се случва да ги откривам. Струва ми се вече, че има закономерност. Като че ли артистите влязоха във функция „фармацевти“ – дават хапчета за душата в най-трудните моменти. Така както го е доказала историята, както изкуството е разцъфвало в пожарите на най-големите кризи. Така за последната седмица няколко творци, българи, ме пренесоха за по няколко часа на едни по-добри, любящи и красиви места, пълни с надежда. Един от тези хора беше Елена Сиракова, която ме покани в нейните „Галактики“ за цели 22 минути и 38 секунди.

СТИЛЪТ

Там, в нейните „Галактики“ Елена разказва любовта и колко красива може да бъде във всичките си проявления – в раздялата, в докосванията, в душевните пътеки към отсрещния човек, в секса. Прави го с лекота, сякаш без никакво усилие от 27-годишното и тяло, ум и сърце са се излели тези шест песни в дебютния й краткосвирещ албум.

Елена Сиракова и операторът Александър Станишев Снимка: Любов Череш
Елена Сиракова и операторът Александър Станишев
Снимка: Любов Череш

Все още не знам дали музиката или текстовете й успяха да ме пренесат в онзи мои оазис, който търся все по-често, защото това, което е направила се приема интуитивно, а не разумно. Но, както музиката така и текстовете, са еднакво силни и еднакво неочаквани. По нашите географски ширина последното, което мислиш, че ще чуеш от дебютен артист е джаз… и соул… Кой днес дава заявка за кариера с джаз и соул в България, по дяволите?!… Много просто – този, които не му пука за кариерата. Този, който има джаз и соул и… музика в душата, в ръцете, в мозъка, в главната аорта, в бъбреците, далака и сънната артерия, и дори да ги подтиска, те все излизат отнякъде.

„(8:20) ТИ СИ“

Първият сингъл от „Галактики“ носи необичайното заглавие „[08:20] Ти си“ и е леко заблуждаващ за останалата част от албума. Това е песента с най-много поп в нея. Но тя е и водещият видеосингъл, който да предизвика интереса на масовия слушател, което най-вероятно мотивира и търсенето на по-универсален проводник. Но тази брас част по средата така добре стои… Клипът, който, както подсказва заглавието на тавата и цялата й концепция, е доста футуристичен, а Елена Сиракова влиза буквално в „Матрицата“. На фона на смуут настроението и майсторското „тихо“ пеене, певицата контрастира във видеото с доста добри умения в танците.

БЛЕДА ЛУНА

„Бавно полека в мен се пробужда копнежът

По новия ден и очите ми

Се отварят за него

Толкова по-широко от преди

И небрежно отрязвам косите си

Колко е лесно

Разтварям се в себе си“

Бледа луна

Това е част от текста на песента „Бледа луна“, в която джазът е в лириката, а соулът е в гласа. И този текст е способен да отваря сетива, положен върху пулсиращата музика, която Елена Сиракова е написала, записала, аранжирала заедно с един единствен музикант Trombobby. Всъщност той е музикален продуцент на целия албум „Галактики“, и е записал всички инструменти в него. Той е бил човекът, за когото Елена е мислила още като й е хрумнала идеята за първия сингъл „[08:20] Ти си“. И помежду им се е получила много логична музикална химия. А аз се надявам да запазят тандема си и за в бъдеще.

„ДОСТАТЪЧНО ДОБРА“

„Достатъчно добра“ е парче, което те кара да облечеш дяволската си усмивка. Изкарва те от замечтаната меланхолия и те пренася на две плоскости. Първо, назад в собствената ти възраст. И второ, в някой притъмнен бар, в който можеш да срещнеш някого, когото после да прибереш вкъщи. Всъщност възрастта няма значение, можеш да си събереш някого от бар и на 60! Само да има това пиано като в „Достатъчно добра“

„ЗНАЦИ“

„Знаци“ е песента, от която наднича Шаде (Елена е един от хората, които доста успешно прави клубни трибюти на Шаде). Гласът! Този глас на Елена Сиракова, е може би ключът към телепортирането на слушателите в нейните фантастични светове. Този нежен глас с огромни възможности, който обаче не изпитва никаква нужда да води борби и да се доказва. Не крещи, не демонстрира диапазон, не пробива уши с максималновисоко взет тон. Той се лее като река и неусетно прави такива еквилибристики, че безкръвно прониква в мускулите и ги отпуска. Дори дишането на певицата е превърнато в музика. То не е необходимост, без която не може да вземе тон, а е оръжие за контрол над слушателите.

„ГАЛАКТИКИ“

„Чувствам го непреодолимо

Между нас квантово привличане

Ето ме, недостижимо,

Стигам те“

галактики

Пее Елена Сиракова в песента дала име на албума „Галактики“, върху музика, пълна с нестандартни похвати при записване. Звуци, които не знаеш от къде се чуват, пулсации, който са като превъртане назад. Уж простичка, а всъщност толкова сложна.

„МИСЛЯ ЗА ТЕБ“

И за финал – моят личен фаворит от тавата, който поставя нейната точка. Или може би многоточие. „Мисля за теб“. Още първият тон на пианото намаля пулса наполовина  и поставя слушателя в състояние на левитация. А тази чувственост в гласа, която излиза с всяко придихание и „поглъщане“ на част от текста те води през доста лични и неприлични усещания. Текстът пък е най-верният компас за посоката към леглото:

Мисля за теб, когато съм само по мисли

Често, когато мисля за теб,

Мисля неща, които наричат нечисти

Ще бъде приятно да станем по-близки

Да споделяме усмивки сред завивки,

Докато взаимно изучаваме своите извивки“

мисля за теб

Бари Уайт си намери чуден заместник в българския будоар!

САМО МЕСЕЦ

И за финал – този албум е направен за месец. От идеята да го има, през събирането на творчески екип, измислянето на парчетата, аранжиментите, запис, смесване, мастеринг и снимки на един клип. Само си представям, ако това момиче имаше ресурса на голям мейджър и достатъчно време. Ако беше се родила на някой по-западен меридиан. Но за мое егоистично щастие е тук. … и в Bandcamp, от където може да си купите албума й!

Четете още по темата